Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 08.06.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, в публичното
съдебно заседание на дванадесети април две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при секретаря Даниела Ценкова,
като разгледа докладваното от съдията Славчева гражданско дело № 2001 по описа
за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основанание по чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК от Д.И.Д. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.Р.Б. от МАК, със съдебен
адрес:***, против
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК **********,
представлявано от К.С.С. и К.К., със седалище и адрес на управление: гр.*****************,
за
признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите
по Изпълнителен лист от 04.11.2009г.,
издаден по гр.д. № 1393/2008г. по описа на ЛРС, за сумата от 837,35лв - главница,
39,71лв-лихва за забавено плащане, 277лв-разноски, както и законната лихва
върху главницата, считано от 05.11.2008г. до окончателното изплащане на сумата,
за събирането на които е образувано изп.дело № 812/2016г., по описа на ЧСИ М.И.,
с рег.№ 748 в КЧСИ с адрес гр.**********, поради погасяването им по давност.
С Молба вх.№ 08143 от 15.09.2016г. на ЧСИ М.И.
с рег.№ 748 в КЧСИ, т.е., повече от пет години след издаването на Изпълнителен
лист от 04.11.2009г. по гр.д. № 1393/2008г. по описа на ЛРС е образувано
изп.дело № 812/2016г., по описа на ЧСИ М.И., с рег.№ 748 в КЧСИ с адрес гр.***********
Според ищцата, вземането на ответника срещу нея е погасено по давност.
Позовава се на общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.
Иска
се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че препендираното
от него вземане по Изпълнителен лист от 04.11.2009г. по гр.д. № 1393/2008г. по
описа на ЛРС възоснова на който е образувано изп.дело № 812/2016г., по описа на
ЧСИ М.И., с рег.№ 748 в КЧСИ с адрес гр.*********** е погасено по давност.
Претендират
се и направените по делото разноски.
Писмен
отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който чрез
процесуалният си представител юрисконсулт К.Д., като оспорва предявеният иск
като недопустим, алтернативно, като неоснователен и недоказан. Излага становище
за недължимост на направените съдебни разноски от страна на ответника по
делото, тъй като ищцовото дружество не е дало повод за завеждане на делото, с
оглед на факта, че ищецът не е отправил възражението си за изтичане на
давността преди завеждане на делото.
Претендира
разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Предвид
процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че спорът между страните е
правен, като е разпределил доказателствената тежест.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Р. Б., МАК, редовно
упълномощен, който поддържа изцяло исковата претенция и развива доводи в
насока, че същата е доказана по основание и размер. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно призован не се
явява, не се представлява, с писмена молба не възразява делото да се разгледа в
негово отсъствие, като поддържа становището, изразено в писмения си отговор.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар за
защита на ищцовата страна.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не е спорно между страните, че с Решение от 05.10.2009г. на МОС по в.гр.д.
№ 255/09г. по описа на МОС е отменено като незаконосъобразно Решение № 103 от
01.04.2009г. постановено по гр.д. № 1393/08г на ЛРС, като вместо това е
постановено друго, с което ответницата по делото и настояща ищца е осъдена да
заплати на ответника „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, сумата от 837,35лв,
представляваща главница по консумирана и незаплатена ел.енергия за периода
28.12.2007г. до 26.04.2008г., сумата от 39,71лв, представляваща законна лихва
за забава от 20.02.2008г. до 15.07.2008г., и сумата от 277лв разноски в
производството пред двете съдебни инстанции, включително и заповедното производство / 230лв пред ЛРС и
47лв пред МОС/.
На 04.11.2009 год. е издаден
изпълнителен лист срещу ищцата въз основа на влялото в сила Решение по гр.д. №
1393/2008г. на ЛРС. Видно от
отбелязването върху съдебното решение, изпълнителният лист е получен от
ответника на 06.06.2014г.
Възоснова на така издадения
Изпълнителен лист по молба на ответника вх.№ 08143 от 15.09.2016г. е образувано
изп.д. № 812/16г.
на по описа на ЧСИ М.И. рег.№ 748 КЧСИ, като призовката за доброволно изпълнение
до ищцата е ипратена на 15.11.2016г. от ЧСИ М.И. и получена на 25.11.2016г. от
адв.Р.Б. от МАК.
В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от съда
предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за
окончателен.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи сумите по изпълнителния
лист, издаден от 04.11.2009г., издаден по гр.д. № 1393/2008г. по описа на ЛРС,
в размер на 837,35лв-главница, 39,71лв-лихва за забавено плащане, 277лв-разноски,
както и законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2008г. до
окончателното изплащане на сумата, за събирането на които е образувано изп.дело
№ 812/2016г., по описа на ЧСИ М.И., с рег.№ 748 в КЧСИ с адрес гр.***********,
поради погасяването им по давност.
Предявеният отрицателен установителен иск е допустим,
доколкото ищецът има правен интерес от търсената с него защита.
Чрез
иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност).
По
принцип, в тежест на ищеца оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният
лист е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на
твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелства.
Предвид
това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за
вземането, в тежест на ответника – взискател по изп.дело е да установи, че са
налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ГПК за прекъсване или спиране на
течащата в полза на длъжника давност.
По
същество между страните няма спор по фактите. Спорът се свежда до това дали е
изтекла в полза на ищеца твърдяната погасителна давност.
Установено е по делото, че вземането
е установено със съдебно решение, а давността за съдебно потвърденото вземане е
всякога пет години – чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, Решението на МОС
по в.гр.д. № 255/09г. по описа на МОС, с което е отменено като
незаконосъобразно Решение № 103 от 01.04.2009г. постановено по гр.д. № 1393/08г
на ЛРС, и вместо това е постановено друго, с което ответницата по делото и
настояща ищца е осъдена да заплати на ответника ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, сумата
837,35лв, представляваща главница по консумирана и незаплатена ел.енергия за
периода 28.12.2007г. до 26.04.2008г., сумата от 39,71лв, представляваща законна
лихва за забава от 20.02.2008г. до 15.07.2008г., и сумата от 277лв разноски в
производството пред двете съдебни инстанции е влязло в законна сила на
05.10.2009г.
Изпълнителният лист срещу ищцата е издаден на
04.11.2009г., но фактически е получен от ответника на 06.06.2014год., а
подадената молба за образуване на изп.дело възоснова на така издадения ИЛ е с вх.№ 8143 от
15.09.2016г., или след изтичане на повече от пет години от издаването му, което
налага извода, че Петгодишната погасителна давност е била изтекла към момента на предприемане действията по
принудително изпълнение.
Твърдяното от ищеца бездействие на
ответника се установява по безспорен начин от ангажираните по делото писмени
доказателства.
За това предявеният иск по чл. 439, ал.
1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се уважи изцяло, като основателен и
доказан.
Страните претендират разноски.
Предвид изхода на делото, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото за
платена държавна такса в размер на 50лв.
Процесуалният представител на ищеца, адв. Р.Б. от МАК претендира да му
бъдат присъдени разноски за осъществената безплатна правна защита, в размер на 310,78лв, на осн. чл.38, ал.2 във вр. с
ал.1, т.2 от ЗА
В случая, ищецът е представляван
безплатно от пълномощник, видно от договора за правна защита и съдействие,
поради което е налице хипотезата на чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА в този
случай и предвид изхода от спора, насрещната страна дължи разноски за възнаграждението
на адв.Р.Б., като съобразно изхода от делото, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати сумата от 300лв, изчислено по
реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 год. върху сбора от исковите суми
/главница и лихви/, възнаграждението за процесуално представителство и защита.
Ответникът
възразява, на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно. Съгласно чл.78, ал.5
от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част при съблюдаване на определения по правилата на чл. 36 от ЗА, минимален
размер на възнаграждението. В
случая, договореното възнаграждение е съобразено с минималното и с обема
извършена работа и не са налице основания за неговото намаляване.
Водим от горното, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439,
ал. 1 ГПК, по отношение на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК **********,
представлявано от К.С.С. и К.К., със седалище и адрес на управление: гр.******************,
ЧЕ Д.И.Д. с
ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ сумите по
Изпълнителен лист от 04.11.2009 год., издаден по гр.д. № 1393/2008 год. на ЛРС,
а именно : 837,35лв - главница, 39,71лв-лихва за забавено плащане,
277лв-разноски, както и законната лихва върху главницата, считано от
05.11.2008г. до окончателното изплащане на сумата, за събирането на които е
образувано изп.дело № 812/2016г., по описа на ЧСИ М.И., с рег.№ 748 в КЧСИ с
адрес гр.**********, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********
да заплати на Д.И.Д. с ЕГН ********** *** деловодни разноски за настоящото производство в размер
на 50лв /петдесет лева/ - държавна такса.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК
175133827 на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв.Р.Б. от МАК адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. /триста лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :