Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Лом, 23.05.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломски районен съд,
в публичното съдебно заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и седемнадесета
година в състав:
при секретаря Румяна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1581 по описа
за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са
обективно съединени искове от «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, *******, ЕИК *********,
чрез адв. Р.Д., преупълномощена от Адвокатско сдружение «С., Д. и патньори»,
срещу Р.Т.Ч., ЕГН **********, с ИТН № ************, с адрес: *******, за
неизпълнени задължения по договор за доставка на електроенергия.
Ищецът
«ЧЕЗ Електро България» АД, гр. София посочва, че с ответника
се намират в облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружеств,
които са общоизвестни и са публикувани, като съгласно чл. 98а от Закона за
енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е
необходимо изричното им приемане. Съгласно тези условия, ищецът е изпълнил
задължението си за доставка на електрическа енергия на ответника за процесния
период. Дружеството е доставяло на ответника, ел.енергия за посоченият период,
като е издавало за това отделни фактури, с посочени в тях конкретни дължими
суми:
- фактура № 177661198/13.112015 год., на стойност 3,47 лв., за периода
10.10.2015 – 09.11.2015 год.,
- фактура № 179343562/14.12.2015 год., на стойност 79,12 лв., за периода
10.11.2015 – 10.12.2015 год.;
- фактура № 181011060/14.01.2016 год., на стойност 74,38 лв., за периода
11.12.2015 – 10.01.2016 год.;
- фактура№ 182627089/13.02.2016 год., на стойност 57,46 лв., за периода
11.01.2016 – 10.02.2016 год.,
- фактура№ 184311472/16.03.2016 год., на стойност 51,25 лв., за периода
11.02.2016 – 12.03.2016 год.,
- фактура№ 185835481/16.04.2016 год., на стойност 49,99 лв., за периода
13.03.2016 – 12.04.2016 год.,
- фактура№ 187431812/16.05.2016 год., на стойност 30,16 лв., за периода
13.04.2016 – 12.05.2016 год.,
От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
доставената ел.енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са
станали ликвидни и изискуеми.
Сумите са станали
изискуеми по силата на чл. 19, ал. 8 ОУ на „ЧЕЗ Електро България” АД, ведно с
дължимата лихва за забава.
Иска
се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по
издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:
1. сумата от 345,83 лв. – главница
за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 10.10.2015 –
12.05.2016 год.;
2. сумата от 7,99 лв. – законна лихва за забава, считано от 16.04.2016 год.
до 01.07.2016 год., съгласно приложената справка за възникналото задължение;
- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /08.07.2016 год./
до окончателното плащане на главницата.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото
производство.
Писмен отговор в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В
писмена молба пълномощникът на ищеца не възразява делото да се разгледа в
отсъствие на ищеца, като прави искане по чл. 237, ал. 1 ГПК в случай, че
са налице предпоставките за това.
Ответникът Р.Т.Ч. се явява лично. Признава иска, като твърди, че причините
за изпадането му в забава са социални – доходи значително под минимума.
Няма оспорени фактически твърдения.
Доказателствата са писмени.
Към делото и прието приобщено като доказателство
ч.гр.д. № 1067/2016 г. на ЛРС.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите на страните и признанието на иска, направено от
ответника непосредствено в откритото съдебно заседание, на осн. чл. 237, ал. 1
ГПК приема следното:
Направено е от страна на ищеца искане за
признаване за установено съществуването на вземане към минал момент – след
проведено от страна на ищеца успешно заповедно производство по реда на чл. 410
ГПК. Ответникът е направил признание на иска по основание и размер, не е
оспорил, че дължи плащане.
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност
за ищеца да поиска постановяване на решение при признание на иска, както и, че
в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да
укаже, че същото се постановява при признание на иска.
В конкретния случай са налице предпоставките на
чл. 237, ал. 1 ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК,
тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е
такова, с което страната може да се разпорежда.
Поради изложеното и с оглед заявеното признание на
иска съдът намира предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за основателни.
Наред стова, исковете са подкрепени и от ангажираните от ищцовата страна
доказателства, поради което следва да бъдат уважени.
Тъй като признанието на исковете е направено след
депозиране на искането по чл. 410 ГПК и следа да се приеме, че с поведението си
ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Предвид изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по
делото – в заповедното и в исковото производство, които се претендират изрично –
в общ размер на 245 лв., от които 83 лв. за заповедното производство и 162 лв.
за исковото производство и се представя списък по чл. 80 ГПК.
При тези мотиви и на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК,
съдът
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.Т.Ч., ЕГН **********, с ИТН № ************, с адрес: *******,
ДЪЛЖИ «ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, *******, ЕИК *********, СУМАТА от 353,82 лв. /триста петдесет и три лв., 82 ст./, от които: - 345,83 лв. – главница за използвана, но незаплатена
електрическа енергия за периода 10.10.2015 – 12.05.2016 год.; - 7,99 лв. –
законна лихва за забава, считано от 16.04.2016 год. до 01.07.2016 год., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1067/2016 год. на ЛРС /08.07.2016 год./ до окончателното плащане на главницата,
за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично
заделжение по чл. 410 ГПК от 08.07.2016 год. по ч.гр.д. № 1067/2016 год. на
ЛРС.
ОСЪЖДА Р.Т.Ч.,
ЕГН **********, с ИТН № ************, с адрес: *******, ДА ЗАПЛАТИ на «ЧЕЗ Електро България» АД, *******, ЕИК *********, направните във връзка с делото разноски за
тази инстанция в общ размер на 245,00 лв., от които разноски в производството по
установителните искове – 162,00 лв. и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 1067/2016 год. на ЛРС, в размер на 83,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Монтански
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: