Р Е Ш Е Н И Е

№

28.04.2017г., гр.Лом

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІV-ти граждански състав в публичното заседание на тридесет и първи януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

при секретар Д.Ц. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1931/2016г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 149, ал. 5 АПК.

С Решение № 582 от 04.11.2016г. на Адм.съд гр.Монтана по КАД № 473/16г. по описа на съда е отменено постановеното от ЛРС Решение № 280 от 05.08.2016г. по гр.д. № 438/2016г. по описа на ЛРС и делото е върната за ново разглеждане от друг съдебен състав.

С Решение № 280 от 05.08.2016г. по гр.д. № 428/16г. по описа на ЛРС, съдът е отменил Решение № 1-34 от 14.03.2016т. на ОСЗ-гр.Вълчедръм, по преписка /заявление/ вх.№ 2319/22.01.1992г. с което на И. Т. Р. с ЕГН ********** - б.ж. на гр.**** е отказано възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху: 1./ нива от 30дка, в землището на с.Вълчедръм, м.Гюлини дръвца, при съседи: Ц. В. Б., Т. И. Т. и от две страни път и 2./ нива от 28,300дка, в същото землище и местност, при съседи: Й. М.Р., М. К. К.и път, като незаконосъобразно.

Със същото решение ЛРС е признал на наследниците на И.Т.Р. с ЕГН ********** - б.ж. на гр.Вълчедръм правото на възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху процесните имоти.

Производството по гр.д. № 438/16г. по описа на ЛРС е образувано по Молба от И.Б.Л., ЕГН ********** ***, срещу Решение № 1-34/14.03.2016 год. на ОСЗ–Вълчедръм, по преписка /заявление/ вх. № 2319/22.01.1992 год.

С това Решение е отказано възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Вълчедръм, на И.Т.Р., както следва: 1./НИВА от 30,000 дка, находяща се в землището на гр. Вълчедръм, при граници/съседи: /…../, заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с н.а., поради това, че имотът е признат и възстановен на вх. № 9123, по им.партида 2229 и 2./ НИВА от 28,300 дка, находяща се в землището на гр. Вълчедръм, при граници/съседи: /…../, заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с н.а., поради това, че имотът е признат и възстановен на вх. № 9123, по им.партида 2229.

Твърди се, че отказът е неоснователен, тъй като въпросните две ниви не са собственост на наследниците на Т.И.Р., а са само на наследниците на неговия син, И.Т.Р. – по силата на Нотариален акт № 77, т. II, дело № 473/1958 год. по описа на РС Лом, с който Томо Рачин ги е продал на сина си И. Р.. Твърди се, че сделката е действителна, тъй като към момента на изповядването й, а и изобщо, продавачът не е бил член на ТКЗС – бил е частен стопанин и следователно притежаваните от него земи не са били включени в блок на ТКЗС, били са в негово владение и той е могъл валидно да се разпореди с тях.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение на ОСЗ Вълчедръм, като съдът признае правото и възстанови правото на собственост по отношение на процесните два имота за наследниците на И.Т.Р., б.ж. на гр. Вълчедръм, обл. Монтана.

Искателят е наследник на заявителя в административното производство.

Искането е допустимо, доколкото, е спазен срокът по чл. 149, ал. 1 АПК – оспорваният административен акт е постановен на 14.03.2016 год., а жалбата срещу него е входирана в ОСЗ Вълчедръм на 25.03.2016 год.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Н. А., МАК, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като съдът отмени процесното решение, със законните последици, произтичащи от това.

Ответникът ОС “Земеделие” гр. Вълчедръм, редовно призовани не изпращат процесуален представител. В писмено становище, озаглавено "Отговор на искова молба", Директорът на ОСЗ Вълчедръм оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо правилно. Счита, че се е произнесъл в съответствие с дадените от съда, с Решение от 15.10.2015 год. по гр.д. № 64/2015 год. На ЛРС, с което е обявено за нищожно Решение № 34/26.02.1993 год. на ПК Вълчедръм, идентично с процесното по съдържание.

Заинтересованите страни Н.К., П.К., Б.Л. и Б.Л., редовно призовани не се явяват, не се представляват, не изразяват становище по искането.

Доказателствата са писмени.

При насрочване на делото и в изпълнение на дадените в Решението на Административен съд гр.Монтана от 04.11.2016г. указания за изясняване на фактическата обстановка и на основание чл. 171, ал.4 във вр. с чл. 170, ал.1 АПК, съдът е указал на ответника, че носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнение на законовите изисквания при издаването му, както и че следва да представи пред съда доказателства отностно това на кои лица са възстановени процесните имоти и с кой акт, респ. влязъл ли е в сила, както и дали исканите за възстановяване имоти се припокриват с имотите, за които се твърди че са възстановени на други лица.

Видно от събраните по делото писмени доказателства се установява, че в случая се касае за две реституционни преписки, както следва:

1./ Първата преписка е образувано по Заявление вх.№ 2319 от 22.01.1992г. на ПК гр.Вълчедръм подадена от И.Т.Р., с което се иска възстановяване собствеността върху негова земеделска земя, а именно: 1./ нива от 30дка и 2./ нива от 28,300дка, или земеделска земя с обща площ от 58,300дка. Към заявлението са приложени писмени доказателства – декларация, н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 77, т. ІІ, нот.д. № 473/08.05.1958 год. на ЛРС.

Към заявлението за възстановяване са приложени писмени доказателства: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77, т. II, дело № 473/08.05.1958 год. по описа на РС Лом, с който Т.И.Р., земеделец от с. Вълчедръм е продал на сина си И.Т.Р. от с.с., земеделец, три недвижими имота – дворно място от 900 кв.м., с намиращите се в него жилищна и стопански постройки; нива от 30 дка в землището на с. Вълчедръм, м. Гюлини дръвца, при съседи: Ц. В. Б., Т. И. Т.и от две страни път и нива от 28,300 дка, в същото землище и местност, при съседи: Й. М. Р., М. К. К. и път – срещу задължение за гледане и издръжка – на двамата си родители.

От приложеното копие от удостоверение, изх. № 2478/30.04.1958год., издадено от Изпълнителния комитет при Народен съвет – с. Вълчедръм се установява, че срещу имотите, описани в шест акта за собственост: Крепостен акт № 380/02.10.1908 год., Крепостен акт № 4/14.01.2910 год., Крепостен акт № 397/02.10.1908 год., всички на Ломския нотариус, Нотариален акт № 6/17.01.1915 год., Домашно продавателен договор от 07.03.1923 год., записан със записка № 178, т. IX от 20.05.1943 год. на същия нотариус, Домашно предавателен акт от 08.04.1910 год. и имота в дела на Т.И.Р. по протокола от 02.07.1940 год., по гр.д. № 313/1940 год. на Ломския народен съд, са едни и същи с тези, които са ввключени при земеустрояването на ТКЗС № 3, с. Вълчедръм и са описани в Протокола за заменката от 25.08.1956 год. и че срещу същите имоти по същия протокол са му дадени следните имоти: 1./ нива от 30 дка в землището на с. Вълчедръм, м. Гюлини дръвца, при съседи: Ц. В. Б., Т. И. Т. и от две страни път; 2./ нива от 28,300 дка, в същото землище и местност, при съседи: Й. М. Р., М. К. К.и път; 3./ лозище от 1,200 дка в същото землище, м. Савини брестове, до съседи: Т. С. Г., Т. Г. Г., път и П. В. П. и 4./ зеленчукова градина от 200 кв.м., в същото землище, м. Гуглина воденица, до съседи: С. Ф. Я., А. М., Г. Д. и път.

Освен това се удостоверява, че /към датата на издаването – 30.04.1958 год./ Т.И.Р. не е член на ТКЗС, а се води като частен стопанин в с. Вълчедръм, с гореописаните имоти.

Видно от приложеното копие от имотната партида на Т.И.Р., в нея са записани 13 /тринадесет/ имота, с обща площ 63,790 дка, които са комасирани с двете процесни ниви.

Видно от приложеното удостоверение за наследници, издадено от Община Вълчедръм, И.Т.Р., ЕГН ********** е починал на 24.11.2003 год. и жалбоподателят и останалите заинтересовани страни са негови наследници по закон.

2./ Втората преписка е образувана по Заявления вх.№ 9123 от 04.06.1992г. на ПК гр.Вълчедръм подадено също от И.Т.Р., с което се иска възстановяване на наследниците на Т.И.Р. собствеността върху земеделските земи, а именно: 1./нива–53,963дка, 2./ гора-2дка, 3./нива-1,160дка, 4./ливада-1,635дка, 5./лозе-0,640дка, 6./лозе-1,080дка и 7./ лозе-0,160дка, с обща площ от 60,638дка.

По първата преписка образувана по Заявление вх.№ 2319/22.01.1992г. е постановено Решение № 34/26.02.1993г., с което Поземлена комисия – Вълчедръм е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, на следните имоти: НИВА от 30,000 дка, категория _____, в землището на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, имот № _____, при граници/съседи: __________, както и на НИВА от 28,300 дка., категория _____, в землището на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, имот № _____, при граници/съседи: __________, тъй като имотите се признават на вх. № 9123 по им.партида 2229.

Това решение на ПК Вълчедръм е обявено за нищожно с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 297/15.10.2015 год. по гр.д. № 64/2015 год. на ЛРС и преписката е върната за ново разглеждане и решаване.

Впоследствие по същата преписка е постановено и обжалваното Решение № 1-34/14.03.2016 год., с което ПК гр.Вълчедръм е отказала да възстанови на И.Т.Р. правото на собственост на процесните две ниви, тъй като те са признати и възстановени по протокол № 9123, по имотна партида № 2229 на наследниците на Т.И.Р..

По втората преписка, образувана по Заявления с вх.№ 9123 от 04.06.1992г. е постановено Решение № 23 от 26.01.1993г. с което на наследниците на Т.И.Р. са признати за възстановяване 7бр. имоти в землището на гр.Вълчедръм, като впоследствие е издадено и Решение № 378А от 12.09.1995г. на ПК гр.Вълчедръм са възстановени признатите за възстановяване имоти.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от лице, имащо право и интерес, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Като така е процесуално допустима.

За да е законосъобразен административният акт е необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно производствените правила, да не противоречи на материално правни разпоредби и да съответства на целта на закона.

Заявлението за земеделска реституция е подадено от лице, имащо право да иска възстановяване на земеделска земя и е придружено с доказателства за собственост, съгл. чл. 12, ал. 1 ППЗСПЗЗ – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и удостоверение, установяващо, че към датата на сключване на обективираният в този нотариален акт договор, имотите негов предмет са били собственост на прехвърлителя.

Общинска служба по земеделие гр. Вълчедръм е действала незаконосъобразно, като е отказала възстановяване на собствеността на наследниците на И.Т.Р. върху нива от 30,00 дка и нива от 28,300 дка с мотива, че имотите вече са признати за възстановяване на друго лице – по заявление с вх. № 9123 по им.партида 2229 на наследниците на Т.И.Р..

Разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ предвижда, че отказите на общинските служби по земеделие могат да се обжалват пред районния съд, който решава спора по същество. На обжалване подлежат само изричните откази. Това е така, защото законът не съдържа разпоредба, по силата на която непроизнасянето на службата в установения срок да се смята за мълчалив отказ да се издаде решение с произтичащата възможност да бъде обжалван.

Отрицателните решения могат да се обжалват само от страната, направила искане за връщане на земеделски земи. Очевидно е, че общинската служба не може да атакува собствените си актове, а трети лица, неучаствували в производството пред нея, нямат правен интерес да оборят решението, тъй като с позитивен акт, но не и с отказ могат да се засегнат техни права или интереси.

Отказ, т. е. отрицателен акт на общинската служба, подлежащ на обжалване, е всяко несъвпадение между исканията в заявлението за връщане на земеделски земи и постановеното решение. По своя характер производството по чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е административно, но с отклонения, предвидени в специалния закон, с който е уредено, т. е. касае се за особено административно производство, а не за такова, близко до охранителното.

Решенията на общинската служба по чл. 14 ал. 1 ЗСПЗЗ са индивидуални административни актове, тъй като отговарят на предвидените изисквани.

Общинските служби по земеделие са държавни органи по поземлената собственост, които се образуват при общинските съвети и се назначават от министъра на земеделието - чл. 31 и чл. 33 ЗСПЗЗ. Същите са овластени като колективен орган да издават решения, с които се произнасят по подадените заявления за възстановяване на права върху земеделски земи. С решенията се създават права или се отказват такива.

Правото на собственост върху земеделските земи се възстановява по силата на закона, но за конкретното връщане на земята по възстановеното право на собственост е предвиден специален ред и органи в това отношение. Този ред е административен, а решенията на общинските служби са индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност, доколкото специалният нормативен акт - ЗСПЗЗ, не съдържа особени разпоредби.

За да върне претендираната от заявителя земя, общинската служба съобразява дали са налице условията на закона за възстановено право на собственост и постановява връщане в съществуващи или възстановими граници или с план за земеразделяне или отказва искането. Единствената възможност за връщане на земята, предмет на ЗСПЗЗ, е по реда, установен в този закон, т. е. с решение на поземлената комисия, респ. на съда, когато е подадена жалба по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Законът не предвижда друг начин за постигане на посочения резултат.

В случая от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че двете подадени заявления касаят различни имоти, а именно :

- по Заявление вх.№ 2319 от 22.01.1992г. на ПК гр.Вълчедръм, това са два имота : 1./ нива от 30дка и 2./ нива от 28,300дка, или земеделска земя с обща площ от 58,300дка,

- по Заявления вх.№ 9123 от 04.06.1992г. на ПК гр.Вълчедръм, това са: 1./нива–53,963дка, 2./ гора-2дка, 3./нива-1,160дка, 4./ливада-1,635дка, 5./лозе-0,640дка, 6./лозе-1,080дка и 7./ лозе-0,160дка, с обща площ от 60,638дка.

На следващо място дори да се приеме, че се касае за едни и същи имоти, то в случая няма как да бъдат разпоредени имоти на лице, което не е бил техен собственик, тъй като тези имоти са били продадени от Т. на И., видно от представяния Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77, т. II, дело № 473/08.05.1958 год. по описа на РС Лом, с който Т.И.Р., земеделец от с. Вълчедръм е продал на сина си И.Т.Р. от с.с., земеделец, три недвижими имота – дворно място от 900 кв.м., с намиращите се в него жилищна и стопански постройки; нива от 30 дка в землището на с. Вълчедръм, м. Гюлини дръвца, при съседи: Ц. В. Б., Т. И. Т. и от две страни път и нива от 28,300 дка, в същото землище и местност, при съседи: Й. М. Р., М. К. К. и път – срещу задължение за гледане и издръжка – на двамата си родители.

В разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ е предвидено, че правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. В случая обжалваното Решение № 1-34 от 14.03.2016г. на ОС ”Земеделие” гр.Вълчедръм се явява незаконосъборазно, тъй като при произнасянето му е нарушена цитираната правна норма на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, досежно това кои документи определят кой е собственика на земята по подаденото Заявление вх.№ 2319/22.01.1992г. Към същото е приложен въпросният НА, който удостоверява, че собственик на посочените в заявлението недвижими имоти е именно И.Т.Р., който ги е закупил от своя баща Т.И.Р..

С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващия се дължат извършените разноски по производството, поради което съдът възложи на ответника–ОС „Земеделие” гр.Вълчедръм направените от искателя И.Б.Л. разноски в размер на 300лв /триста лева/ за заплатено адвокатско възнаграждение, както и на направените от заинтересованата страна Т.К. разноски за реално платено адвокатско възнаграждение в размер на 100лв /сто лева/.

В предвид на горното и на осн. чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1-34/14.03.2016 год. на ОСЗ – Вълчедръм, по преписка /заявление/ вх. № 2319/22.01.1992 год. с което на И.Т.Р., ЕГН **********,*** е отказано възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху 1./ нива от 30 дка в землището на с. Вълчедръм, м. Гюлини дръвца, при съседи: Ц. В. Б., Т. И. Т. и от две страни път; 2./ нива от 28,300 дка, в същото землище и местност, при съседи: Й. М.Р., М. К. К. и път, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРИЗНАВА на наследниците на И.Т.Р., ЕГН **********, починал на 24.11.2003 год., б.ж. на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, правото на възстановяване на собствеността в съществващи /възстановими/ стари реални граници върху: 1./ нива от 30 дка в землището на с. Вълчедръм, м. Гюлини дръвца, при съседи: Ц. В. Б., Т. И. Т. и от две страни път; 2./ нива от 28,300 дка, в същото землище и местност, при съседи: Й. М.Р., М. К. К.и път.

ВРЪЩА преписката на ОС „Земеделие” гр. Вълчедръм, обл.Монтана за продължаване на процедурата по възстановяване.

ОСЪЖДА ОС „Земеделие” гр.Вълчедрем да заплати на И.Б.Л. с ЕГН ********** *** направените от него разноски в размер на 300лв /триста лева/ за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ОС „Земеделие” гр.Вълчедрем да заплати на заинтересованата страна Т.Н.К. с ЕГН ********** *** направените от нея разноски в размер на 100лв /сто лева/ за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Монтана в 14 - дневен срок от съобщението му на страните с връчването на препис от него.

След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на ОС „Земеделие” Вълчедръм.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :