Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Лом, 10.03.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломски районен съд, в публичното
съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година в
състав:
при
секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 877 по описа за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1
ЗЧСИ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени
са
искове от М.Д.Л., с ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си, адв. Р.Б., МАК, срещу
А.В.Я., като ЧСИ с рег № 747 в КЧСИ, район на действие – ОС – Монтана, с адрес
на кантора: *************, с
правно основание: - чл. 74, ал. 1 ЗСЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД; - чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на
ищцата, длъжник по изп.д. № 300/2015 год. по описа на ответницата, е бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение и извършвани съответните удръжки в
размер, накърняващ несеквестируемия минимум – удържани са в повече, както
следва: 165,18 лв. за м. Февруари, 2016 год., 156,63 лв. – за м. Март, 2016
год., 167,70 лв. – за м. Април, 2016 год. и 159,93 лв. – за м. Май, 2016 год. –
или общо за четирите месеца – 649,44 лв.
Счита, че ответницата, в качеството си
на ЧСИ е била длъжна служебно да провери дали изпълнението е насочено срещу
несеквестируемо имущество.
На 03.06.2016 год. ответницата
възстановила по сметка на ищцата сумата от 347,18 лв., като остава да й дължи
302,26 лв., които според ответната страна не се дължали.
Иска
се: - да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата, сумите както
следва: 302,26 лв. – главница, представляваща общата стойност на причинените й
имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно изпълнение върху
несеквестируем доход от трудово възнаграждение, причинени по изп.д. № 300/2015
год. до датата на предявяване на иска /08.06.2016 год./, за периода от м.
Февруари, 2016 год. до м. Май, 2016 год., подробно описани в исковата молба по
месеци; законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и разноски по делото, в
т.ч. – по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата – в размер на 300 лв.
Писмен
отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответната страна, чрез пълномощника
си, адв. К.Г., МАК, счита предявеният иск за неоснователен.
Оспорва изцяло обстоятелствата,
изложени в исковата молба – освен това, че ищцата е длъжник по образуваното
изп.д. № 300/2015 год. по описа на ответника, по което е наложен запор върху
трудово възнаграждение, а запорното съобщение, ведно с ПДИ са връчени на
22.02.2016 год.
Описва извършените действия по
изпълнителното дело – в т.ч. и движението по жалби от ищцата до МОС, САС, МП –
Инспекторат, КЧСИ.
Твърди, че не тя, в качеството си на
съдебен изпълнител е определила размера на сумата за месечна удръжка по
наложения запор, а три месеца подред третото задължено лице /работодател/ - в
изпълнение на задълженията си по чл. 446 ГПК. В този период длъжника /сега
ищец/ не е сезирал писмено и надлежно по делото, че се удържат несеквестируеми
суми, поради което ответницата, в качеството си на ЧСИ няма как да е била
информирана за това – съответно – да е действала или бездействала с цел да я
увреди.
Твърди,че незабавно след получаването
на молбата от ищцата – от 05.05.2016 год., е изпратила същата на третото
задължено лице /работодателя/, с писмени указания, както и на взискателя – за
сведение.
Оспорва и размерът на удръжките, който
ищцата счита за правилно да й се удържа. Именно за това е изготвила
представената и с и.м. Сметка по дълга,
а съответната събрана като несеквестируема сума по запора е възстановена по личната
банкова сметка ***.
Счита, че за да й се търси отговорност
по чл. 45 ЗЗД, следва виновно и незаконосъобразно да е извършила увреждещите
действия или бездействия, но в случая това не е така.
В отговора е направено и ИСКАНЕ: тъй като предявеният иск е
срещу ответницата, в качеството й на ЧСИ, а тя, съгл. чл. 25 ЗЧСИ има
задължителна застраховка „професионална отговорност“, сключена със ЗК ЛЕВ ИНС
АД, ЕИК *********, на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК, вр. чл. 15, ал. 2 от Наредба №
2/06.02.2006 год. на МП, като трето
лице-помагач да бъде привлечен застрахователя.
С Определение от 12.08.2016 год., като
трето лице-помагач на страната на
ответника е конституирана ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********.
В съдебно заседание ищцата се представлява
от адв. Р. Б., МАК, който поддържа иска, като счита същият за доказан по
основание и моли да претенцията да бъде уважена в предявения размер. Претендира
и направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован се представлява
от адв. К. Г., МАК, която моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Третото лице-помагач на страната на
ответника, ЗК Лев Инс АД не изпраща процесуален представител. В писмено
становище, чрез ю.к. Р. Ч. оспорва иска като неоснователен и счита, че подлежи
на отхвърляне.
По делото е приета неоспорената от страните
съдебнно-счетоводна и допълнителна такава експертизи, изготвени от в.л. И. А.П.,
приобщени са писмени доказателства.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
Ищцата М.Д.Л. е разведена. Има едно
дете, Л.Л.Л., род. *** год., като упражняването на родителските права по
отношение на него е присъдено на майката – видно от приложеното решение от
17.10.2002 год. по гр.д. № 468/2002 год. на ЛРС, а бащата е осъден да заплаща
месечна издръжка.
По молба на взискателя Първа
инвестиционна банка АД от 30.11.2015 год. е образувано изп.д. № 300/2015 год.
на ЧСИ А. В., рег. № 747 КЧСИ, за събиране на сумите по издаден на 16.10.2015
год. по ч.гр.д. № 1517/2015 год. на ЛРС, за сумите: 1000 лв. просрочена
главница, 4424,27 лв. – договорна лихва, 3 455,54 лв. – наказателна лихва,
годишна такса 117,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
15.10.2015 год., както и 179,94 лв. – д.т., 544,88 лв. – адвокатско
възнаграждение и 5,00 лв. – д.т. за издаване на изп.лв.
Приложена е вносна бележка за внесена
такса за образуване на изп.д. в размер на 241,00 лв.
С писмо, вх. № 337/04.02.2016 год., ТД
НАП – В. Търново е уведомила ЧСИ А. В. за притежаваните от ищцата М. Л.
имущество и доходи, в т.ч. – регистриран трудов договор със СОУ „Н. Й.
Вапцаров“ – с. Дреновец, като е посочено трудово възнаграждение за м. Декември,
2015 год. в размер на 1024,48 лв.
Със Запорно съобщение, изх. №
568/17.02.2016 год. на ЧСИ А. до третото задължено лице СОУ „Никола Йонков
Вапцаров“ – *******, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
М.Д.Л..
В запорното съобщение е указано, че
„При запор върху трудово възнаграждение удръжките се правят ежемесечно при
спазване правилата на чл. 446 ГПК“.
С писмо, изх. № 146/22.02.2016 год.,
третото задължено лице СОУ „Никола Йонков Вапцаров“ – ******* е уведомило ЧСИ
А. В., че върху трудовото възнаграждение на ищцата ще бъде наложен запор в
размер на 205 лв. месечно.
С жалба от 25.02.2016 год., ищцата е
обжалвала пред МОС, като е поискала издаденият по ч.гр.д. № 1517/2015 год. на
ЛРС изп.л. да бъде обезсилен. В условията на евентуалност е поискала да бъде
променен размера на запорираната сума от 1/3 на ¼ от трудовото й
възнаграждение.
С Определение от 20.04.2016 год. по
в.гр.д. № 130/2016 год. на МОС жалбата е оставена без разглеждане като
недопустима.
С молба, вх. № 1331/05.05.2016 год.,
ищцата е поискала от ЧСИ А. В. запорът, наложен й по изп.д. № 300/2015 год. да
бъде променен на 1/5 от месечното й трудово възнаграждение.
Видно от Удостоверение, изх. №
228/27.04.2016 год., издадено от третото задължено лице СОУ „Никола Йонков
Вапцаров“ – *******, нетния доход на ищцата за м. Януари, 2016 год. е бил
612,95 лв., м. Февруари, с.г. – 594,10 лв., м. Март, с.г. – 636,87 лв. и м.
Април, 2016 год. – 581,53 лв.
С молба, вх. № 1374/11.05.2016 год., ищцата е посочила банкова
сметка, ***, в срок до края на м. Май, 2016 год., неправомерно удържаните 480
лв. от секвестируемата част на трудовото й възнаграждение.
Видно от Удостоверение, изх. №
243/05.05.2016 год., издадено от третото задължено лице СОУ „Никола Йонков
Вапцаров“ – *******, за месеците февруари, март и април, 2016 год., на ищцата
са изплатени пътни разноски от по 54,70 лв. месечно, както и 380 лв. за облекло
за календарната 2016 год.
С писмо, вх. № 248/11.05.2016 год., третото задължено лице
СОУ „Никола Йонков Вапцаров“ – *******, чрез Директора си Д. Б. е уведомила ЧСИ
А. В. за постъпила молба от ищцата и е отправило запитване какъв следва да бъде
размера на месечните удръжки.
С писмо, изх. № 1653/17.05.201 год.,
ЧСИ А. В. е изпратила на третото задължено лице СОУ „Никола Йонков Вапцаров“ – *******
копие от молба на ищцата – „за сведение и изпълнение, съгл. тълк.решение №
2/2015 год. на ВКС.
На 18.05.2016 год. ищцата е сезирала
КЧСИ. След извършена проверка, с писмо, изх. № 722/05.07.2016 год. на КЧСИ,
ищцата е уведомена, че три месеца след налагането на запора, но след
постъпването на молбите, ЧСИ е предприела необходимите мерки за да не бъде
нарушавана несеквестируемостта /от работодателя, защото той е уведомен, че
запора следва да се извърши при спазване разпоредбите на чл. 446 ГПК още със
запорното съобщение/.
По молби, вх. № № 1331/05.05.2016 год.
и 1433/19.05.2016 год. от ищцата М. Л., на
26.05.2016 год. ЧСИ А. В. е изготвила Сметка
по изп.д. № 300/2015 год., видно от която за месеците февруари, март и април,
2016 год. са удържани общо 596,87 лв., в полза на взискателя се дължат 156,19
лв., като оставащата за възстановяване на ищцата сума е 440,68 лв., от която
след приспадане на съответните такси по ТЗЧСИ и за междубанков трансфер /общо
93,50
лв./, остава да се възстанови сумата от 347,18 лв.
С Удостоверение, изх. № 319/01.06.2016
год., третото задължено лице СОУ „Никола Йонков Вапцаров“ – ******* е
удостоверило, че за м. Май, 2016 год. е направен запор в размер на 205,00 лв.,
като сумата е преведена на 27.05.2016 год. На същата дата третото задължено
лице е издало и Удостоверение, изх. № 320/01.06.2016 год., видно от което
нетния доход на ищцата за м. Май, 2016 год. е в размер на 440,36 лв.
Видно от издаденото отново от третото
задължено лице Удостоверение, изх. № 365/27.06.2016 год., за м. Юни от
трудовото възнаграждение на ищцата е направена удръжка по запора, наложен по
изп.д. № 300/2015 год. в размер на 146,10 лв.
С уведомление, изх. № 2030/06.07.2016
год. /след завеждането на делото/, ЧСИ А. В. е дала подробни указания на
третото задължено лице за начина, по който следва да бъде изчислена сумата по
наложения запор, а с друго уведомление от същата дата ищцата е уведомена, че
удържаната несеквестируема част от трудовото й възнаграждение ще бъде
възстановена по банковата й сметка.
Становището на КЧСИ, изпратено до
ищцата на 05.07.2016 год. във връзка с жалбата й е, че тя, ищцата е следвало да
уведоми ЧСИ за това, че месечните удръжки нарушават несеквестируемия й доход и
че след като, три месеца по-късно е сторила това, са били предприети
необходимите мерки.
Видно от Удостоверение, изх. №
403/19.07.2016 год., издадено от третото задължено лице СОУ „Никола Йонков
Вапцаров“ – *******, нетният доход на ищцата за м. Май, 2016 год. е 645,36 лв.,
а за м. Юни, с.г. – 584,43 лв.
С предходно удостоверение обаче, изх.
№ 320/01.06.2016 год., третото задължено лице е удостоверило нетен месечен
доход на ищццата в размер на 440,36 лв.
Със Сметка без дата, е установено, че общата сума за удръжки за месеците
май и юни, 2016 год. е 116,23 лв., а са удържани 351,10 лв., или подлежат на
възстановяване като несеквестируеми 234,87 лв. От тази сума, 234,87 лв. са
удържани такси по ТЗЧСИ и за междубанков трансфер –общо 105,10 лв. и на ищцата
е възстановена сумата от 129,77 лв. /за двата месеца/
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, извършена от вещото лице И.А.П., прието по
делото се установява, че общият размер на преведените от третото задължено лице
СОУ „Никола Йонков Вапцаров“ – ******* на ЧСИ А. В. по изп.д. № 300/2015 год.
суми за периода февруари – май, 2016 год. е 801,87 лв. Сумата, представляваща 1/5 от горницата между размера на
минималната работна за плата за страната и размера на чистото трудово
възнаграждение за същия период е 114,57 лв. Разликата между двете суми е 687,30
лв., от които на ищцата са възстановени
347,18 лв.
Т.е., на ищцата са удържани от
несеквестируемите, подлежащи на възстановяване суми такси по ТЗЧСИ – общо
225,55 лв.
Във връзка с издадените от третото
задължено лице СОУ „Никола Йонков Вапцаров“ – ******* удостоверения с различна
сума – доход за м. Май, 2016 год., е допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, видно от чието
заключение, удръжките, които е следвало да бъдат направени за процесния период
са общо 231,30 лв., а сумата,
представляваща 1/5 от горницата между размера на минималната работна заплата за
страната и размера на чистото трудово възнаграждение за същия период е 155,57
лв.
Следователно, разликата между реално
удържаната сума – 801,87 лв. и
установеният размер на сумата за удръжка, изчислена съобразно чл. 446, ал. 1,
т. 2 и т. 3 ГПК е 231,30 лв. /в
който случай са удържани в повече 570,57
лв./.
Претендираната от ищцата сума е 302,26
лв.
От
правна страна:
Съгласно относимата норма на чл. 74,
ал. 1 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно
е причинил при изпълнение на своята дейност.
В
нормата на чл.441 от ГПК е казано, че частният съдебен изпълнител отговаря при
условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. Следователно налице е и законова
делегация, която препраща към принципите въведени в чл. 45 от ЗЗД.
Безпротиворечива
е съдебната практика, обективирана и в Решение № 139 от 31.05.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о., Решение № 120 от 8.07.2011 г. на ВКС по т. д.
№ 1123/2010 г., II т. о. Решение № 184 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1124/2010 г., I. г. о. И др., че съдът по деликтния иск по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, преценява процесуалната
законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да
е обвързан от това дали същите действия и бездействия са обжалвани и ако са
обжалвани, какво е решението на съда по жалба.
Предмет
на делото е вземане за обезщетение, което възниква от виновно и противоправно
деяние, което е причинило вреда на ищеца, като противоправността, като елемент
от фактическия състав на спорното вземане за обезщетение, се състои в
процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния
изпълнител.
Основателността на предявения
иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ,
във вр. чл. 45 от ЗЗД, във вр. чл. 441 от ГПК, изисква кумулативно наличие на
следните елементи: 1./ неправомерни действия на ЧСИ; 2./ вреда, настъпила по
повод и вследствие упражняване на дейността на съдебния изпълнител; както и 3./
причинна връзка между настъпилата вреда и действията му.
Тогава
се дължи обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена последица на
увреждането.
Пряка
вреда означава директно въздействие върху имуществената сфера на увредения,
който не би претърпял вредите, ако не е било налице незаконосъобразното
действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй
като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и
необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие
от увреждането. В
този смисъл са Решение № 264 от 08.04.2010 г. на ВКС по Г.д.№ 474/2009 г. на IV
г.о., Решение № 120 от 08.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 1123/2010 г. II т.о.,
Решение № 281 от 10.12.2014 г. по Г.д.№ 3219/2014 г. III г.о. и други,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
От друга страна е ясно, че
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането-чл. 51 ЗЗД.
По отношение на твърдението на ищцата за нарушение
на разпоредбите на чл. 446 от ГПК, от ЧСИ във връзка с несеквестеруемостта на
трудовото възнаграждение в определените от закона размери, съдът намира същото
за основателно.
Това е така, защото преведените от третото
задължено лице-работодател суми безспорно са такива по чл. 446 ГПК и следва да
се считат несеквестируеми до размерите, посочени в тази разпоредба.
Задължение на ЧСИ е да провери за наличието на
установените в чл. 446 ГПК критерии за размера на секвестируемия доход, както и
да провери какво е семейното положение на длъжника и лицата на които дължи
издръжка, във връзка със служебното му задължение за прилагане на правилата за
несеквестируемостта, чрез предоставения му инстументариум за проверки в
регистри и др.
В този смисъл при изпращането на запорното съобщение
до работодателя, следва да се посочат и условията, при които той, като трето
задължено лице да запорира сумите от трудовото възнаграждение и превежда
удръжките, като ЧСИ да посочи секвестируемия размер на сумите, получени като
възнаграждение за труд.
Ето защо задължение на СИ е да уведоми третото
задължено лице, в случая – работодателя за
размера на секвестируемия доход по чл. 446, ал. 1 ГПК.
За
да е налице надлежно наложен запор
върху вземане на длъжника, в т.ч. и върху трудовото му възнаграждение, в
запорното съобщение следва да бъде точно посочено кое вземане се запорира,
както и точния размер на сумите, за които е налице забрана да се предават на
длъжника.
В случая това е сторено едва с уведомление, изх. № 2030/06.07.2016 год., т.е., след завеждането на делото. В първоначалното
запорно съобщение ЧСИ се е задоволил бланкетно
да посочи, че удръжките следва да се направят при спазване разпоредбите на чл.
446 ГПК.
Като ЧСИ не е изпълнил точно задължението си по
прилагане на императивните разпоредби на чл. 446 ГПК, е налице неговото
противоправно поведение, от което са произлезли вреди в патримониума на ищцата
в размера на преведеното по сметката на ЧСИ от третото задължено
лице-работодател, възнаграждение за положен труд над несеквестируемия размер. Налице е и причинно следствена връзка между
противоправното поведение на ЧСИ и претърпените от ищцата вреди в общ размер на
570,56 лв.
От тях, видно от доказателствата по делото, преди
завеждането на иска ЧСИ е възстановила сумата от 347,18 лв. – за месеците
февруари, март и април, 2016 год., а след завеждането на делото – сумата от
129,77 лв. – за месеците май и юни, с.г. – т.е., общо 476,95 лв. от тях – видно
от представената от ЧСИ сметка за месеците май и юни, 2016 год., за м. Май са
удържани 205,00 лв. при секвестируеми 75,12 лв., а за м. Юни са удържани 146,10
лв., като от тях секвестируеми са били 41,11 лв. Или за м. Май подлежат на
възстановяване 129,88 лв., а за м. Юни – 104,99 лв. от общо възстановените за
периода.
Ето защо съдът приема, че конкретно за процесния
м. Май, 2016 год., в хода на делото са възстановени частично 24,78 лв. от общо
подлежащите на възстановяване 129,88 лв. Останалата сума, възстановена за м.
Юни не е предмет на делото.
Несеквестируеми са тези имуществени права на длъжника,
относно които съдебният изпълнител не
разполага с процесуална власт да възбранява, запорира и продава – т.е.
несеквестируемостта е забрана за принудително изпълнение върху
определени имуществени права на длъжника.
Несеквестируемият доход на длъжника е
гарантираните от държавата минимум средства, необходими за физическото
оцеляване както на самия длъжник, така и на лицата, които той издържа.
За това
настоящият съдебен състав приема, че несеквестируемостта обхваща и задълженията на длъжника за такси
по чл. 79 ГПК, както и разноски за банкови трансфери и т.н. и тези суми
неправомерно са били приспаднати от ЧСИ при възстановяването на надвзетите суми
за процесния период.
Тъй като в представената сметка за месеците Май и
Юни, 2016 год. удържаните такси не са диференцирани, съдът приема, че цяата
сума на тези конкретно удръжки е направена от сумите за възстановяване за
процесния м. Май, а за м. Юни е възстановена цялата подлежаща на възстановяване
сума от 104,99 лв.
С
оглед на гореизложените съображения, съдът намира предявеният от ищцата иск с
правно основание чл. 441 ГПК във вр. чл. 74, ал. 1
от ЗЧСИ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД е основателен и доказан до размер 198,60 лв.,
представляваща сбор от подлежащите на възстановяване суми за процесните месеци
февруари, март, април и май, 2016 год. – общо 570,56 лв., от която сума се
изваждат възстановените преди завеждане на делото 374,18 лв. за първите три
месеца и възстановената в хода на делото сума за м. Май – 24,78 лв.
В установеният размер – 198,60 лв.
искът следва да се уважи, а над него до претендираните 302,26 лв. – да се
отхвърли за разликата от 103,66 лв., както следва: за сумата от 24,78 лв. –
като погасен чрез плащане в хода на делото и за 78,88 лв. – като неоснователен.
Следва да се присъди и законната лихва върху уважената част от иска от
датата на предявяване на иска /08.06.2016 год./ до окончателното изплащане на
сумата.
Относно разноските:
И двете страни претендират разноски и
представят списък по чл. 80 ГПК.
Видно от доказателствата по делото,
разноските, сторени от ищцата са в размер на 200 лв., от които 50 лв. държавна
такса и 150 лв. – за съдебно-счетоводната експертиза.
Отделно се претендира възнаграждение,
на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение за процесуалния представител на ищцата, адв. Р. Б., МАК.
Ответницата от своя страна е направила
разноски в размер на 400 лв., от които 300 лв. за адвокатско представителство и
100 лв. за допълнителната съдебно-счетоводна експертиза.
В случая са налице предпоставките на
чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК за присъждане на направените разноски по делото, съобразно
уважената/отхвърлена част от иска.
Съобразно уважената част от иска
ищцата има право на 147,80 лв. разноски.
Съобразно отхвърлената част от иска
ответната страна има право на разноски в размер на 104,40 лв.
След извършена служебно от съда
компенсация, ответната ще следва да заплати на ищцовата страна сумата от 43,40
лв. – разноски за возене на делото пред тази инстанция.
Процесуалният
представител на ищцата, адв. Р. Б.
претендира да му бъдат присъдени разноски за осъществената безплатна
правна защита.
В случая, ищцата
е представлявана безплатно от пълномощник, видно от договора за правна защита и
съдействие, поради което е налице хипотезата на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
На основание
чл.38, ал.2 ЗА, в този случай и предвид изхода от спора, насрещната страна
дължи разноски за възнаграждението на адв. Р. Б..
Направеното
искане за присъждане на тези разноски се преценява като своевременно: Разноски
са поискани както с исковата молба, така и изрично на основание чл.38 ЗА, преди
приключване на устните състезания по см. на чл.149 ГПК.
Съобразно уважената/отхвърлена част от иска, ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на адв. Р. Б. сумата от 221,70 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, А.В.Я., като ЧСИ с
рег. № 747 в КЧСИ, район на действие – ОС – Монтана, с адрес на кантора: *********,
ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Л., с ЕГН **********,***, сумата от 198,60 лв. /сто деветдесет и осем лв., 60 ст./, представляваща общата
стойност на причинените й имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно
изпълнение върху несеквестируем доход от трудово възнаграждение, причинени по
изп.д. № 300/2015 год. за периода от м. Февруари, 2016 год. до м. Май, 2016
год. включително, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска
/08.06.2016 год./ до окончателното изплащане на сумата, като
над уваженият размер, до претендираните 302,26 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 103,66
лв., от които: за сумата от 27,78 лв. – като
погасен чрез плащане в хода на делото и за сумата от 78,88 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.В.Я.,
като ЧСИ с рег. № 747 в КЧСИ, район на действие – ОС – Монтана, с адрес на
кантора: ************, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Л., с ЕГН **********,***, сумата от
43,40 лв. /четиридесет и три лв., 40 ст./ – разноски за возене на делото пред
тази инстанция.
ОСЪЖДА, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, А.В.Я., като ЧСИ с
рег № 747 в КЧСИ, район на действие – ОС – Монтана, с адрес на кантора: ***************, да заплати на адв. Р.В.Б.,***, адвокатско
възнаграждение в размер на 221,70 лв. /двеста двадесет и един лева, 70 ст./.
Решението е постановено при участието
на третото лице помагач на страната на ответника ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, *****.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: