Р Е Ш Е Н И Е
гр. Лом, 12.04.2017
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на четиринадесети
март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
при секретаря В.М. като разгледа докладваното от съдията
Александрова гр. дело № 471 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявена от Ф.А.Ф.,
в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете А.Ф.А.,
представлявани от пълномощника им адв.Н.А. искова молба против :
- Б.Ц.И. и И.Е.Й., в качеството им на родители, упражняващи
родителските права и отговарящи за вредите, причинени от действията на
непълнолетния си син Е. И. Й.
- СОУ”Димитър Маринов” гр.Лом, ул.”Дунавска”№ 67.
В исковата молба ищецът твърди, че малолетното му дете А. е
бил ученик във втори клас за учебната 2015/2016г. Учил е в СОУ”Димитър Маринов”
гр.Лом. Твърди също,че на 15.04.2016г. преди обяд малолетният му син А. бил на
училище,както всеки учебен ден. По време на едно от междучасията/ след часа по
ФСД/ в сградата на училището, поради неупражнен надзор от учителите, децата от
втори „б” клас в които клас учили двете деца: А. и Е.,и двамата малолетни към
този момент, са се сбили. Малолетният А. преди междучасието, т.е. в часа по ФСД
казал обидна дума на малолетният Е., който се разгневил. Използвал случая във
междучасието , и се нахвърлил върху малолетният А.. Започнал да го бие, като при това му причинил
фрактура на лявата ръка . След преглед и лечение в болницата е установено
причиненото увреждане, като на ръката на малолетният А. била поставена гипсова имобилизация.
В резултат на случилото се бащата на малолетното дете
сезирал ЛРП и там било образувана преписка № 602/16 г. по описа на ЛРП. Тази
преписка била прекратена от прокурор В.Илиев на основание чл.24,ал.1 НПК с
мотива, че извършителя на увредата малолетният Е. И. Й.
, към момента на извършване на деянието е малолетен, следователно наказателно
неотговорен. Прокурора е изпратил препис от постановлението си на МКБППМН за
налагане на възпитателни мерки спрямо малолетният Е. Й..
Ищецът твърди, че в резултат на деянието, осъществено от малолетният
Е. Й., е претърпял значими и продължителни физически болки и страдания, които са в пряка и непосредствена
последица от умишлено причинената му средна телесна повреда, като болките и
страданията не са отшумели и към момента на подаване на исковата молба. Ищецът
твърди, че по време на лечението му
ръката фактически не е могъл да я ползва, което от своя страна е свързано с
допълнителни неудобства и несгоди, което участието на трето лице във връзка с
обслужването му. Твърди също,че малолетното дете няма да може пълноценно да
тренира и играе футбол във футболния отбор на ДФК”Поломие”
гр.Лом, където е тренирал и играел до момента на инцидента.
В исковата молба се твърди, че Е. И. Й. е малолетен, живее
заедно със своите родители- първите двама ответници
по делото: Б.И. и И.Й., като последните отговарят за вредите, причинени от
непълнолетният им син спрямо ищеца.
Ищецът, чрез своя пълномощник по делото адв.Н.А.
в ИМ твърди още, че ответната страна СОУ”Д.Маринов” гр.Лом също носи
отговорност за причинените страдания на
детето, поради факта, че служителите му не са си изпълнили задълженията да
контролират непрекъснато децата, докато са в училищната сграда за учебни
занимания.
Ищецът желае съдът да постанови решение, с което да
осъди ответниците , при условията на
солидарна отговорност: да му заплатят сумата от общо 5 000 лв. , представляваща
обезщетение за причинената на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се във травма
на лява лакътна става и причинените в следствие на
това физически болки, психически стрес и душевни страдания, резултат от
престъпната деятелност на малолетното дете на първите двама ответници, в едно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 15.04.2016
година до окончателното изплащане, в едно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 15.04.2016 година до окончателното
изплащане.
Мотивите на пълномощника на ищеца за ангажиране на
отговорността на и ответното училище са, че детето е претърпяло неимуществени
вреди- телесна повреда, която е пряк резултат от сбиването и ударите на
неговият съученик- Е. Й.
Претендира ответниците да му заплатят солидарно направените
по делото разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа изцяло от
процесуалният представител на ищеца адв. Н.А., като
от последният се пледира уважаване на предявените против ответниците искове в
предявения размер, като намира същите за доказани. Доводи в горната насока се
съдържат в представената от процесуалният представител на ищеца писмена защита.
Първите двама ответници, в даденият им от съда едномесечен
срок за отговор по чл. 131
-132
от ГПК не са депозирали такъв .
С отговора на исковата молба последния ответник на първо
място оспорва исковата претенция като неоснователна, оспорва я и по размер. Този
ответник се позовава и на това, че увреденият, в настоящия случай ищецът с
поведението си е допринесъл за настъпването на вредите. Излага конкретни доводи
в подкрепа на тези му твърдения, представя и доказателства.
В съдебно заседание майката на малолетното дете Е. заявява,
че признава иска по основание и по размер.
Другият ответника СОУ”Д.Маринов”гр.Лом, чрез Директора на
училището и процесуалният представител –адв.З.-ШАК
пледира отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани, като
се претендират и направените по делото разноски от ответниците. В писмена
защита, представена в съда в дадения срок, се излага подробни съображения
относно неоснователността на предявените искове против ответниците. В същата
процесуалният представител на ответниците сочи, че в производството по делото
ответниците са доказали всички факти и обстоятелства, на които са обосновали
съображенията си. Също така оспорват изцяло твърденията в обстоятелствената част на исковата молба на ищеца, че учителите,
визирани в ИМ под
термина "служители"
имат вина за инцидента. След случилото се, в качеството си на работодател,
третият ответник и поискал писмени
обяснения по реда на чл. 193 от КТ от дежурните учители. Не оспорва факта, че детето е пострадало в училище, по време
на междучасие, за което и са се събрали безспорни доказателства.
Интерпретацията на този ответник за
фактическата обстановка е следната :
Не спори,
че на 15 април
Третият ответник твърди още, че при създалата се ситуация Е. след многократни предупреждения към А. да престане, в яда си му хваща и извива ръката. А. изплаква и намиращите се до него съученици отиват да съобщят на класния си ръководител, който се е намирал пред вратата на съседната учебна стая, при което А. е отведен при медицинския фелдшер, класния ръководител установява причините, довели до случката, уведомява родителите и на двете деца.
Този ответник твърди още, че следващия работен ден в дирекцията на училището била проведена среща със семействата на двете деца, при което е установена вината и на двамата и се стигнало до съгласие, че не бива да се допускат подобни случаи.
Според ответника ставало ясно, че ръководството на учебното заведение е предприело мерки за изясняване на случая и предприемане на необходимите действия по налагане на дисциплинарни наказания, ако била установена и вина от страна на учителите, но такова виновно поведение не било установено.
Навежда доводи, че дежурните учители били разпитани, в качеството им на свидетели в съдебно заседание.От показанията на същите се установило, че пострадалия бил буйно дете, като с поведението си е провокирал Е.. Установено било също така, че инцидента се случва в междучасието, когато същите тези лица са били дежурни учители. Смята, че време на междучасие функцията на дежурни учители е да стоят в коридорите на училището, а не е класните стаи.
Обосновава се с визираното в т. 8 от III „Задължения на учителите" от ПВТР -„Дежурят в училището по утвърден от ръководството график. Дежурните се явяват 30 минути преди учебните занятия. Следят за спазване реда в сградата, като в междучасията са в коридорите и наблюдават движението и дисциплината на учениците. Носят отговорност за живота и здравето на учениците. Напускат сградата след приключване на учебните занятия. Твърди още, че по време на инцидента в класната стая не е имало учител поради това, че след приключването на часа по ФВС, св. П. П. е съпроводил децата до класната стая, като ги е инструктирал да се преоблекат и да се подготвят за следващия час, след което е излязъл за да си поеме дежурството с обход на коридора. При това във всеки клас има дежурни ученици, на които им били конкретизирани задълженията в ПДУ, чл.23, ал.З, т.6 „Да дежури в клас по установен ред. Дежурните ученици отговаряли за хигиената и дисциплината в клас по време на междучасие. Установявали се били и нередностите/ако имало такива/ се докладват на дежурния учител, почистват дъските, съобщават номерата на отсъстващите ученици."
Твърди също, че от Правилника за дейността на училището е видно, че ученикът в СОУ "Димитър Маринов", съгласно чл. 23, ал.2, т.З и т.4 от същия правилник няма право да:
т.3 "Нарушава нормите на учебно-възпитателния процес и затруднява работата на класа като говори в час, шуми, реагира невъздържано, репликира преподавателя или съучениците си.
т.4 „Се отнася неуважително и грубо към ръководството на училището и преподавателите, да унижава личното достойнство на съучениците си, да прилага физическо и психическо насилие върху тях, свързано с религиозни, етнически, и полови различия."
Твърди още, че от дневника на класа е видно, че А. и останалите ученици са запознати с Правилника за дейността на училището в началото на годината в часа на класа, проведен на 24.09.2015 год. от класния ръководител, изискване на ПВТР IV „Задължения на класния ръководител: „В първия час на класа запознава учениците с училищния правилник, с техните задължения и с Правилника за осигуряване на безопасни условия на възпитание, обучение и труд".
С Правилника за дейността на училището, отразено в дневника на класа, са запознати и родителите на А., съгласно ПВТР -IV „Задължения на класния ръководител: „На първата родителска среща запознава родителите със системата за известяване състоянието на ученика и с правата и задълженията на родителите, съгласно училищния правилник (ПДУ). Запознава родителите с училищния учебен план, Правилника за осигуряване на БУВОТ" на родителска среща, проведена на 20.10.2015 г.
Твърди също, че видно от Периодичния инструктаж, с който са запознати учениците срещу подпис на 16.09.2015 г., с цел запознаването им с възможните рискове и с изискванията към тяхното поведение с оглед опазването живота и здравето им, била поредната стъпка на педагогическата колегия за предпазване децата от злополуки и инциденти. А пък писмени жалби срещу А.Ф. не са постъпвали в деловодството, но от обясненията на дежурните учители ставало ясно, че същият провокира съучениците с поведението си, недисциплиниран е както и много често бил в центъра на някои конфликти.
Този
ответник навежда доводи, че с провокативното си поведението
А.Ф. станало известно и от
разпитаните в съдебно заседание очевидците
на случилото се двамата братя : Георги Бориславов Георгиев и Н.
Бориславов Георгиев, че пострадалият се държал
грубо с Е., поради което се е стигнало до инцидента. Твърди, че не се били събрали доказателства в посока, която
да уличава дежурните учители в бездействие или в нарушаване на
установеният в училище ред, а напротив след като учениците са съобщили за инцидента дежурните учители са се отзовали максимално бързо, оказали са
съдействие на пострадалият ученик, като същевременно единият от дежурните
учители е останал в коридора и е поел задълженията на колежката си, която е
придружила А. до медицинския кабинет. За пореден път твърди, че функциите на
дежурните учители е да стоят в коридорите на училището, а не в класните стаи.
Ответникът прави анализ и на изготвените по делото експертни заключения. Според него било установено, че този тип увреждане, касае детската възраст и е една от най-леките-първа степен.Установено било още, че не са останали последици от тази травма, т.е. пострадалият се е възстановил напълно. Ответникът недоумява, че не се е установило по делото колко дни е отсъствал от училище ищецът. Процесуалният му представител акцентирал върху тази „изключително тежка травма", която е лишила лицето от възможността, същият да присъства в училище в един сравнително дълъг период от време. От показанията на разпитаните свидетели, съучениците на А., не се било установило в какъв период от време, ученикът не е посещавал училище. Показанията на свидетелите в тази посока били диаметрално противоположни. Ответника също така, обосновава , че при наличието на травма от първа степен, при неясен период на възстановяване/неустановен/, не можело да се направи обоснован извод, с какъв интензитет са били болките и страданията на пострадалият. Отбелязва също, че при непозволеното увреждане вината на дееца се предполага до доказване на противното /чл.45,ал.2. от ЗЗД/.
В заключение ответника счита, че с поведението си учителите не били осъществили нито от обективна, нито от субективна страна фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което не би следвало учебното заведение да носи солидарна отговорност за случилото се. В тази насока посочва и съдебна практика :
- ППВС № 4/ 1961г.. ППВС № 7/ 1959г. . ППВС № 17/ 1963г..ППВС № 4/1968г. и ППВС № 4/1975г.
- № 88/ 12. 09.1962г. на ОСГК на ВС и ППВС№ 17/18.11.1963г.
Според този ответник съдебната практика по отношение на съпричиняването има следните елементи:
-действието на увредения трябва да е извършено преди или едновременно с действието на деликвента, но не и след него ;
-обща каузалност, т.е
вредоносният резултат трябва едновременно да се намира в причинна връзка, както
с виновните действия на деликвента, така и с действията на самия увреден.
Съдът след като се запозна със становищата на
всяка една от страните, със събраните по делото писмени и гласни доказателства/
разпитаните по делото свидетели, двете заключения на СМЕ, извършена от две вещи
лица д-р И.Д. - съдебен лекар и д.р П.Ц. – ортопед-травматолог, с приложимите
по казуса материално – правни и процесуално – правни норми и като взе предвид
константната практика на съдилищата в района и страната по аналогични казуси,
съдът счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното:
Ищецът А.Ф.А., роден на *** година, е непълнолетен. Родители
на детето са: Зорница Борисова Валентинова-майка и Ф.А.Ф.-баща.
Ответниците Б.Ц.И. и И.Е.Й. са родители на малолетното дете Е. И. Й..
Безспорно е по делото, че родителските права по отношение и
на двамата малолетни се упражняват от двамата родители заедно.
Не се спори и относно това, че малолетният Е. Й. живее
заедно със своите родители в с.**, община Вълчедръм, обл.
Монтана и учи в гр.Лом.
Страните не спорят и относно това, че през учебната 2015/2016
година А.Ф.А. и Е. И. Й. са били ученици в ІІ-ри "Б" клас на СОУ
"Д.Маринов" гр.Лом, както и че на 15.04.2016г. и двамата са били на
училище, като това се установява и от гласните и писмени доказателства,
представени и приети по делото.
Свидетелите : П.П. и Цв.С. са учители в ответното училище. Св. Д.р Кр.К. е лекуващият лекар на пострадалото от инцидента дете А..
На 15.04.2016 г. в междучасието след часа по физкултура в сградата на ответното училище двете деца: А. и Е., и двамата малолетни към този момент, играели волейбол . Двете деца играели в един отбор, в един от моментите на играта малолетният Е. блъснал малолетният А., поради което и учителят-св.П., го отстранил от играта,в отговор пък А. го обидил. Не след дълго другото дете –Е. се включило пак в играта.Часът свършил и всички деца били заведени до класната си стая от св.П.. А св.П. и св.Г. били дежурни учители, като св.П. се отправил да наглежда пет от общо осемте стаи на Г-образния коридор на училището, а св.Г. останалите три стаи, в.т.ч. и стаята на двете деца , като св.Г. установила, че двете деца се бутат и дърпат и тя ги предупредила да престанат и да спрат, след което продължила да обхожда коридора и да върши задълженията си на дежурен учител. Останали за момент без надзор малолетният Е. продължил да обижда А. и го ударил, при което А. седнал на чина си, но Е. го изправил и започнал да го бие, като му нанесъл удали. За да се защити малолетният А. опитал да се предпази с едната си ръка, но Е. хванал ръката му, обърнал я според показанията на децата: Георги и Н. Бориславови и се „..чуло едно пукане”. Двете деца се опитали да защитят А., но Е. налетял с удари и на тях, но тъй като двете момчета били по –едри от него се защитили. След извиването на ръката, двете момчета придружили А. до фелдшерският кабинет. В коридора към тях се присъединила и св.Г.. По време на инцидента при тях не е имало учител (или друг служител на ответника) – дежурните през междучасието учители свидетелката С. била в коридора, когато видяла две деца да водят пострадалият А. към лекарският кабинет. Свидетелката веднага се притекла на помощ като ги придружила до лекарският кабинет. Тъй като в момента фелдшера го нямало, тя седнала на пейката с малолетният А., а той си придържал ръката с другата ръка. Понеже било малкото междучасие и след като ударил звънеца, свидетелката имала час в друг клас, помолила една от другите служителки в училището да изчака заедно с детето А., за да го прегледа фелдшера на училището. Информирала и класната на А. за случващото се. Пристигнал и фелдшера, превързал детето, а през това време другото дете – Г.Бориславов се обадил по телефона на майката на А.. Майката пристигнала в училището и отвела детето си в МБАЛ-Лом. Там бил приет по спешност, като е диагностициран с епифизиолиза на дисталния хумерус. Според в.л. д-р Цачев, травмата е причинена чрез извиване /усукване/ на горния лев крайник. Лечението е протекло чрез гипсова имобилизация за 21-28 дни, последвана от рехабилитация според състоянието на крайника при отстраняване на гипсовата имобилизация. Оздравителния период включва периода на имобилизация и периода на рехабилитация-общо 30-45 дни. При травмата детето е претърпяло болки и страдания, а по време на лечебния период използването на крайника е било затруднено от гипсовата имобилизация. Според експерта епифизиолизата е тип І по Salter-Harris и като от този тип, не оставят никакви последици за травмирания крайник.
По назначената първа СМЕ, съдът намира, че заключението на съдебния лекар д-р И.Д., не следва да се кредитира, тъй като той не е лекар ортопед-травматолог, а и заключението му не кореспондира с доказателствата по делото и медицинската доктрина в тази насока.
По делото са приети като доказателства и представените с отговора на третият ответник
такива, а именно: заверено копие от писмени обяснения на двамата дежурни
учители и на класната учителка, за инцидента от процесната
дата. За прецизност следва да се отбележи, че обясненията са дадени три дни
след инцидента и ден преди депозиране на ИМ в съда. Приет е като доказателство
и представеният от третия ответник правилник за дейността на училището,
заверено копие от дневника на ІІ-б клас за уч.2015-20156г.,
длъжностна характеристика за длъжност старши учител.
По делото е изготвен и приет социален доклад.
Във връзка с инцидента на 15.04.2016 година от страна на
училището са уведомили родителите на децата. Незнайно защо не са уведомени
социалните служби и по точно отдел ”Закрила на детето, или пък МКБППМН. По
делото липсват доказателства за наложени наказания от страна на училището на
децата, във връзка с инцидента .
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена на
база преценка на всички относими към правния спор
доказателства.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Съобразно обстоятелствата, наведени в исковата молба и
заявеният конкретен петитум, в производството пред
настоящия съд е предявен иск с правно основание чл. чл.45 вр.чл.47,ал.2 вр. чл.49 и чл.48 ЗЗД,
вр.чл. 52 ЗЗД, като се иска постановяване на съдебно
решение, с което тримата ответници да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
солидарно сума в размер на 5 000 лв., представляващи обезщетение за причинени
на ищеца неимуществени вреди във връзка с неупражнен достатъчно ефективен
родителски контрол върху поведението на непълнолетният им син Е. Й. , както и отв.СОУ”Д.Маринов” поради неупражнен надзор на учителите на
15.04.2016г. по време на междучасие , като се претендира законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането – 15.04.2016 година до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед обстоятелството, че майката на извършителя в с.з.
заяви, че признава иска по основание и размер, то съдът намира, че по отношение
на първите ответници са налице предпоставките визирани в чл.237 ГПК.
Макар и при признание на иска по отношение на тези ответници,
за прецизност само следва да се отбележи, че съгласно чл.48 ЗЗД отговорни са
родителите и осиновителите за вреди от ненавършилите пълнолетие деца /малолетни
и непълнолетни/. Необходимо е също така родителите /осиновителите/ да упражняват
родителски права, също така и децата да живеят при тях. Отговорността е за
неупражнен родителски контрол и недостатъчно възпитание на детето, в резултат
на което се е стигнало до противоправно деяние и
настъпилата в последствие вреда, като тази отговорност е различна от
отговорността на лицето, упражняващо надзор (учител, възпитател и пр.). Именно,
недостатъчното възпитание на детето на първите двама товетници
от страна на неговите родители, което обстоятелство е в пряка
причинно-следствена връзка във връзка с инцидента станал на 15.04.2016г. в
училището.
По отношение на вината от ответното училище, съдът намира,
че са налице предпоставките на ППВС № 7
от
Съдът намира, че при
така установените обстоятелства по делото, че е налице фактическият състав на чл. 49
от ЗЗД, респ. гаранционно-обезпечителната имуществена отговорност на
ответното училище следва да се ангажира спрямо ищеца. Последният е претърпял
неимуществени вреди – телесна повреда, като пряк резултат от сбиването и
ударите от неговия съученик Е.. Към този момент - 15.04.2016 г., и двамата са
били малолетни, поради което – неделиктоспособни,
съгласно чл.
47 от ЗЗД (така и т. 4, изреч. 1 от ППВС №
7/30.12.1952 г., задължително за съдилищата). Увреждането е настъпило в
сградата (в класната стая и в коридора) на ответното училище, в междучасието ,
т.е. през време на учебните занятия, когато малолетните ученици не са под
надзор на своите родители, а са оставени под надзора на учителите, което е очевидно.
След като се е стигнало до сбиването, при което на ищеца са причинени вреди,
като в това време при малолетните деца не е имало учител (или друг служител на
ответника) и те са били оставени сами, то е очевидно и че надзорът върху тях не
е бил надлежно упражняван – с полагане на дължимата за това грижа.
Обстоятелството кой точно учител не е упражнил надлежно надзора - дежурният
през междучасието учител, който изпращал други деца, или св. П., който е
обхождал коридора и наглеждал другите класни стаи, е без значение за
ангажирането на гаранционно-обезпечителната имуществена отговорност на
ответника по чл.
49 от ЗЗД (така и т. 7 от ППВС № 7/30.12.1952 г., задължително за
съдилищата). Отговорността на съответния учител - служител при ответника, в
случая не произтича пряко от чл. 45
от ЗЗД, а във вр. с чл.
47, ал. 2 от ЗЗД (в този смисъл е и определение № 430/27.04.2010 г. по гр.
дело № 1678/2009 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд.). Това е
така именно, защото вредите са причинени в сградата на ответното училище и през
време на учебните занятия, когато малолетните ученици не са под надзор на
своите родители, а са оставени под надзора на учителите, които не са положили
дължимата грижа за неговото надлежно осъществяване. По делото не са налице доказателства двамата малолетни – ищецът или
съученикът му поначало да са се биели някой
друг път в училището.
Съдът намира,
че не се установяват и други обстоятелства по делото (което е в тежест за
доказване от страна на ответника), предвид които да се направи обоснован извод
служителите при ответника да са били в обективна невъзможност да предотвратят
сбиването, респ. – и настъпването на вредите – в хипотезата на чл. 47, ал. 2 от
ЗЗД. Напротив, както беше посочено и по-горе, оставянето по време на
междучасието на малолетните ученици без непосредствен надзор, въпреки принципното
определяне и наличие на дежурен учител за междучасията, сочи на неполагане на
дължимата грижа от страна на служителите на ответното училище за осъществяване
на дължимия от тях надзор върху децата през време на учебните занятия.
По горните съображения, съдът намира, че в случая се
установява фактическият състав на чл. 49
от ЗЗД за ангажирането на гаранционно-обезпечителната имуществена
отговорност на ответното училище спрямо ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 51
от ЗЗД обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В настоящия случай се претендира обезщетение единствено
за претърпени от ищеца неимуществени вреди – получени внезапно силни и
продължителни физически страдания. Съгласно чл. 52
от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Според задължителната и константна практика на ВКС – т.4 на ППВС
№ 4/1968 година, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени
по реда на чл.
290 от ГПК решения на ВКС: Решение № 532/24.06.2010 година по гр.д. №
1650/2009 година на ІІІ г.о.; Решение № 377/22.06.2010 година по гр.д. №
1381/2009 година на ІV г.о.; Решение № 832/10.12.2010 година по гр.д. №
593/2010 година на ІІІ г.о.; Решение по гр.д. № 78/2011 година на ІІІ г.о. В
цитираните решения е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС,
размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефинирано определен в чл. 52
от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
Справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл,
справедливостта по смисъла на чл. 52
от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конктретните факти и обстоятелства, които носят обективни
характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост изисква
в най – пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за
реално претърпените от увреденото лице морални вреди – болки и страдания.
Като взе предвид обсъдените по – горе доказателства, съдът
намира, че на ищеца са причинени увреждания, имащи характер на средна телесна
повреда, изразяващи се в травма на лява лакътна
става, диагностицирана като епифизиолиза на дисталния хумерус, причинена чрез
извиване /усукване/ на лявата ръка, като лечението е обичайно 25 дни, а
оздравителния период 30-45 дни при обичайния ход на развитие на оздравителните
процеси.
При определяне на размера на дължимите обезщетения, съдът
взе предвид вида и характера на телесното увреждане, причинено на ищеца – една
средна телесна повреда, проведеното лечение на ищеца в болнично заведение,
неговата продължителност, времето на
оздравителните процеси, както и факта,че по време на лечебния период
използването на крайника е било затруднено от гипсовата имобилизация.
Съдът се съобрази и, че след инцидента е бил нарушен нормалният му ритъм, и
начин на живот. Взе предвид възрастта на пострадалия към момента на деянието– малолетен,
публичността на проявата, унижила допълнително пострадалият и др.
Предвид изложените по – горе обстоятелства, съдът намери,
че в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, следва да
бъде определи размер на обезщетенията както следва: за причинената средна
телесна повреда, изразяващи се в причинената
травма на лявата лакътна става, диагностицирана като епифизиолиза на дисталния хумерус, довело до това, че използването на крайника е било
затруднено за период около месец, е в размер на 4 000 лв. В останалата част
исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Тези суми, ответниците следва да заплатят на ищеца, като малолетен
със съгласието на неговия баща и законен представител, със законната лихва
върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Относно разноските:
Ищецът е направил разноски в хода на настоящото производство
в размер на 960.00 лв. за адвокатско възнаграждение и депозит да СМЕ.
Ответника СОУ”Д.Маринов” не са направили разноски, тъй като
ангажирания от тях адв.З. *** изрично заявява,че
работи благотворително за тях.
При този изход на делото, съобразно уважената част от
исковата претенция и на основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищеца, сума в размер на 768.00 лв.
Предвид изложено, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на А.Ф.А. ЕГН **********, чрез
законния му представител Ф.А.Ф. с ЕГН **********:
сумата от 4 000 лева, представляващи
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат
на причинените от сина на първите ответниците
на 15.04.2016 година средна телесна повреда – изразяваща се
в причинената травма на лявата лакътна става,
диагностицирана като епифизиолиза на дисталния хумерус, довело до това
, че използването на крайника е било затруднено за период около месец.
в едно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 15.04.2016 година до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над 4 000 лева до
предявеният размер от 5 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответниците да заплатят СОЛИДАРНО на А.Ф.А. ЕГН **********,
чрез законния му представител Ф.А.Ф. с ЕГН ********** направените по делото
разноски в размер на 768.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на всяка от страните, чрез РС – Лом пред ОС – Монтана.
Препис от решението на основание чл.
7, ал.2 от ГПК да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :