НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№

Гр. Лом, 07.06.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2194 описа за 2016 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, ****, представлявано от А.В. Г., чрез пълномощника, ю.к. Г.С.Г., срещу Е.Г.И., ЕГН **********,***, за установяване на задължение за заплащане на дължими суми по договор.

ИЩЕЦЪТ посочва, че ответникът е сключил Договор за потребителски паричен на кредит PLUS-01331924/23.01.2009 год. с третото лице БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, по силата на който е получила кредит от 3218,28 лв., като наличност по банкова сметка. ***ка е удостоверено с подпис на ответницата. Кредитът е следвало да бъде върнат на 34 месечни вноски. Ответникът обаче преустановила плащанията на 15.07.2009 год. Падежът на цялото задължение по договора е настъпил на 15.11.2011 год.

На 08.07.2014 год. между първоначалният кредитор и ищеца бил сключен договор за прехвърляне на вземания, като цедента упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето. Това е сторено с уведомително писмо, получено от ответника на 20.04.2015 год.

По заявление по чл. 410 ГПК от ответника, по ч.гр.д. № 1709/2016 год. на ЛРП била издадена заповед за изпълнение срещу ответника, като той се е възползвал от правото си на възражение.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда от страна на ищеца /12.10.2016 год./, ответникът дължи на ищеца, сумата от 5728,60 лв., представляваща, както следва: неизплатена главница – 2700,94 лв.; договорна лихва – 1321,57 лв., начислена за периода 15.07.2009 год. до 15.11.2011 год., лихва за забава, уговорена в договора – 1706,09 лв., за периода 16.07.2009 – 30.09.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените разноски по заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните няма спорни фактически твърдения.

Приложено е ч.гр.д. № 1709/2016 г. на ЛРС, видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.10.2016 г. срещу ответника – длъжник за посочените в исковата молба суми.

Заповедта е връчена на длъжника и същия в законоустановения в чл. 414 ал.2 срок е възразил писмено срещу издадената Заповед.

На основание чл. 415 ГПК, съдът с Разпореждане от 06.12.2016 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 04.11.2016г.

Иска по общия ред е предявен в указаният срок /на 02.12.2016 год. – видно от пощенското клеймо/.

Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.

Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

Ищецът не се явява, с писмена молба,чрез процесуалния си представител ю.к. Г.Г. не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие, поддържа предявения иск.

Моли да бъде постановено неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответникът, редовно и своевременно призован при условията на чл. 41 ГПК не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът намира, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба с оглед упражняване правото на подаване на писмен отговор /и Разпореждане от 06.12.2016 год. по чл.131 ГПК, което е получил на 08.12.2016 год./ и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 13.02.2017 г. по чл. 140 ГПК, получено на 14.02.2017 год., чрез сина му Николай И. със задължение да предаде, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен.

На основание горното, съдът намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като иска бъде уважен в предявения размер.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за тази инстанция по заповедното и по общия исков ред, в общ размер на 1090,14 лв., от които – 545,07лв. за заповедното /114,57 лв. държавна такса и 430,50 лв. юрисконсултско възнаграждение/ и 545,07лв. за исковото производство /от които 114,57 лв. държавна такса и 430,50 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Г.И., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, ****, сумата от 5728,60 лв. /пет хиляди седемстотин двадесет и осем лева, 60 ст./, представляваща, както следва: неизплатена главница по Договор за потребителски паричен на кредит PLUS-01331924/23.01.2009 год., сключен с третото лице БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* – в размер на 2700,94 лв.; договорна лихва – 1321,57 лв., начислена за периода 15.07.2009 год. до 15.11.2011 год., лихва за забава, уговорена в договора – 1706,09 лв., за периода 16.07.2009 – 30.09.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.10.2016 год., до окончателното изплащане на сумите, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 13.10.2016 г. по ч.гр.д. № 1709/2016 г. на ЛРС.

ОСЪЖДА Е.Г.И., ЕГН **********,*** да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, ****, сторените разноски в исковото и заповедното производство, в общ размер на 1090,14 лв. /хиляда и деветдесет лв., 14 ст./

Решението не подлежи на обжалване.

На страните да се изпратят преписи от решението.

Районен съдия: