Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 21.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Ломският районен съд, гражданска колегия, шести състав, в публично съдебно заседание на 31 май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при участието на секретаря Веселка Младенова, като разгледа гр.д. № 73/ 2016 г. по описа на съда, докладвано от съдията Александрова за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1,вр.чл.415 вр.чл. 417 от ГПК.

Пред съда е подадена искова молба от ищеца ....., ЕИК 131003401, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кирил и Методий” № 118-120, представлявано от Г.А. Брестовски , чрез адвокат Л.Д. , САК, срещу Ц. Аспарухов С. , ЕГН **********, с правно основание чл. 422 от ГПК и с цена на иска – 4071,39 евро . В исковата молба се твърди, че ответника се е задължил на 26.06.2014г. със Запис на заповед да заплати на ищцовото дружество – без протест сума в размер на 43969,32 евро. Твърди също, че на основание чл.483 вр.чл.537 ТЗ ищецът ищецът има задължение спрямо ответното дружество да отговаря като авалист по менителничното задължение, а Записът на заповед бил предявен за плащане на неговият издател и на авалистите по него, но въпреки това сумата не била изплатена изцяло, а само частично. С оглед неизпълнението, ищецът е подал заявление, с правно основание чл. 417, ал. 2 от ГПК. В рамките на заповедното производство на ищеца са били издадени Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист. Подлежащият на изпълнение акт е бил предаден на ЧСИ М.Иванова и е било образувано и.д. В срока по чл. 414 от ГПК, ответникът е възразил срещу заповедта за изпълнение. Иска се от съда да постанови Решение, с което да уважи иска, по поетото от авалиста менителнично задължение/авал/ по запис на заповед. В хода на съдебното дирене прави изменение на иска, като се намалява първоначално претендирания такъв от 4071,39 евро на 3299,06 евро. Претендират и разноски.

С отговора си на исковата молба ответникът е възразил срещу основателността на предявения иск.

От фактическа страна се установява следното:

По заявление на „Микрофонд“ЕООД е образувано ч.гр.д. 876/2015 год. на ЛРС и издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ц.А.С. да заплати на заявителя сумите – 4071, 39 евро – главница по запис на заповед без протест от 26.06.2014 год., лихва за забава от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство в размер на 1591 26 лв. В законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което и заявителя е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.

По делото е приложен запис на заповед , издаден на26.06.2014 год. в гр.Враца, от”Денин”ЕООД и авалисти – ищеца, С.Й.Ши М.Г.Ф.издател – ответника, платим до 5 години от издаването му и предявен за плащане на 26.06.2014г.. Документът не е оспорен по надлежния ред в предвидените процесуални срокове.

Съдът приема иска за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство в предвидения в закона едномесечен срок от уведомяването, че длъжникът е възразили срещу издадената заповед.В производството по чл. 422 ГПК съдът е длъжен да установи дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. С т.17 от ТР № 4/ 18.06.2014 год. на ВКС по тълк. дело № 4/ 2013 год. е прието, че предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422 ал.1/ ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т.9/ ГПК е съществуване на вземането, основано на запис на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, като всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията, и са обуславящи за претендираното, съответно отричано право – за съществуването или несъществуването на вземането по записа на заповед. В това производство ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

Записът на заповед е едностранна сделка, която поражда парично задължение за издателя към поемателя за заплащане на сумата по записа. Същият се подчинява на формални изисквания по отношение на реквизитите му, които следва по несъмнен начин да установят безусловно поетото задължение да се плати определена сума по конкретния запис на заповед и лицето, в чиято тежест е възникнало менителничното задължение. Формата и съдържанието на тази ценна книга е установена в закона - чл. 535 от ТЗ и неспазването на определените изисквания лишава менителничния ефект от правна сила. В този смисъл съдът намира, че приложеният към заявлението по чл. 417 ГПК запис на заповед отговаря на съдържателните изисквания на чл. 535 ТЗ, поради което е редовен от външна страна.

Спорен по делото се явява въпроса: Основателен ли е предявеният иск, с правно основание чл. 422 от ГПК, в частта над 1116,63 евро до 3 299,05 евро?

С оглед на събраните по делото доказателства и изградената, въз основа на тях, фактическа обстановка,съдът достига до следния правен извод:

Искът, в частта над 1116,63 евро до 3 299,05 евро, е основателен.

По делото е безспорно установено, че по настоящето дело, образувано по депозирана ИМ кредитора – ищец, срещу длъжника – ответник, е било поискано изменение на основание чл.214 ГПК на размера на първоначално заявения иск от 4071,39 евро на 3 299,06 евро, което е прието от съда.

ответника възразява, че след образуване на изп.д. при ЧСИ |М.Иваноав е имало плащане , което следва да се вземе предвид от съда, тъй като в обхвата на проверката на съда влизат само фактите и обстоятелствата, съществували към датата на заявлението за издаване заповед за изпълнение. Това твърдение се аргументира с правните последици от решението по установителния иск.

Настоящият състав на съда намира за несъстоятелни доводите на ответника по следните съображения:

По делото безспорно е установено, че вземането на ищеца съществува. Установено е също така безспорно, че определена част от него е била погасена в рамките на изпълнителното производство. А ответника се позовава на повторното заключение на ССЕ, установяващо размера на погасената част от дължимата сума и остатъка от същата, като се взема предвид факта, че след образуването на изп.д.№ 609/15г. при \ЧСИ са постъпили суми общо в размер на 3 835,26 лв., респ. 1960,97 евро.

Съдът не приема твърдяното от ответника,че удовлетворяването на част от вземането в рамките на изп. производство следва да се приспадне от дължимата сума, предмет на установителния иск.

Т.е. спорен е въпроса : ”Подлежи ли на проверка в исковия процес и следва ли да се вземат предвид събраните по принудителен ред суми в изпълнителното производство” , отговорът е даден в т.9 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС./ задължително за съдебната власт съгл. чл.130,ал.2 ЗСВ/.

Съгласно т.9 на ТР 4/14г. в производството по чл.422,респ.415 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235,ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, изключая обаче факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения ИЛ, въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес Това е така тъй като според т.9 на ТР 4/14г. са изложени съображения за това, че в така издадената Заповед по чл.417 ГПК от заповедния съд, същата подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което и сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство са на основание издадения съдебен акт-разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 63 от 11.07.2016г. ВКС – т.о. по т.д.№3798/14г., Решение № 225/25.07.2017г. на ВТАС по в.т.д. №156/14г.

Предвид горните мотиви и съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът счита,че претенцията на ищеца се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.

Съгласно ТР 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

Уважаването на исковете води до уважаване претенцията на ищеца за разноски в настоящото производство, които са в размер на 1339.26 лв. – държавна такса , експертиза и адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.А.С. с ЕГН **********, че дължи на «Микрофонд» ЕООД с ЕИК 131003401, следните суми: а именно сумата от 3299,06 евро главница , представляващо непогасен остатък от вноски по запис на заповед от 26.06.2014 год., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.07.2015 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Ц.А.С., да заплати на «Микрофонд» ЕООД с посочени по горе данни разноски по заповедното производство в размер на 159,26 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Ц.А.С. да заплати на «Микрофонд» ЕООД сумата от 1339, 26 лв. - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред МОС в 2-седмичен срок от получаавнето му от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :