НОХД № 245/17г. МОТИВИ :

Подсъдимият Б.Б. *** е обвинен в това, че за периода от м.август 2015г. до 08.12.2015г. в с.Дългоделци, обл.Монтана, в условията на продължавано престъпление е отнел от владението на О.Ф.В. *** препарат за пръскане на земеделски култури, на обща стойност от 4 904,60лв, негова собственост, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Производството е разгледано по общия ред.

Представителят на ЛРП в с.з. в пода на съдебното следствие е направил изменение на обвинението по реда на чл.287, ал.1 от НПК, като е повдигнал обвинение по отношение на подс.П. за престъпление по чл.194, ал1. от НК, а именно на неустановена дата в периода от м.август до 08.12.2015г. в с.Дългоделци, обл.Монтана, отнел от владението на О.Ф.В. ***, чужди движими вещи – 12бр. туби по 3л препарат за пръскане на земеделски култури „Стомп”, на обща стойност 822лв, негова собственост, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои. В с.з. прокурорът поддържа измененото обвинение, което намира за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да признае подсъдимият за виновен в извършване на престъплението и да му наложи наказание при условията на чл.54 от НК „Една година лишаване от свобода”, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от Три години.

Подсъдимият се явява лично в с.з. и с назначен по негово искане от съда при условията на чл.94, ал.1, т.9 от НПК защитник – адв.Н.Г. от МАК. В дадените обяснения по време на разпита му в с.з. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като твърди, че въпросните туби с препарат за пръскане е взет от него посредством криминално деяние и употребена сила от част от свидетелите.

Неговият защитник адв.Г. пледира съдът да постанови оправдателна присъда, с която признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение и го оправдае изцяло, тъй като обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

По делото има приет за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 4 663,48лв, предявен от св.О.Ф.В. *** против подсъдимия за причинените му с престъплението имуществени вреди, като св.В. е конституиран в качеството на граждански ищец по делото.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

През 2015г. гражданският ищец О.Ф.В. ***, който към онзи момент се занимавал със земеделие подслонил подсъдимия в помещение, намиращо се в стопанисваният от него стопански двор в края на населеното място, тъй като разбрал от хората в селото, че П. няма къде да нощува. Помещението представлявало стая, която била оборудвана с легло, килим и пейка. След като му предоставил ключовете от стаята В. изрично предупредил подсъдимият, че не желае чужди лица да влизат в двора, който бил обграден посредством оградна мрежа и заключен с катинар. В стаята която обитавал П. гражданският ищец съхранявал препарати за пръскане на земеделски култури, марка „Стомп” и „Пулсар”, които били в разфасовки в туби от по 10л и 5л. Тубите се намирали в кашони, подредени до една от стените на помещението.

Свидетелите К.В., И.К., А.К. и Ц. Б. живеят в същото населено място, познават се и се намират в приятелски взаимоотношения. На неустановена дата вечерта през м.август 2015г. тримата посетили питейно заведение в селото, където срещнали подсъдимият. Последният ги поканил в стаята, която обитавал, за да ги почерпи с алкохол. Свидетелите се съгласили и тръгнали заедно с подсъдимият. Пристигайки до стопанският двор П. отключил с носеният в себе си ключ катинара на дворната порта, а след това и вратата на стаичката и поканил младежите вътре. Въпросната вечер подсъдимият осъществил сексуални контакти с тях. На тръгване дал на всеки едни от тях по 3бр. туби, всяка съдържаща по 3л препарат за пръскане на земеделски култури, марка „Стомп”. Свидетелите първоначално решили, че това е олио за готвене, но след като усетили неприятната миризма, разбрали, че грешат.

Впоследствие продали полученият препарат на св.Н.П.Н., който бил също земеделски производител. Св.Н. използвал част от препарата по предназначение, а останалата част върнал с Протокол за доброволно предаване на органите на МВР.

Малко след случилото се подсъдимият напуснал обитаваното от него помещения без да уведоми за това гражданския ищец.

Съгласно заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-оценителна експертиза О.С., което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно общата стойност на вещите отнети от владението на О.Ф.В., възлиза на сумата от 822лв, като минимална работна заплата към момента на деянието в размер на 420лв.

Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на ДП № 880/15г. по описа на РУ гр.Лом, писмени доказателства, както следва: Докладна записка на л.16; копие от ф/ра № 1000011641 от 30.03.2015г. на л. 35, Стокова разписка на л.36, Ф/ра № 1000011115 от 13.03.2015г. на л. 37, Разписка на л.38; Протокол за доброволно предаване на л.39; Справка за съдимост на л. 95, както и служебно изисканата от съда актуална справка за съдимост от 01.06.2017г., както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели О.Ф.В., Н.П.Н., В. В. Б., А.В.К., И.Л.К., К.С.В., Ц. В.Б., И.Е.И. и П.А.Х., които съдът кредитира, като обективни, последователни и взаимносвързани както помежду си, така и с останалият събран по делото доказателствен материал.

Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Б.П., тъй като последните в случая представляват само негово защитно средство, звучат изолирано от останалият приет от съда доказателствен материал по делото.

Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият не е осъждан и е с чисто съдебно минало.

Съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, а именно, че на неустановена дата в периода от м.август до 08.12.2015г. в с.Дългоделци, обл.Монтана, отнел от владението на О.Ф.В. ***, чужди движими вещи – 12бр. туби по 3л препарат за пръскане на земеделски култури „Стомп”, на обща стойност 822лв, негова собственост, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои.

Извършеното престъпление представлява „кражба”, отнемане на чужди движими вещи от владението на другиго, без негово знание и съгласие, с намерение противозаконно да бъдат присвоени от дееца.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на вредоносния резултат.

При определяне на наказанието на подсъдимият, съдът съобрази предвиденото от законодателят наказание в нормата на чл.194, ал.1 от НК – „До осем години лишаване от свобода”, както и наличието на смегчаващо отговорността обстоятелство, свързано с чистото му съдебно минало. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и на дееца, мотивите и подбудите за извършването му, както и неговата личност.

Съобразявайки всички изисквания на закона съдът определи и наложи наказанието на подс.П. при условията на чл.54 от НК, при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства.

Съдът намира, че целите на наказанието по отношение на подсъдимият ще бъдат постигнати и без откъсването му от обичайната му семейна и социална среда на живот, и тъй като няма законови пречки за приложение на института на „условното осъждане” на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Така наложеното наказание на подсъдимият, съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимият, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.

Признаването на подсъдимият за виновен в извършване на престъплението „кражба” по чл.194, ал.1 от НК, дава основание да бъде ангажирана и неговата гражданска отговорност за поправяне на причинените с противоправното му поведение имуществени вреди по отношение на гражданския ищец до размера на повдигнатото му обвинение, поради което съдът осъди подсъдимият да заплати на гражданският ищец О.Ф.В. *** сумата от 822лв /осемстотин двадесет и два лева/, представляващи причинените му с престъплението имуществени вреди, а по сметка на ВСС гр.София държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50лв, и отхвърли предявеният граждански иск в останалата му част над уважения размер до претендираният такъв от 4 663,48лв, като неоснователен и недоказан.

На осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на МВР гр.София направените по делото разноски в хода на ДП в размер на 78,66лв /седемдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/, по сметка на ВСС гр.София направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 20лв /двадесет лева/, както и по 5лв държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на ВСС гр.София, а по сметка на Националното Бюро за правна помощ гр.София адвокатско възнаграждение на определеният от АС гр.Монтана и назначен за негов защитник адв.Н.Г. от МАК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :