Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 27.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми март, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1937 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание – чл.559, ал.3 вр.чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с чл.288,ал.12 от КЗ /отм./.

Искът е предявен от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес: *******, представляван заедно от Изпълнителни директори Б.М. и С.С., съдебен адрес:***, адв. Е.Г., срещу М.К.Н., ЕГН **********,***, за осъждане на ответницата да заплати на Гаранционен фонд изплатена щета по ПТП.

В исковата молба се твърди, че Гаранционен фонд на основание чл.288а ал.1 т 1 от Кодекса за застраховането / отм/, сега чл.559 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 година /на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/, е възстановил по щета №120035/28.02.2012 год. и щета №220024/23.11.2011 год. изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Република Италия обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди общо в размер на 17495,80 лв. /8945,46 евро/, както следва:

По щета №120035/28.02.2012 год. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1996,57 лв./1020,83 евро/ за увреждания при ПТП, настъпило на 16.01.2011 год. в*****, република Италия, на мотоциклет”Пиаджо Либърти”, собственост на г-н Л.Д.М.от *****.

По щета №220024/23.11.2011 год. обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 15499,23 лв./7924,63 евро/ на Л.Д.М., пострадал като водач при горецитираното ПТП на мотоциклет „Пиаджо Либърти”.

Твърди се, че виновна за катастрофата е ответницата М.К.Н., която управлявайки л.а. „РАФ 2203” с ДК№ М 6107 АН, собственост на М.М.от ******, при движение по ул „Мелито”, на кръстовището с ул. „В. Венето”, при наличие на пътен знак „Стоп”, не пропуска движещият се по пътя с предимство участник 2 – мотоциклет „Пиаджо Либърти”, удря го и така причинява процесното ПТП, в следствие на което е пострадал водачът г-н Л.Д.М..

В нарушение на чл. 260 от КЗ /отм./ сега чл.490 от КЗ ответницата управлявала увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.

Към ответницата е отправена покана да възстанови платеното от Гаранционен Фонд, но лицето не е погасило задълженията си.

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 17495,80 лв./седемнадесет хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и 80 ст./, представляваща сбора от възстановените от Гаранционен фонд по щета № 120035/28.02.2012 год. – 1996,57 лв. и по щета №220024/23.11.2011 год. – 15499,23 лв. за обезщетения, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба /22.11.2016 год./ до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор от ответника не е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът, е приел, че между страните няма спорни фактически твърдения.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, по иска с правно основание – чл.559, ал.3 вр.чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с чл.288,ал.12 от КЗ /отм./, съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже, че вследствие на виновно и противоправно поведение на ответника като водач на МПС, е реализирано ПТП, при което ответникът е увредил лекия автомобил на лицето, получило обезщетение от ГФ, че виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, и че ищецът е платил на собственика на уведения автомобил претендираното обезщетение.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Е.Т.,***, редовно упълномощена, която поддържа исковете по основание и размер. Претендира разноски.

Ответникът М.К.Н. се явява лично в съдебно заседание и оспорва исковете, като отрича да е управлявала автомобил в Р Италия, още по-малко – предизвикала ПТП, още повече, още докато била в България била изгубила шофьорската си книжка, но тъй като документът не й бил нужен, не била сигнализирала полицейските власти.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 16.01.2011 год. е съставен в Торе Анунциата /Неапол, Италия/, ул. В. Венето, констативен протокол за ПТП, възникнало на горната дата, между минибус, м. РАФ 2203, с рег. № М 61 07 АН, собственост на М.М.Н.от ****, управляван от М.Н.К., с посочен адрес: ***, *******, Италия – от една страна и мотопед, м. Пиаджо Либърти, управляван от Л.Д.М.от ***** /Неапол, Италия/. Минибусът не е спазил знак „Стоп“ и е блъснал движещият се с предимство мотопед.

В протокола е посочено, че и двете превозни средства, участващи в ПТП-то са застраховани, като за минибуса е посочено, че се представя застрахователна полица № 045100153147, издадена от Виена Иншурънс Груп, валидна до 27.05.2011 год. Отразено е също, че при възникналото ПТП са причинени материални щети на мотопеда и е пострадал неговият водач. /от протокола на стр. 8 – в превода на стр. 6 е допусната грешка в номера на полицата/

Протоколът е подписан от двамата водачи, като предявен на ответницата в с.з., тя първоначално заявява, че това е нейният подпис, а в последствие отрича, твърдейки, че само прилича на нейния подпис, но тя не го е полагала.

На водача на мотопеда е оказана медицинска помощ /л. 9 и 10/.

Видно от приложената справка от 28.02.2012 год. от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд за подадените от застрахователните компании данни за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица № 045100153147, издадена от ЗК Български имоти, Виена Иншурънс Груп, валидна до 27.05.2011 год. е прекратена на 28.11.2010 год.

Видно от писмото на застрахователя, по полицата са платени съмо първите две вноски, поради което същата е прекратена по силата на закона, поради изтичане на 15-дневния срок от невнасянето на третата застрахователна премия, в случая – на 13.12.2010 год. приложено е и копие от застрахователната полица.

Установява се от приложените от ищеца доказателства, че при Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ е заведена щета № 120035/28.02.2012 год., на л.а. Пиаджо, за събитието, настъпило на 16.01.2011 год., по която щета са изплатени имуществени вреди в размер на 1020,83 евро, или 1996,57 лв. – на Националното бюро на Италия.

Сумата е изплатена от ищеца на НББАЗ на 19.03.2012 год. – видно от приложеното на л. 39 Платежно нареждане.

Установява се също, че при НББАЗ е заведена щета №220024/23.11.2011 год., за събитието, настъпило на 16.01.2011 год., по която щета са изплатени неимуществени вреди, причинени на в размер на 7924,63 евро, или 15 500,73 лв. – на Националното бюро на Италия. /видно от медицинската документация, на водача Л.Д.М.са причинени травми на лявата китка /с фрактура/, и лявото коляно /луксация-навяхване-разтежение/ по щета № GF-11-222 І.

Сумата е изплатена от ищеца на НББАЗ на 29.11.2011 год. – видно от приложеното на л. 39 Платежно нареждане.

На ответницата е изпратена Регресна покана от 22.03.2016 год., за изплащане на сумата от 17 499,30 лв.,представляваща обезщетение за виновно прочонени имуществени и неимуществени вреди с МПС РАФ 2203 с ДК № М 61 07 АН, управляван от нея без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при ПТП от 16.01.2011 год. на територията на Италия. Поканата е върната с отбелязване, че получателят отсъства – в чужбина.

В съдебно заседание отв. М. Н. твърди, че микробуса е собственост на нейния син, но не знае кой го е управлявал, кой е представил свидетелството й за правоуправление и кой е подписал протокола за ПТП /с подпис, който първоначално заявява, че е неин, а в последствие – че само приличал/.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.559, ал.3 вр.чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с чл.288,ал.12 от КЗ /отм./

Искът е допустим.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.

От ангажираните от ищеца писмени доказателства по безспорен начин се установява, че на осн. чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, с платежни нареждания от 29.11.2011 год. /за неимуществените вреди по щета № 220024/23.11.2011 год. - 15 499,23 лв./ и от 19.03.2012 год. /за имуществените вреди по щета № 120035/28.02.2012 год. - 1996,57 лв./, ищецът е превел по сметка на НББАЗ общо 17 495,80 лв., които Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е заплатило на Националното бюро на Италия.

Ищецът е упражнил предоставеното му от закона суброгационно право да предяви иск по чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. «б» от КЗ /отм./.

Съгласно посочената разпоредба на чл.288а,ал.1,т.1 от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.

Съгласно нормата на чл.288а,ал.3 от КЗ /отм./, след изплащане на обезщетението по ал.1 се прилага чл.288,ал.12 и ал.14 от КЗ /отм./, според който след изплащане на обезщетението по ал.1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8, според която разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, съответно за сметка на превозвача, или за сметка на фонда в случаите по ал.1,т.1 и ал.2.

В случая се установява от приетите по делото писмени доказателства наличието на елементите от фактическия състав на чл.288,ал.12 във вр. ал.1 от КЗ /отм./ във вр. чл.288а,ал.3 във вр. чл.288а,ал.1,т.1 от КЗ по отношение претенцията на ищеца за възстановяване от ответника на изплатеното от Гаранционния фонд обезщетение, платено от компенсационен орган на държава членка на увреденото лице за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, а именно: настъпило на 16.01.2011 год., в ****** /Неапол, Италия/, ул. В. Венето, ПТП, между минибус, м. РАФ 2203, с рег. № М 61 07 АН, собственост на М.М.Н.от ******, управляван от отв. М.Н.К., с посочен адрес: ***, Торе Анунциата, Италия – от една страна и мотопед, м. Пиаджо Либърти, управляван от Л.Д.М.от ****** /Неапол, Италия/.

Автомобилът, м. РАФ 2203, с рег. № М 61 07 АН, собственост на М.М.Н.от ****, е със страна на регистрация България. Към момента на ПТП не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилиста. При произшествието са причинени имуществени вреди на мотопеда и телесни увреждания на неговия водач.

Виновен за възникналото ПТП е водачът на минибус, м. РАФ 2203, с рег. № М 61 07 АН, собственост на М.М.Н.от *****, който не е спазилил знак „Стоп“.

Установява се по делото също, че отв. М. Н. е управлявала посоченият по-горе автомобил по време на ПТП-то – именно тя е посочена в Протокола за ПТП, описани са данните от свидетелството й за правоуправление и е подписала протокола.

Обезщетенията са изплатени – от НББАЗ –на Националното бюро на Италия и от ищеца – на НББАЗ.

след като ищецът е възстановил сумата, изплатена от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, ответникът дължи връщане на платената сума на Гаранционния фонд на основание чл.288,ал.12 от КЗ /отм./. Този иск е регресен и принадлежи на Гаранционния фонд, който е възстановил изплатеното от компенсационния орган на увреденото лице застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, тъй като причинителят не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за управляваното от него МПС, и встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното.

Ето защо искът е основателен и доказани и следва да бъде уважен.

За разноските:

При този изход от делото, ответникът, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените във връзка с делото разноски за държавна такса /699,83 лв./.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА М.К.Н., ЕГН **********,***, на основание чл.559, ал.3 вр.чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с чл.288,ал.12 от КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес: *******, представляван заедно от Изпълнителни директори Б.М. и С.С., сумата от 17 495,80 лв. /седемнадесет хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и 80 ст./, представляваща сбора от възстановените от Гаранционен фонд по щета № 120035/28.02.2012 год. – 1996,57 лв. и по щета №220024/23.11.2011 год. – 15 499,23 лв. за обезщетения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска /22.11.2016 год./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 699,83 лв. / шестстотин деветдесет и девет лева, 83 ст./ разноски за водене на делото пред тази инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Районен съдия: