Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 19.06.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА С.

при секретаря Даниела Ценкова, като разгледа докладваното от съдията С. гражданско дело № 621 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание по чл.128, т.2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение и по чл.245, ал.2 от КТ – за забава от ищеца И.Ц.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***»****, помещение № 5 адв.А.Л. от МАК против ДЕТСКА ГРАДИНА «*****» с.****, ЕИК ****, представлявана от А.С.Е. – директор със седалище и адрес на управление – с.*****, с която се притендират заплащане на месечно трудово възнаграждение за периода от 01.09.2014г. до 01.07.2016г., както и внасяне на полагащите се за периода осигуровски, както и заплащане на дължимите лихви. В ИМ се твърди, че на 27.03.2013г. ищцата е подписала Допълнително споразумение към ТД № 50, с което е увеличено трудовото и възнаграждение от 415лв на 455лв.

Твърди се, че съгласно утвърдените от Директора на ОДЗ »****» с.****, обл.Монтана от 01.09.2014г. Вътрешни правила за организацията на работната заплата, Приложение № 1, към Раздел V, т.2 педагогическите специалисти на длъжности «младши учител», «учител», «старши служител», «главен учител с висше образование с придобите образователно-квалификационна степен магистър / бакалавър по чл.42, ал.1, т.1, б.»б» от ЗВО» са с основна работна заплата 555лв.

В ИМ се твърди, че на 02.10.2014г. на ищцата и е било предложено да сключи Допълнително споразумение към Трудов договор № 9/02.10.2014г. с което, считано от 01.09.2014г. се изменя основното месечно трудово вънаграждение от 455лв на 477лв, но последната е отказала, тъй като счцита, че то противоречи на утвърдените Вътрешни правила от 01.09.2014г.

Към 26.11.2015г. е сключен Анекс към Вътрешните правила за организация на работната заплата, с които основната работна заплата на педагогическите специалисти – «страши учител» е увеличена от 555лв на 625лв.

На 27.07.2016г. ищцата е сключила Допълнително споразуение към Трудовия договор, с което, считано от 01.07.2016г. трудовото и възнаграждение е увеличено на 625лв.

Иска се: съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати полагащото и се месечно трудово възнаграждение за периода от 01.09.2014г. до 01.07.2016г., както и да внесе полагащите и се за периода осигуровки, а също и да заплати мораторните лихви.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор от ответника ДЕТСКА ГРАДИНА «****» с.****, ЕИК ****, представлявана от А.С.Е. – директор със седалище и адрес на управление – с.*****, е постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК. Ответника намира иска за неоснователен, тъй като ищцата е получила изцяло трудовото възнаграждение, което и се е дължало съобразно сключения от нея трудов договор, и последвалото допълнително споразумение. При сключване на трудовия договор ищцата е била назначена на длъжността «старши учител в детска градина» със специалност «предучилищна педагогика», съобразно представения диплом за завършени полувисше образование в гр.Враца. Не оспорва притежаваният от ищцата диплом за придобита образователна квалификационна степен «магистър», но същия е по специалност «начална училищна педагогика», а за длъжността на която ищцата работи се изисква образователно квалификационна степен «предучилищна педагогика», съгл. Правилника за прилагане на Закона на Народната Просвета, действащ тогава. Впоследствие след законодателните промени отностно завивашаване на работните заплати на лицата притежаващи висши и полувисше образование на ищцата са предлагани допълнителни споразумение за повишаване на трудовото възнаграждение, което последната не е пожелала да приеме.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител – адв.А.Л. от МАК, поддържа изцяло исковата претенция и развива доводи в насока, че същата е доказана по основание и размер. Претендира разноски.

Ответното дружество, редовно призовано се представлява от процесуален представител адв.Н. А. от МАК, който в пледоарията си и в представените писмени бележки намира предявеният иск за присъждане на допълнително трудово възнаграждение за неоснователен, а вторият иск за внасяне на осигуровки върху тези суми за недопустим, поради което счита, че производството в тази му част следва да бъде прекратено.

Доказателствата са писмени.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не е спорно между страните, че същите се намират в трудово правоотношение, като на 10.09.2012г. по силата на сключен Трудов договор № 3 от 10.09.2012г. между ищцата И.Ц.К. *** и ответника - „Обединено Детско Заведение „*****”, с.****, обл.Монтана, ЕИК **********, представлявано от А.С.Е.-директор, ищцата е назначена на длъжността „старши учител в детска група” в ОДЗ „*****” с.****, обл.Монтана. В сключеният трудов договор е посочена, че ищцата има висше образование – професионален бакалавър, специалност „предучилищна педагогика”, придобито с Диплома № 2686, издадена от ИДУ Враца, като между страните е договорено месечно възнаграждение в размер на 415лв.

Впоследствие с Допълнително споразумение към Трудов договор № 50 от 27.03.2013г. е въведена промяна в така сключения трудово договор, като срещу образование е посочено–полувисше и специалност „предучилищна педагогика” и е увеличено месечното трудово възнаграждение на 455лв.

Съгласно утвърдената на 10.09.2012г. Типова длъжностна характеристика на „старши учител” в детска градина от Директора на ОДЗ „****” с.*****, обл.Монтана А.С., като изискване отностно притежавано образование е посочено–завършено висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър”, професионален бакалавър, придобит професионален опит и 10 годишен учителски стаж.

Механизмът на определяне на месечното трудово възнаграждение е определен в Наредба № 1 от 04.01.2010г., като съгл. Чл.6 от същата „механизмите за определяне на основните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал с изключение на директорите на ДГ, училищата и обслужващите звена се договарят в колективен трудов договор и/или се включват във вътрешните правила за работната заплата на детската градина”.

В ОДЗ „*****” с.*****, обл.Монтана са приети Вътрешни правила за организация на работната заплата, като в пети раздел, т.2 е отбелязано, че педагогически специалисти с придобита образователно-квалификационна степен „магистър” или „бакалавър” по чл.42, ал.1, т.1, б.”а” от ЗВО получават основна заплата от 535лв, а в т.4 е посочено, че основната месечна заплата на длъжностите от категорията „педагогически специалисти, заемани от лица притежаващи висше образование с придобита образователно-квалификационна степен бакалавър по чл.42, ал.1, т.1, б.”а” – професионален бакалавър по предучилищно образование от ЗВО е не повече от 86 на стой от основната работна заплата за висше образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър” или „бакалавър” по чл.42, ал.1, т.1 б.”б” от ЗВО.

От представеното заверено ксерокопие на Диплом № 2686 от 12.07.1980г. на Институт за подготовка на детски учителско гр.Враца, ищцата има завършено „полувисше образование” за „начална детска учителка, профил руски език”.

От представеното заверено копие на Диплома, Серия А-99, рег.№ М 140760 на Софийски университет „Свети Климент Охридски” от 25.12.1999г. се установява, че ищцата притежава „висше образование” на образователно-квалификационна степен магистър по специалност „начална училищна педагогика”, професионална квалификация „начален учител”.

При сключване на Трудовия договор между страните, е описана издадената от ИДУ гр.Враца диплома № 2686, възоснова на която ищцата има завършено „полувисше образование” за „начална детска учителка, профил руски език”.

Един от основните елементи на сключения трудов договор между страните е „длъжността” която ще заема лицето, престиращо своя труд– съобразно длъжностното щатно разписание на характера на работа– това е трудовата функция на служителя, която се определя от предмета на дейност, извършвана от служителя и най- често в трудовия договор се посочва, че характерът на работа е определен съобразно длъжностната характеристика.

В конкретния случай, съгласно утвърдената от директора на ОДЗ „****” с.*****, обл.Монтана на 10.09.2012г. Типова длъжностна характеристика на „старши учител в детската градина”, която не е променена и е действаща и понастоящем като изискване отностно притежавано образование е посочено – завършено висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър”, професионален бакалавър, придобит професионален опит и 10 годишен учителски стаж. Утвърдената длъжностна характеристика е в съответствие с действащия Правилник за прилагане на закона за народната просвета, където в нормата на чл.124а, ал.1 и 2 е посочено, че за заемане на длъжностите по чл. 124, ал. 1 и 2 е необходимо завършено висше образование и придобита професионална квалификация "учител", а за длъжностите "старши учител", "главен учител" и "учител-методик", съответно "старши възпитател", "главен възпитател" и "възпитател-методик" - и придобит професионален опит. Длъжностите по чл. 124, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2, т. 1, 2 и 3 се заемат от лица със завършено висше образование на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър", а длъжностите по чл. 124, ал. 1, т. 4 и 5 и ал. 2, т. 4 и 5 - от лица със завършено висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър".

Подписвайки сключения между ищцата и представляващия ответното дружество Трудов договор № 3/10.09.2012г. тя е изразила своето съгласие да бъде назначена на посочената длъжност в него, възоснова на представената от нея Диплома № 2686 от 12.07.1980г. на Институт за подготовка на детски учителско гр.Враца, съгласно която ищцата има завършено „полувисше образование” за „начална детска учителка, профил руски език”, като се е съгласила да получава съответстващото на тази длъжност трудово възнаграждение.

След сключване на трудовия договор са последвали три увеличения на трудовото възнаграждение на ищцата за което са изготвени 3бр. допълнителни споразумения. Ищцата е подписала само първото от тях Допълнително споразумение към трудов договор № 50 от 27.03.2013г., с което основното месечно трудово възнаграждение е увеличено на 455лв. Останалите две Допълнителни споразумения, с номера № 9 от 02.10.2014г. и № 18 от 30.11.2015г., с които трудовото възнаграждение е увеличено, както следва на 477лв и на 538лв са връчени при отказ на работника да ги подпише, като последната е продължила да престира своята работна сила без волеизявление за прекратяване на сключения трудов договор.

Тъй като допълнителното споразумение е съгласие постигнато между работника и работодателя, каквото в случая не е налице, то между страните в ТПО остават да действат клаузите на основният сключен Трудов договор № 3/10.09.2012г. и Допълнителното споразумение № 50/27.03.2013г.

Водим от горното съдът намира, че така предявения иск се явява неоснователен, тъй като за посочения в ИМ период от време, за който ищцата претендира допълнително трудово възнаграждение тя е получила дължимото съгласно подписания от нея Трудов договор и допълнителното споразумение към него трудово възнаграждение.

Предвид изхода на спора следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за мораторна лихва, тъй като отхвърлянето на главния иск обуславя отхвърлянето и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.

По отношение на втората претенция в ИМ да бъдат внесени полагащите и се за периода, за които последната претендира допълнително трудово възнаграждение осигуровки, съдът намира иска за недопустим, тъй като, вноските за обществено и здравно осигуряване се дължат от работодателя върху полученото от работника трудово възнаграждение на друго лице – НОИ, а не на ищцата, поради което последната не притежава активна легитимация да предявява такъв иск. С тези мотиви, съдът намира, че производството в тази му част следва да бъде прекратено, поради недопустимост на претенцията за внасяне на осигуровки.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Ц.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***»*****, помещение № 5 адв.А.Л. от МАК против ДЕТСКА ГРАДИНА «*****» с.*****, ЕИК ****, представлявана от А.С.Е. – директор със седалище и адрес на управление – с.******, иск по чл.358, ал.1, т.3 във вр. с чл.357, ал.1 и чл.360, ал.1 от КТ, с който се притендира заплащане на месечно трудово възнаграждение за периода от 01.09.2014г. до 01.07.2016г, както и заплащане на дължимите лихви, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 621/17г. по описа на ЛРС, В ЧАСТТА, отностно протенцията за внасяне на полагащите се осигуровки начислени върху претендираното трудово възнаграждение за периода на предявеният иск, а именно от 01.09.2014г. до 01.07.2016г., като процесуално недопустимо, поради липса на активна легитимация за предявяването на иска.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :