Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

                                 

 

                                                        №

 

                                     

                                      20.10.2017г., гр.Лом

     

 

                            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

          РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІV-ти граждански състав  в публичното заседание на тринадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

 

 

        при секретар Даниела Ценкова като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 92/2017г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

        Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от «ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ» ЕАД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от изпълнителния директор – А. В. Г., чрез процесуален представител юрисконсулт Г.Г., по които е образувано Гр.дело № 92/2017год. по описа на ЛРСъд, против С.П.Б. с ЕГН ********** ***, за неизпълнено задължение породено от Договор за потребителски паричен кредит с номер CASH-04545348 от 29.12.2011г.

Правно основание: по реда на чл.422 във вр. чл.415 от ГПК във вр. с чл.9 и чл.11 от ЗПК във вр. чл.240 от ЗЗД и по чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране заявлението пред съда.

  Ищецът твърди, че на 29.12.2011г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и С.П.Б. е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер CASH-04545348, възоснова на който между страните е възникнала облигационноправна връзка. По силата на договора кредитора е отпуснал сума в размер на 150лв, а длъжникът се е задължил да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва /а именно добавка,съставляваща печалбата на кредитора/ на 24 седмични погасителни вноски. Кредитополучателят е удостоверил с подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението” че е получил заемната сума предмет на договора, следователно е налице изпълнение от страна на кредитора на договорните му задължения.

         Твърди се, че ответната страна не изпълнява всички свои задължения по договора и преустановява плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 02.03.2012г. Считано от следващият ден длъжникът е изпаднал в забава. В този случай съгласно договора се дължи и договорно обезщетение за забава. Крайния срок на изпълнение на договора настъпва на 15.06.2012г., с което е станал изискуем целия неизплатен остатък от главното задължение.

          В ИМ се твърди, че на 08.07.2014г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД  е сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който на осн. чл.99, ал.2 от ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, става второто дружество. Съгласно задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за прехвърляне на вземанията. В полза на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД има издадено пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, по силата на което новия кредитор е изрично упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени.

        Твърди се, че ищцовото дружество е изпратило уведомление до ответницата, като видно от върналата си обратна разписка, същото е получено от майката и със задължение да я предаде.

         Иска се : да бъде признато от съда за установено, че по отношение на ответникав полза на ищеца съществуват следните вземания, обективирани в Заповед за изпълнение, издадена по образуваното ч.гр.д. № 2110/16г. по описа на ЛРС, а именно: 118,17лв-главница, 57,83лв-договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 02.03.2012г. до 15.06.2012г., 54,83лв-лихва за забава за периода от 03.03.2012г. до 18.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението.

        Претендират се и направените по делото разноски.

        Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК  е постъпил от ответника С.П.Б., чрез проц.представител адв.Р.Б. от МАК, в който моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан, тъй като вземането е погасено по давност, поради което прави възражение за изтекла давност по чл.110 и чл.11 от ЗЗД, както и възражение, че не е налице валидна цесия и валидно уведомяване за цессия в съотвествие с разпоредата на чл.99, ал.3 от ЗЗД към приключването на съдебното дирене и към настоящият момент.

         В отговора се оспорва представителната власт на пълномощника и се прави искане за задължаване на противната страна да представи оригинал на документи, удостоверяващи наличието на предпоставките по чл.32, т.3 от ГПК, както и искане на намаляване на претендираното юрисконсулско възнаграждение като прекомерно.

        В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. Постъпила е Молба от адв.Б. Г.-процесуален представител на ищцовото дружество, с която се прави искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като поддържа иска, както по основание, така и по размер, и в този смисъл моли съда да постанови решение. Претендира направените разноски, съгласно представен списък.

        Ответникът редовно призован не се явява, изпраща процесуален представител – адв.Р.Б. от МАК, която моли съда да отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни, като поддържа изложените в отговора на ИМ мотиви, моли съда да присъди направените разноски по делото от неговия доверител.

        Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

         С оглед наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с иск с правна квалификация чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК.

        В конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен, поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на иска /наличието на облигационна обвързаност между страните/ и неговия размер.

        От приобщеното по делото ч.гр.д. № 2110/2016г. по описа на РС гр.Лом се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 05.10.2016г., с която е разпоредено длъжникът  С.П.Б. *** да заплати на кредитора «ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ» ЕАД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.******, представлявано от изпълнителния директор-А. В. Г., сумата от 230,83лв /двеста и тридесет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща парично вземане за погасяване на парични задължения по цедиран Договор за стоков кредит с № CASH-04545348 от 12/2011, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и С.П.Б. прехвърлен с Договор за цесия от 08.07.2014г. на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр.София, от които главница в размер на 118,17лв /сто и осемнадесет лева и седемнадесет стотинки/, договорна възнаградителна лихва в размер на 57,83лв /петдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/ за периода от 02.03.2012г. до 15.06.2012г., лихва за забава в размер на 54,83лв /петдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/ за периода от 03.03.2012г. до 18.11.2016г., ведно със законната лихва от 30.11.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и  направените по делото разноски в размер 225лв /двеста двадесет и пет лева/, от които 25лв /двадесет и пет лева/-държавна такса и 200лв /двеста лева/ - адвокатско възнаграждение.

        Ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК срещу така издадената заповед за изпълнение в законноустановения срок и заповедният съд е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

        Съдът като съобрази  обстоятелства по делото, събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност  формира следния извод:

         Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество  срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.   Предмет на иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

       Безспорно се установи в производството, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” и ответника по делото на 29.12.2011г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № CASH-04545348, в изпълнение на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД  е предоставило паричната сума предмет на кредита в размер на 150лв, която следва да бъде върната ведно с възнаградителна лихва на 24 седмични погасителни вноски. Кредитополучателят е удостоверил с подписа си, че е получил заемната сума, предмет на договора.

       Така между страните е възникнала облигационна връзка, регулирана от сключения договор и приетите общи условия към него.

       Ответника по делото не е изпълнил всички свои задължения, и преустановява плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 02.03.2012г. Считано от следващият ден длъжникът е изпаднал в забава.

        Крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 15.06.2012г., с което е станал изискуем целия неизплатеностатък от главното задължение – главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава.   

        Съгласно заключението на вещото лице Н.П. изготвило назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно на 29.12.2011г. ответника по делото е сключил договор с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София по силата на който му е отпуснат банков кредит в размер на сумата от 150лв, с погасителен план за 24бр. седмични вноски, всяка от 11лв. На 02.03.2012г. ответника е изпаднал в просрочие на дължимите вноски, вследствие на което са останали неизплатена главница – 118,17лв, договорна /възнаградителна лихва/ в размер на 57,83лв, дължима за периода от 02.03.2012г. до 15.06.2012г. На осн. чл.-86, ал.2 от ЗЗД кредитополучателя дължи и законната лихва за просрочено плащане от 03.03.2012г. до 18.11.2016г. за сумата от 56,76лв.

         На 15.06.2012г. е настъпил падежа на цялото задължение по кредита, с което същото е станало изискуемо.

       По отношение на обстоятелството дали договора за цесия е произвел действие по отношение на ответника:

        Несъмнено установено по делото е, че вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София, възникнало по силата на Договор за за потребителски паричен кредит № CASH-04545348 от 29.12.2011г. сключен  между Слвака П.Б. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София е прехвърлено с Договор за цесия от 08.07.2014г. на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр.София. Според нормата на чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В случая нито законът, нито естеството на задължението, съдържат в себе си пречка за прехвърляне на вземанията. Според чл. 99, ал. 3 предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, като според ал. 4 прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от деня, в който бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор.

        Задължението за съобщаване на цесията лежи върху стария кредитор /цедента/. В случая Уведомлението за извършената цесия е приложено към исковата молба и е връчени на ответника, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК на 31.01.2017г. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а следва да бъде отчетено на основание чл.235, ал.3 ГПК. Уведомяването е факт от правния мир и с връчването на самият цесионен договор, което отново е станало с връчването на преписи от приложенията към исковата молба. В тази насока е и съдебната практика на ВКС, в т.ч. и решение № 123 от 24.06.2009год. на ВКС по т.д. № 12/2009год., ІІт.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

        Въпросът с по-късното уведомяване за цесията би имал значение единствено в случаите на извършени от длъжника плащания на стария кредитор, който ги е приел, а тези плащания не са отчетени от цесионера и той търси пълния размер на цедираното му вземане.

        По отношение на позоваването на изтекла погасителна давност:

         Падежът на цялото задължение по кредита е настъпил с изтичане срока на договора - на 15.06.2012г. От тази дата започва да тече предвидения пет годишен давностен срок, който изтича на 15.06.2017гг. В случая Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е подадено в ЛРС на 30.11.2016г. преди изтичането на пет годишния давностен срок.  

         При така установеното от фактическа страна, съдът  намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи в пълния претендиран размер отностно главница и договорна лихва, с изключение размера на претендираната законна лихва, съгласно корекцията на вещото лице в с.з., като се признае за установено, че ответника дължи на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр.София, сумата от 230,83лв /двеста и тридесет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща парично вземане за погасяване на парични задължения по цедиран Договор за стоков кредит с № CASH-04545348 от 12/2011, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и С.П.Б., прехвърлен с Договор за цесия от 08.07.2014г. на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр.София, от които главница в размер на 118,17лв /сто и осемнадесет лева и седемнадесет стотинки/, договорна възнаградителна лихва в размер на 57,83лв /петдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/ за периода от 02.03.2012г. до 15.06.2012г., лихва за забава в размер на 54,83лв /петдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/ за периода от 03.03.2012г. до 18.11.2016г., ведно със законната лихва от 30.11.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и  направените по делото разноски в размер 225лв /двеста двадесет и пет лева/, от които 25лв /двадесет и пет лева/-държавна такса и 200лв /двеста лева/ - адвокатско възнаграждение.

        При този изход на процеса, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящето производство разноски в размер на 525лв /петстотин двадесет и пет лева/, от които 125лв /сто и двадесет и пет лева/–държавна такса, 300лв /триста лева/ –юрисконсултско възнаграждение и 100лв /сто лева/-депозит за вещо лице, както и 175лв /сто седемдесет и пет лева/ разноски в заповедното производство, от които 25лв /двадесет и пет лева /-държавна такса и 150лв /сто и петдесет лева/ - юрисконсулскто възнаграждение.

         Водим от горното,  съдът

 

 

 

                                  Р    Е    Ш    И:

 

             

 

        ПРИЗНАВА  ЗА  УСТАНОВЕНО по отношение на С.П.Б. с ЕГН ********** ***, съществуването на вземане на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ» ЕАД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.******, представлявано от изпълнителния директор – А. В. Г., от 230,83лв /двеста и тридесет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща парично вземане за погасяване на парични задължения по цедиран Договор за стоков кредит с № CASH-04545348 от 12/2011, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и С.П.Б., прехвърлен с Договор за цесия от 08.07.2014г. на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр.София, от които главница в размер на 118,17лв /сто и осемнадесет лева и седемнадесет стотинки/, договорна възнаградителна лихва в размер на 57,83лв /петдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/ за периода от 02.03.2012г. до 15.06.2012г., лихва за забава в размер на 54,83лв /петдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/ за периода от 03.03.2012г. до 18.11.2016г., ведно със законната лихва от 30.11.2016г. до окончателното изплащане на вземането.

 

 

          ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК С.П.Б. с ЕГН ********** *** ДА  ЗАПЛАТИ на «ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ» ЕАД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от изпълнителния директор – А. В. Г., направените в настоящето производство разноски в размер на 525лв /петстотин двадесет и пет лева/, от които 125лв /сто и двадесет и пет лева/–държавна такса, 300лв /триста лева/ –юрисконсултско възнаграждение и 100лв /сто лева/-депозит за вещо лице, както и 175лв /сто седемдесет и пет лева/ разноски в заповедното производство, от които 25лв /двадесет и пет лева /-държавна такса и 150лв /сто и петдесет лева/ - юрисконсулскто възнаграждение.

 

        Решението подлежи на обжалване  пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

         След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 2110/2016г. на ЛРС.

 

                                                              

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: