НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№

Гр. Лом, 16.08.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 342 описа за 2017 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение от «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, *********, ЕИК *********, чрез пълномощника, адв. В.П.Г., САК, със съдебен адрес:*** срещу С.С.М., ЕГН **********,*** – за неизпълнени задължения по договор за доставка на далекосъобщителна услуга.

Ищецът «ТЕЛЕНОР България» ЕАД, гр. София, посочва, че ответникът по делото е техен клиент и на дата 25.12.2014 г му е издадена фактура №7218864078., платима в срок до 09.01.2015 г., на стойност 67,22 лв./шестдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/. Сумата по фактурата представлявлява сбор от стойността на потребени услуги в размер на 22,64 лв., дължим баланс към отчетният период 25.11.2014 – 24.12.2014 г. и начислена договорна неустойка в размер на 44,58 лв.

След издаването на фактурата абонатът-ответник е извършил частични плащания по фактурата, като останал неизплатен остатък в размер на 57,22 лв.

Моли да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 57,22 лв. от които:

1. сумата от 22,64 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга;

2. сумата от 44,58 лв. – неустойка предсрочно прекратяване н договор за далеко съобщителни услуги,

3. законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането;

Претендират се и направените разноски в настоящото производство, в т.ч. и адвокатски хонорар в размер на 180,00 лв. .

Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не е взел становище по предявеният срещу нея иск.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните няма спорни фактически твърдения.

Приложено е ч.гр.д. № 2260/2016 год. на ЛРС, видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.12.2016 г. срещу ответника – длъжник за сумата от 68,05 лв., представляваща: 57,22 лв. – главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, в т.ч. разговори, данни, съобщения, месечни абонаменти, доп.пакет, лизингови вноски, както и 10,83 лв. – мораторни лихви за забава за периода 10.01.2015 – 21.11.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2016 год.

Заповедта е връчена на длъжника на 20.12.2016 год. и същия, в законоустановения в чл. 414 ал.2 ГПК срок /на 21.12.2016 год./ е възразил писмено срещу издадената Заповед.

На основание чл. 415 ГПК, съдът с Разпореждане от 06.12.2016 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 10.01.2017г.

Иска по общия ред е предявен в указаният срок /на 10.02.2017 год. – видно от пощенското клеймо/.

Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.

Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

Ищецът не се явява, с писмена молба,чрез процесуалния си представител адв. В.Г., САК не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие, поддържа предявения иск.

Моли да бъде постановено неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответникът, редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът намира, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба с оглед упражняване правото на подаване на писмен отговор /и Разпореждане от 01.03.2017 год. по чл.131 ГПК, което е получил лично на 20.03.2017 год./ и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 31.05.2017 г. по чл. 140 ГПК, получено на 12.06.2017 год., също лично, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, неподаването на писмен отговор и от неявяването в съдебно заседание.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен – така, както е предявен.

На основание горното, съдът намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като иска бъде уважен в предявения размер.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за тази инстанция по заповедното и по общия исков ред, в общ размер на 455 лв., от които – 205 лв. за заповедното /25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатски хонорар / и 255 лв. за исковото производство /от които 75 лв. държавна такса и 180 лв. – адвокатски хонорар/.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.С.М., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, *********, ЕИК *********, сумата от 57,22 лв. /петдесет и седем лв., 22 ст./, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за клиентски номер 001141006/06.04.2010 год. /22,64 лв./ и неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.12.2016 год., до окончателното изплащане на сумите, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.12.2016 г. по ч.гр.д. № 2260/2016 г. на ЛРС.

ОСЪЖДА С.С.М., ЕГН **********,*** да заплати на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, *********, ЕИК *********, сторените разноски в исковото и заповедното производство, в общ размер на 455 лв. /четиристотин петдесет и пет лева/, от които – 205 лв. за заповедното /25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатски хонорар / и 255 лв. за исковото производство /от които 75 лв. държавна такса и 180 лв. – адвокатски хонорар/

Решението не подлежи на обжалване.

На страните да се изпратят преписи от решението.

Районен съдия: