Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 29.05.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен
съд, в публичното съдебно заседание на осми февруари, две хиляди и седемнадесета
година в състав:
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 1463 описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
От „В и К” ООД, гр. Монтана, със седалище и адрес на
управление – *********, ЕИК № *********, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И.,
ЕГН **********, са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.,
против Ч.Л.М., ЕГН **********,***, за неплатена стойност на консумирана вода.
Ищецът твърди, че до
05.07. 2016 година, като потребител ответника е натрупал задължения към
дружеството в размер на сумата от 491.89 лева, за обект, находящ се в *******,
която сума представлява главница и лихви- неизплатена стойност на консумирана
вода, съгласно извлечение от сметка 411”Клиенти” н дружеството.
Задължението представлява главница за периода от 14.11.2012 година
до 10.06.2016 година, и лихва за периода от 15.12.2012 година до 05.07.2016
година, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на
заявлението по чл. 410 ГПК.
Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК е поискано издаване на такава заповед и изпълнителен лист по отношение на
ответника, но поради постъпило възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК са предявили
настоящия иск.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено, че ответникът Ч.Л.М. дължи на «В и К « ООД, гр. Монтана, сумата от 491.89
лева, която представлява неизплатена стойност на консумираната вода, от която
сума, главница в размерна 427.68 лева и лихви в размер на 64.21
лева, към 05.07.2016 година, съгласно извлечение от сметка 411» Клиенти» на
дружеството, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Претендират се разноски.
Извършена е
размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника.
В отговора си ответникът счита, че предявения
иск е допустим, но тъй като се касае до периодични плащания, ищецът следва да
уточни помесечно периода и претендирните суми.
По основателността на иска:
Ответникът изцяло не оспорва исковата
претенция за периода от 14.11.2012 год. до постъпването на искането по чл. 410
ГПК в съда /11.07.2016 год./, и тъй като се касасе за периодични плащания и
вземането е погасено по давност, за посочения период.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. К. Ц., МАК, редовно
упълномощена, която поддържа исковата претенция и развива доводи в насока, че
същата е доказана по основание и размер. Ако съдът приема възражението за
изтекла давност по отношение на част от процесния период, да съобрази
заключението на вещото лице.
Ответникът, редовно и своевременно призован се
явява лично и с адв. Н. А., МАК, който поддържа становището, изразено в
писмения отговор, в т.ч. и възражението за погасяване по давност на част от
претенцията.
И двете страни претендират разноски.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
По ч.гр.д.№ 1119/2016 г. по описа на Ломският районен съд е издадена на
осн. чл.410 ГПК Заповед № 748/12.07.2016 год., за изпълнение на парично
задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника – Ч.Л.М., за
сумата от 491,89 лв. за използвана, но незаплатена консумирана вода за периода
от 14.11.2012 год. до 10.06.2016 год., от които Главница в размер на 427,68 лв.
и лихва в размер на 64,21 лв., за периода от 15.12.2012 год. до 05.07.2016 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от 11.07.2016 год. /датата на
подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 25
лв. направени по заповедното
производство.
От длъжника по заповедното производство и настоящ
ответник – Ч.Л.М., в срок е подадено Възражение от 20.07.2016г. и съдът, с
Разпореждане от 21.07.2016 год. е указал на заявителя правото да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец в
настоящото производство на 01.08.2016 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр.
чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.
В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от
съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен
за окончателен.
От приложените на л. 4 и следв. Извлечения от
Сметка № 411 „Клиенти”, на ищцовото дружество, за недобора на частен потребител
– Ч.Л.М., с абонатен № 1120421 на адрес
– ********, се установява, че за периода от 14.11.2012 год. до 10.06.2016 год.,
същата има натрупани задължения в размер на 427,68лв. /491,89 лв. с лихвите/.
От заключението на вещото лице, прието като
обективно, всестранно и пълно, се установява, че в счетоводството на дружеството-ищец е
отразено задължението на ответника за абонатен номер 1120421 по описаните фактури общо в размер на 427,68лв. за периода
от м. Ноември, 2012 год. до м. Юни, 2016 год. Лихвата върху тази сума за същия
период е 64,21 лв.
В съдебно заседание вещото лице устно уточнява, че
първата фактура е за консумирана вода за периода 07.10.2012 год. – 13.11.2012
год., следващата за периода от 14.11.2012 год. и т.н.
Не е извършвано плащане от страна на длъжника след
предявяване на иска по общия ред.
Към делото е приложено като доказателство и ч.гр.д.№
1119/2016 г, на
ЛРС.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и
против надлежна страна по спора в законоустановеният срок.
Предявеният иск е с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи съществуването на
вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за
които е издадена заповед за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си
на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/
следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.
Въз основа на представените доказателства от ищеца,
съдът приема за доказано наличието на договор между страните и изпълнението на
договора от страна на ищеца за посоченият по делото период.
С
този договор ищецът в качеството си на доставчик се е задължил да достави на
ответника вода за задоволяване на питейно – битовите нужди, както и да отвежда
чрез канализационната си мрежа отпадните води.
Спорно по делото не е това, а дали ответникът
дължи посочените в исковата молба суми, доколкото последният по същество твърди
недоказаност на претенцията по размер.
Спорен по делото е и въпросът дали е изтекла
погасителната давност за предявяване на иск за това вземане – ответникът
изрично прави възражение за изтекла тригодишна давност.
В случая, ищецът претендира от ответника сумата
от 491.89 лева, която представлява неизплатена стойност на консумираната вода,
от която сума, главница в размерна 427.68 лева и лихви в размер на 64.21
лева, към 05.07.2016 година, съгласно извлечение от сметка 411» Клиенти» на
дружеството, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
От представените от ищеца писмени доказателства – извлечение
от сметка 411 „Клиенти” за недобора на частен потребител: Ч.Л.М., с абонатен № 1120421 на адрес – ******** се
установява, че същият има натрупани задължения по процесната партида в размер
на 527,68 лв. за използвана, но незаплатена консумирана вода за периода от м. Ноември,
2012 год. до м. Юни, 2016 год..
Тези справки–извлечения за
дължимите суми от ответника са документи, представени от ищеца, в които се
удостоверяват изгодни за него факти.
Съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи отчетените данни от водомерите се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на водомера и подписа на
потребителя или негов представител, освен ако отчитането става по електронен
път.
Такова
извлечение за отчитане данните на водомерите е представено за абонатен № 1120421. То съдържа датата на отчитането, изразходваната
вода и подпис на лице от домакинството на ответника.
Според
заключението на вещото лице, по издадените от ищеца данъчни фактури, за
процесния период, ответника дължи сумата
от 491,89 лв. за използвана, но незаплатена консумирана вода за периода от 14.11.2012
год. до 10.06.2016 год., от които Главница в размер на 427,68 лв. и лихва в
размер на 64,21 лв., за периода от м. Ноември, 2012 год. до м. Юни, 2016 год.
При положение, че длъжникът в заповедното производство е оспорил
дължимостта на сумите, ищецът в настоящото състезателно производство следва да
представи безспорни доказателства за задълженията на ответника и за техния
размер.
С оглед на горното, съдът намира, че в случая е доказано наличието на
облигационна връзка между страните по делото, доказаха се и останалите
предпоставки за уважаване на предявеният установителен иск.
Искът се явява основателен и доказан досежно претенцията за установяване
задължението за заплащане на потребената вода за абонатен № 1120421, чиито титуляр е ответника.
В този смисъл, съдът приема за неоснователно
възражението на ответника относно начина на отчитане показанията на водомера,
доколкото ищцовото дружество не било извършвало периодични проверки на
годността на измервателното устройство и не било поддържало неговата изправност.
Редът и начините за проверка и поддържане на индивидуалните водомери са
регламентирани в чл. 11, ал. 4 и ал. 5, Наредба № 4/2004 МРРБ, съгласно които
разпоредби поддържането на индивидуалните водомери се осигурява от
потребителите.
В случая обаче, ответникът се позовава и на
изтекла погасителна давност. Това възражение съдът в настоящият си състав
намира за частично основателно, като съображенията за това
са следните:
Съгласно чл. 31 от Общите условия за
предоставяне на ВИК услуги на потребителите, „ВиК операторът издава ежемесечни
фактури, освен при изрична договореност за различен период на
фактуриране. Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране”.
По
делото няма спор, че плащанията между доставчика и абоната са уговорени въз
основа на месечна консумация, съобразно показанията на водомера.
Месечните сметки за ползвани ВиК
услуги представляват задължения за периодични плащания, които съгласно чл. 111,
б. „в” от ЗЗД се погасяват с тригодишна давност, която тече отделно за всяка
вноска.
Това е така, тъй като в случая задължението възниква
ежемесечно след осъществяване доставката, и с падеж не по-късно от 30-то число
след края на месеца, след който е извършил потреблението.
Този въпрос не е
спорен, доколкото е разрешен с Решение № 168/22.12.2009 г. по т. д. 408/09 г.
на ВКС, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК по уеднаквяване на
съдебната практика и за точното прилагане на закона и развитието на правото,
поради което и следва да се прилага, като задължителна практика по смисъла на
т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009
г., ОСГТК.
Задълженията на
ответника за заплащане на продажната цена на доставената и употребена вода са
повтарящи се, ежемесечни и еднородни. Те
представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в
Общите условия падеж, като еднородни не означава еднакви по размер.
В подкрепа на периодичния характер на вземанията
на ищцовото дружество е и обстоятелството, че лихвата, претендирана от ищеца е
начислена периодично, започвайки от края на всеки предходен месечен период за
заплащане на съответното задължение. С изтичане на предвидения в закона срок се
погасява не самото материално право, а възможността за принудителното му
упражняване, в частност - погасява се правото на иск.
Това дава основание да се приеме, че задължението по чл. 6, т. 2 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК ООД – Монтана, респ. чл.
32, ал. 1 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, с посочен в Общите условия падеж.
В
конкретния случай, претендираните от ищеца спрямо ответника задължения са по
фактури за периода от 14.11.2012 год. до 10.06.2016 год. и следователно,
съгл. чл. 31, ал. 2 от Общите условия за доставка, падежът на последното
задължение е настъпил на 10.07.2016 год.
Заявлението
за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.
№ 1119/2016 год., е подадено на 12.07.2016 год. и тогава е прекъсната
давността.
Тригодишната
давност за предявяване на иск за съответното вземане е изтекла за задълженията,
възникнали преди 12.07.2013 год.
Ето
защо, ищцовата претенция следва да бъде отхвърлена за задълженията, възникнали
преди 12.07.2013 год., като погасена по давност и да бъде уважена за
задълженията, чиито падеж е настъпил след тази дата, като размерът на последните,
изчислено съобразно правилото на 162 ГПК чрез просто пресмятане, е 392,64 лв., от
които: 349,92 лв. – главница за периода от 12.07.2013 год. до 10.06.2016 год.,
и 42,72
лв. – законната лихва за същия период.
При този изход на спора страните си дължат
разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Съгласно
задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014
год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се
произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца
разноски по делото за тази инстанция в общ размер на 200 лв., от които – 25 лв.
държавна такса за заповедното, 75 лв. държавна такса за исковото производство и
100 лв. – за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
Ответникът от своя
страна е ангажирал доказателства за направени разноски за процесуално
представителство и защита в размер на 100 лв.
79,82% от
предявените искове са уважени, съответно – 20,18% - отхвърлени.
Ответникът ще
следва да заплати на ищеца 159,64 лв. – разноски съобразно уважената част от
исковете.
От своя страна,
ищецът дължи на ответника 20,18 лв. – разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете.
При служебно
извършена от съда компенсация, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца 139,46 лв. – разноски за разглеждане на делото пред тази инстанция по
исковото и по заповедното производство.
Мотивиран от
горното, Съдът
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ч.Л.М., ЕГН **********,***, че същият дължи на „В и К” ООД, гр. Монтана, със седалище и адрес на
управление – *********, ЕИК № *********, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И.,
ЕГН **********, сумата 392,64 лв., от
които: 349,92 лв. – главница за периода от 12.07.2013 год. до 10.06.2016
год., и
42,72 лв. – законната лихва за същия период, съгласно
извлечение от сметка 411 «Клиентии» на дружеството, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2016 год. до окончателното
изплащане, за
които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
748 от 12.07.2016 год., по ч.гр.д.№ 1119/2016 г. на ЛРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В и К”
ООД, гр. Монтана, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление – *********,
представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., ЕГН **********, срещу Ч.Л.М., ЕГН **********,***, исковете
над уваженият размер от 392,64 лв., от които: 349,92
лв. – главница за периода от 12.07.2013 год. до 10.06.2016
год., и
42,72 лв. – законната лихва за същия период, до претендираният размер от
491,89 лв. за
използвана, но незаплатена консумирана вода за периода от 14.11.2012 год. до 10.06.2016
год., от които Главница в размер на 427,68 лв. и лихва в размер на 64,21 лв.,
за периода от 14.11.2012 год. до 11.07.2013 год., като погасени по давност.
ОСЪЖДА Ч.Л.М.,
ЕГН **********,***, да заплати на „В и К”
ООД, гр. Монтана, със седалище и адрес на управление – *********, ЕИК №
*********, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., ЕГН **********, деловодни разноски за заповедното и исковото производство, общ в размер на 139,46 лв. /сто тридесет и девет лева, 46 ст./.
Решението
подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Районен
съдия: