Р Е Ш Е Н И Е

№

10.03.2017г., гр.Лом

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІV-ти граждански състав в публичното заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

при секретар Д.Ц. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1420/2016г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление, гр. *****, представлявано от К.С.С. с ЕГН ********** и Ж.В.П. с ЕГН: **********, чрез адв.Р.Д. от САК, преупълномощена от Адвокатско съдружие „Стоянов, Д. и партньори ”, със съдебен адрес:***, тел.: 02/837 21 11, срещу К.Б.Д. с ЕГН **********,***, за неплатена стойност на употребена и неизплатена стойност на ел.енергия.

Искът е с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 във вр. с чл.124 от ГПК и чл.107 ЗЕ и акцесорен иск за лихви по чл 86 от ЗЗД.

Ищецът „ЧЕЗ Електро България” АД в Исковата молба твърди, че се е намирало в облигационни правотношения с К.Б.Д. с ЕГН **********,***, който има открита партида с уникален ИТН № 300250646214, по която е заплащал доставената му на посочения адрес ел.енергия, така и съгл. Общ и условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД.

Твърди се, че в съответствие с чл.107 от ЗЕ ищеца е издал Справка за възникналите задължения, която съдържа всички претендирани суми в посочените в ИМ 3бр. фактури и към момента на подаване на заявлението в съда плащане не е постъпило.

Иска се : да бъде признато за установено, че ответникът К.Б.Д., електроснабден имот, находящ се в гр*****, ИТН 300250646214 по издадената Заповед за изпълнение сължи на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, следните суми : сумата от 1 399,82лв – главница за използвана и незарплатена ел.енергия за периода от 30.03.2010г. до 08.02.2016г., сумата от 532,48лв –законна лихва за забава, считано от 29.12.2011г. до 09.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Запевд за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.

Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от страна на ответникът.

В с.з. процесуалният представител на ответното дружество адв.Р.Д. не се явява. Същата е депозирала Молба вх.№ 18176/22.11.2016г. за разглеждане на делото в нейно отсъствие, като моли съда да уважи предявените искове, като основателни и доказани, и да присъди направените по делото разноски.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

С оглед наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с иск с правна квалификация по чл.422, ал.1 във връзка с чл. 415, ал.1, във вр. с чл.124 от ГПК и чл.107 ЗЕ и акцесорен иск за лихви по чл.86 от ЗЗД. В конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен, поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на иска и неговия размер.

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 935/2016г. по описа на РС гр.Лом се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 21.06.2016г. на осн. чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът К.Б.Д.-ответник по настоящето дело да заплати на ищцовото дружество „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, гр.****, ЕИК *****, сумата от 1399.82лева, лихва в размер на 532.48 лева за периода от 29.12.2011 година до 09.06.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2016 година до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски: общо в размер на 98.65 лева, от тях 38.65 лева ДТ и 60 лева адвокатско възнаграждение.

Ответникът е подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение в законноустановения срок, като е възразил че е заплатил по голямата част от дължимата сума. Заповедният съд е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

С Исковата молба се претендира сумата1 932,30лв.

Съдът като съобрази обстоятелства по делото, събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод:

Предмет на иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

От приетите и приобщени писмени доказателства се установи, че в ищцовото дружество е открита партида на абонат с № 300250646214 ответника К.Б.Д. с електроснабден имот, находящ се в гр.****, и страните са се намирали в облигационни отношения, които се регулират от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Чез Електро България” АД, които са общоизвестни и съгл. чл.98 от ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тези общи условия ищцовото дружество е следвало да предоставя ел.енергия на посочения в договора адрес: гр.Лом, ул.”Шести септември” № 3, а за ответника съществува задължение да заплаща доставената до адреса и потребена от него ел.енергия.

Съгласно чл.10 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Чез Електро България” АД потребителят на електроенергия е длъжен да заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и дължима сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение.

Тези задължения са станали изискуеми, тъй като съгласно чл.19, ал.8 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Чез Електро България” АД абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана ел.енергия, след който период от време вземането става ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този период от време и годно за принудително изпълнение по съдебен ред.

Съгласно заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните в с.з. и прието от съда, за периода от м.03.2010г. до м.02.2016г. по отношение на ответника има издадени 48бр. фактури за изразходвана ел.енергия, като общата сума на главницата по тях е в размер на 1 399,82лв, а на законната лихва в размер на 533,16лв.

С оглед проверка на направеното от ответника в с.з. възражение, че не дължи посочената в исковата молба сума, тъй като от пет години е преустановено снабдяването на неговия имот с ел.енергия, съдът е направил писмено запитване до „Чез Електро България” АД гр.София и видно от получения отговор с Молба вх.№ 18176/22.11.2016г. е установено, че след направена справка в регистрите на дружеството не е имало прекъсване на ел.захранването на адреса на електроснабдения имот. Представено е Заявление за разсрочване на задължението от 04.08.2015г. и Споразумителен протокол от 05.08.2015г.

От полученото Писмо от „ЧЕЗ България” ЕАД с вх.№ 19289/07.12.2016г. лед направена справка в Информационния масив на дружеството, за периода от 30.03.2010г. до 08.02.106г. снабдяването с ел.енергия на посочения адрес с клиентски номер 300250646214 е преустановявано, неколкократно, както следва: на 18.08.2010г., на 17.11.2011г., на 30.01.2012г., на 07.01.2013г., на 03.12.2013г. с демонтаж на средството за търговско измерване, на 04.02.2016г., на 02.11.2016г., като на 05.08.2015г. захранването на обекта е възстановено.

За да бъде уважен предявения иск, следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е доставял на ответника през исковия период електрическа енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.

При доказателствата за изключвана ел. енергия съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест приема, че ищцовото дружество не установява да е подавал ел. енергията за която се претендират посочените суми.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, и се доказва от приложените по делото писмени доказателства, че през процесния период, страните са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на които ищецът е длъжен да достави на ответницата електроенергия, а ответникът е длъжен да заплати цената на изразходваната от него електрическа енергия, а именно определено количество киловат часа, за точно определена цена.

В тежест на доказване на ищеца е не само да докаже наличието на облигационни отношения между него и ответника, но и че е доставял за исковия период ел. енергия и че във фактурите е отразен периода, в който е доставяна ел. енергия на съответното имот.

В настоящия случай, видно от доказателствата за прекъсване на ел. енергията и съдебно счетоводната експертиза, ищецът не е провел пълно главно доказване на факта, че за собственото му жилище ответникът е потребявал, доставено количество електроенергия.

Ищцовото дружество, което съобразно правилото на чл.154 ГПК носи тежестта да установи вземането си по основание, размер и падеж, не ангажира никакви доказателства дали след неколкократното преустановяване на ел.захранването на посочените дати, а именно: на 18.08.2010г., на 17.11.2011г., на 30.01.2012г., на 07.01.2013г., на 03.12.2013г. с демонтаж на средството за търговско измерване, на 04.02.2016г., на 02.11.2016г. същото да е възстановявано. От събраните по делото доказателства, за съда се налага извод, че ищецът не успя да проведе пълно и главно доказване на твърденията, на които основава иска си.

Съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест приема че ел. енергията на ответника е прекъсвана в исковия период и след като не се установява кога е възстановявано ел. подаването и при какви показатели за посочените в отговора на ЧЕЗ- периоди за които са съставени фактурите съдът приема че не е изпълнявано точно задължението на ищеца да доставя ел. енергия в жилището на ответника, а съгласно чл.66 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. На това основание съдът приема, че прекъсванията на тока без доказателства кога е възстановявано подаването на ел. енергия налагат извод за пълно неизпълнение на задължението за доставяне на ел. енергия, при което положение приема, че не е доказано ответницата да дължи исковите суми.

В тежест на ищеца е да докаже, както се посочи по-горе, че е доставена ел. енергия за посочения в исковата молба имот и какво е действителното й потребление за процесния период, че доставеното количество ел. енергия се равнява на процесната сума по одобрените от ДКЕВР / сега КЕВР/ цени за ел. енергия, както и че доставената ел. енергия се отчита коректно от законно монтиран в имота и сертифициран електромер, свързан към вътрешната ел. мрежа на потребителя, в която насока ищците не сочат доказателства. От изготвената справка се установява, че на 03.12.2013г. при поредното прекъсване на ел.снабдяването на името е демонтирано и Средството за техническо измерване. Няма ангажирани доказателства от страна на ищеца, как впоследствие е извършвано отчитането на потребената ел.енергия, след като е демонтирано СТИ.

При така установените обстоятелства, съдът приема, че ищецът не е доказал наличието на вземането си към ответника, тъй като същото се основава на начислена ел. енергия, без да има доказателства, че такава действително е потребена на адреса му в процесния период.

Съгласно чл. 13 т. 1 от ОУ на Договорите за продажба на електрическа енергия на „Чез Електро България” АД, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия. Издадените фактури, на които ищецът се позовава, не доказват реално използвана ел. енергия, а само удостоверяват съответна стойност на сделката. С оглед на това не е необходимо да се обсъжда заключението на Съдебно-счетоводната експертиза, което касае единствено факта дали фактурите са отразени в счетоводството на ищеца и дали има плащане по тях.

По изложените съображения и предвид разпределението на доказателствената тежест, неблагоприятните последици от недоказването на релевантния по делото факт - дължимостта на процесната сума, произтичаща от реално потребена ел. енергия, следва да се понесат от ищеца /чл.154, ал. 1 от ГПК/, поради което предявеният от него положителен установителен иск за дължимост на сумата, включително с лихвата за забава, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Предвид изхода по главния иск и акцесорния характер на иска за заплащане на обезщетение за забава, последния също се явява неоснователен.

При този изход на процеса, искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски по делото, съгласно представения списък, както и тези по заповедното производство, следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление, гр. ****, представлявано от К.С.С. с ЕГН ********** и Ж.В.П. с ЕГН: **********, чрез адв.Р.Д. от САК, преупълномощена от Адвокатско съдружие „С., Д. и партньори ”, със съдебен адрес:***, тел.: 02/837 21 11, срещу К.Б.Д. с ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 във вр. с чл.124 от ГПК и чл.107 ЗЕ и акцесорен иск за лихви по чл 86 от ЗЗД, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОТХВЪРЛЯ искането на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, да му бъдат присъдени разноските по настоящото дело, както и разноските по заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 935/2016г. на ЛРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: