РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом,15.05.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Ломският районен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми април , две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Л. П. , като разгледа докладваното от съдията Цветанова гр.дело № 1832 по
описа за
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, – за присъждане обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
Ищата М.В.Р. с ЕГН **********, като майка и законен
представител на С. Ц. Р., роден на ***
г.е предявила иск срещу Б.И.Б. ***, в който твърди, че със
споразумение по НОХ д.№ 638/2014 г. по описа на ЛРС, ответника е признат за
виновен за това,че на 18.02.2014 г. със самоделно изработено оръжие произвел
изстрел и причинил лека телесна повреда на детето С. Ц. Р. изразяваща се в разстройство на
здравето , временно и не опасно за живота.Вследствие на което детето е
претърпяло болки и страдания. Направена му е хирургическа операция в МБАЛ „Д-р
Стамен Илиев”гр. Монтана, където останал на лечение една седмица. Оздравителния
период продължил повече от три седмици. Детето е изпаднало в шок, отказвало да
излиза от дома си, будело се нощем сънувайки кошмари и отказвало да ходи на
училище. Посещавало психолог.
С това си деяние, ответникът причинил на детето С. неимуществени вреди.
Общият размер на причинените им неимуществени
вреди е 6 000.00 лв. С оглед обстоятелството, че деянието, с което им е
причинена вредата е извършена на 18.02.2014 г., то от този момент върху
посочените суми се следва и законна лихва.
Моли, съда да постанови решение, с което бъде
осъден ответника за им заплати обезщетение за причинените им неимуществени
вреди с общ размер на 6 000 лв., заедно със законната лихва от 18.02.2014 година до
окончателното изплащане на обезщетението, както и да им се присъдят направените
по водене на делото разноски.
Ответникът, в отговора по чл.131 ГПК , взема становище по иска
Оспорва ги като неоснователен и моли съда да постанови решение, с което ги
отхвърли изцяло, или да присъди сума по
справедливост.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Изискано е и приложено НОХД № 638/2014 г. по описа на Районен съд Лом.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото
и на основание чл. 235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Не
се спори,че на 18.02.2014 г. в гр. Лом, около 18.00 ч.ответника бил в дома си в
гр. Лом и чул шум от счупени стъкла при
което взел самоделно оръжие и произвел
изстрели.
При разследването се установило, че е прострелян малолетния С. ***. След което детето е транспортирано в ХО на
МБАЛ,гр. Монтана,където е извършена оперативна интервенция. От тялото на детето
е извадено оловно парче. Касае се за лека телесна повреда.
За така извършеното деяние е
образувано ДП № 109/2014 г., което е приключило със споразумение по НОХ д.№
638/14 г. и ответника е наложено
наказание от 9 месеца лишаване от свобода, изтърпяването е отложено за срок от 3 години.
Основно задължение на всеки, е да не вреди
другиму. То произтича непосредствено от закона, съгласно разпоредбата на чл. 45
от ЗЗД. При неговото неизпълнение, за увреждащия възниква задължението да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. При това трябва да докаже,
че неизпълнението не се дължи на причина, която може да му се вмени във вина т.
е. да обори установената в негова тежест презумпция за вина /чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД/. Това предпоставя принципа, че субекти на тази отговорност могат да бъдат
единствено физически лица. Елементи от фактическия състав на основанието по чл.
45 от ЗЗД, наред с вината, са още противоправно и виновно поведение на дееца,
настъпилата вреда, и причинната връзка между тях, която следва да бъде доказана
във всеки конкретен случай. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 51, ал. 1,
изречение 1 от ЗЗД. Те могат да са имуществени или неимуществени. В случаите на
увреждания пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него
претенцията за обезвреда на неимуществени вреди.
При така установеното наличие на
противоправно поведение и настъпил от него вредоносен резултат за пострадалото
дете С. М., следва
да се определи обезщетение, чийто размер е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява. Справедливостта се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици,
тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа
конюнктура в страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1273/2009 г., III г.о., ГК, постановено в
производство по чл. 290 от ГПК). В тази връзка съдът отчете степента на
уврежданията – лека телесна повреда във формата на разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, наличието на психична травма след
деянието, няма спор, че едно малолетно
простреляно дете не би било психически и
физически травмирано. Още повече, че майката на детето, не внесе депозит за вещи лица за изготвяне на съдебно медицинска и съдебно
психиатрична експертизи.
Като взе предвид съвкупността от
посочените обстоятелства, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура
в страната, съдът намери, че справедливо обезщетяване на претърпените от С.
неимуществени вреди възлизат на сума в размер от 2000 лв., Поради
това искът е основателен в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждането 18.02.2014 г. до окончателното погасяване на задължението
съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а в останалата част до
6 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Правото да се присъдят направените по делото разноски в
исковия процес за такси, адвокатски хонорар, възнаграждение за вещи лице и
свидетели и др. се регламентира с разпоредбата на 81 от ГПК във вр. с чл. 78 от ГПК и безспорно съставлява имуществено
субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с
оглед на крайния правен резултат по делото.
По изложените
съображения ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение, като в
останалата част отхвърли като неоснователно.
Водим от изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Б.И.
*** с ЕГН ********** да заплати на М.В.Р.
с ЕГН **********, като майка и законен представител на С. Ц. Р., роден на *** г. с ЕГН ********** ***,
сумата 2000 / две хиляди лева/ представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от извършеното деяние на
18.02.2014 г. за което е осъден по НОХ д.№ 638/2014 г. по описа на ЛРС, ведно
със законната лихва начиная от датата на увреждането до окончателното
изплащане, като отхвърля в останалата част до
предявения размер 6 000 лв. като неоснователен , както и
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лв. като в останалата част до 1000 лв.
отхвърля като неоснователно и сумата от 5 .00 лв. за изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Б.И. *** с ЕГН ********** да заплати на по с/ка на ЛРС сумата от 50.00 лв. разноски
за държавна такса и 5.00 лв. за изпълнителен лист.
Решението
може да се обжалва пред МОС в двуседмичен срок от
съобщението на страните,че е изготвено.
На
страните да се изпрати препис от решението.
Районен
съдия: