В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, VІ състав, в публичното заседание на 16 май 2017 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при участието на секретаря Веселка Младенова като разгледа докладвано от съдията Алексапндрова гр. дело № 1589 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от В.П.В. , чрез пълномощника си по делото адв.К.Г. против В.Ц.С. за заплащане на сумата от 2000 лв. и на мораторно обезщетение. Правното основание на исковете е по чл.55, ал.1, предл. второ ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че през м.юли 2011 е постигнал устно съгласие с ответницата по делото, пред свидетели за продажба на нива от 6,174 дка, находяща се в землището на с.Василовци,обл.Монтана, съставляваща имот № 055004. Договорили същи и продажна цена в размер на 2300 лв. и изповядване на сделката пред нотариус до края на 2011г. Уговорили също така ответницата да се снабди с всички изискуеми документи за продажбата на имота, а именно : скица на имота, данъчна оценка и документ за собственост. Ответницата също така уверила ищеца,че има пълномощно от своята майка за продажба на процесната нива. Няколко дни след устната договорка между страните, ответницата позвънила по телефона на ищеца и го помолила да й преведе авансово 1000 лв. от уговорената сума. Веднага на следващият ден ищецът й превел сумата от 1000 лв. с платежно нареждане. Около седмица по късно ответницата отново позвънила на ищеца и го помолила да й преведе още 1000 лв. от уговорената сума с мотива, че й трябват спешно , като го уверила ,че най-късно да седмица ще изповядат сделката, тъй като била се снабдила с необходимите за това документи. На 29.09.2011г. ищеца й превел с платежно нареждане още 1000 лв. След което двамата разговаряли по телефона неколкократно, като ответницата отлагала изповядването на сделката, като му обяснявала все, че имала някакъв проблем и отлагала сключването на окончателния договор. След като изтекъл срока, т.е. края на 2011г. ищеца продължил упорито да настоява за прехвърлянето на имота, но ответницата отлагала, като сочела различни поводи за това. И така до 2014г., когато ищеца й отправил нотариална покана, но на посочения от ответницата адрес се установило,че тя живее на друг адрес. През м.август 2016г. ищеца успял да се свърже с ответницата и тя го уверила,че след 24.09.2016г. ще дойде в с.\\\\\ст.махала за да му прехвърли имота. След което не изпълнила поетото задължение и не отговаряла на телефонните повиквания. Твърдейки горното ищеца счита, че това поражда у него интерес от настоящият иск, като моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 2000 лв., представляваща уговорената между тях продажна цена от 2300лв. за нива от 6,174 дка, съставляваща имот № 055004, находящ се в землището на с.Василовци, обл.Монтата, като неоснователно получени от нея с оглед неосъществено основание по вина на ответницата. Има претенция и за законна лихва за забава върху претендираната сума, в размер на , считано от 29.09.2011 г. до датата на искова молба, както и такава до окончателното изплащане на вземането

Ответницата призована по реда на чл.47 ГПК, съдът й е назначил особен представител в лицето на адв.В.И., която оспорва предявения иск. Счита ,че наличието на договорна обвързаност между страните изключва приложението на института на неоснователното обогатяване, респ. чл.55,ал.1,пр.2, цитирайки ППВС № 7/79 г.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съображенията на страните, изложени по съществото на делото, и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:

С решение от 29.10.1999г. на ПК Брусарци е възстановена собствеността върху имот с площ от 6,174 на наследниците на Младен и Мария Младенови.

С решение на Районен съд гр.Лом по гр.д.502/2004г. е разпределен в дял при условията на чл.292 ГПК новообразуван недвижим земеделски имот на Ц.М.С., с ЕГН ********** земеделска земя в землището на с.Ст.махала и с.Василовци , обл.Монтана, НИВА № 055004 с площ 6,175 дка, находящ се в землището на с.Василовци, обл.Монтана,ТРЕТА категория,местност”Кантона” , при граници и съседи:имот № 055005 Нива н-ци П. Г.Г., имот № 055035 Нива н-ци М.К.К.,имот № 055003 Нива н-ци П. Ил.В.,имот № 000054 Полски път Община Брусарци. Наследници на Ц.М.С. са В.Ц.С. и К.ГV С..

За процесната нива през м.юни 2011г. ищецът и ответницата постигнали устно съгласие за покупко-продажба на процесният имот за сумата от 2300 лв. Няма спор между страните, а се установява и от писмените доказателства по делото, че сделката не е осъществена, както и че ищецът е превел на два пъти по сметката на ответницата сумата от по 1000 лв. С нотариална покана от 25.02.2014 г. ищецът е поканил ответника да се яви при нотариус Станислав Станчев в едномесечен срок от получаване на поканата за изслушване на покупко-продажбата процесният имот, а ако не стори това – да върне сумата от 1000 лв. На 05.03.2014г. е съставен констативен протокол от Нотариус Ст.Станчев, от който е видно, че нотариалната покана до ответницата й е била изпратена чрез куриерска служба, но същата не била открита на посочения адрес, а по данни на служителя на куриерската фирма жилището било видимо необитаемо.,.

Няма доказателства, че сумата е върната.

С оглед на така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Възражението на особения представител на ответницата е , че иска не следва да бъде уважен, тъй като института на неоснователното обогатяване не намира приложение, когато между страните има облигационна връзка и страните могат да реализират правата си по друг ред. Т.е. назначеният особен представител смята ,че между страните по делото е имало облигационно правоотношение или договорна обвързаност. Това не се споделя от настоящият съдебен състав, като мотивите на съда за това са следните:

Съобразно разпределението на доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване ищецът е следвало да установи по делото, че е предал на ответницата процесните суми на посоченото основание, но същото не се е осъществило или е отпаднало.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД урежда връщане на даденото без основание, при неосъществено или отпаднало основание.

В настоящия случай безспорно е, че страните са водили устни уговорки или преговори за сключване на договор за покупко-продажба на процесната нива. Те обаче не са оформили тези преговори в предварителен договор, чиято форма, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗЗД, е писмена. Поради това и не може да се приеме, че договор между тях е сключен, доколкото отношенията между тях нямат характеристиките на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, още по-малко на окончателен такъв, и поради липсата на договор в писмена форма между страните в случая е налице нищожност на договора, сключен между тях в устна форма, за продажба на имота, на основание чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД. Съгласно чл.34, ал.1 ЗЗД - при нищожен договор всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.

В Решение № 246 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2010 г., IV г. о. е обобщено, че институтът на неоснователното обогатяване следва да има приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това. Настоящият случай е именно такъв. От приложените по делото 2 броя платежни нареждания, чиято истинност е безспорно установена, се доказа, че ищеца е превел, а ответницата е получила е получила на два пъти сумата от по 1000 лева/ на 21 и на 29.09.2011г./ на основание нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот – нива.

Тъй като ответникът не установи наличието на основание за задържане на сумата, той дължи връщането й. Ето защо и предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно константната съдебна практика, доколкото липсва основание за престацията, изискуемостта на вземането, основано въз основа на престиране по нищожен договор, настъпва от момента на самото престиране. В тази насока е налице задължителна съдебна практика, отразена в т.7 на ППВС №1/1979 г. Ето защо и лихва за забава се дължи от датата на престирането – в случая 29.09.2011 г. Като направи съответните изчисления в онлайн calculator.bg, съдът установи, че размерът на дължимата законна лихва за периода 29.09.2011 г. – 20.09.2016 г. вкл. възлиза на 1016,58 лева.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат, за особен представител и за платената държавна такса общо в размер на 950 лв.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл. второ ЗЗД В.Ц.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на В.П.В. ЕГН **********, сумата от 2000 лв. , която сума тя е получила от В.П.В. като плащане за предстоящо прехвърляне на недвижим имот-нива от 6,174 дка, съставляваща имот № 055004, находяща се в землището на с.Василовци,обл.Монтана, което не е осъществено, заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 20.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 ЗЗД В.Ц.С., ДА ЗАПЛАТИ на В.П.В./ със снети по горе данни/, сумата 1016,58 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 2000лв. за периода 29.09.2011 г. до 19.09.2016 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Ц.С., ДА ЗАПЛАТИ на В.П.В. / със снети по горе данни/, сумата от 950 лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат, за особен представител и заплатената държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: