Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 03.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1495 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Предявени са искове от ЕТ „СНИ КОМЕРС-1-Х.П.“, с адрес на регистрация на управление: гр. София, ж.к. Младост-3, бл. 354, вх. З, ет. 4, ап. 11, ЕИК *********, представлявано от Х.П. ***, с ЕГН ********** и СНИ КОМЕРС-1 ЕООД, ЕИК *********, представлявано от едноличният собственик на капитала Х.П. ***, двамата търговци чрез адв. П. П., МАК, срещу ЗП В.А.Й., БУЛСТАТ **********, с МОЛ В.А.Й., ЕГН **********,***.

Твърди се в исковата молба, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот – земя, частна държавна собственост, първият ответник е придобил собствеността по отношение на МАШИНЕН ДВОР от 2,239 дка в землището на с. Якимово, обл. Монтана, представляващ парцел ІV по парцеларния план на ПИ с пл. № 484 съгласно скицата, прилежаща територия към обект „Ремонтна работилница“, при граници/съседи: от изток – улица, от запад – парцел ІІІ от стопанския двор, прилежащ към разрушена работилница и навес, парцел VІІ – изключен от стопански двор терен, от север – вътрешен обслужващ път и парцел І от стопанския двор, прилежащ към склад МТС, от юг – улица.

Договорът е вписан в т. ХХV, № 3138, парт.кн. 1, т. 160, стр. 186 по описа на сл.вписвания – Лом.

Твърди се също, че първият ищец се е снабдил с нотариален акт за собственост по отношение на описания имот - н.а. № 199, т. ХІХ, рег. № 8943, д. № 1372/27.09.2011 год. на Нотариус С.С., рег. № 577 РНК.

А с н.а. № 48, т. ХІІ, рег. № 5397, д. № 814/17.06.2014 год., първият ищец е продал на вторият ищец този имот.

Твърди се също, че междувременно, без знанието и съгласието на собственика, по скрит начин, ответникът, който е селскостопански производител се е самонастанил, заедно с друг селскостопански производител – още през 2006 год., като е разположил в работилницата своя селскостопанска техника и зърно при прибирането на реколтата, а в двора – и строителни материали.

Твърди се, че ищецът многократно е разговарял с ответника да преустанови тези си действия и да освободи имота или да сключат договор за наем, но последният отказвал.

Счита, че за последните пет години ответникът е следвало да заплаща по 150 лв. месечен наем /или общо 9000 лв./ за неправомерното ползване на двора, а за сградата – по 200 лв. месечно, или общо 7600 лв. за времето от 27.09.2011 год. до датата на предявяване на иска /28.11.2014 год./, както и общо 6 961,64 лв. лихва.

Иска се от съда да постанови решение, с което:

1. Да осъди ответника да отстъпи собствеността и предаде владението на имота на втория ищец – СНИ КОМЕРС-1 ЕООД, ЕИК *********,

2. Да осъди ответника да заплати на първия ищец, ЕТ „СНИ КОМЕРС-1-Х.П.“, ЕИК *********, обезщетение, както следва:

- Сумата от 8200 лв. – обезщетение за неправомерното ползване на двора на описаният в и.м. имот за времето от 27.11.2009 год. до 17.06.2014 год.;

- Сумата от 4164,48 лв. – мораторна лихва върху горната сума;

- Сумата от 6532 лв. – обезщетение за неправомерно ползване на работилницата, намираща се в имота, за времето то27.09.2011 год. до 17.06.2014 год.;

- Сумата от 2075,12 лв. – мораторна лихва върху горната сума.

3. Да осъди ответника да заплати на втория ищец, СНИ КОМЕРС-1 ЕООД, ЕИК *********:

- Сумата от 800 лв. – обезщетение за ползването на двора за времето от 17.06.2014 год. до 27.11.2014 год.;

- Сумата от 463,34 лв. – мораторна лихва върху горната сума;

- Сумата от 1068 лв. – обезщетение за неправомерно ползване на сградата за същия период и

- Сумата от 258,60 лв. – мораторна лихва върху горната сума.

4. Законната лихва върху претендираните главници от завеждането на исковете до окончателното им изплащане.

Претендират се и направените във връзка с производството разноски.

Ответникът В.А.Й., чрез пълномощника си, адв. Н. А., МАК е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В отговора си, ответникът на първо място оспорва пасивната легитимация на ответника да отговаря по предявените искове в качеството на земеделски производител, като излага съображения в насока, че земеделският производител не е самостоятелен обект на правото, различен от физическото лице, което се е регистрирало, че извършва такава дейност. Моли да бъдат задължени ищците да уточнят срещу кого са предявени исковете.

Относно предявените искове:

Ответникът счита предявеният иск по чл. 108 ЗС от СНИ КОМЕРС-1 ЕООД, ЕИК ********* за допустим, но неоснователен, като твърди, че той в никакво качество не е владял и не владее процесния имот. Така, както е описан имотът, видимо не съществува някакво дворно място. Има запустена, полуразрушена стопанска постройка от бившето ТКЗС – с. Якимово. Няма ограда или други трайни белези, от които да се предполага кое е прилежащ терен или двор към тази полуразрушена постройка. Твърди, че никога не е пречел на ищеца да ползва процесния имот, нито е демонстрирал някакви претенции по отношение на него.

Предявените от двамата ищци искове за обезщетение също счита за неоснователни и ги оспорва както по основание, така и по размер. Твърди, че никога не е лишавал ищците от възможността да ползват постройката и прилежащият й терен.

Признава, че се занимава с производство на селскостопанска продукция, но твърди, че през есента на 2013 год. ищеца им е предложил да ползват безвъзмездно въпросната стопанска постройка, вероятно понеже била полуразрушена. Така, при жътвата на царевицата, в началото на м. Октомври, 2013 год. той и третото лице Л. Г., с когото осъществяват съвместна земеделска дейност, ползвали около ¼ от постройката – за да оставят обраното зърно от царевица. Останалата част от постройката била неизползваема поради увредения си покрив. В края на същата година /2013 год./, изкарали зърното и на мястото, където било поставено то, вкарали селскостопански инвентар. В началото на пролетната кампания /към края на м. Март/, 2014 год., двамата изкарали въпросния инвентар и след това повече не са ползвали постройката. Това станало, тъй като били започнали преговори с ищеца за закупуване, но не постигнали съгласие относно цената. Мястото около въпросната постройка не било ползвано под каквато и да било форма.

Не е спорно по делото, че вторият ищец е собственик на процесният имот. Останалите фактчески твърдения в исковата молба са спорни.

В съдебно заседание ищците се представляват от адв. П.П., МАК, който поддържа предявените искове и претендира разноски.

В писмена защита счита исковете за основателни и доказани. Счита за доказано, че през 2001 год. първият ищец, ЕТ „Сни Комерс-1- Х.П.“ е закупил процесния имот, че през 2006 год. ответникът се е самонастанил в имота, като го е ползвал за да складира там селскостопанска техника, а в сградата и продукция – сено, слама и царевица, като въпреки многобройните покани от страна на собственика, не е пожелал да заплаща наем, да закупи имота и т.н. Признава, че ползването от страна на ответника не е било непрекъснато, а при нужда. С това обаче попречил на собственика да извърши ремонт, да го ползва лично или да го отдава под наем. На 17.06.2014 год. имотът е бил продаден на втория ищец, „Сни Комерс-1“ ЕООД. Твърди се, че през пролетта на 2015 год., след завеждането на делото, ответникът освободил имота и след като извършил ремонт, вторият ищец го отдал под наем, с договор от 01.08.2015 год. За предходните години обаче, ищците са били лишени от тази възможност поради противоправното поведение на ответника и за това исковете им по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени в предявените размери, като съдът да не кредитира заключенията на изготвените по делото експертизи /единична, тройна и петорна/, поради тяхната неясност. Претендира разноски.

Счита, че искът по чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен поради отпаднал интерес от него към настоящия момент, но за него също да бъдат присъдени разноски на ищеца, тъй като ответникът бил освободил имота едва след завеждането на иска – т.е., с поведението си той е дал повод за предявяването на този иск. Ищците представят списък по чл. 80 ГПК.

От своя страна, ответникът, чрез процесуалния си представител, адв. Н.А., МАК, моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани и също претендира разноски.

В писмена защита излага съображения в насока, че искът по чл. 108 ЗС следва да се отхвърли като неоснователен, доколкото по делото не са ангажирани убедителни доказателства, че ответникът е оспорвал правото на собственост на който и да е от ищците, както и да владее или да е владял имота към момента на предявяване на иска от втория ответник. Счита за неоснователни и предявените от двамата ищци искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като от заключенията на приетите по делото експертизи, за които ответникът счита, че няма основание да не бъдат кредитирани, се установява, че на мястото на терена няма ограда или друго обозначаване на дворното място, което се намира в непосредствено съседство със съседния имот, собственост на ответника и ползван от него и други няколко зърнопроизводители. Ответникът признава, че през есента на 2013 год. е ползвал част от постройката на ищците, като са съхранявали царевично зърно в тази й част, която е позволявала поради лошото състояние на покрива, но твърди, че това е станало със знанието и съгласието на ищеца-собственик, за около два месеца и на добра воля, предвид протичащите тогава преговори за покупко-продажба. Твърди, че ищците са предявили същия иск, за същия времеви период и на същото основание и срещу друго лице. За това счита, че дори и да се приеме за доказано /а това не се установява от доказателствата по делото/, че някой е пречил на ищците да ползват имота си и ги е лишил от гражданските му плодове, то не се установява, че това лице е именно ответника, нито, че това е за претендирания период, поради което и тези искове следва да се отхвърлят като недоказани по своето основание. За това счита, че не е необходимо да се спира на размера на претенциите. Счита, че при това положение и претенциите за лихви са неоснователни. Претендира разноски.

По делото са приети Съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. В.К.В., Тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Е.Й.И., Е.П.З. и В. К.В., Петорна СТЕ, изготвена от в.л. В.Б.Р., М.Г.Д., Т.С.А., П.Б. Я. и И.Б.А. и изготвената от в.л. Н.И.П. съдебно-счетоводна експертиза.

Разпитани са свидетели. Ангажирани са допълнителни писмени доказателства по реда на чл. 147 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По фактите:

С Договор № 27-1-32/18.10.2001 год., за покупко-продажба на недвижим имот, частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 ДСПЗЗ, ЕТ „Сни-Комерс-1-Х.П.“, ЕИК *********, представляван от Х.П.П., е закупил от МЗГ недвижим имот земя – частна държавна собственост, с площ 2,239 дка от „Машинен двор“ в землището на с. Якимово, общ. Якимово, представляваща парцел ІV по парцеларния план на поземлен имот с пл.№ 484 съгласно скица, прилежаща територия към обект „Ремонтна работилница“. Договорът е вписан Сл.вп. при ЛРС на 19.10.2001 год., т. ХХVІ, № 3138, парт.книга т. 160, стр. 186. Съобразно приложената скица, имотът е с № 000744.

С н.а. за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 199, т. ХІV, рег. № 8943, д. № 1372/27.09.2011 год., на Нотариус С.С., рег. № 577 в РНК, с р-н на действие ЛРС, ЕТ „Сни-Комерс-1-Х.П.“, ЕИК ********* е признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот: стопански двор /машинен двор/, находящ се в землището на с. Якимово, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 87299, целият с площ от 2,239 дка, представляващ имот № 000744 по плана за земеразделяне на селото, заедно с построената в това място Ремонтна работилница с площ от 741 кв.м.

С н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 48, т. ХІІ, рег. № 5397, д. № 814/17.06.2014 год., на Нотариус С.С., рег. № 577 в РНК, с р-н на действие ЛРС, ЕТ „Сни-Комерс-1-Х.П.“, ЕИК ********* е продал гореописаните стопански двор и ремонтна работилница на „Сни Комерс – 1“ ЕООД, ЕИК *********.

От показанията на свид. И.С. Г., допуснат до разпит по икане на ищците, се установява, че свидетелят и управителят/респ. собственик търговците, ищци по делото имали общи бизнес-проекти за процесния имот преди 4-5 години, като искали да оборудват базата и да съхраняват там земеделска продукция. Тогава, преди 3 /три/ години свидетелят видял процесната база – била в окаяно състояние. Освен това в двора имало сложени трактори и други машини, като станало ясно, че ответниците са се смонанесли. От ищеца разбрал, че на няколко пъти е разговарял със съседите да се изнесат. С ответника се видял миналата година, в общината, където отишъл с ищеца. Чул, че последният казал на ответника: „каквото било, било, дай да се оправяме – или ще плащате наем или да освобождавате сградата, на което ответника отговорил, че ищеца е прав, но той не е сам. Следващата среща, на която свидетелят бил присъствал се състояла в двора на тяхната /на ответника/ кооперация, след една или две седмици. Били подготвили договори за наем, ответника бил там, чакали и трето лице – „Л.“, но тогава не се стигнало до споразумение. Ответника и „Л.“ се държали арогантно, казали, че са пазили имота. Имотите на ищеца и ответника и въпросния Л. били един до друг, някога са били един имот и в сградата на ищеца си стояли трактори и селскостопанска техника. Такива имало и в тази част от двора, която била на ответника. До м. Март, 2015 год. техниката си стояла там. После сградата била освободена. Това било от м. Ноември, 2014 год. до м. Март, 2015 год., като свидетелят бил ходил на място поне 4 пъти. От разговора с ответника и Л. свидетелят бил разбрал, че техниката е тяхна, но не можел да каже каква е била тази техника и коя от машините на кого от двамата е. Сигурен е обаче, че при разговора, на който свидетелят присъствал, ответникът е бил съгласен да плащат наем, другото лице не се съгласило и за това страните не се споразумели. С другия, Л. също имало дело, свидетелят се бил явил и по него.

От показанията на свид. Д. Б. К., който има договор с ищеца за работилницата, и който живее в с. Якимово, като преди време е бил лен на УС на ТКЗС и член на Кооперацията, се установява, че поради задължения на кооперацията към ищеца, преди години, може би през 2008 год., му дали имота. До 1992 год. имота бил в добро състояние, после бил разграбен. Свидетелят ходил на място през м. Март, 2015 год., като тогава в помещението нямало нищо. В една стаичка имало сено, което се виждало от пътя. Познава ответника. От ищеца знае, че В. ползва имота и не му плаща наем. В. и Л. го ползват, съхраняват си зърното. Не знае какви уговорки има между страните. В същия двор В. и Л. си имат техни складове, част от двора е тяхна, но като го познава /двора/ от преди, свидетелят може да се ориентира. Виждал е понякога чужда техника в имота на ищеца, но не може да каже кога, колко и какво. Не помни миналата година дали е имало техника.

Свид. Х.Г. Д. също не познава ответника. Знае,че ищеца има право на собственост по отношение на сграда, от 2000 год., ходил е на място и я е виждал. Ходил е да консултира ищеца за ремонт през 2005, 2007 год. Тогава имало портален кран, вътрешен, подова настилка с дървени блокчета за изолация, остъкление. През 2010 год. ходил още веднъж. Тогава вече крана не бил там, прозорците от сградата също. Последно ходил през 2012 год., когато видял, че вътре имало земеделска техника, трактори. Било пролетта на 2012 год. Предполага, че ищеца не е бил съгласен техниката да е там, знае, че имало някакви отношения, но не знае какви точно и с кого. От 2012 год. не бил ходил на мястото.

Свид. Н.К.П. познава и двете страни. Работи при ответника, а ищеца е виждал два пъти. Преди година ищецът идвал при В. и Л., не си спомня имало ли някой друг с него, срещнали се, но свидетелят не знае за какво са разговаряли. Твърди, че си държат техниката в тяхната си база, която е заградена. Машините са си там. През 2013 год. в постройката на ищеца имало два хедера, били ги вкарали вътре, защото при тях нямало място, уж на сухо, но имало течове. Работи при ответника като тракторист, комбайнер, общ работник – от 2006 год. За времето от тогава до сега само този един път, за който свидетелства тяхна техника е била оставена в постройката на ищеца. Пак през 2013 год., есента, през м. Октомври, в постройката складирали малко царевица. Свидетелят не знае какви уговорки са имали страните. Но зърното стояло около два месеца и половина и се наложило да г о преместят, защото започнало да вали и то се намокрило. Двамата – ответника В. и Л. били съдружници, работели заедно, половината машини били на единия, другата половина – на другия, стоят заедно в една сграда. Двора на ответника не е заграден, нито обособен по някакъв начин от техния, няма вход, всеки може да влезе и да прави каквото си иска. А тяхната база била заградена, имала си портал.

Свид. Д.С.П. познава и двете страни. Има впечатление за отношенита им, защото редовно се вижда с ответника В.Й.. Знае, че са преговаряли за закупуването на сградата на ищеца – преди година, година и нещо, но не се споразумели за цената, ищецът искал висока цена и те /ответникът и съдружника му/ се отказали. Имота на ищеца представлява полуразрушена постройка, без обособен двор. Откакто знае за преговорите, от тогава разбрал, че мястото е собственост на ищеца. До миналата година имота на ищеца не бил ползван от никой. Свидетелят минавал оттам поне веднъж седмично. Имота не се ползва сега, последно е ползван през пролетта на 2014 год. ответника бил вкарал в постройката царевица и някакъв инвентар, но не знае какъв точно. Били принудени да махнат царевицата, заради течове, даже два камиона докарали при свидетеля. Двете бази /на ищеца и на ответника ги дели входния път.

Свид. Б.П.Й. също е земеделски производител, колега а ответника, работи в с. Якимово от 2002 год. Познава както ответника, така и Л. Я., с когото той работи заедно. Те си имат база, до нея има работилница, за която се говори, че е на ищеца. Миналата година, 2014 год. свидетелят ходил на базата на ответника, видял, че в северния крайна постройката на ищеца имало царевица, а покрай постройката – инвентар. В сградата не знае да е имало техника на ответника. Покрай сградата бил видял старо ремарке, разбито, не знае чие е било, имало пръскачка, която била на Б. /неустановено по делото трето лице/, а техника не бил видял.

Свид. И.Г.И. е тъст на ответника. Ищеца е виждал веднъж, не го познавал лично. Знае, че В. работи с Л.. Имат си собствена база, където си държат техниката. Базите на страните са една до друга. Знае, че през 2013 год. есента сипвали зърно в работилницата на ищеца, защото нямали място, били се разбрали с ищеца, но това го знае от ответника. Само тогава ползвали постройката и то за кратко, заради многобройните течове. Зърното било в тази част от постройката, в която не тече, били го завили с найлони, но вятъра ги издухал и то пак се намокрило. Повече не били ползвали постройката. А двора не бил очертан, нямало видими белези, които да показват до къде е единия двор и започва другия. Нямало колци, минавали крави, овце, дори не знаел дали е път или частна собственост.

Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. В.К.В., оспорена от ищците, имотът съставлява част от бивш стопански двор. Построената в него Ремонтна работилница представлява масивна стоманобетонна сграда, състояща се от основно хале с площ от 430 кв.м., 8 бр. работни помещения, с обща площ от 216 кв.м. и административно-битова част от 92 кв.м., като към момента на огледа /м. Април, 2015 год./ в сградата няма подови настилки в халето, няма врати, прозорци, ВиК и ел. Инсталации, в халето покрива тече на 8 места. Вещото лице е определило обезщетение в размер на 100 лв. месечно, от които 30 лв. за дворовото място и 70 лв. за постройката за периода 27.11.2009 – 27.06.2014 год. и същият размер на обезщетение за периода 17.06.2014 – 27.11.2014 год., като и двете обезщетения са намалени с по 10% заради лошото състояние на сградата и липсата на ограда.

Тъй като това заключение е оспорено от ищците, е допусната и приета нова, тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Е.Й.И., Е.П.З. и В.К.В., според чието заключение, средната наемна цена на имоти от този вид и в това състояние в региона е 20 лв. месечно за дворното място и по 70 лв. месечно за постройката, или за първия визиран период общото обезщетение е установено на 4890,00 лв., а за втория – 510,00 лв. /заключението съвпада с това от първата експертиза/.

И това заключение е оспорено от ищците и съдът е допуснал и приел трета, петорна, комплексна съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. В.Р., М.Д., Т.А., П.Я. и И.А.. Заключението е поправено в с.з. от 12.11.2015 год. При огледа, проведен на 16.10.2015 год., вещите лица са установили, че се извършват ремонт и преустройство на сградата. За това за процусния период вещите лица са ползвали свидетелските показания по делото и са определили средна месечна наемна цена за дворното място 30 лв. месечно и за двата процесни периода и по 70 лв. месечно за застроената площ. Така, за периода 27.11.2009 – 17.06.2014 год., за ищеца ЕТ „Сни-Комерс-1-Х.П.“, ЕИК ********* е установено обезщетение в размер на 1640,00 лв. за дворното място и 4209,33 лв. – за постройката, а за ищеца „Сни Комерс – 1“ ЕООД, ЕИК ********* – обезщетение в размер на 160,00 лв. за дворното място и 410,67 лв. за постройката.

В заключението си вещите лица са изчислили лихва в размер на 1379,84 лв. за периода 27.11.2009 – 17.06.2014 год. /т.е. за ищеца ЕТ „Сни-Комерс-1-Х.П.“, ЕИК *********/ и 15,37 лв. за периода 17.06.2014 – 27.11.2014 год. /т.е. за ищеца „Сни Комерс – 1“ ЕООД, ЕИК *********/.

Приета е и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.И.П., според чието заключение обезщетението за ползването на двора и постройката за периода 27.11.2009-17.06.2014 год. е общо 4890,00 лв., а лихвата върху тази сума – 1352,47 лв., а за периода 17.06.2014-27.11.2014 год. – 522,39 лв., законната лихва върху която сума е 12,39 лв.

Всички заключения са оспорени от ищците като занижени, с аргументи, че не са съобразени с реалната пазарна конюнктура.

В подкрепа на тези си възражения ищците са представили Договор за наем от 01.08.2015 год. /л. 131, 132/, видно от който процесните дворно място и постройка /ремонтна работилница/ са предоставени под наем от „Сни Комерс – 1“ ЕООД, ЕИК ********* на Авио ойл ЕООД, ЕИК ********* за срок от пет години, за месечен наем от 600 лв.

От правна страна:

По иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от „Сни Комерс – 1“ ЕООД, ЕИК *********:

Иска се от съда: да осъди ответника да отстъпи собствеността и предаде владението на имота – стопански двор /машинен двор/, находящ се в землището на с. Якимово, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 87299, целият с площ от 2,239 дка, представляващ имот № 000744 по плана за земеразделяне на делото, заедно с построената в това място Ремонтна работилница с площ от 741 кв.м., на втория ищец – СНИ КОМЕРС-1 ЕООД, ЕИК *********.

За уважаването на иск по чл. 108 ЗС е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки: ищецът да е собственик, имотът/вещта/ да се владее от ответника и това владеене да е без правно основание.

Липсата на която и да е от горните предпоставки води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.

В случая е безспорно установена собствеността на ищеца по отношение на процесния имот. Останалите две кумулативно предвидени предпоставки обаче не са налице.

Не е спорно по делото, че за един определен период от време /в отговора си ответникът признава периода от м. Октомври, 2013 год. до пролетта на 2014 год., свид. Х. Г. твърди до пролетта на 2012 год., свид. Д. П. – пролетта на 2014 год., свид. И. Г. – до м. Март, 2015 год., И.И. – 2013 год., Б.Й. – 2014 год/, но ответникът действително е държал земеделска продукция в постройката, а също и техника, макар да не се установява чия, каква, къде, колко и кога точно. Не се установява обаче това да станало без правно основание, доколкото не се обори твърдението, че това е станало по уговорка с ищеца.

Не се доказа по делото, че ответникът владее имота.

Доказа се обаче по категоричен начин, чрез Договор за наем, представен от ищеца, че от 01.08.2015 год. последният е предоставил имота под наем на трето лице. Вярно е, че договорът за наем е консесуален договор, но в случая няма основание да се приеме, че при сключването му ищецът не е бил в състояние да предаде владението на наемателя веднага, доколкото в чл. 4./1/ от Договора е записано, че състоянието на склада е известно на наемателя.

За това искът по чл. 108 ЗС следвад а се отхвърли като неоснователен.

По исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от двамата ищци:

Иска се от съда:

1. Да осъди ответника да заплати на първия ищец, ЕТ „СНИ КОМЕРС-1-Х.П.“, ЕИК *********, обезщетение, както следва:

- Сумата от 8200 лв. – обезщетение за неправомерното ползване на двора на описаният в и.м. имот за времето от 27.11.2009 год. до 17.06.2014 год.;

- Сумата от 4164,48 лв. – мораторна лихва върху горната сума;

- Сумата от 6532 лв. – обезщетение за неправомерно ползване на работилницата, намираща се в имота, за времето от 27.09.2011 год. до 17.06.2014 год.;

- Сумата от 2075,12 лв. – мораторна лихва върху горната сума.

2. Да осъди ответника да заплати на втория ищец, СНИ КОМЕРС-1 ЕООД, ЕИК *********:

- Сумата от 800 лв. – обезщетение за ползването на двора за времето от 17.06.2014 год. до 27.11.2014 год.;

- Сумата от 463,34 лв. – мораторна лихва върху горната сума;

- Сумата от 1068 лв. – обезщетение за неправомерно ползване на сградата за същия период и

- Сумата от 258,60 лв. – мораторна лихва върху горната сума.

Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано.

Според чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Уважаването на предявения иск следва от доказването на следните произтичащи от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД кумулативни предпоставки: наличие на обедняване на ищеца /изразяващо се в намаляване на имуществото му или в невъзможност същото да бъде увеличено/, конкретния размер на посоченото намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на ответника /изразяващо се в реално увеличаване на имуществото му или в спестени средства от страна на същия/, размер на обогатяването, както и посоченото имуществено разместване да произтича от един и същ факт или група от факти.

За да е налице неоснователно обогатяване следва да не е налице основание за имущественото разместване. По отношение на последната предпоставка - липса на основание за имущественото разместване, тя подлежи на доказване от ищеца, но доколкото се касае за отрицателен факт и с оглед невъзможността да се изчерпят всички възможни основания за недължимост на претенцията, тежестта се свежда до оборване на наведените от ответника основания.

Ответникът следва да се брани чрез възражения относно наличие на основание или дължимост на престацията, а ищецът следва да докаже, че не съществува наведеното от ответника основание, но пълното изчерпване на всички възможни основния за плащането и тяхното отричане е невъзможно в това производство, а и не е негов предмет. При установяване на такова имуществено разместване ищецът има право на по-малката сума измежду размера на обедняването му и размера на обогатяването на ответника към момента на обедняването на ищеца.

Доказателствената тежест за установяването на предпоставките за уважаване на иска се носи от ищеца, което в случая съдът му е указал.

При липса на някой от тези елементи няма да е налице състава на неоснователното обогатяване.

В случая не е спорно, че за периода до 17.06.2014 год. процесният имот – стопански двор и намиращата се в него работилница, са били собственост на ищеца ЕТ „Сни-Комерс-1-Х.П.“, ЕИК *********, който с Договор от 17.10.2001 год. е придобил от МЗГ двора, а с констативен нотариален акт от 27.09.2011 год. е бил признат за собственик както на двора, така и на намиращата се в него сграда, бива работилница на ТКЗС Якимово. Не е спорно, а са налице и убедителни писмени доказателства, че на 17.06.2014 год. той е продал целия процесен имот на другия ищец, „Сни Комерс – 1“ ЕООД, ЕИК *********.

От ангажираните от ищците гласни доказателства обаче не се установява по категоричен начин, че за периода, за който се претендира обезщетение от ищеца ЕТ „Сни-Комерс-1-Х.П.“, ЕИК *********, а именно за времето от 27.11.2009 год. до 17.06.2014 год., именно ответникът В.Й. е ползвал имота и то без правно основание.

Това обстоятелство не се установява и по отношение на периода от 17.06.2014 год. до 27.11.2014 год., за който претендира обезщетение вотрият ищец, „Сни Комерс – 1“ ЕООД, ЕИК *********.

Ответникът в отговора си твърди, че действително е ползвал стопанската постройка за периода от есента на 2013 год., т.е. от м. Октомври, до пролетта на 2014 год., т.е. от края на м. Март, като е складирал там зърно, а в последствие – земеделска техника, но това е станало със знанието и съгласието на собственика /към онзи момент това е ищецът – едноличен търговец/, който се съгласил на това, тъй като между страните били в ход преговори за закупуване на процесния имот и ползването е продължило именно до пролетта на 2014 год.

От ангажираните от ищците гласни доказателства не се установяват релевантните за спора факти. В показанията си свид. И. Г. твърди, че преди три години /т.е. през 2012 год. е видял техника в двора, такава е виждал в двора и от 2014 год. до м. Март, 2015 год., но не знае чия е била тази техника. От ищеца знаел, че между страните има проблеми. Лично е присъствал на неуспешни преговори през 2014 год. Свид. Д. К. е ходил на място през м. Март, 2015 год., т.е. извън претендирания период и не имало нищо в постройката. За проблеми между страните знае от ищеца. Виждал е понякога чужда техника в двора на ищеца, но не може да каже кога, колко и каква. Свид. Х. Д. последно е ходил на място през 2012 год., видял селскостопанска техника, трактори в сградата, но не знае чия. Не знае и какви са били отношенията между страните.

От показанията на ангажираните от ответника гласни доказателства – показанията на свид. Н.П., Д.П., И.И. и Б.Й. се потвърждават твърденията, наведени в отговора по чл. 131, ал. 1 ГПК, като свидетелите от тази група, също както и тези от другата група не знаят какви са били уговорките между страните.

Отделно от това, в хода на делото се установи, че ответникът работи заедно с друг земеделски производител, Л. Я.Г., който е ответник по друго дело, разглеждано от друг състав на ЛРС /л. 138, 139/. Не се установи обаче чия /на кой от двамата/ и каква земеделска техника е била съхранена в постройката, собственост на ищеца.

Ето защо, съдът в този си състав приема, че в случая ищците не са оборили възраженията на ответника, не са доказали неправомерно ползване на процесните имоти за периода, за който ответната страна признава ползване, нито са доказали ползване именно от страна на този именно ответник през останалите претендирани периоди.

При този анализ на доказателствата, и двата иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърлят като недоказани.

Предвид приетото по отношение на главните искове, като неоснователни следва да се отхвърлят и акцесорните – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая е налице и друго отхвърлително основание по отношение на тези претенции.

При хипотези като настоящата, за да бъде поставен в забава длъжника, е необходимо да му бъде отправена покана за плащане на вече възникнало парично задължение. Ищците не са ангажирали доказателства за наличието на такава покана за претендираните периоди, която да е отправена преди предявяването на исковете – т.е. преди 28.11.2014 год.

Предвид изхода от делото, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника и направените по делото разноски за процесуална защита и представителство, в размер на 1100 лв. Доколкото разноските са направени общо, за защита по всички предявени срещу ответника искове, съдът приема, че 600 лв. от тази сума е за защита по предявените от ЕТ „Сни-Комерс-1-Х.П.“, ЕИК ********* искове по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с обща цена 12634,48 лв. и по 250 лв. са за защита по предявените от „Сни Комерс – 1“ ЕООД, ЕИК ********* искове по чл. 108 ЗС и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД /двата с обща цена от 2126,60 лв./.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от СНИ КОМЕРС-1 ЕООД, ЕИК *********, представлявано от едноличният собственик на капитала Х.П. ***, срещу В.А.Й., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността – да бъде осъден ответника да отстъпи на ищеца собствеността и предаде владението върху следният недвижим имот: стопански двор /машинен двор/, находящ се в землището на с. Якимово, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 87299, целият с площ от 2,239 дка, представляващ имот № 000744 по плана за земеразделяне на селото, заедно с построената в това място Ремонтна работилница с площ от 741 кв.м., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ „СНИ КОМЕРС-1-Х.П.“, с адрес на регистрация на управление: гр. София, ж.к. Младост-3, бл. 354, вх. З, ет. 4, ап. 11, ЕИК *********, представлявано от Х.П. ***, с ЕГН **********, срещу В.А.Й., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: да бъде осъден ответника да заплати ищеца обезщетение, както следва:

- Сумата от 4164,48 лв. – мораторна лихва върху горната сума;

- Сумата от 2075,12 лв. – мораторна лихва върху горната сума,

ведно със законната лихва върху главниците от предявяването на иска – 28.11.2014 год. до окончателното изплащане на сумите, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОТХВЪРЛЯ предявените от СНИ КОМЕРС-1 ЕООД, ЕИК *********, гр. София, представлявано от едноличният собственик на капитала Х.П. ***, срещу В.А.Й., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: да бъде осъден ответника да заплати ищеца обезщетение, както следва:

- Сумата от 800 лв. – обезщетение за ползването на двора за времето от 17.06.2014 год. до 27.11.2014 год.;

- Сумата от 463,34 лв. – мораторна лихва върху горната сума;

- Сумата от 1068 лв. – обезщетение за неправомерно ползване на сградата за същия период и

- Сумата от 258,60 лв. – мораторна лихва върху горната сума,

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ЕТ „СНИ КОМЕРС-1-Х.П.“, с адрес на регистрация на управление: гр. София, ж.к. Младост-3, бл. 354, вх. З, ет. 4, ап. 11, ЕИК *********, представлявано от Х.П. ***, с ЕГН **********, да заплати на В.А.Й., ЕГН **********,*** сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/, представляваща направени по делото разноски за тази инстанция.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, СНИ КОМЕРС-1 ЕООД, ЕИК *********, представлявано от едноличният собственик на капитала Х.П. ***, да заплати на В.А.Й., ЕГН **********,*** сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски за тази инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: