Подсъдимият К.С.В. с ЕГН ********** ***, е обвинен в това, че на 04 ноември 2015 год. в с. Дългоделци, обл. Монтана, при условията на повторност в немаловажен случай и след предварителен сговор с Л.Н.В. и Ц.В. ***, отнел от владението на А.Ц.Р. от с.с., движими вещи - 100 литров меден казан за варене на ракия, на стойност от 220.00 лева; 1бр. меден капак за казан за варене на ракия на стойност 100.00 лева и 1 бр. медна „лула“ за казан за варене на ракия на стойност от 40.00лева, или всичко на обща стойност от 360.00 лева /триста и шестдесет лева/, без знанието и съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Подсъдимият Ц.В.Б. с ЕГН ********** ***, е обвинен в това, че на 04 ноември 2015 год. в с. Дългоделци, обл. Монтана, при условията на повторност в немаловажен случай и след предварителен сговор с Л.Н.В. и К.С.В. ***, е отнел от владението на А.Ц.Р. от с.с., движими вещи - 100 литров меден казан за варене на ракия, на стойност от 220.00 лева; 1 бр. меден капак за казан за варене на ракия на стойност 100.00 лева и 1 бр. медна „лула“ за казан за варене на ракия на стойност от 40.00лева, или всичко на обща стойност от 360.00 лева /триста и шестдесет лева/, без знанието и съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

В открито съдебно заседание по искане на подсъдимите съдия - докладчика е разгледал съдебното производство по реда на диференцираната процедура по Гл. Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”, съгл. ТР №1 от 06 април 2009год., като им е назначил определените от досъдебното производство служебни защитници.

След като подсъдимите в съдебно заседание се признават за виновни по повдигнатите им обвинения, като изцяло признават фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт и дават съгласие да не се събират доказателства за тях, производството е разгледано по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Прокурорът поддържа обвиненията, които намира за доказани по безспорен и категоричен начин и пледира за налагане на конкретни по вид, и размер наказания. Предлага на съда за подсъдимия К.С.В. да се определи наказание малко над минималния размер на „лишаване от свобода”, което да се изтърпи ефективно при строг режим, да се приложи чл.68, ал.1 от НК по отношение на наложено му наказание по НОХД №740/2014год. по описа на ЛРС, а по отношение на подсъдимия Ц.В.Б., да му се наложи наказание глоба в размер на 200.00лева в полза на Държавата, като се приеме, че се касае за извършено престъпление по чл.194, ал.3 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Защитникът на подсъдимия К.С.В. назначен при условията на чл. 372, ал. 2 и чл. 94, ал. 1, т.9 от НПК адвокат В. И., пледира за определяне на наказание спрямо подсъдимия при условията на чл.58а, ал.4 във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК на лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно.

Защитникът на подсъдимия Ц.В.Б. назначен при условията на чл. 372, ал. 2 и чл. 94, ал. 1, т.9 от НПК, пледира за определяне на наказание за извършено престъпление по чл.194, ал.3 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като се определи на глоба.

Производството се разви при условията и реда на чл. 370, ал. 1 и сл. от НПК – чл. 371, т. 2 от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, инициирано от подсъдимите. Доказателствата по делото са гласни - направените от подсъдимите самопризнания, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства приети и приобщени от съда, като подкрепящи самопризнанието на всеки един от подсъдимите К.С.В. и Ц.В.Б..

На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 от НПК съдът прие, прочете и огласи писмените доказателства, без да извършва разпит на подсъдимите, свидетелите и вещото лице.

Съдът след като анализира събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и единство, като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:

Подсъдимия К.С.В. - роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, безработен, с основно образование, неженен, с ЕГН ********** е осъждан три пъти за извършени престъпления от общ характер, с Присъда по НОХД №583/2011год. по описа на ЛРС влязла в законна сила от 20.06.2012год. е осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1,т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1,т.3 от НК на четири месеца „лишаване от свобода”, което на осн. Чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от две години от влизане на присъдата в сила. С Определение по НОХД №740/2014год. по описа на ЛРС влязло в законна сила от 22.01.2015год. е осъден за извършено престъпление по чл.191, ал.3 във вр. с ал.1 от НК на пет месеца „лишаване от свобода”, което на осн. Чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години от влизане на определението в сила.

Подсъдимият Ц.В.Б. - роден на ***г***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, безработен, с основно образование, неженен, с ЕГН ********** е неосъждан.

По отношение на подсъдимия Л.Н.В. ***, обвинен в извършено престъпление по чл.195, ал.1,т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, воденото наказателно производство е приключило с одобрено споразумение имащо последици на влязла в сила присъда от друг състав на съда, след съгласие на всички страни по делото.

От фактическа страна:

Подсъдимите К.С.В., осъдения Л.Н.В. и подсъдимия Ц.В.Б. са приятели и съграждани. На 04.11.2015год. тримата подсъдими се почерпили в заведение в центъра на с.Дългоделци, обл.Монтана, като тръгвайки си се уговорили да извършат кражба на казан за варене на ракия от дома на пострадалия А.Ц.Р., който да продадат и реализират имотна облага. За целта тримата подсъдими се отправили към дома на пострадалия Р., като влезли безпрепятствено в имота през незаключена порта и от стопанска постройка в дворното място, взели 100 литров меден казан за варене на ракия, ведно с меден капак и медна „лула“. Подсъдимите К.В. и осъдения Л.В. носели казана, а подсъдимия Ц.Б. капака и лулата, които скрили в близост до реката в селото. На следващата вечер подсъдимите преместили медния казан с капака и лулата в центъра на с.Дългоделци, обл.Монтана зад читалището, след което се свързали със свидетелят А.И.Г., като го уговорили да ги закара до с.Якимово до техен познат. Същата вечер натоварили казана за варене на ракия с капака и лулата в лекия автомобил управляван от св.Г. и продали казана за сумата от 50.00лева на св.Б.К.Б..

След подаден сигнал от пострадалия за извършеното деяние на място от разследващите органи е изготвен протокол за оглед на местопроизшествие на л.8,9 от ДП., ведно с фотоалбум към него.

След проведени ОИМ с протокол за доброволно предаване л.19 от ДП св.Б.К.Б. е предал на органите на РУ гр.Лом закупения от него казан за варене на ракия с капак и лула. На протокола е заявил, че вещите „е закупил от две момчета от с.Дългоделци, като познава само Краси”. Проведен е оглед на веществени доказателства с протокол на л.13 от ДП и казана с капака и лулата са върнати с разписка л. 18 от ДП на пострадалия.

По доказателствата:

По делото е приложен изготвения протокол за доброволно предаване на органите на РУ гр.Лом от св. Б.К.Б..

На предадените вещи е изготвен протокол за оглед на веществени доказателства от органа на досъдебното производство и албум към него. С разписка доброволно предадените вещи са върнати на пострадалия.

По делото е изготвен протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум.

Изготвена е съдебно - оценителна експертиза, които съдът кредитира, като обективна и дадена след индивидуализация на инкриминираните вещи по пазарни цени към момента на извършване на деянието, като при оценката е взет предвид и процента на овехтяване.

Разпитани са свидетели, подсъдимите са дали обяснения в присъствието на назначените им служебни защитници, след привличането им в качеството на обвиняеми, на които съдът дава вяра тъй като са подробни, последователни и логични, а освен това кореспондират на съвкупния доказателствен материал.

Горното се установява от фактическа страна от направените от подсъдимите в съдебно заседание самопризнания, които изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство и приети от съда писмени доказателства събраните по ДП ЗМ № 810/2015г. по описа на РУ гр.Лом, както следва: Протокол за оглед на местопроизшествието на л. 8-9; Албум за посетено местопроизшествие на л. 10-12, 14; Протокол за оглед на веществени доказателства на л. 13; Разписка от 06.11.2015 год. на л. 18; Протокол за доброволно предаване на л. 19; Съдебно – оценителна експертиза на л. 21; Протокол за разпит на свидетел А.Ц.Р. на л. 23; Протокол за разпит на свидетел А.И.Г. на л. 24; Протокол за разпит на свидетел Б.К.Б. на л. 25; Протокол за разпит на свидетел И.Е.И. на л. 26; Справка за съдимост с рег. № 1215/09.11.2015 год. на л. 42; Протокол за разпит на обвиняем Ц.В.Б. на л. 45 и на л. 62; Справка за съдимост с рег. № 1214/09.11.2015 год. на л. 50-52; ; Протокол за разпит на обвиняем К.С.В. на л. 55 и на л. 64 от делото като и служебно изисканите актуални справки за съдимост на подсъдимите.

Съдът изцяло дава вяра на показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като са последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи за изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Съдът приема изцяло заключението на вещото лице, изготвило съдебно -оценителната експертиза, тъй като е обоснована, ясна и непораждаща съмнения относно правилността й. Не е оспорена от страните и е изготвена от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява.

Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, които са приобщени, чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Те са изготвени съгласно изисквания на НПК и са годни доказателствени средства, относими към предмета на доказване и неоспорени от страните.

От правна страна:

При условията на чл.373, ал.3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимите – К.С.В. и Ц.В.Б., съгласно чл.371, т.2 от НПК и доказателствата от досъдебното производство, обсъдени по - горе, които го подкрепят.

Налице са условията на чл.303, ал.2 от НПК и съдът намира, че обвинението по отношение на подсъдимия К.С.В., за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин. Съобразявайки принципите визирани в чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и ал. 3, и чл. 16 от НПК, съдът постанови осъдителна присъда, а не защото подсъдимия направи самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК.

Съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимия К.С.В. е осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, а именно, че на 04 ноември 2015 год. в с. Дългоделци, обл. Монтана, при условията на повторност в немаловажен случай и след предварителен сговор с Л.Н.В. ***, отнел от владението на А.Ц.Р. от с.с., движими вещи - 100 литров меден казан за варене на ракия, на стойност от 220.00 лева; 1 бр. меден капак за казан за варене на ракия на стойност 100.00 лева и 1 бр. медна „лула“ за казан за варене на ракия на стойност от 40.00лева, или всичко на обща стойност от 360.00 лева /триста и шестдесет лева/, без знанието и съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои.

Съдът намира, че предмета на престъплението - 100 литров меден казан за варене на ракия с меден капак и медна „лула“, за които е повдигнато обвинение е доказан по несъмнен и категоричен начин.

Предмет на престъплението по отнемане са чужди движими вещи собственост на А.Ц.Р. ***, са такива имащи определена стойност съгл. ППВС №6/71г. на ОСНК и оценени от вещото лице, чието заключение съдът кредитира като обективно и неоспорено от страните. Инкриминираните вещи са били във владение на техния собственик и с действията си подсъдимия е прекъснал фактическата власт върху тях, като е установил своето трайно владение върху тях, след което се е разпоредил чрез тяхната продажба.

Извършеното престъпление против собствеността – кражба е квалифицирано от обстоятелствата, че е извършено след предварителен сговор при условията на т.5, от ал.1 на чл.195 от НК с подсъдимия Л.Н.В. при общност на умисъла им да отнемат инкриминираните вещи и да си набавят имотна облага, както и при условията на повторност по см. на чл.28, ал.1 от НК, след като подсъдимия К.В. е осъждан за друго такова престъпление против собствеността по НОХД №583/2011год. по описа на ЛРС за извършено престъпление по чл.195, ал.1,т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1,т.3 от НК, по което присъдата е влязла в законна сила от 20.06.2012год., по която не е изтекъл срока по чл.30, ал.2 от НК в каквато връзка е Постановление №2/70г. изм. и доп. С Постановление №6/1983год., №7/1987г. на ПВС, което не е загубило сила и към настоящия момент. С необходимата субективна насоченост за това, а именно – при пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК, като е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, без съгласието на собственика им, с намерение противозаконно да ги присвои, като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е, и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Подсъдимия К.С.В. бе оправдан на основание чл.304 от НПК по обвинението, че е извършил престъплението кражба след предварителен сговор с подсъдимия Ц.В.Б. по обвинението за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, по което последния е оправдан.

Причини за извършване на деянието са - желание за облагодетелстване по престъпен начин, ниско обществено и правно съзнание.

По отношение на подсъдимия Ц.В.Б. с оглед на така събраните доказателства по делото, съдът прие от правна страна, че деянието с квалификация по чл.195, ал.1,т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК не е престъпно, тъй като е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

От обективна страна е установено, че на 04 ноември 2015 год. в с. Дългоделци, обл. Монтана, след предварителен сговор с Л.Н.В. и К.С.В. ***, отнел от владението на А.Ц.Р. от с.с., движими вещи - 100 литров меден казан за варене на ракия с меден капак и медна „лула“ на обща стойност от 360.00 лева /триста и шестдесет лева/, без знанието и съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, с необходимата субективна насоченост за това, а именно – при пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК.

Предварителния сговор по смисъла на чл.195, ал.1, т.5 от НК е възможна квалификация, само ако деянието представлява немаловажен случай. Критериите са очертани в нормата на чл.93, т.9 от НК. Този правен извод се основава на всички обстоятелства относно извършеното престъпление, защото осъществяването му зависи от наличието на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства извън индивидуализиращите отговорността. С оглед ниската стойност на инкриминираните вещи, а именно под минималната работна заплата за страната към момента на извършването му, чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на други квалифициращи деянието обстоятелства, сочи на осъществен състав на престъплението по чл.194, ал.3 от НК.

От друга страна, макар формално обаче да осъществява признаците на престъпление по чл.194, ал.3 от НК, деянието, извършено от подсъдимия Ц.В.Б. е малозначително по смисъла на чл.9, ал. 2 от НК поради явната незначителност на обществената му опасност. Вярно е, че разпоредбата на чл. 194, ал.3 от НК защитава важни обществени отношения. Това обстоятелство е преценено от законодателя принципно при криминализирането на този вид престъпни посегателства. За да бъде определено като престъпно обаче конкретното поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционните средства на наказателното право и да ги направи обществено приемливи. Установената фактическа обстановка по делото обаче по категоричен начин сочи изключително ниска степен на увреждане на обществените отношения, правеща неприемливо и необосновано използване на наказателна репресия, по аргумент от разпоредбата на чл.218б от НК, която е следвало да се приложи в случая още в хода на ДП и която съдът в настоящия случай не би могъл да приложи предвид даденото разрешение в т.2.1 от ТР 3 от 22.12.2015 на ОСНК, съгласно което е „Недопустимо е съдът, разглеждащ обвинение за престъпление по НК, да наложи на подсъдимия административно наказание, когато приеме, че не са налице основания за постановяване на осъдителна присъда и го оправдае по повдигнатото обвинение, но констатира, че има достатъчно доказателства за административно нарушение”.

Подсъдимия няма асоциални прояви, не е осъждан, с добри характеристични данни, оказал е пълно съдействие за разкриване на обективната истина в наказателния процес.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Законът предвижда малозначителност на деянието, което означава липса на престъпление, в два варианта- неприсъствие на обществена опасност поради негова малозначителност /на деянието/ или наличие на обществена опасност на деянието, но с нейна явна незначителност. В настоящия случай, съдът е изследвал и двата основни признака за деянието и обществената опасност. При направен извод за липса на обществена опасност, се извежда и липса на друг признак на престъплението - противоправност.

Конкретиката на всеки процесен случай е тази, която обосновава позицията за наличие или не на условията, заложени в тази правна норма. Прегледът на факторите в настоящето производство обуславят предпоставките на втората алтернатива на чл.9, ал.2 от НК - явна незначителност на обществената опасност на деянието. Най-напред в тази връзка следва да се направи преценка на личността на подсъдимия, доколкото същата се съдържа в осмислянето на самата обществена опасност. Подсъдимия Ц.Б. не е осъждан, не са му налагани административни наказания и е с добри характеристични данни. На второ място, явната незначителност на обществената опасност се формулира от спецификите и на самата престъпна деятелност. Непосредствено след извършване на деянието нанесените имуществени вреди са изцяло възстановени, като същите са установени към момента на деянието в размер под МРЗ за страната от 380.00лева съгласно ПМС №139/04.06.2015год., а именно предметът на престъплението – движими вещи - 100 литров меден казан за варене на ракия, меден капак и медна лула са възлизали на обща стойност от 360.00 лева /триста и шестдесет лева/, според заключението на вещото лице по изготвената съдебно – оценителна експертиза, която не е оспорена от страните. Поведението на дееца е по-скоро израз на неприсъщо за възрастта му младежко лекомислие, отколкото на явен стремеж да се престъпят правилата на наказателното законодателство. Тази именно аргументация разкрива спецификите на чл.9, ал.2 от НК в неговата втора алтернатива- обществена опасност на деянието е явно незначителна.

По изложените съображения съдът прие, че в настоящия случай се касае за формално осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението против собствеността. Обществените отношения, обект на защита са засегнати в незначителна степен, а извършеното от подсъдимия деяние не е престъпно – същото се явява малозначително, поради явната незначителност на обществената му опасност. Налице са основанията по чл.9, ал.2 от НК, поради което подсъдимия Ц.В.Б. бе признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.195, ал.1,т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК изхождайки и от разпоредбата на чл.218б от НК, където законодателят е определил за конкретния вид престъпно деяние, реда за налагане на глоба по административен ред.

По наказанието:

За извършеното от подсъдимия К.С.В. престъпление визирано по – горе, съдът съобрази предвиденото от законодателят наказание в санкционната част на престъплението по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК „от една до десет години лишаване от свобода” и разпоредбите на общата част на НК, касаещи процесуалната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, сочеща на задължителното приложение на чл.58а от НК, като го призна за ВИНОВЕН и на основание чл.58а, ал.4 във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК и чл.36 от НК му наложи наказание от шест месеца „лишаване от свобода” което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг режим” на изтърпяване, на осн. чл.57, т.2 от ЗИНЗС. На основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал.1, т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК – за това, че е извършил престъплението след предварителен сговор и с Ц.В.Б. ***.

По отношение на този подсъдим, съдът приложи разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, като приведе в изпълнение наложеното му наказание от ПЕТ месеца „лишаване от свобода” по НОХД №740/2014г. по описа на РС - Лом, поради извършване на деянието предмет на настоящето наказателно производство - НОХД №574/2015г. по описа на ЛРС, в определения изпитателен срок от три години, като постанови приведеното в изпълнение наказание да бъде изтърпяно отделно при първоначален „общ” режим на изтърпяване.

При определяне вида и размерът на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация, съобразно закона, обстоятелствата по делото и личността на подсъдимия.

Съдът намира наложеното наказания на К.С.В. за съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК и съобразено с целите по чл. 36 от НК, като взе предвид приложената справка за съдимост, отчитайки данните за конкретното /по настоящето дело/ деяния, настъпилите от същото последици и поведението на подсъдимите в хода ДП и това в хода на съдебното производство. Наказание от друг вид или по – голямо като размер от наложеното имайки предвид конкретното престъпление и последиците от него, в това число личността на подсъдимия, по разбиране на настоящия съд ще бъде несъразмерно тежко и не съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.

Тъй като подсъдимия Ц.В.Б. е оправдан по така повдигнатото му обвинение, то и на същия не е наложено наказание, факта, че по отношение на него се събраха доказателства за реализиране на административна отговорност по см. на чл.218б от НК, която съдът в настоящия случай не приложи предвид даденото разрешение в т.2.1 от ТР 3 от 22.12.2015 на ОСНК.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.1 и ал.3, изр. последно от НПК съдът осъди подсъдимия К.С.В. да заплати по сметка на МВР гр.София направените в хода на досъдебното производство разноски за изготвяне на съдебно – оценителна експертизи съобразно своята част в размер на 17,48лв. /седемнадесет лева и 48ст./, както и 200.00лева /двеста лева/ по сметка на Националното бюро за правна помощ гр.София за служебната защита, предоставена му в хода на досъдебното производство по ДП № 810/2015 год. от адвокат В.И.Г. ***, вписана под № 1093 в Националния регистър за правна помощ – на осн. чл. 17, т. 1 във вр. с чл.9, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ и съгл. Решение № МН-533-1-34823 от 16.12.2015 год. на Председателя на НБПП и 5.00 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на Районен съд гр.Лом.

По отношение на подсъдимия Ц.В.Б., който съдът оправда по повдигнатото му обвинение, на основание чл. 190, ал.1 от НПК направените разноски за изготвяне на съдебно оценителна експертиза съобразно своята част в размер на 17,48лева и в полза на Националното бюро за правна помощ гр.София адвокатско възнаграждение на определеният от АС гр.Монтана, и назначен за негов защитник адв. А.Л. *** останаха за сметка на Държавата.

Съдът се произнесе и по наложените на подсъдимите мерки за неотклонение „Подписка” в хода на ДП при привличането им в качеството на обвиняеми.

По изложените мотиви, съдът постанови настоящата присъда.

Районен съдия: