МОТИВИ към присъда по НОХ дело №
529/2016г. по описа на РС-Лом, VІ-ти състав.
Срещу
подсъдимия Н.К., гражданин на РТурция е повдигнато
обвинение затова, че в това, че на 18.04.2014 година
около 10.55 часа на път III, км.1650 в посока на движение
от гр. Монтана
за с. Добри дол, обл. Монтана,
управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил, влекач, марка „Волво FN 12“, модел 2013 с рег. № ***, с прикачено ремарке рег. № ***, собственост на фирма „ACTIVE LOGOSTIK NAKL IYAT SAN VETIC LTD-ГР. Мерсин Р Турция, нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 20, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата „Водачите
за длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и ал. 2 „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се
съобразяват с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното
средство, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, както и да направят
всичко възможно, за да намалят
скоростта или да спрат превозното
средство“, като по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил
марка „Мицубиши“, с рег. № ***, собственост на фирма „Силвия
7“ ООД с управител Д.С.З. *** в размер
на 5118.40 лева– престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“а“ вр. чл.
342, ал. 1 от НК.
В с.з.
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е доказано по безспорен
начин и пледира на подс. К да бъде определено
наказание от вида "лишаване от свобода", в размер на 3 месеца, като
на основание чл.66, ал. 1 НК същото бъде отложено с изпитателен срок от три
години.
Подсъдимият
редовно призован, не се явява, производството по отношение на него е по реда на
чл.269,ал.3 НПК, съдът му е назначил по реда на ЗПрП
защитник. Защитата на подъсдимият пледира, че следва да се наложи наказание –
глоба, като се приложи института на чл.55, ал.1,т.2 ,като се замина пробацията с глоба.
Съдът,
като взе под внимание и прецени
събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства и доводите на
страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема
за установено следното:
От фактическа страна:
Подъсдимият Н.К.
не е осъждан за извършени от него
престъпление от общ характер, видно от справка за съдимост /л. 78 от ДП/.
подсъдимият К живее
постоянно в Р Турция, гр. Нусайбин, обл. Мардин.
Досъдебното
производство е проведено по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК в отсъствието на
обвиняемия, на когото е повдигнато обвинение преди на напусне пределите на Р
България.
На 18.04.2014
година св. П.И.П. и св. Б.Г.В. им се наложило да пътуват от с. Добри дол, обл. Монтана до с. Ружинци, обл.
Видин за да извършат ремонт на външни гуми. Гумите били натоварени от
свидетелите на служебния автомобил марка „Мицубиши“,
тип пикап. Около 10.30 часа двамата свидетели тръгват
на път. Стигайки баира над с. Добри дол на първия остър ляв завой пред тях се движел
ТИР с българска регистрация. Пристигайки вече до завоя срещу техния автомобил
се появил друг ТИР марка „Волво“ с чужда регистрация,
който се движел с несъобразена скорост и навлезнал в
насрещното платно за движение. ТИР-а марка „Волво“ се
поднесъл и се забил в канавката, а
задната му част литнала във въздуха и започнала да пада върху автомобила с
който се движели свидетелите П. и В.. Тогава св. П. успял да премести мицубишито с около един метър напред и върху задната част
на пикапа се стоварило ремаркето на тира с турска
регистрация. ТИР-а с турска регистрация в този момент е управляван от подс. К.. Същия е осъществявал курс от Турция за Германия.
Въпросния ТИР е марка „Волво“, с рег. № 33СЗВ30, с
прекачено ремарке рег. № ***. По ДП подсъдимият турски гражданин е привлечен
като обвиняем, и в присъствието на назначения му служебен защитник и преводач е
разпитан пред съдия. Същия заявява, че управлявания от него ТИР се подхлъзнал
на мокрия асфалт, и той загубил контрол върху управлението му. След удара между
мицибушито и ТИР-а, обвиняемия слязал
и видял, че ремаркето на управлявания от него ТИР е паднало върху друга кола.
Досъдебното
производство е внесено с обвинителен акт в РС Лом, но е върнато за допуснати
съществени процесуални нарушения, които са отстранени.
Видно от
изложеното по-горе, така извършеното от подс. К управлявайки МПС ТИР
марка „Волво“, с рег. № 33СЗВ30, с прекачено ремарке рег. № *** по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на пострадалото лице собственик на мицибушито Д.З. в размер на 5118.40 лева..
По ДП е изготвена и приложена съдебно-оценителна експертиза от която е видно,
че стойността на причинената щета по лекия
автомобил възлиза на 5118.4 лева.
Обвинението се
установява изцяло, по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства: Протокол за оглед на
местопроизшествие/л. 18, 19 от ДП/, Албум/л. 20-24 от ДП/, АУАН № 290/л. 35 от
ДП/, Застрахователна полица/л. 28 от ДП/, Данни от регистър БУЛСТАТ/л. 43 от
ДП/, Протокол за разпит на свидетел пред съдия/л. 51-52 от ДП/ Протокол за разпит на свидетел/л. 58-60 от
ДП/, Автотехническа експертиза/л. 62-66 от ДП/,
Съдебно-оценителна експертиза/л. 70-73 от ДП Протокол за привличане на
обвиняем/л. 53, и л. 79 от ДП/ Протокол за разпит на обвиняем пред съдия/л. 56,
57 от ДП/, Протокол за предявявана на разследване/л. 80 от ДП/
подсъдимият Н.К. е роден на *** година
в Турция, с основно образование, женен, турски гражданин, неосъждан, с личен идентификационен № 22148483316.
Наказателната отговорност се реализира при наличието
на смекчаващи вината обстоятелства- признание на вината.
Разпитан в хода
на ДП обв. К се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение в присъствието на назначения му
служебен защитник В. И.-МАК.
Причини за
извършване на деянието – неспазване на ЗДвП.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена
въз основа на писмените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство.
Съдът намери, че горепосочените
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без
съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната
пълнота, поради което изцяло основа на тях фактическите си изводи.
От
правна страна:
При така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът прие, че подсъдимият К от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.“а“ вр.
чл. 342, ал. 1 от НК.
От обективна страна - подс.К на 18.04.2014 година около 10.55 часа на път III, км.1650 в посока на движение
от гр. Монтана
за с. Добри дол, обл. Монтана,
управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил, влекач, марка „Волво FN 12“, модел 2013 с рег. № ***, с прикачено ремарке рег. № ***, собственост на фирма „ACTIVE LOGOSTIK NAKL IYAT SAN VETIC LTD-ГР. Мерсин Р Турция, нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 20, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата „Водачите
за длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и ал. 2 „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се
съобразяват с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното
средство, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, както и да направят
всичко възможно, за да намалят
скоростта или да спрат превозното
средство“, като по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил
марка „Мицубиши“, с рег. № ***, собственост на фирма „Силвия
7“ ООД с управител Д.С.З. *** в размер
на 5118.40 лева
От субективна страна - подс.К е действал при условията на непредпазливост.
Причина за
извършване на престъплението е ниското правно съзнание на подсъдимия и
незачитането на установения в страната ред за движение / управляване на МПС/ по
пътищата.
По вида и размера на наказанието:
За
извършеното от подс.К. престъпление са предвидени в
чл.343 ал.1 б.”а” от НК алтернативно
два вида наказания: едното - "лишаване
от свобода" до една година и
второто - „пробация”.
Въпреки размера на предвидените санкции и
чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът счита, че не може да приложи
облекчената разпоредба на чл.78 А от НК и да го освободи от наказателна
отговорност, като му определи административна санкция “глоба”. Това е така, тъй
като с деянието са нанесени имуществени вреди, които не са възстановени.
Въпреки не предявяването на претенция за тези вреди в настоящето производство,
за което ощетеното ЮЛ е известено надлежно, няма никакви доказателства –
вредите да са възстановени или обезпечени по някакъв начин. От друга страна ,
ЮЛ може да предяви граждански иск към
дееца и по-късно, в едно гражданско дело. Ето защо, към момента съдът не намира
основание за прилагане на чл.78 А от НК.
Съдът
намира , че следва да определи на подс.К санкция
от вида “лишаване от свобода”. Действително той е с чисто съдебно минало,
но следва да се отчетат допълнителните, макар и несъставомерни
в случая обстоятелства – налични при извършване на престъплението – несъобразяване
с пътните условия и време. На самото деяние пък, опасността е завишена както от
високата стойност на нанесените имуществени вреди, така и от вида повреденото
имущество – автомобил, в движение/, т.е. от опасността, която е създадена за
хора и природа - като възможност за
настъпване на допълнителен вредоносен резултат, другият автомобил е бил
управляван от правоспособен за това шофьор и друго лице и е имало опасност за
живота им.
Съдът
намира, че в случая не могат да се отчетат
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за
да приложи разпоредбите на чл.55 от НК, тъй като ще е по-благоприятно за
дееца / предвид лисата на минимум в чл.343 ал.1 б.”а” от НК относно наказанието
“лишаване от свобода” – то би било заменено с “пробация”
при прилагане на чл.55 ал.2 б.” НК/. Съобразявайки съвкупно изброените по-горе
факти относно опасността на деянието и дееца, и не прилагайки чл.55 от НК,
съдът прие, че справедливо се явява наказание от шест месеца “лишаване от
свобода” . Това наказание в най-голяма степен би отговаряло на специалната и
генерална превенции по българското
наказателно право.
Съдът намери на следващо място,
че по отношение на подс.К са налице предпоставките на
чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното му наказание
“лишаване от свобода” по следните съображения: наложеното по настоящето дело
наказание е шест месеца "лишаване от свобода", т. е до три години,
подсъдимият към момента на извършване на престъплението не е осъждан на
"лишаване от свобода" за престъпление от общ характер, поради което
съдът отложи изтърпяването му за изпитателен срок от три години, след като счете, че срок в този размер ще въздейства в
достатъчна степен превантивно върху личността на подсъдимия. Съдът намери, че е
налице и другата предпоставка, визирана в чл.66, ал.1 от НК, а именно, че за
постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето на подс.К, предвид отношението му към противоправната
му постъпка, не е наложително ефективното изтърпяване на наложеното му
наказание "лишаване от свобода".
По разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди : подс.Кайгусу да заплати по сметка на
ОД-МВР-Монтана направените по делото разноски за вещи лица в размер на общо
265,00 лв. /направени за възнаграждения в досъдебното производство за
експертизи/.
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: