Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Лом, 08.06.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, в публичното
съдебно заседание на дванадесети април две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при секретаря Даниела Ценкова,
като разгледа докладваното от съдията Славчева гражданско дело № 2045 по описа
за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основанание по чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК от Д.И.Д. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.Р.Б. от МАК, със съдебен
адрес:***, против
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК **************,
представлявано от К.С.С. и К.К., със седалище и адрес на управление: гр.*************,
за
признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите
по Изпълнителен лист от13.06.2014г., издаден по гр.д. № 780/2009г. по описа на ЛРС, в размер на сумата от 252,52лв – главница, 12,30лв-лихва и
60лв–разноски, за събирането на които е образувано изп.дело № 812/2016г., по описа на
ЧСИ М.И., с рег.№ 748 в КЧСИ с адрес гр.************, поради погасяването им по
давност.
Според ищцата, вземането на ответника срещу нея е погасено по давност.
Позовава се на общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.
Иска
се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че препендираното
от него вземане по Изпълнителен лист от
13.06.2014г., издаден по гр.д. № 780/2009г. по описа на ЛРС, за събирането на които е
образувано изп.дело № 812/2016г., по описа на по
описа на ЧСИ М.И., с рег.№ 748 в КЧСИ с адрес гр.********** е погасено по давност.
Претендират
се и направените по делото разноски.
Писмен
отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който чрез
процесуалният си представител юрисконсулт К.Д., като оспорва предявеният иск
като недопустим, алтернативно, като неоснователен и недоказан. Излага становище
за недължимост на направените съдебни разноски от страна на ответника по
делото, тъй като ищцовото дружество не е дало повод за завеждане на делото, с
оглед на факта, че ищецът не е отправил възражението си за изтичане на
давността преди завеждане на делото.
Претендира
разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Предвид
процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че спорът между страните е
правен, като е разпределил доказателствената тежест.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Р.Б. от МАК, редовно
упълномощен, който поддържа изцяло исковата претенция и развива доводи в
насока, че същата е доказана по основание и размер. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно призован не се
явява, не се представлява, с писмена молба не възразява делото да се разгледа в
негово отсъствие, като поддържа становището, изразено в писмения си отговор.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар за
защита на ищцовата страна.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не е спорно между страните, че с Решение от 24.02.2010г. на МОС по
в.гр.д. № 16/10г. по описа на МОС е отменено като незаконосъобразно Решение №
289 от 18.09.2009г. постановено по гр.д. № 780/09г на ЛРС, като вместо това е
постановено друго, с което ответницата по делото и настояща ищца е осъдена да
заплати на ответника „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, сумата от 252,52лв,
представляваща главница по консумирана и незаплатена ел.енергия за периода
м.август – м.ноември 2008г., сумата от 12,30лв, представляваща законна лихва за
забава, както и сумата от 65лв разноски в производството пред двете съдебни
инстанции.
На 13.06.2009 год. е издаден
изпълнителен лист срещу ищцата въз основа на влялото в сила Решение по гр.д. №
521/2009г. на ЛРС за сумата от 264,82лв и 65лв разноски. Видно от отбелязването върху съдебното
решение, изпълнителният лист е получен от ответника на 19.06.2014г.
Възоснова на така издадения
Изпълнителен лист по молба на ответника вх.№ 08143 от 15.09.2016г. е образувано
изп.д. № 812/16г.
на по описа на ЧСИ М.И. рег.№ 748 КЧСИ, като призовката за доброволно изпълнение
до ищцата е ипратена на 15.11.2016г. от ЧСИ М.И. и получена на 25.11.2016г. от
адв.Р.Б. от МАК.
В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от съда
предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за
окончателен.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи сумите по изпълнителния
лист, издаден от от 13.06.2014г., издаден по гр.д. № 780/2009г. по описа на ЛРС, в
размер на сумата от 252,52лв – главница,
12,30лв - лихва и 60лв–разноски, за събирането на които е образувано изп.дело №
812/2016г., по описа на ЧСИ М.И., с рег.№ 748 в КЧСИ с адрес гр.Монтана,
ул.»Васил Левски» № 13, поради погасяването им по давност.
Предявеният отрицателен установителен иск е допустим,
доколкото ищецът има правен интерес от търсената с него защита.
Чрез
иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност).
По
принцип, в тежест на ищеца оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният
лист е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на
твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелства.
Предвид
това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за
вземането, в тежест на ответника – взискател по изп.дело е да установи, че са
налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ГПК за прекъсване или спиране на
течащата в полза на длъжника давност.
По
същество между страните няма спор по фактите. Спорът се свежда до това дали е
изтекла в полза на ищеца твърдяната погасителна давност.
Установено е по делото, че вземането
е установено със съдебно решение, а давността за съдебно потвърденото вземане е
всякога пет години – чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, Решението на МОС
по в.гр.д. № 16/10г. по описа на МОС, с което е отменено като незаконосъобразно
Решение № 289 от 18.09.2009г. постановено по гр.д. № 780/09г на ЛРС, и вместо
това е постановено друго, с което ответницата по делото и настояща ищца е
осъдена да заплати на ответника ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, сумата от 252,52лв,
представляваща главница по консумирана и незаплатена ел.енергия за периода
м.август – м.ноември 2008г., сумата от 12,30лв, представляваща законна лихва за
забава, както и сумата от 65лв разноски в производството пред двете съдебни
инстанции е влязло в законна сила на 24.02.2010г.
Изпълнителният лист срещу ищцата е
издаден на 13.06.2014г., но фактически е получен от ответника на 19.06.2014год.,
а подадената молба за образуване на изп.дело възоснова на така издадения ИЛ е с вх.№ 8143 от
15.09.2016г., или след изтичане на повече от пет години от влизане в сила на
решението, което налага извода, че Петгодишната погасителна давност е била изтекла към момента на предприемане действията по
принудително изпълнение.
Твърдяното от ищеца бездействие на
ответника се установява по безспорен начин от ангажираните по делото писмени
доказателства.
Съгласно чл.116, б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия на принудително изпълнение. Правото на принудително
изпълнение предпоставя на първо място притезание, което се нуждае от
принудително удовлетворяване, защото не е доброволно удовлетворено, на второ
място предпоставя предвиден от закона документ, който доказва съществуването на
неудовлетвореното притезание и като условие за допустимост на изпълнителния
процес, и на последно място -
изпълнителен лист. Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява
право за принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като
задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към
принудително изпълнение. Издаването на изпълнителен лист е част от
изпълнителното производство, но не е част от същинското изпълнение, т.е. не
представлява действие на принудителното изпълнение, което съобразно чл.426 от
ГПК може да започне само по молба на заинтересования молител.
Действия по принудително изпълнение,
представляват такива действия, които
пряко са насочени към събиране на вземането, искането за които е
адресирано до съдебния изпълнител, т.е. само онези действия, които са пряко
насочени към имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на съдебно
признатото право на взискателя. Подаването на молба за издаване на изпълнителен
лист за вземане, което е признато с влязло в сила съдебно решение не
представлява такова действие. Посредством същата кредиторът отправя искане да
бъде снабден с изпълнителен лист, въз основа на който би могъл да предприеме,
ако желае, действия по принудително събиране на вземането. В настоящия
случай вземането е вече съдебно
признато, като производството по издаване на изпълнителен лист има за цел
извършване на проверка за наличието на право за принудително изпълнение и на
предпоставките за неговото упражняване. Чрез издаването на изпълнителен лист
съдът овластява съдебния изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение,
т.е. да упражни принуда спрямо длъжника за удовлетворяване на подлежащото на
изпълнение право, като възпроизвежда съответното изпълнително основание. Това
съдебно действие обаче не е пряко насочено към имуществената сфера на длъжника
и в този смисъл не представлява действие по принудително изпълнение. Съдът
разполага с правомощието да признае или отрече със сила на присъдено нещо
съществуването на спорното право, но не и да упражни принуда за неговото
удовлетворяване. С оглед установената съдебна практика към предприемане на
действия по принудително изпълнение се пристъпва след подаване на молба от
заинтересованата страна до съдебния изпълнител и едва от този момент настъпва
прекъсване на погасителната давност.
С оглед на горното, правноирелевантно
в случая е, че молбата за издаване на изпълнитетен лист е подадена преди
изтичане на срока по чл.117, ал.2 от ЗЗД, след като същата няма характер на
предприето действие на принудително изпълнение по смисъла на чл.116, ”в” от
ЗЗД. Към момента, когато са предприети действия по принудително изпълнение –
подаване на молба до съдия изпълнителя за образуване на изпълнително дело –
15.09.2016год., безспорно е бил изтекъл предвиденият в закона пет годишен
давностен срок, започнал да тече от 24.02.2010г. /датата на влизане в сила на
решението/, поради което вземането е
погасено по давност.
За това предявеният иск по чл. 439, ал.
1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се уважи изцяло, като основателен и
доказан.
Страните претендират разноски.
Предвид изхода на делото, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото за
платена държавна такса в размер на 50лв.
Процесуалният представител на ищеца, адв. Р.Б. от МАК претендира да му
бъдат присъдени разноски за осъществената безплатна правна защита, в размер на 329,82лв, на осн. чл.38, ал.2 във вр. с
ал.1, т.2 от ЗА
В случая, ищецът е представляван
безплатно от пълномощник, видно от договора за правна защита и съдействие,
поради което е налице хипотезата на чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА в този
случай и предвид изхода от спора, насрещната страна дължи разноски за възнаграждението
на адв.Р.Б., като съобразно изхода от делото, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати сумата от 300лв, изчислено по
реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 год. върху сбора от исковите суми
/главница и лихви/, възнаграждението за процесуално представителство и защита.
Ответникът
възразява, на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно. Съгласно чл.78, ал.5
от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част при съблюдаване на определения по правилата на чл. 36 от ЗА, минимален
размер на възнаграждението. В
случая, договореното възнаграждение е съобразено с минималното и с обема
извършена работа и не са налице основания за неговото намаляване.
Водим от горното, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439,
ал. 1 ГПК, по отношение на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ***********,
представлявано от К.С.С. и К.К., със седалище и адрес на управление: гр.****************,
ЧЕ Д.И.Д. с
ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ сумите по
Изпълнителен лист от 13.06.2014г., издаден по гр.д. № 780/2009г. по описа на ЛРС, а
именно : 252,52лв – главница, 12,30лв –
лихва и 60лв–разноски, за събирането на които е образувано изп.дело № 812/2016г., по описа на
ЧСИ М.И., с рег.№ 748 в КЧСИ с адрес гр.****************, поради погасяването
им по давност.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********
да заплати Д.
И.Д. с ЕГН ********** *** деловодни разноски за настоящото производство в размер
на 50лв /петдесет лева/ - държавна такса.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *******
на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв.Р.Б.
от МАК адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
/триста лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :