О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

град Лом, 02.06.2017 г.

РАЙОНЕН СЪД - ЛОМ, шести граждански състав в закрито заседание на втори юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при секретаря В.Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 185 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 и сл. от ГПК.

С молби, входирани на 11 и 18 май 2017г. в деловодството на Районен съд - Лом пълномощниците на страните по делото-адв.Р.Б. и адв.Н.А. са поискали да им бъдат присъдени направените в производството разноските.

Съдът е постановил своя съдебен акт, който е обезсилен от МОС и делото върнато за произнасяне по реда на чл.248 ГПК.

Съдът намира молбите за процесуално допустими, а разгледана по същество за основателни, по следните съображения:

В постановеното решение на 07.04.2017 година по гр.д.№ 185 по описа за 2017 година, съдът е пропуснал да се произнесе по претендираните от страните разноски в производството. Същите са заявени своевременно, но съдът намира, че предявените искания от пълномощниците на страните за присъждане на разноски по производството под формата на заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска, съдът счита за лишено от основание в процесуалния закон и отречено от здравия разум. Целената отговорност за разноски е фактически предявена в полза на и срещу законен представител на страна по делото. Процесуалният закон не урежда такава специфична хипотеза, при която страна по делото да дължи плащане на разноски за адвокат, лично на законен представител на другата страна, защото разноските трябва да са направени/ произлезли/ от имуществения актив на самата страна- чл. 78, ал.1, вр. с ал.5 от ГПК В случая страна- ищец по делото е самото дете- чл. 26, ал.1 от ГПК, и нито се твърди, нито се доказва, че заплатените средства за адвокат са излезли от неговото имущество. Отделно от това , дори и да бъде пренебрегнат този аргумент, в исковата молба не се твърди ответникът с поведението си да е станал причина за завеждане на делото- да му е поискано да заплаща по-висок размер на издръжка и той да е отказал. В този случай / а и във всички други такива случаи/ причина за предявяване на иск за увеличение на издръжка е обективното изменение на обстоятелствата, довело до увеличени разходни нужди на малолетния ищец, като поведението на ответника / каквото и да е то/ е лишено от правна тежест в обхвата на преценката дали е дал повод за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал.2 от ГПК. Процесуалният закон не урежда и право на страната- ответник по делото да търси плащане на направени от него разноски за адвокат от законния представител на страната- ищец . А да се допусне отговорност за разноски на малолетен ищец по дело за издръжка, още повече, че то е основателно заведено / тук не става дума за размера/ би било проява на морално нетърпим цинизъм, макар и като че ли подкрепен от формален юридически аргумент / чл.78, ал.3 от ГПК/, защото задължението за издръжка е не само юридическо, но и нравствено по природа. Щом някой не може да иска от друг връщане на нещо, дадено в изпълнение на един свой нравствен дълг към него / чл.55, ал.2 от ЗЗД/ , а в тази роля би попадал всеки родител , осигурявал издръжка на малолетното си дете, морално неприемливо е този същият родител да иска възстановяване на похарчени за адвокат парични средства по дело за издръжка на детето, съразмерно с отхвърлената част от иска, като се има предвид, че част от тези средства, така или иначе биха били дадени/ отредени като предмет на изпълнение на това му задължение. Затова разноските за адвокатско възнаграждение следва да останат за сметка на този , който ги е направил.

По горните съображения и на основание чл. 248, ал.3 ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Допълва решение от 07.04.2017 година, постановено по гражданско дело № 185/2016 година по описа на Районен съд - Лом, като:

ОТХВЪРЛЯ исканията на пълномощниците на страните за присъждане на направените по производството разноски във формата на заплатени адвокатски възнаграждения съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска.

Определението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: