НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№

Гр. Лом, 17.08.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети юли, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 317 описа за 2017 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от „В и К” ООД, гр. Монтана, със седалище и адрес на управление – *********, ЕИК № *********, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., ЕГН **********, срещу К.М.М., ЕГН ********** ***, за неплатена стойност на консумирана вода.

ИЩЕЦЪТ „В и К” ООД, гр. Монтана посочва, че ответникът е неизправен длъжник – потребител на дружеството, съгласно Закона за водите.

Твърди, че за периода от 18.01.2012 год. до 17.11.2016 год., ответникът дължи на ищеца главницата по исковата сума, представляваща неизплатната стойност на консумираната вода, както и лихва, съгласно извлечение от сметка 411 «Клиенти» на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Задълженията, включващи главница и лихва са за имот, находящ се на адрес: ********и представляват неизплатената стойност на консумираната вода, съгл. извлечението от сметка 411 «Клиенти» на дружеството-ищец.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответника следва да заплати на ищеца, сумата 119,95 лв., която представлява неизплатната стойност на консумираната вода, от които главница 99,52 лв. и лихва – 20,43 лв., към 28.12.2016 год., съгласно извлечение от сметка 411 «Клиентии» на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Претендират се и разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Приложено е ч.гр.д. № 2346/2016 год. по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1649 от 30.12.2016 г. срещу ответника – длъжник за посочените в исковата молба суми.

Заповедта е връчена на длъжника на 03.01.2017 год. чрез Е.Д., снаха със задължение да предаде, и същия в законоустановения в чл. 414 ал.2 срок – на 05.01.2017 год., е възразил писмено срещу издадената Заповед.

На основание чл. 415 ГПК, съдът с Разпореждане от 09.01.2017 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 23.01.2017г.

Иска по общия ред е предявен в указаният срок /на 22.02.2017 год. – видно от пощенското клеймо/.

Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответника не е депозирал писмен такъв.

Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

Ищецът се представлява от адв. К. П., която поддържа предявения иск.

Моли да бъде постановено неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответникът, редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът намира, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 23.02.2017 год., с оглед упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са получени от нея на 24.02.2017 год. чрез сина й Д.Л.Д., със задължение да предаде и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 31.05.2017 г. по чл. 140 ГПК, връчено на 01.06.2017 год. чрез Е.Д., снаха със задължение да предаде, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен.

На основание горното, съдът намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като иска бъде уважен в предявения размер.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за тази инстанция/само за производството по общия исков ред/ в общ размер на 100 лв., от които – 25 лв. държавна такса за заповедното, 75 лв. и държавна такса за исковото производство.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.М.М., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „В и К” ООД, гр. Монтана, със седалище и адрес на управление – *********, ЕИК № *********, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., ЕГН **********, СУМАТА 119,95 лв. /сто и деветнадесет лева, 95 ст./, която представлява неизплатната стойност на консумираната вода за периода 18.01.2012 – 17.11.2016 год., от които главница 99,52 лв. и лихва – 20,43 лв., към 28.12.2016 год., съгласно извлечение от сметка 411 «Клиентии» на дружеството, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.02.2017 год., до окончателното изплащане сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1649 от 30.12.2016 год. по ч.гр.д. № 2346/2016 год. по описа на РС – Лом.

ОСЪЖДА К.М.М., ЕГН ********** ***, да заплати на „В и К” ООД, гр. Монтана, със седалище и адрес на управление – *********, ЕИК № *********, сторените разноски в исковото и заповедното производство, в общ размер на 100 /сто/ лв.

Решението не подлежи на обжалване.

На страните да се изпратят преписи от решението.

Районен съдия: