О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. Лом, 27.06.2017 год.

Ломският районен съд, V състав, в закрито съдебно заседание на 27 юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2330 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 248 от ГПК.

С Решение №121 от 20.04.2017 год., постановено по гр.д. № 2330/2016 год. на ЛРС, съдът е уважил частично предявените от „Фронтекс интернешънъл”ЕАД искове по чл.422 ГПК, срещу Г.Г.П. искове, като е признал за УСТАНОВЕНО, че Г.Г.П., ЕГН: ********** дължи на “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 7 сумата от 219.90 лева – главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит от 20.04.2011г.,договорна лихва в размер на 80,10 лв. от 06.07.2011г. до 12.10.2011г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.10.2011 г. до окончателното й изплащане и сумата от 61,71 лева – договорно обезщетение за забава от 12.10.2013 г. до 12.10.2016 г. за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1703/16г- по описа на ЛРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения от “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 7 против Г.Г.П. иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 114,27 лв. - договорно обезщетение за забава от 07.07.2011 г. до 30.09.2019 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1703/16г.

Със същото решение, ответникът е ищеца е осъден да заплати на ответника по съразмерност сумата от 163,05 лв. – разноски за адвокат.

Решениета е връчена на ответнака на 03.05.2017г. С молба от 09.05.2017г., процесуалният представител на ответника, адв. Р. Б., МАК, е поискал, на осн. чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК да измени Решението си в частта за разноските, като осъди ответника да заплати на адв. Р. Б., на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 163,05 лв., представляваща разноски по гр.д. № 2330/2016 год. на ЛРС, вместо – както е посочено в диспозитива на решението – да заплати тази сума на ответника.

Излагат се съображения, че това искане е било своевременно представено, подкрепено с доказателства, а страната е представила и списък по чл. 80 ГПК.

Препис от молбата е връчен на ищеца на 16.05.2016 год. и в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, той е изразил становище по искането.

Молбата е допустима – подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и следва да се разгледа по същество.

Съгласно Определение на ВКС №256/27.10.2011г. по гр.д.553 от 13.07.2010 г. и практиката на съдилищата, съдът намира, че в частта за разноските, присъдени с него, страната може да иска от съда, който го е постановил в едноседмичен срок от съобщаването му да го допълни, или измени.

По това искане съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване, по реда по който и самата решение.

В молбата се иска изменение на решението в частта за разноските, като се сочи, че съдът, в диспозитива на решението си, при своевременно направено искане, е присъдил разноските на ответника, а не на процесуалният му представител, оказал й безплатна правна помощ.

В случая, видно от доказателстватапо делото, ответника е представлявана безплатно от пълномощник, видно от договора за правна защита и съдействие, поради което е налице хипотезата на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.

На основание чл.38, ал.2 ЗА, в този случай и предвид изхода от спора, насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на адв. Р. Б..

Направеното искане за присъждане на тези разноски се преценява като своевременно: Разноски са поискани както с отговора на исковата молба, така и изрично на основание чл.38 ЗА, преди приключване на устните състезания по см. на чл.149 ГПК.

Както е обсъдено в решението, и двете страни са поискали да и бъдат присъдени разноски за настоящето дело. В мотивите си съдът подробно е обсъдил дължимостта на разноските, приел го е за неоснователно и е счел, че предвид изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна сторените от същата разноски за процесуално представителство , съобразно уважената част на иска – т.е. в размер на 163,05 лв.

По това искане обаче съдът се е произнесъл в решението си, осъждайки ищеца да заплати разноски на ответника, който на практика не е сторил такива, вместо на адвоката, осъществил безплатна правна помощ, поради което молбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а посоченото съдебно решение да се измени в частта за разноските.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248, ал. 1 от ГПК, Решение № 121 от 20.04.2017 год., постановено по гр.д. № 2330/2016 год. на ЛРС, в частта му относно присъдените разноски, като ВМЕСТО посоченото в решението:

ОСЪЖДА “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 7 да заплати на Г.Г.П. ЕГН: ********** сумата от 163,05 лв. – разноски по съразмерност .

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 7 да заплати на адв.Р.В.Б. сумата от 163,05 лв. – разноски по съразмерност .

Определението да се връчи на страните, като същото подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: