Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Лом, 04.04.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд гр.Лом, VІІ – ми съдебен
състав в публично съдебно заседание на седемнадесети март, две хиляди и
седемнадесета година в състав:
при
секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия
Камарашка гр.д. № 182
по описа за 2016 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове по чл. 200, ал.1
от Кодекса на труда
- претенция за обезщетение на неимуществени вреди, произтекли от трудова
злополука, ведно с иск за присъждане на лихва за забава за вреди от непозволено
увреждане.
Предявен е иск от
Р.Б.Д. с ЕГН ********** ***, чрез А.И.А. с ЕГН ********** ***, офис 7 срещу ***,
със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от Р.Е.Р., за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.200, ал.1 от КТ и по
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се в
исковата молба, че ищецът бил в трудово правоотношение с ответника по силата на
сключен трудов договор от 03.02.2014год. на длъжността «Оператор въвеждане на
дани», при осем часов работен ден, пет дни в седмицата. Мястото на полагане на
труд било в офис на ответника. Ответникът в качеството си на работодател има
сключен договор с Е.Е» и извършва куриерски и пощенски услуги в района. На
28.10.2015год. по нареждане на ответника – работодател, ищеца следвало да
отнесе пратки до адрес в близко село. Твърди се, че се качил в служебния
автомобил, като преди това забелязал, че гумите на автомобила били без грайфер,
шофьорската врата не се отваряла отвътре, както и че при движение на волана в
ляво и дясно, същия издавал нетипичен звук, като пукане и скърцане. По
настояване на ответника, ищеца твърди, че следвало да достави пратка. При един
от завойте намиращ се между с.Извор и с.Мали Дреновец, общ.Видин, автомобила
поднесъл, натиснал спирачки, но поради изтърканите гуми същия не спрял, а
продължил напред, вследствие на което се блъснал в храстите и дърветата, като
автомобила се преобърнал.
Твърди, че
вследствие на ПТП-то, загубил съзнание, посетил два пъти на 28.10.2015год.
спешна помощ. Издадено му било медицинско свидетелство, като вследствие на
злополуката е получил: оток в областта на дясната половина на лицето, в
областта на дясна предмишница – охлузване оток и хематом с неправилна форма,
около 8/10см., множество повърхностни травми на главата и тялото, охлузване,
рана и кръвоизлив на дясна предмишница.
Твърди, че на
29.10.2015год. е приет в ХО при МБАЛ «Св. Н. Чудотворец» ЕООД гр.Лом с диагноза
Контузио капитис. Статус пост комоцио церебри. В болничен бил от 29.10.2015год.
до 01.11.2015год., след което имал препоръка да не се натоварва физически и
психически, както и контролни прегледи. След прегледите бил в последователни
болнични от 29.10.2015год. до 07.11.2015год., от 08.11.2015год. до
27.11.2015год., от 27.11.2015год. до 04.12.2015год. и от 05.12.2015год. до
18.12.2015год. Издадено било и Решение №2595/26.11.2015год. на ЛКК поради
оспорване на болничните.
Твърди, че
състоянието му се влошило на 27.11.2015год., когато престоял в болницата до
01.12.2015год. с диагноза: Състояние след синкоп. Митрален клапен пролапс на
ЗМП. Лявокамерна дисфункция. АХ 1 ст. По повод заявление по чл.327, ал.1, т.2
от КТ на 18.12.2015год. е прекратен едностранно договора му с работодателя
настоящ ответник и е издадена Заповед №61/21.12.2015год. за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Твърди се, че
вследствие на трудовата злополука и последвалите медицински интервенции на
главата, движението му е затруднено, от време на време получава припадъци, има
световъртеж, понякога изпитва гадене и трудно пази равновесие, като към
настоящия момент изпитва болки в главата и световъртеж. Освен физически травми,
има и емоционални такива, безпокойство и чувство на непълноценност при
предприемане на каквито и да са действия. Не може да помага в домакинството, да
започне нова работа, тъй като се притиснявал да не припадне по време на работа.
Не може да се отърси от преживяния шок по време на злополуката, от реалната
опасност да загуби живота си при упражняване на трудовата си дейност.
Иска се да бъде осъден ответника, да му заплати, сумата от 20 000лева
/двадесет хиляди лева/ за неимуществени вреди – причинени болки и страдания в
резултат на травматичното увреждане, което е в пряка и непосредствена
зависимост от трудовата злополука, настъпила на 28.10.2015год., която е довела
до временна неработоспособност, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 28.10.2015год. до датата на окончателното
изплащане на обезщетението.
Претендират се и
направените по делото разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
постъпил от ответника.
В отговора си,
ответника оспорва иска, както по основание, така и по размер. По същество се твърди, че за трудовата
злополука е допринесъл пострадалия - ищец, тъй като е проявил груба небрежност,
изразяваща се в нарушение на правилата за движение по пътищата – управление на
автомобила с несъобразена скорост и без обезопасителен колан. Твърди се липсата
на причинна връзка между увреждането твърдяно от ищеца и неработоспособността
му, и между увреждането и претърпените вреди от друга страна.
Твърди се, че
нарушението на правилата за движение са в причинна връзка с настъпилото ПТП и с
вредоносния резултат, поради което се иска отхвърляне на иска.
Претендират се и
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищеца, своевременно призован, се явява лично и се
представлява от надлежно упълномощените адвокат А.А. от АК Ямбол и Т. ***
поддържа исковете както са предявени, моли за тяхното уважаване, като представя
писмена защита.
Ответника ***,
със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от Р.Е.Р., своевременно призован се явява лично
и се представлява от надлежно упълномощените адвокат Н.К. *** и М.К. ***,
моли иска
да бъде отхвърлен, като твърди, че работата не е била възложена на ищеца, както
и че ищеца е съпричинил увреждането си поради груба небрежност.
Страните са
ангажирали писмени и гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица
по изготвените две съдебно - медицински експертизи и две съдебно –
автотехнически експертизи и една тройна съдебно – автотехническа експертиза.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото във връзка със становището на страните и съобразно
правилото на чл.235 от ГПК, приема следното:
От фактическа страна
Не е спорно по
делото, а това релевантно обстоятелство се установява и от представените
писмени доказателства – служебна бележка за доходи от трудово правоотношение и
платежен фиш, че между ищеца и ЕТ». Р.Р.» с ЕИК 200414640 е сключен трудов
договор, като ищеца е назначен на длъжност «Оператор въвеждане на данни». Не е
спорно и че ЕТ». Р.Р.» е представител на куриерска служба Е.Е» за региона на
гр.Лом.
Установява
се от приложените по делото доказателства, че на 28.10.2015год. около 16,30часа
на път ІІІ – 1102 между с.Извор и с.Мали Дреновец, област Видин, лек автомобил
«Сеат Ибиза» с рег. ***, собственост на ЕТ». Р.Р.»***, управляван от ищеца Р.Б.Д.
се връщал от разнасянето на куриерска пратка. При движение по път ІІІ -1102 в
посока с.Извор – с.Мали Дреновец, преди навлизане в ляв по посоката му на
движение завой е реализирано ПТП, изразяващо се в напускане на пътното платно в
дясно по посока на движението и след удар на предна челна част в крайпътно
дърво се установява в покой обърнат по таван.
По
делото е ангажирано като доказателство влязло в законна сила и необжалвано
Разпореждане №27 от 12.11.2015год. на НОИ ТП Монтана, с което на основание
чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука вх.№5101-11-11 от 09.11.2015год. на
Териториално поделение Монтана от осигурител ЕТ». Р.Р.» станала с Р.Б.Д. на
28.10.2015год. е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Посочено е,
че злополуката е станала по време на работа – разнос на пратки със служебен
автомобил по зададен маршрут. При един завой на пътя, служителят Р.Б.Д. губи
контрол над управлявания от него автомобил. Автомобилът се блъска в крайпътни
храсти и дървета и се обръща «по таван». Шофьорът получава повърхностни
наранявания на главата и тялото. Злополуката не е свързана с нарушаване на
правилата за безопасност при работа от страна на пострадалото лице.
Реализираното
ПТП не е посетено от полицейските органи на МВР и не е извършен оглед на
местопроизшествието.
По
сигнал на управителя на ЕТ». Р.Р.» с вх. № 953000-1414 от 22.02.2016год. на ОД
на МВР Видин - видно от приложеното писмо от сектор ПП при ОД на МВР – Видин на
л.58 от делото в района на път ІІІ – 1102 от полицейски органи е посетено
мястото на възникване на ПТП –то с управлявания от ищеца автомобил, като е
изготвен Протокол за ПТП №1316039 на л.152 от делото. В тази връзка е съставен
АУАН №16-0953-000089 от 11.01.2016год. от полицейски органи на сектор ПП
гр.Видин на ищеца - Р.Б.Д., за реализираното на 28.10.2015год. ПТП между
с.Извор и с.Мали Дреновец с управлявания от него лек автомобил «Сеат Ибиза» с
рег. ***, собственост на ЕТ». Р.Р.», за това, че е напуснал местопроизшествието
и не е уведомил контролните органи, както и, че се е движел с несъобразена
скорост, с което е нарушил чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.1 и т.3 от ЗДвП. Във
възражения по акта ищеца е написал собственоръчно, че му е било разпоредено от
работодателя да «не сигнализира полицейските органи, а да транспортира
автомобила с хенга». Във връзка със сътавения АУАН е издадено и НП
№16-0953-000089 от 14.03.2016год., по които са наложени съответните
административни наказания за нарушенията по чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.3 от
ЗДвП.
Приложена
е Заповед №61/21.12.2015год. издадена от ЕТ». Р.Р.», с която е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца, считано от 21.12.2015год.
По
делото е приложен трудов договор №1/14.01.2016год. сключен между ищеца и «*»ООД,
с който ищеца е назначен на работа на длъжността водач на селскостопанска
техника от 14.01.2016год., ведно с длъжностна характеристика и медицинско за
работа.
От приложената справка от ОД на МВР
гр.Монтана е видно, че ищеца е правоспособен водач на МПС, като има придобити
категории „В” и „М” придобити с протокол от 23.11.2005год., както и издадено
СУМПС.
От
представената по делото изобилна медицинска документация, съдържаща се на л.11
до л.26 и от л.83 до л.88 от делото е видно, че на 28.10.2015год. ищеца Р.Д. е
посещавал два пъти ФСМП гр.Лом с поставена диагноза «контузио капитис», като
при второто посещение му е направена ренгенография на черепа. На 29.10.2015год.
ищеца е приет в ХО при МБАЛ «Св. Н. Чудотворец» ЕООД гр.Лом, където му е
поставена диогноза «Контузио капитис. Статус пост комоцио церебри», и в
болницата е престоял от 29.10.2015год. до 01.11.2015год., за което е издадена
Епикриза на л.15 от делото. На 27.11.2015год. ищеца е постъпил по спешност в
МБАЛ «Св. Н. Чудотворец» ЕООД гр.Лом поради внезапна загуба на съзнание при
свиждане в детско отделение, като е изписан на 01.12.2015год. с медикаментозно
лечение, видно от приложената Епикриза на л.16 от делото. С Решение
№2595/26.11.2015год. на ЛКК е потдвърден издадения болничен на ищеца за 10 дни
временна нетрудоспособност от 29.10.2015год. до 07.11.2015год. с поставена
диагноза «повърхностна травма на окосмената част от главата» на л.23 от делото,
след което е издаден болничен лист с продължителност от 20 дни за периода от
08.11.2015год. до 27.11.2015год. с поставена диагноза «повърхностна травма на
окосмената част от главата» на л.24 от делото, като в причини е отразено -
трудовата злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
Издадено
е и медицинско свидетелство за пред съда от 29.10.2015год., в което в
заключение са описани множество повърхностни травми на главата и темето,
охлузване, рана и кръвоизлив по дясна предмишница.
Приложени
са последователни болнични за 8 дни от 27.11.2015год. до 04.12.2015год. с
поставена диагноза «припадък /синкоп/ и колапс на л.25 от делото и за 14 дни от
06.12.2015год. до 18.12.2015год. с поставена диагноза «припадък /синкоп/ и
колапс на л.26 от делото .
За
изясняване на делото от фактическа страна са назначени и приети две съдебно –
медицински експертизи от независими вещи лица, които взаимно се допълват и не
си противоречат досежно причинените увреждания на здравето на ищеца вследствие
на възникналото ПТП, като и двете експертизи са работели по приложените
медицински документи по делото, а по втората експертиза изготвена от д-р И.Д. –
съдебен медик е извършен и личен преглед на ищеца, поради което съдът ги
кредитира като обективно и компетентно изготвени, без да има основание да се
съмнява в тях, още повече, че същите са непротиворечиви, а тази изготвената от
вещото лице д-р И.Д. не е оспорена от страните по делото. От заключението на
експертизите и от разясненията на вещите лица, дадени в съдебно заседание, се
установи, че на ищеца Р.Б.Д., след станалото на 28.10.2015год. ПТП, са
установени следните увреждания – травма в областта на главата с травматичен
оток в дясната и половина, и сътресение на мозъка и травма в областта на дясна
предмишница с оток, хематом /кръвонасядане/ и охлузване /охлузна рана/.
Получените увреждания отговарят да са получени по време и начин посочен от
пострадалия – ищец, в условията на ПТП при травма в автомобил, блъснал се в
храсти и преобърнал се край пътя. Получените увреждания водят до временно
разстройство на здравето, не опасно за живота, като пострадалия е търпял болки
и страдания с по – изразен интензитет в първите дни на уврежданията и с
напредъка във времето същите са намаляли до изчезване при оздравяването. За
времето от 29.10.2015год. до 01.11.2015год пострадалия ищец е лекуван
медикаментозно, след което е придължил лечението си в домашни условия.
Оздравителния период на такива увреждания при липсата на посечени усложнения е
около 20-25 дни, като от такива увреждания не остават трайни белези и
последствия. При направения личен преглед в теменната област на главата е
установен добре зараснал белег, посочен от ищеца, като е възможно същия да е
получен от ПТП – то, тъй като в медицинската документация няма описано такова
нараняване. Няма данни за изпадане в пълно безсъзнателно състояние – кома или
да са настъпили други увреждания водещи до разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
Поставената
диагноза «състояние след синкоп. Митрален клапан пролапс» за времето от
27.11.2015год. до 18.12.2015год. няма общо с възникналото ПТП, тъй като при
скенера от снимките е установено заболяване с давност, което не се намира в
причинна връзка с трудовата злополука на 28.10.2015год.
За
изясняване на делото от фактическа страна са назначени и приети две съдебно –
автотехнически експертизи от независими вещи лица и една тройна съдебно –
автотехническа експертиза, поради което съдът ги кредитира като обективно и
компетентно изготвени, без да има основание да се съмнява в тях, още повече, че
същите са непротиворечиви и взаимно се допълват - досежно гумите с които е бил
оборудван автомобилът собственост на *** и управляван от ищеца, мястото на
произшествието, причините вследствие на които е възникналото ПТП – то,
техническата възможност на ищеца – водач на автомобила да предотвърти ПТП-то и
наличието на причинна връзка за настъпилото ПТП и причинените увреждания.
Вещите лица установяват въз основа на изготвения протокол № 1316039 от ПТП – то
от органите на ПП при ОД на МВР гр.Видин и събраните доказателства по делото,
че мястото на произшествието на 28.10.2015год. около 16,30часа е на път ІІІ
-1102 между с. Извор и с.Мали Дреновец, при движение на лек автомобил «Сеат
Ибиза» с рег. *** по посока с.Извор – с.Мали Дреновец, преди навлизане в ляв по
посоката му на движение завой, в режим на аварийно спиране – блокирани ходови
колела е реализирал ПТП, изразяващо се в напускане на пътното платно в дясно по
посока на движението и след удар на предна челна част в крайпътно дърво се
установява в покой по обърнат таван. ПТП-то е станало в светлата част на
денонощието, при пътнотранспортна обстановка, характеризираща се с липса на
други МПС-та, при ясно време и суха пътна настилка. От приложените писмени
доказателства и гласни такива е установено, че монтираните на управлявания от
ищеца лек автомобил предни гуми не водят до техническа неизправност на
управляваното МПС, тъй като дълбочината на протекторния рисунък на гумите не е
по-малко от
Установено
е в единичните експертизи, при извършен оглед на място от вещото лице инж. К.
на 05.12.2016год., че хордата на завоя е 60.00м., стрелата на завоя е 3,00м. и
ширина на пътното платно от 6,00м., при което по приложената формула е
установен радиуса на завоя от 151,50метра и е изчислено, че при скорост от
По
делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетели.
От разпита на св. С.А.С., се установи, че същата живее на семейни начала с
ищеца, като след инцидента Р.Д. бил в тежко състояние, имал рана на дясната
ръка и по главата, оплаквал се от главобол и повръщане. Лежал в болницата три
дни, като се оплаквал от болки в дясната страна на главата. Лекувал се с
антибиотици, бил стресиран около месец и половина след инцидента, като изпитвал
страх да управлява автомобили. Едва през м. 12. 2015год. Р.Д. е управлявал
автомобил. Все още имал белези на главата и дясната ръка. От разпита на св.
Светослав Пламенов Маринов, който познава ищеца от детството си, се установи,
че в деня на катастрофата се е прибирал от с. Извор, обл.Видин към гр.Лом, като
пред него е бил лекия автомобил управляван от ищеца. Движели се в едно и също
платно, като след завоя станала катастрофата, като автомобила излезнал от
пътното платно и се обърнал по таван. Оказал помощ на Р.Б., като същия бил в
безсъзнание, разкопчал колана и го извадил от автомобила, като от главата му
текла кръв. Предните гуми били изтъркани. От разпита на св. В.А.Д., в чийто
сервиз е докаран автомобила след ПТП-то се установява, че с хенга ищеца е
докарал управлявания от него автомобил «Сеат Ибиза» с рег. ***, като Р.Д. бил в
нормално състояние, по него не е имало кръв, само на ръката имало одрано.
Автомобила е с челен удар, счупено стъкло, имало е повреди по ходовата част, счупени
стъкла, удар в средата, счупени фарове и скоростна кутия. Повечето повреди са
по ламарините. От разпита на М.Ч.П., която работи при ответника, се установява,
че ищеца е изпълнявал административна длъжност въвеждане на данни, като е помагал
и в другата работа, тъй като пратките закъснявали, по негово желание. След инцидента
ищеца се обадил на управителя на ЕТ». Р.Р.».
При
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По
обективно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ
- за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука, ведно с иск за присъждане на лихва за забава за вреди от
непозволено увреждане съдът намира следното:
съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1
от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които
са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50
на сто, или смърт на работника или служителя работодателят отговаря
имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ
е обективна и безвиновна, с гаранционно-обезпечителен характер. Без значение за
отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ
е причината за трудовата злополука.
В настоящия случай, за да се уважи
предявения иск с правно основание чл. 200 от КТ
е необходимо да се установи наличие на трудово правоотношение между ищеца – Р.Б.Д.
и ответника – ***,
настъпило пътно-транспортно произшествие при изпълнение на трудовите му функции
и наличие на трудова злополука.
Разпоредбата на чл. 55, ал.1
от КСО дава легална дефиниция на понятието "трудова
злополука", което е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт. Независимо,
че легалното определение е установено за нуждите на осигурителното право, то
важи и при трудовите правоотношения. Възражението на ответника, че не е налице
трудова злополука, тъй като включването на работника Р.Д. в дейност по „разнос
на пратки по адреси” не влиза в задълженията му, /без да са ангажирани
доказателства относно трудовата му характеристика/, се явява неоснователно.
Конститутивни признаци на трудовата злополука са характерът на увреждането на
здравето, функционалната връзка с изпълняваната работа, която се изразява, чрез
формулата „през време и във връзка, или по повод на извършваната работа”,
резултатът от увреждането - неработоспособност или смърт, причинна връзка между
увреждането и неблагоприятния резултат. По отношение на оспорения признак от
страна на ответника - работодател за функционалната връзка с работата следва да
се посочи, че същата се установява с документите за установяване на
злополуката, декларацията от работодателя, разпореждане на съответното
длъжностно лице за признаване на злополуката за трудова. Тъй като е меродавна
функционалната връзка с работата, извършвана в интерес на работодателя. Това
може да е и работа, която не е възложена на работника или служителя, а той се е
заел по своя инициатива да я извършва. „В интерес на предприятието” е работата,
от извършването на която настъпват или могат да настъпят благоприятни последици
за предприятието, като например спазване на срока за разнос на пратките в
случая. Идеята на закона насочва към едно по-широко тълкуване на интереса на
предприятието, като се отчита конкретната обстановка във всеки отделен случай
/в този см. е Решение №674-99-ІІІ Г.О. на ВКС. / Поради това възражението и
ангажираните в тази връзка единствено гласни доказателства дали е имало практика
да участва „оператор въвеждане на данни” в дейността като шофьори при „разнос
на пратки на адреси”, са ирелевантни, тъй като тази дейност е извършена в
интерес на предприятието. Характерът на трудова злополука се установява от
представеното и необжалвано по делото разпореждане №27 от 12.11.2015год. на ТП
на НОИ - Монтана, в което е посочено, че по подадената от ответника декларация
е прието станалото с Р.Б.Д. на 28.10.2015год. за трудова злополука. Посочено
е, че злополуката е станала по време на работа – разнос на пратки със служебен
автомобил по зададен маршрут. При един завой на пътя, служителят Р.Б.Д. губи
контрол над управлявания от него автомобил. Автомобилът се блъска в крайпътни
храсти и дървета и се обръща «по таван». Шофьорът получава повърхностни
наранявания на главата и тялото. Злополуката не е свързана с нарушаване на
правилата за безопасност при работа от страна на пострадалото лице.
Същото е издадено след извършена
проверка, подробно нормативно регламентирана, от длъжностното лице по чл.60,
ал.1 от КСО, което издава разпореждане за приемане или неприемане на
злополуката за трудова по утвърден формуляр. Разпореждането на органа по чл.60,
ал.1 от КСО има двойствено значение – от една страна то представлява
индивидуален административен акт относно характера на злополуката /трудова или
не/, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в
него факти и в частност за наличието на трудова злополука като положителен
юридически факт, който съставлява елемент от фактическия състав на обективната
и безвиновна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на
пострадалия /респ. неговите наследници/ за претърпените в резултат на трудовата
злополука вреди съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ. /в този см. са
решение №753/28.01.2011г., по гр.д.№457/2010г, ІІІ Г.О. на ВКС и решение
№374/23.07.2014г. по гр.д.№3766/2015г на ІV Г.О. на ВКС/. Липсата на влязло в
сила разпореждане на органа по чл.60, ал.1 от КСО не дава възможност на ищеца
да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебното исково
производство, което също насочва към извода за значението на представеното по
делото разпореждане за доказване на твърдяната трудова злополука. /в този
смисъл е установената трайна практика на ВКС, а именно решение № 31/02.02.2011
г. по гр.дело № 1894/2009 г. на ВКС, IV Г.О., решение № 109/12.03.2012 г. по
гр.дело № 622/2011 г. на ВКС, IV Г.О., решение № 753/28.01.2011 г. по гр.дело №
457/2010 г. на ВКС, III Г.О., решение № 339/10.10.2011 г. по гр.дело № 859/2010
г. на ВКС, IV Г.О. и др., всички постановени по чл.290 от ГПК/.
Установи се от заключението на
компетентния орган ТП на НОИ Монтана, че злополуката е станала през работно
време при управление на лек автомобил вследствие на пътнотранспортно
произшествие, при което Р.Б.Д. е получил повърхностни наранявания на главата и тялото. Налице е причинно следствена връзка
между трудовата злополука и причинените повърхностни наранявания на ищеца.
Изслушаните и кредитирани с доверие две съдебно-медицински експертизи
установят, че в резултат на ПТП-то са причинени следните
увреждания на водача – ищец Р.Д. – травма в областта на главата с травматичен
оток в дясната и половина и сътресение на мозъка и травма в областта на дясна
предмишница с оток, хематом /кръвонасядане/ и охлузване /охлузна рана/.
Получените увреждания водят до временно разстройство на здравето, не опасно за
живота, като пострадалия е търпял болки и страдания с по – изразен интензитет в
първите дни на уврежданията и с напредъка във времето същите са намаляли до
изчезване при оздравяването. Оздравителния период на такива увреждания е около
20-25 дни, като от такива увреждания не остават трайни белези и последствия.
При направения личен преглед в теменната област на главата е установен добре
зараснал белег, посочен от ищеца, като е възможно същия да е получен от ПТП –
то, тъй като в медицинската документация няма описано такова нараняване.
Досежно тези увреждания, които се намират в причинна връзка с възникналото ПТП,
съдът намира исковете по чл. 200 от КТ
за доказани по основание.
Поставената диагноза «състояние след
синкоп. Митрален клапан пролапс» за времето от 27.11.2015год. до 18.12.2015год.
не се намира в причинна връзка с възникналото ПТП на 28.10.2015год., тъй като е
установено заболяване с давност, поради което за това увреждане иска се явява
недоказан.
При определяне на размерът на обезщетенията за неимуществени вреди следва да се съобразят критериите по приложението на чл.52 от ЗЗД, принципно указани от ВС на РБ в ППВС №4/1961г. и ППВС4/1968г., според които понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания. Съобразно съдебната практика обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, вкл. козметични и др. външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, които са относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Справедливостта трябва да почива на анализа на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е абстрактно понятие и има за цел да убеди страните и обществото в наличието на съответствие между установената неимуществена вреда и нейният имуществен еквивалент. /в този см. е решение №38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 323/2012 г., III Г.О., ГК, решение от 20.12.2007 г. на САС по кас. гр. д. № 1126/2007 г., ГК, І-ви с-в, Решение № 301 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3251/2008 г., III Г.О., ГК/.
В
конкретния случай, с оглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, и заключенията на
съдебно-медицинските експертизи настоящият състав на съда отчита при определяне
на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди – периода на
лечение от 29 дни – за времето от 29.10.2015год. до
27.11.2015год., за което са издадените болнични листове, липсата на усложнения
имащи връзка с настъпилото ПТП, признато за трудова злополука на
28.10.2015год., проведеното медикаментозно лечение, липсата на последствия,
търпяни болки и страдания с по – изразен интензитет в първите дни на
уврежданията и изчезването им при оздравяването. Младата възраст на Р.Б.Д. на
29 години, към момента на злополуката, както и факта, че след трудовата
злополука около месец и половина на 14.01.2016год., същия вече е работел сходна
длъжност свързана с управление на селскостопанска техника – трактор.
При съобразяване на
всички тези факти и обстоятелства и изискванията за справедливост по чл.52 от
ЗЗД, настоящия състав на съда счита, че исковете за обезщетение на
неимуществени вреди се явява основателни и доказани за сумата от 1000.00лв.
/хиляда лева/, за претърпените болки и страдания.
Ето защо следва да се
ангажира имуществената отговорност на ответното дружество- работодател като
същото следва да репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди - травма в
областта на главата с травматичен оток в дясната и половина и сътресение на
мозъка и травма в областта на дясна предмишница с оток, хематом /кръвонасядане/
и охлузване /охлузна рана/ - водещи до временно разстройство на здравето, не
опасно за живота, настъпили
на 28.10.2015г. вследствие на трудова злополука.
Тук е момента да се
разгледа и инвокираното от ответника с писмения отговор и поддържано в хода на
делото възражение, намиращо правна опора в разпоредбата на чл.201, ал.2
от КТ, според
който отговорността на работодателя може да се намали ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност.
Още с писмения
отговор ответникът противопостави възражение за принос на пострадалия в
претърпяната от него трудова злополука и оттам за наличието на предпоставките
на чл. 201, ал.2
от КТ за
намаляване отговорността на работодателя.
Според постановената
по реда на чл. 290 от
ГПК съдебна
практика- решение № 18 от 08.02.2012 по гр.д.№ 434/2011 г. на III г.о. на ВКС
за разлика от компенсацията по чл. 51, ал.2
от ЗЗД, която
не предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на вредата, в
трудовоправния режим прилагането на компенсацията предпоставя виновно
допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. Вината в
гражданското право /в този см. е решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д.№
387/2010г по описа на ВКС, IV г.о./ не е субективно отношение на дееца към
деянието и неговите последици/ както в наказателното право/, а неполагане на
дължимата грижа. При трудовата злополука обезщетението може да се намали ако
пострадалия е допринесъл за увреждането си като е допуснал груба небрежност. Трайната
съдебна практика определя грубата небрежност като неполагане на дължима грижа,
каквато и най- небрежния човек би положил в подобна обстановка. За да се
отговори на въпроса проявил ли е пострадалия груба небрежност и с това си
поведение да е съпричинил вредоносния резултат, следва да се обоснове механизма
на увреждането и по-конкретно механизма на станалото пътно транспортно произшествие,
в резултат на което са му причинени телесни увреждания. Във връзка с възражението
за съпричиняване ответникът наведе довод, че в инкриминирания момент
пострадалият управлявал автомобила с превишени и несъобразена скорост, при
което не е контролирал пътната обстановка и с това си поведение е нарушил
разпоредбите на чл. 20, ал.1
и ал.2 от
ЗДвП. Безспорно се
установи от изготвените съдебно - автотехнически експертизи, че ПТП –то е станало
в светлата част на денонощието, при пътнотранспортна обстановка,
характеризираща се с липса на други МПС-та, при ясно време и суха пътна настилка.
При категорични изводи на
вещите лица, че в инкриминирания момент автомобилът, управляван от пострадалия,
е бил технически изправен от една страна, което се потвърждава и от показанията
на свидетелят В.А.Д., в чийто сервиз е докаран автомобила след ПТП-то, а от друга при така описания и
възприет механизъм на ПТП-то, а именно - преди навлизане в ляв по посоката му
/с.Извор – с.Мали Дреновец / на движение завой, в режим на аварийно спиране –
рязко натискане на спирачки, блокирани ходови колела е реализирал ПТП,
изразяващо се в напускане на пътното платно в дясно по посока на движението и
след удар на предна челна част в крайпътно дърво се установява в покой по
обърнат таван, без да е налице загуба на странична устойчивост – странично
плъзгане в завоя. Ищецът при управление на автомобила се е движел със скорост
над 90км/ч., която е над разрешената максимална скорост за МПС-та от категория
«В», което е и причината за настъпване на трудовата злуполука. Движението с несъобразена скорост е
установено и с протокола от ПТП-то съставляващ официален свидетелстващ документ
ползващ се с обвързваща материална доказателствена сила, които не е оспорен от
страните.
Съдът намира, че
пострадалият в инкриминирания момент е нарушил правилата за движение по
пътищата и по- конкретно разпоредбите на чл. 20, ал.1
и ал.2 от ЗДвП.
Несъблюдаване поведението
на водача с така разписаните нормативни правила е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат.
Изложеното обосновава
извода, че с поведението си Р.Б.Д. е допринесъл за настъпване на процесното
ПТП, проявявайки груба небрежност, която намира своята проявна форма в
допускане на тежки нарушения на правилата за движение по пътищата. Според
съдебната практика/ решение № 18 от 08.02.2012 г. по гр.д.№ 434/2011 г. на
трето г.о. на ВКС, решение №79 от 27.02.2012г. по гр. д. №673/2011г. на
четвърто г.о./ тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали
причина за пътнотранспортно произшествие, при което е пострадал работникът или
служителят, съставлява груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2
от КТ. В
процесният случай поведението на пострадалият Р.Д. се субсимира под нормата на чл. 20, ал.1
и ал.2 от ЗДвП.
Същият е нарушил чл. 20, ал.1
от ЗДвП,
според който текст водачите на МПС са длъжни да контролират непрекъснато ППС
-то, което управляват. Нарушил е и разпоредбата на ал.2 от същия текст, според
която при избиране скоростта на движението водачът е длъжен да се съобрази със
състоянието на пътя. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Тези нарушения
съдът квалифицира като тежки нарушения на правилата за движение по пътищата.
Доколкото пострадалият
е причинител на ПТП-то ще следва да намери приложение разпоредбата на чл. 201, ал.2 от
КТ като размерът на дължимото от работодателя обезщетение за вредите
от трудова злополука следва да бъде намалено с 50 %, с какъвто процент
настоящият състав намира, че пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат.
В контекста на
горните разсъждения съдът намира за основателно възражението на ответника за
намаляване на отговорността му за репариране на вредите от настъпилата трудова
злополука, поради допринасяне за настъпване на вредоносния резултат от
пострадалия - ищец, тъй като се установява наличие на предпоставки за
приложимост на разпоредбата на чл. 201, ал.1 от
КТ.
Така определения
размер на обезщетението от 1000.00 лв. ще следва да се намали с 50% с оглед
установения по-горе принос на работника в увреждането, квалифицирано като
трудово злополука.
При това положение следва
да се осъди ответника да заплати на ищеца Р.Б.Д. с ЕГН **********
***, сумата от 500.00лв.
/петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени
от него болки и страдания, вследствие на трудова злополука, станала на 28.10.2015год., която е довела до временна
нетрудоспособност, като до сумата от 500.00лева предявения иск по чл.200 от КТ
се явява основателен, а над този размер до претендираните 20000.00лева, искът
следва да се отхвърли като неоснователен. Тъй като съгласно разпоредбата на
чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът изпада в
забава и без покана, сумата от 500.00лева, се дължи ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 28.10.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По
разноските.
С оглед изхода на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати следващата се държавна такса
в размер на 50.00лева, както и да заплати по сметка на Районен съд гр.Лом,
разноски за вещи лица в размер на 36,15лева /тридесет и шест лева и 15ст./ съразмерно
с уважената част от исковата претенция, съставляваща 2,5%.
Процесуалният представител на ищеца, адв. А. А. претендира да му бъдат
присъдени разноски за осъществената безплатна правна защита по делото в хипотезата на чл.38, ал.1, т. 2 от
ЗА, като представя списък по чл.80 от ГПК, поради което и на основание чл.38,
ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА в съответствие с Определение №515/02.10.2015год.
на ВКС по ч.т.д №2340/2015год. І т.о. по чл.290 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да му заплати сумата от 300.00лева /триста лева/ за осъществено
процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.
Предвид изхода на
делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски
за адвокатско възнаграждение, които е заявил с отговора си в срока по чл.131 от
ГПК, с оглед отхвърлената част от иска. Ето защо и предвид разясненията дадени
в т.8 от ТР №6 от 06.11.2013год. на ВКС по тълк. дело №6/2012год. на ОСГТК, следва
ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 975.00лева /деветстотин седемдесет и пет
лева/, съразмерно с отхвърлената част от иска.
По изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ». Р.Р.» с ЕИК
200414640, със седалище и адрес на управление гр.*** представлявано от
управителя Р.Е.Р.
да заплати на Р.Б.Д. с
ЕГН ********** ***
на основание чл. 200, ал.1
от КТ сумата
от 500.00 лв. /петстотин лева/ представляваща обезщетение за неимуществени
вреди претърпени от него болки и страдания, вследствие на трудова злополука,
станала на 28.10.2015год.,
която е довела до временна нетрудоспособност, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането - 28.10.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 500.00лева. до 20000.00лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
ЕТ». Р.Р.» с ЕИК 200414640, със седалище и адрес на управление гр.***
представлявано от управителя Р.Е.Р.
да заплати в полза на Районен съд гр.Лом, сумата от 50.00лева /петдесет лева/
държавна такса и сумата от 36,15лева /тридесет и шест лева и 15ст./ за вещи
лица, съразмерно с уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА
ЕТ». Р.Р.» с ЕИК 200414640, със седалище и адрес на управление гр.***
представлявано от управителя Р.Е.Р.
да заплати на адвокат А.И.А. от АК Ямбол
на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА сумата от 300.00лева /триста
лева/ за осъществено процесуално представителство, съразмерно с уважената част
от иска.
ОСЪЖДА
Р.Б.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на ЕТ». Р.Р.» с ЕИК 200414640, със седалище и адрес на
управление гр.*** представлявано от управителя Р.Е.Р., сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 975.00лева /деветстотин седемдесет и пет
лева/, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Препис от настоящото Решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл.7, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Районен съдия: