Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Лом, 06.06.2016г.

Ломски районен съд, четвърти граждански състав, в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдията Иванова ч.гр.д. № 1191/15г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Постъпила е молба от адв.А.Г. от САК, в качеството му на пълномощник на ищците Р.Н.Г. и Г.Д.Г., с която се прави искане за допълване на постановеното съдебно решение по делото на осн. чл.250, ал.1 от ГПК, като допълнително бъде присъдена законната лихва, считано от 17.03.2014г. или при условията на алтернативност, ако съда приеме, че е налице несъотвествие между мотиви и диспозитив, прави искане на осн. чл.247 от ГПК да отстрани допусната фактическа грешка.

След като се запознах с депозираната молба и съдържащото се в нея искане за поправка на явна фактическа грешка, намирам искането за допустимо и основателно.

С Решение № 109 от 30.03.2016г. по гр.д. № 1191/15г. по описа на ЛРС, съдът е осъдил ответника по делото „СТЕНЛИ-03” ЕООД, ЕИК *****, ****, със законен представител С. Т. К.– управител да заплати на всеки един от ищците по делото Р.Н.Г. с ЕГН ********** *** и на Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** по 45 000лв /четиридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син Д. Г.Д. с ЕГН **********, починал на 17.03.2014г. вследствие на станала трудова злополука, на осн. чл.200, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на смъртта 17.04.2014г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил исковете в останалата им част над уважения размер до пълния размер от 77 740лв по всеки един от тях, като неоснователени.

Решението не е влязло в сила, тъй като се обжалва от страните.

С молба от 10.05.2016г.. ищците, чрез процесуалния си представител, адв.А.Г., САК, са поискали да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка решението, подробно описана в молбата.

В срока по чл.247, ал.2 ГПК ответната страна, не е депозирала отговор.

Съдът намира молбата за допустима и преценява, че в конкретния случай не е необходимо тя да бъде разгледана в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Преценена по същество, молбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 247 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Грешки по смисъла на посочената разпоредба може да бъдат допуснати само в решението /диспозитива/, но не и в мотивите в него. Тъй като в обстоятелствената част на решението си, съдът правилно е приел и посочил, че законната лихва се счита присъдена от датата на смъртта, която е настъпила на 17.03.2014г., а в диспозитива на решението неправилно е отразен месеца - 17.04.2014г., то съдът намира, че в случая е налице е допусната фактическа грешка.

Водим от горното и на осн. чл.247 от ГПК намира, че следва да бъде допусната поправка на явна фактическа грешка, като в постановеното съдебно решение № 109 от 30.03.2016г. по гр.д. № 1191/15г. по описа на ЛРС, да се счита, че присъдена законна лихва върху обезщетението е от 17.03.2014г. вместо както е посочено от 17.04.2014г.

В предвид на горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.247 от ГПК ДОПУСКА поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 109 от 30.03.2016г. по гр.д. № 1191/15г. по описа на ЛРС, с което е осъдил ответника по делото „СТЕНЛИ-03” ЕООД, ЕИК *****, гр.****, със законен представител С. Т. К.– управител да заплати на всеки един от ищците по делото Р.Н.Г. с ЕГН ********** *** и на Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** по 45 000лв /четиридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син Д. Г.Д. с ЕГН **********, починал на 17.03.2014г. вследствие на станала трудова злополука, на осн. чл.200, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на смъртта 17.04.2014г., като началната дата на присъдената законна лихва следва да се счита 17.03.2014г. което е правилно, тъй като е деня на настъпилата смърт, а не 17.04.2014г. както е посочено в диспозитива на решението.

Решението е неразделна част от постановеното Решение № 109 от 30.03.2016г. по гр.д. № 1191/15г. по описа на ЛРС и подлежи на изпълнение, но може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от връчването му на молителя и длъжника.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: