Подсъдимият Я.И.А. - роден на *** ***, с постоянен адрес ***, с основно образование, женен, безработен, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН ********** е предаден на съд по повдигнато му обвинение по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

С внесения от Районна прокуратура гр.Лом обвинителен акт е обвинен в това, че на 19/20 юли 2016 година в с.Медковец, обл. Монтана на ул.”*”*, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 1бр. мъжки кожен портфейл в черен цвят на стойност 3.00лева и сумата от 20.00лева в банкноти с различен номинал, 1бр. Лична карта и 1бр. Карта за регистрация към Дирекция «СП» или всичко на обща стойност от 23.00лева /двадесет и три лева/, от владението на Г.М.Р. ***, без знанието и съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои.

Производството е по реда на Гл. ХХ от НПК.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

По делото не е конституирана акцесорна страна в процеса. Пострадалият Г.М.Р. ***, в първото по делото съдебно заседание изрично отказва да се възползва от правото си да предяви против подсъдимия граждански иск в наказателното производство, както и да се конституира като частен обвинител по делото.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението като моли съда да постанови осъдителна присъда, като при определяне на наказанието да вземе предвид съдебното минало на подсъдимия към момента на извършване на деянието, като му наложи ефективно наказание, което да бъде определено на минимума за извършеното престъпление, по което му е повдигнато обвинение.

Договорения защитник на подсъдимия – адв. Н.Г., в пледоарията си счита, че подсъдимия следва да бъде признат за невинен, тъй като липсват доказателства сочещи на това подсъдимия да е осъществил състава на престъплението по което му е повдигнато обвинението.

Подсъдимият поддържа становището на защитника си, а в последна си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите визирани в чл. 13 и 14 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Я.И.А. с ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, с основно образование, женен, безработен, българин, български гражданин е осъждан с двадесет и една влезли в законна сила присъди за извършени престъпления от общ характер, предимно против собствеността, като по някой от тях наложените му наказания са кумулирани и е определено едно общо наказание. По последните му влезли в законна сила присъди по НОХД №752/2013год., НОХД №543/2013год., НОХД №366/2013год. всички по описа на ЛРС и НОХД №30274/2014год. по описа на МРС му е определено едно общо наказание най-тежкото по ЧНД №1556/2015год. по описа на РС Монтана от една година и шест месеца „лишаване от свобода” при строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, като е приспадната изтърпяната част. Общото наказание по НОХД №752/2013год., НОХД №543/2013год. и НОХД №366/2013год. всички по описа на ЛРС е изтърпяно в Затвора гр.Враца за времето от 06.01.2014год. до 20.11.2014год., когато е освободен условно предсрочно с остатък от пет месеца и пет дни – видно от приложената справка на Затвора гр.Враца.

От приложената характеристична справка за подсъдимия А. е видно, че същия няма изградени трудови навици и не се ползва с добро име сред жителите на с.Медковец. Многократно е регистриран за извършени от него криминални престъпления и е лице от активния криминален контингент, което злоупотребява с употребата на алкохол.

Подсъдимия Я.А. и пострадалия Г.М.Р. са познати и съграждани.

На 19.07.2016год. около 22.00 - 23.00часа подсъдимия А. с велосипеда си посетил магазин „Аро” в центъра на с.Медковец, обл.Монтана, като преди това взел от съпругата си св. В.А. сумата от 15.00лева за да се почерпи. Пред магазина „Аро” се намирал св. А.П.Б., които чакал съпругата и сина си които работели в магазина да свършат работа. Подсъдимия си купил от магазина едно уиски и седнал пред заведението на камъните, където започнал да си говори със св.А.Б.. В това време се появил пострадалия Г.М.Р. с управлявания от него велосипед и се присъединил към компанията. Между подсъдимия и пострадалия Р. се провел разговор по повод на това подсъдимия да намери „жена” на пострадалия, при което подсъдимия се обадил по телефона на св.В.Б.М., за да ги закара с неговия автомобил до гр.Монтана. След като св.М. се съгласил и пристигнал пред магазин „Аро” с лекия си автомобил, пострадалия Р. се отказал от пътуването, като отговорил на подсъдимия „Сега няма да ходим никъде, друга вечер ще бъде”. При което подсъдимия поискал от пострадалия да плати за извикания превоз, но пострадалия му отговорил, че „няма пари и сега що па да плащам”. Тъй като подсъдимия настоявал пострадалия да плати за превоза двамата тръгнали с велосипедите си към блоковете в с.Медковец, като подсъдимия оставил на пострадалия да му държи велосипеда и отишъл зад блоковото пространство, но когато се върнал установил, че велосипеда му е хвърлен на земята, а пострадалия го нямало.

От показанията на пострадалия свидетел Г.М.Р. се установява, че на 19.07.2016год. вечерта се срещнал с подсъдимия и св.А.Б. пред магазин „Аро” в центъра на с.Медковец, като подсъдимия му поискал пари, но същия му казал, като му заявил „че няма” и си тръгнал с велосипеда. Категорично отрича да е викал подсъдимия да му даде пари. Прибрал се в дома си, заключил външната порта и вратата на кухнята в която спи и си легнал. След известно време чул силен удар и светване на лампата в първата стая, при което видял за секунди как подсъдимия влиза в неговата стая и от печката в непосредствена близост до вратата взема портфейла му в черен цвят със сумата от общо 20.00лева в банкноти от по 2.00лева, 5.00лева и 10.00лева, както и намиращите се в него документи – лична карта и карта от Дирекция „Социално подпомагане” и си тръгва. След което Р. *** при дежурния по Община свидетеля А.С. А., като му съобщил за извършената кражба от подсъдимия и поискал да се свърже с местния полицай. При което на място пристигнала оперативна група.

От показанията на свидетеля А.С. А., който давал дежурство в Общината се установява, че през нощта на 19/20.07.2016год. пострадалия пристигнал в Общината, като му съобщил, че подсъдимия му е взел парите и поискал да се обади в полицията. В хода на разследването свидетелят е участвал и в качеството си на поемно лице при проведения оглед на местопроизшествието в дома на пострадалия, като непосредствено е възприел взломената врата на кухнята му и иззетите следи при огледа на местопроизшествие.

От показанията на свидетеля В.Б.М., се установява, че с пристигането пред магазин „Аро” пострадалия вече се е отказал от пътуването, но тъй като подсъдимия настоявал Р. да заплати за превоза, последния му казал „ела да ти дам пари”, при което двамата тръгнали в една посока, но след пет минути подсъдимия се върнал и пожелал само него да закара до гр.Монтана. За превоза подсъдимия заплатил на свидетеля 10.00лева. Като станал и свидетел на по – късно проведения разговор между подсъдимия и полицейския служител св.Ц.Ц..

От показанията на свидетеля А.П.Б. се установява, че след пристигането на св.М. с лекия автомобил, пострадалия се е отказал от пътуването предложено му от подсъдимия, като заявил, че няма пари да плати на М., но по настояване на подсъдимия тръгнали двамата с велосипедите си, тъй като Р. казал „ела с мен вкъщи да ти дам пари”. След малко подсъдимия се върнал, като заявил, че пострадалия „е избягал и не му е дал пари”.

По повод възникналото противоречие в хода на съдебното следствие дали пострадалия е извикал „подсъдимия да му даде пари” са проведени множество очни ставки в това число и между подсъдимия и пострадалия, без да е отстранено същото.

След обаждането на пострадалия на място пристигнал дежурен екип полицай, които отвели подсъдимия за изясняване на случая, като проверката била възложена на свидетелите Д.Й.Л. и Ц.А.Ц..

На място от разследващ полицай е изготвен протокол за оглед на местопроизшествие на л.9,10 от ДП и фотоалбум. С протокола е иззета следа – гипсова отливка.

С протокол за доброволно предаване от 20.07.2016год. л.30 от ДП подсъдимия е предал на полицейските органи чифт маратонки с марка „Пума” в син цвят с които е бил обут на 19/20.07.2016год., негова собственост.

На доброволно предадените маратонки е изготвен протокол за оглед на веществени доказателства на л.14 от ДП и фотоалбум.

Видно от изготвеното експертно заключение по назначената в хода на разследването по делото трасологична експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира, като обективна, с оглед установяване на това дали оставената следа от ходило на обувка, заснета и иззета чрез гипсова отливка при огледа на местопроизшествие и доброволно предадените от подсъдимия чифт маратонки са идентични, е установено наличие на съвпадения по общи признаци – форма на елементите на грайфера, симетрично разположение на малките вдлъбнати елементи с шестоъгълната форма, частично изрязани в зоните по периферията и около концентричните кръгове, брой на виждащите се елементи и разстояние между еднаквите елементи. Като в заключение е посочено, че намерената следа от ходило на обувка при огледа на местопроизшествие е оставена от обувка със специфичния модел форми на елементите в грайфера и размер като на представените - доброволно предадените от подсъдимия.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно оценителна експертиза, която съдът кредитира, като обективна е видно, че общата стойност на инкриминираните вещи – 1бр. мъжко портмоне е 3.00лева, към момента на деянието, като при оценката е взет предвид и процента на неговото овехтяване или общата стойност на причинените от престъплението имуществени вреди и 23.00лева /двадесет и три лева/.

До настоящия момент портмонето и парите не са върнати, като от разпита на пострадалия се установи, че по пътя за с.Расово, общ.Медковец, след деянието е намерена личната му карта, която му е върната.

По доказателствата:

Горното се установява от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия Я.А., които съдът, отчитайки качеството му в процеса кредитира само до колкото си съвпадат с останалите доказателства, както и заключенията на приетите по делото трасологична и съдебно-оценителна експертизи, които съдът кредитира изцяло, като обективни, взаимосвързани и безпротиворечиви, наред с приобщените по реда на чл. 283 от НПК, чрез прочитането им доказателства от досъдебното производство – досежно съставомерните факти и обстоятелства.

На показанията на поемното лице – свидетеля А.С. А., съдът се доверява, предвид липсата на основания и съмнение тези показания да са недостоверни, нелогични или несъответни на другите доказателства по делото. Още повече, че същите кореспондират с тези на пострадалия – Г.М.Р., дадени под страх от наказателна отговорност които съдът изцяло кредитира, предвид факта, че те са съответни и на отразеното в протокола за оглед на местопроизшествието непосредствено след престъплението.

Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия, само в частта в която се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, тъй като качеството му в процеса му дава право да дава каквито обяснения желае. Обясненията на подсъдимия са основно негово средство за защита и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя, както от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал. Съдът не възприема тезата за невиновност на подсъдимия А., че няма участие в извършеното отнемане на вещите, тъй като тези му твърдения се опровергават от показанията на пострадалия Р., св.А., Ц. и Л., както и от факта, че при проникване в имота на пострадалия е взломена вратата на кухнята му, което се доказа от извършеното процесуално действие по оглед на местопроизшествието, както и от намерената трасологична следа в двора на пострадалия, която установява общи признаци с обувките на подсъдимия. Обясненията на подсъдимия за неучастието му в изпълнителното деяние по отнемане на вещите са изолирани, неподкрепени с останалия доказателствен материал и вземайки предвид процесуалното му поведение през цялото производство, в своя анализ и съпоставка събраните доказателства оборват по един несъмнен начин защитната му теза.

От правна страна:

Съдът прие, че при така установената фактическа обстановка с действията си подсъдимият Я.И.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че на 19/20 юли 2016 година в с.Медковец, обл. Монтана на ул.”*”*, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 1бр. мъжки кожен портфейл в черен цвят на стойност 3.00лева и сумата от 20.00лева в банкноти с различен номинал или всичко на обща стойност от 23.00лева /двадесет и три лева/, от владението на Г.М.Р. ***, без знанието и съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, за което го призна за виновен.

На основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия Я.А. за НЕВИНОВЕН и го оправда по повдигнатото му обвинение в частта да е отнел чужди движими вещи – 1бр. Лична карта и 1бр. Карта за регистрация към Дирекция «СП» от владението на Г.М.Р. ***, без знанието и съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои.

По отношение на оправдаването на подсъдимия А. по повдигнатото обвинение за отнемане на 1бр. Лична карта и 1бр. Карта за регистрация към Дирекция «Социално подпомагане», съгласно Постановление на Пленума № 6/71 г. (изм. с ППВС № 7/87 г.), раздел II, на Върховният съд „Предмет на кражбата може да бъде обществена или лична движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга стойност”, т.е. изискването е откраднатите вещи да са оценяеми в пари. Явно е, че личните документи не са част от гражданския стокооборот, поради което не могат да бъдат и предмет на кражба, както и сочи Решение № 54-89-ОСНК, че когато дадена вещ няма стойност, тя не може да бъде годен предмет на кражба.

Разглеждайки горепосочените доказателства и доказателствени средства самостоятелно и в тяхната взаимовръзка съдът констатира, че те по безспорен начин изграждат описаната фактическа обстановка и уличават подсъдимия в извършване на престъплението.

Така с деянието си подсъдимия Я.И.А. е отнел чужди движими вещи – 1бр. мъжки кожен портфейл в черен цвят на стойност 3.00лева и сумата от 20.00лева в банкноти с различен номинал, от владението на Г.М.Р. ***, без знанието и съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна елементите на състава са налице, тъй като подсъдимия е предприел обективно действия по осъществяване на отнемането на инкриминираните вещи – като проникнал в дома на пострадалия, взел е кожения му портфейл със сумата от 20.00лева, отдалечил се е с тях, с което прекъснал владението на собственика им и осъществил трайна фактическа власт.

Извършеното престъпление против собствеността – кражба е квалифицирано от обстоятелството, че при извършването му е разрушена преграда здраво направена за защита на имот по см. на т.3, от ал.1 на чл.195 от НК в каквато връзка е и ТР №54/1989 г. на ОСНК – видно от протокола за оглед на местопроизшествието. Наред с това квалифициращо обстоятелство от приложената актуална справка за съдимост е видно, че подсъдимия А. е извършил престъплението при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода за една година и шест месеца по ЧНД №1556/2015год. по описа на МРС по което му е определено едно общо най – тежко наказание, след кумулиране, по см. на чл.29, аб.1, буква „а” от НК, в този см. е и т.1 от Постановление №6 от 12.04.1983г. по н.д. №2/83год. на Пленума на ВС и от изтърпяването на общо наказание от 20.11.2014год. – видно от справка на Затвора гр.Враца до извършване на настоящето престъпление не е изтекъл срока по чл.30, ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината по см. на чл.11, ал.2 от НК, тъй като подсъдимия съзнавал общественоопасният характер на извършеното и неговите общественоопасни последици и е целял настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението му: съзнавал е, че вещите са чужда собственост, знаел и лицето на което те принадлежат, предвид проникването в дома на пострадалия. Взломяването на вратата на пострадалия води на извода, че подсъдимия е съзнавал, че няма разрешение от св.Р. да ги свои, но въпреки това, преследвайки това си намерение, ги отнел. Това сторил с единствената цел да се обогати, като вземе парите.

Причини за извършване на деянието са - желание за облагодетелстване по престъпен начин, ниско обществено и правно съзнание.

Именно посочените правни характеристики на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, преценени в контекста на установената по делото фактическа обстановка настоящия състав на съда намира, че безспорно обуславят извода, че подсъдимият Я.И.А. е извършил престъплението. При положение, че настоящия състав не извежда нито едно от основанията за оправдаване по чл.304 от НПК, а те са, когато не се установи едно или няколко от обстоятелствата, че: деянието е извършено; че е извършено от подсъдимия; че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление, оправдателната присъда се явява незаконосъобразна. Предвид законовата норма, че оправдателна присъда може да се постанови само тогава, когато деянието не е престъпление.

По вида и размера на наказанието:

При определяне на наказанието съдът взе предвид вида на наказанието, предвидено в санкционната част от състава на извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, към момента на неговото извършване, разпоредбите на общата част на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, степента на обществена опасност на подсъдимото лице, като единствено смекчаващо отговорността обстоятелство отчете стойността на инкриминираните вещи, както и превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства — липсата на критичност, дръзко поведение, утвърден престъпен начин на живот и многобройните минали осъждания.

Обществената опасност на дееца се определя от характера на извършеното деяние, формата и степента на вината му, причинения общественоопасен резултат, както и характеристиката на неговото поведение в обществото. Отношението му към извършеното престъпление и към вината му няма решаващо значение за индивидуалната му степен на обществена опасност. Законът изисква наказанието да е съответно на престъплението – чл.35,ал.3 от НК. Този принцип е закрепен и в чл.54 от НК. Престъпното деяние, с други думи, съставлява не само основание, но и мярка за наказателната отговорност. Решаващият фактор при определяне на наказанието е тежестта на извършеното престъпление, т.е. справедливостта.

Наказанието е не само справедливо (съответно на тежестта на извършеното престъпление) възмездие за извършеното престъпление, но и средство за постигане на посочените от закона цели. Според чл.36 от НК целите на наказанието са две: индивидуалната и генералната (общата) превенция. Това определя съотношението между изискванията за справедливост чл.35,ал.3 от НК и за целесъобразност на наказанието чл.36 от НК, а също така и съотношението между двете цели на наказанието - генералната и индивидуалната превенция. Според нашето право справедливото наказание е целесъобразно. Посредством справедливо наказание (което съответства на тежестта на престъплението) се постига крайната цел на наказателно-правното въздействие-общата превенция. А индивидуалната превенция е само средство за реализиране на общата превенция.

При този си анализ на правната уредба съдът призна подсъдимия Я.И.А., за виновен за извършеното деяние, тъй като са налице условията на чл.303, ал.2 от НПК и съдът намира, че обвинението представляващо престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК по отношение на отнетите – 1бр. мъжки кожен портфейл в черен цвят на стойност 3.00лева и сумата от 20.00лева в банкноти с различен номинал, е доказано по несъмнен начин. Съобразявайки принципите визирани в чл. 13, ал.1, чл.14, ал.1 и ал.3 и чл.16 от НПК му определи наказанието при условията на чл.54 от НК в минимума предвиден в санкционната част на извършеното престъпление от три години „лишаване от свобода”. На основание чл.57, ал.1, т.2, буква „б” от ЗИНЗС определи изтърпяването му при първоначален „строг режим”, тъй като е предвидена пречка за прилагането на чл.66,ал.1 от НК предвид предходните му осъждания.

С оглед приложените в съдебното производство доказателства, съдът на осн. чл. 59, ал.2 във вр. с ал.1 от НК приспадна времето, през което подсъдимия е бил задържан по ЗМВР за 24.00часа със Заповед №294з-68 на РУ гр.Лом на 20.07.2016год. свързана с престъплението, за което е осъден.

По отношение на приложеното веществено доказателство по делото - един чифт маратонки собственост на подсъдимия, съдът на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК, постанови да бъдат върнати на подсъдимия, след влизане в сила на присъдата, тъй като доброволно предадените от подсъдимия чифт маратонки имат само косвено отношение към предмета на престъплението, доколкото установяват в него наличие на идентични с намерената следа. Те са негова собственост, но не са предназначени и не са послужили за извършване на престъплението в което подсъдимия е обвинен, съответно не са предмет и средство за извършването му, поради което подлежат на връщане в този см. е и Решение №271/17.06.2015год. по н. дело №663/2015год. на ВКС І н.о.

При горния изход на делото, съдът осъди подсъдимия Я.И.А. да заплати по сметка на ОД МВР гр.Монтана направените в хода на досъдебното производство разноски за изготвяне на съдебно – оценителна и трасологична експертизи размер на общо 91,98лв. /деветдесет и един лева и 98ст./, както и 5.00 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на Районен съд гр.Лом.

Съдът на осн. чл.309,ал.1 от НПК след постановяване на присъдата се произнесе и по мярката за неотклонение взета на ДП при привличане на подсъдимия в качеството му на обвиняем с Постановление от 02.11.2016год., като потвърди взетата мярка за неотклонение „Подписка” от досъдебното производство до влизане на присъдата в законна сила, тъй като от доказателствата по делото не установи наличието на реална опасност подсъдимия да се укрие по аргумент на чл.309,ал.2 от НПК.

Водимо от изложеното съдът постанови присъдата си и изготви мотивите си на 20.03.2017год.

Районен съдия: