Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 09.10.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд гр.Лом, VІІ – ми съдебен
състав в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември, две
хиляди и седемнадесета година в състав:
при секретаря
Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от съдия Камарашка гр.д. № 1064 по описа за
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основане: чл.422 във вр. чл.415 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД
Предявен е положителен установителен
иск за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение
по ч.гр. дело №259/2017год. по описа на ЛРС от «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК
130460283 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от М.П.Ф., чрез пълномощника, адвокат И.В.В.
от АК Бургас, със съдебен адрес:*** против Д.Б.С. с ЕГН ********** *** – за
неизпълнени задължения по договор за мобилни услуги, допълнително споразумение
и договор за лизинг, за които са издадени фактури.
Твърди се в исковата молба, че «ТЕЛЕНОР
България» ЕАД с ЕИК
130460283 с предишно наименование „Космо България Мобайл” ЕАД на 27.11.2013год. са сключили с
ответникът Договор за мобилни услуги с предпочитан номер *по програма Globul
60+7,99 за срок от шест месеца, срещу заплащане на месечен абонамент от
7,99лева. На 09.07.2014год. между ищеца и ответника е сключено допълнително
споразумение към договора, с което срокът за ползване на мобилните услуги е
продължен до 09.07.2015год. при условията на програмата, валидна към момента на
подписването му. Твърди се, че тъй като ответникът не е изпълнявал задълженията
си по споразумението се претендира сумата от 29,01 лева -
незаплатена абонаментна такса и използвани услуги за отчетен период от
01.08.2014год. до 30.09.2014год.
По повод допълнителното споразумение на 09.07.2014год. „Космо България Мобайл” ЕАД,
като лизингодател сключва с ответникът като лизингополучател и договор за
лизинг, с който ищеца е предоставил за временно и възмездно ползване устройство
Nokia Asha 210 Black на ответникът като лизингополучател, срещу заплащане на
обща лизингова цена от 98,89лева, чрез извършване на 11 месечни лизингови
вноски, всяка в размер на 8,99лева. По договора за лизинг ответникът не е
изпълнил задължението си и се претендира сумата от 96,06 лева за отчетен
период от 01.08.2014год. до 30.11.2014год.
от лизинговите вноски за съответния месец в пълен размер, с изключение на
вноската за отчетен период 01.10.2014год. до 31.10.2014год., претендирана в
размер на 6,16лева вследствие на приспаднати отстъпки и последните осем вноски,
начислени накуп поради неплащане на предходните лизингови вноски, съгл. чл.12
от Общите условия към договора за лизинг. За възникналите задължения от ищеца
са издадени фактури с №7213627393 издадена на 01.09.2014год. за сумата от
48,23лева, за отчетен период от 01.08.2014год. до 31.08.2014год. със срок за
плащане 16.09.2014год., от които 39,24лева за месечен абонамент и използвани
услуги и 8,99лева за лизингова вноска, като от нея се претендира само сумата от
30,01лева вследствие на извършено частично плащане, фактура №7214964780
издадена на 01.10.2014год. за сумата от 16,98лева, за отчетен период от
01.09.2014год. до 30.09.2014год. със срок за плащане 16.10.2014год., от които
7,99лева за месечен абонамент и 8,99лева за лизингова вноска, фактура
№7216377030 издадена на 01.11.2014год. за сумата от 6,16лева, за отчетен период
от 01.10.2014год. до 31.10.2014год. със срок за плащане 16.11.2014год., за
остатък от лизингова вноска вследствие на приспаднати отстъпки и фактура
№7217735791 издадена на 01.12.2014год. за сумата от 129,84лева, за отчетен
период от 01.11.2014год. до 30.11.2014год. със срок за плащане 16.12.2014год.,
от които 57,92лева неустойка за номер *и 71,92лева сбор от последните осем
лизингови вноски, начислени накуп, съгласно чл.12 от Общите условия към
договора за лизинг.
Исковата сума е била заявена по реда
на чл.410 от ГПК и по ч.гр.дело №259/2017год. по описа на ЛРСъд, по което е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника/настоящ ответник, който се е възползвал от правото си на възражение в
срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
Ето защо за ищеца е налице интерес от
предявяване на настоящият иск.
Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на общо 182,99лева. от които:
сумата от 29,01 лева - незаплатена абонаментна такса и използвани услуги за
отчетен период от 01.08.2014год. до 30.09.2014год., сумата от 96,06 лева – по
договор за лизинг за отчетен период от 01.08.2014год. до 30.11.2014год., сумата
от 57,92лева - неустойка предсрочно прекратяване по допълнителното споразумение
към договора за мобилни услуги, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2017год.
до изплащане на вземането.
Претендират се направените по делото
разноски по заповедното – общо 385,00лв., от тях 25,00лева държавна такса и 360.00лева
адвокатско възнаграждение и тези по настоящето исково производство - общо 565,00
лева, от тях 75,00лева държавна такса, 360.00лева адвокатско възнаграждение и 130.00лева
депозит за вещо лице.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не
е постъпил от ответника, в хода на заповедното производство е представил вносна
бележка за частично плащане на задължението си в размер на 40.00лева, след
получаване на заповедта за изпълнение на парично задължение.
В
съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован се представлява от
надлежно преупълномощеният адвокат и.в.от САК, който поддържа исковете както са
предявени и моли за тяхното уважаване. Представя списък с разноски.
Ответника, редовно призован се явява
лично, по същество признава задължението си, след изготвяне на съдебно –
счетоводната експертиза, като желае да заплати задължението си на части.
Доказателствата
по делото са писмени. Изслушано е заключението на вещото лице по изготвената
съдебно – счетоводна експертиза.
Изискано
и приложено е ч.гр.дело №259/2017год. по описа на РСъд гр.Лом.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото във връзка със становището
на страните и съобразно правилото на чл.235 от ГПК, приема следното:
По
ч.гр.д. № 259/2017 год. по описа на
Районен съд гр.Лом е издадена, на осн. чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение на
парично задължение от 10.02.2017г. в полза на заявителя – настоящ ищец, против
ответника – Д.Б.С. с постоянен адрес ***»Пролетарска» № 8.
Заповедта
е била връчена на длъжника/ответник в настоящото производство на 15.03.2017 г.
От
длъжника по заповедното производство и настоящ ответник, в срока по чл.414, ал.2
от ГПК е било подадено възражение от 28.03.2017г. ведно с приложена вносна
бележка за частично погасяване на задължението си в размер на 40.00лева, като
съдът, с Разпореждане е указал на заявителя правото да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Искът
на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД е подаден в указания срок, за сумата
от общо 182,99лева. от която: сумата от 29,01 лева - незаплатена абонаментна
такса и използвани услуги за отчетен период от 01.08.2014год. до
30.09.2014год.; сумата от 96,06 лева – по договор за лизинг за отчетен период
от 01.08.2014год. до 30.11.2014год.;
сумата от 57,92лева - неустойка предсрочно прекратяване по допълнителното
споразумение към договора за мобилни услуги; аконната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от
ГПК – 10.02.2017год. до изплащане на вземането.
В открито съдебно заседание страните
са се съгласили с изготвеният по делото предварителен доклад и правната
квалификация и същият е обявен за окончателен.
В производството по чл.422 от ГПК
следва да се установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на
ищеца към момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, размера на вземането, както и факта, от който
произтича вземането. За да бъде уважен предявения иск, ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между него и ответника, както
и че е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от това правоотношение. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез
установяване на плащане.
Не се спори между страните по делото относно
наличие на въведените облигационни отношения възникнали по силата сключен на
27.11.2013год. Договор за мобилни услуги с предпочитан номер *по програма
Globul 60+7,99 за срок от шест месеца, срещу заплащане на месечен абонамент от
7,99лева. Като съгласно чл.11 от договора, след изтичане на първоначално
уговорения му срок, последният се превръща в безсрочен при условията на
избраната програма, поради което на 09.07.2014год. между ищеца и ответника е
сключено допълнително споразумение към договора, с което срокът за ползване на
мобилните услуги е продължен до 09.07.2015год. По този договор ответникът не е
заплатил абонаментна такса и използвани услуги за отчетен период
от 01.08.2014год. до 30.09.2014год., поради което за него е възникнало
задължение за сумата от 29,01 лева.
На 09.07.2014год. ищеца като лизингодател с предишно наименование „Космо
България Мобайл” ЕАД е сключило с ответника като лизингополучател допълнителното
споразумение - договор за лизинг, с който ищеца е предоставил за възмездно
ползване на ответника устройство Nokia Asha 210 Black, срещу заплащане на обща
лизингова цена от 98,89лева на 11 месечни лизингови вноски, всяка в размер на по
8,99лева.
По този договор за лизинг ответникът
не е изпълнил задължението си в размер на сумата от 96,06
лева за отчетен период от 01.08.2014год. до 30.11.2014год. от лизинговите вноски за съответния
месец в пълен размер. Ответникът е заплатил само вноската за отчетен период
01.10.2014год. до 31.10.2014год. Последните осем лизингови вноски са начислени
накуп поради неплащане на предходните лизингови вноски, съгл. чл.12 от Общите
условия към договора за лизинг.
За задълженията на ответникът,
съгласно чл.27 от Общите условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги са издадени фактури с №7213627393 от
01.09.2014год. за сумата от 48,23лева, за отчетен период от 01.08.2014год. до
31.08.2014год. със срок за плащане 16.09.2014год., от които 39,24лева за
месечен абонамент и използвани услуги и 8,99лева за лизингова вноска, като от
нея не е заплатена само сумата от 30,01лева вследствие на извършено частично
плащане; фактура №7214964780 от 01.10.2014год. за сумата от 16,98лева, за
отчетен период от 01.09.2014год. до 30.09.2014год. със срок за плащане
16.10.2014год., от която 7,99лева за месечен абонамент и 8,99лева за лизингова
вноска; фактура №7216377030 от 01.11.2014год. за сумата от 6,16лева, за отчетен
период от 01.10.2014год. до 31.10.2014год. със срок за плащане 16.11.2014год.,
за остатък от лизингова вноска вследствие на приспаднати отстъпки, както и
фактура №7217735791 от 01.12.2014год. за сумата от 129,84лева, за отчетен период
от 01.11.2014год. до 30.11.2014год. със срок за плащане 16.12.2014год., от
която дължими 57,92лева неустойка за номер *и 71,92лева сбор от последните осем
лизингови вноски, начислени накуп, съгласно чл.12 от Общите условия към
договора за лизинг.
Процесуалния представител на ищеца
потвърждава извършеното частично плащане на сумата от 40.00лева от страна на
ответника, след получаване на заповедта за изпълнение на парично задължение,
съгласно приложената вносна бележка. На свой ред ответникът именно с
конклудентни действия, чрез заплащане на част от претендираната от ищеца сума и
волеизявлението му в открито съдебно заседание, не оспорва задължението си.
От приетото по делото
експертно заключение по съдебно – счетоводната експертиза, което не е оспорено
от страните се установи, че след плащането по издадените фактури, общо дължимата
сума от ответникът възлиза на 182,99лева, като задължението за ползване на
мобилни услуги е 53,15лева, дължимата неустойка съгласно договора за ползван
номер е 57,92лева и за невнесените осем броя лизингови вноски е дължима сумата
от общо 71,92лева. След приспадане на изплатената в хода на заповедното
производство от страна на ответникът сума от 40.00лева, общо дължимата сума по
договорите от ответникът е 142,99лева.
С
оглед установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
Предявените искове са
допустими. Против издадена заповед за изпълнение е подадено в срока за това,
възражение от ответната страна, като за ищеца възниква правен интерес от
предявяване на иска за установяване на вземанията си по заповедното
производство.
Тъй като в хода на
производството по иска предявен по реда на чл.422 от ГПК, съдът взема предвид
факти, относими към погасяване на задължението, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в каквато насока е т.9,
т.11в и т.13 от ТР №4 по тълк. дело №4/2013год. на ОСГТК на ВКС, то искът за
главница е частично основателен за сумата в общ размер на 142,99лева, с оглед
направеното плащане от ответника на сумата от 40.00лева, видно от приложената
вносна бележка за извършения превод от 27.03.2017год. в хода на заповедното
производство, след получаване на заповедта за изпълнение. Ответната страна е
била в облигационни отношения през исковия период, по силата на които, като
абонат е ползвала услуги чрез обществена мобилна надземна мрежа, както и
устройство Nokia Asha 210 Black, съгласно Общите условия, за исковия период,
като стойността на услугите е в общ размер на исковата сума. Ответната страна не
е заплатила стойността на услугите, което се установи от изготвената съдебно - счетоводна
експертиза, неоспорена от страните, която съдът приема като обективно дадена в
съответствие със събраните по делото доказателства и след справка в ищцовото
търговско дружество. Относно иска за дължимите неустойка, съдът счита същия за
основателен, тъй като неустойката служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно тяхното доказване. Правилата за неустойката се
договарят свободно между страните. В настоящия случай страните по делото със сключването
на договорите за мобилни услуги от 27.11.2013год., продължен съгл. чл.11 и за
лизинг от 09.07.2014год. са определили предварително размера на щетите, които
изправната страна по договора ще претърпи, ако другата страна не изпълни
задълженията си.
Действията на ответника, чрез
заплащане на част от претендираната сума представляват извънсъдебно признание
за наличието на валидни задължения за сумите по издадените фактури и доказват
тяхното съществуване, което в хода на делото не се отрече от ответника.
Изложените съображения и процесуалното
поведение на ответника, обуславят уважаване на предявения установителен иск до
сумата в общ размер на 142,99лева, за която следва да се признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца, по издадени фактури №7214964780
от 01.10.2014год.; №7216377030 от 01.11.2014год. и №7217735791 от
01.12.2014год., като иска в останалата част за установяване на вземане над
142,99лева до претендираните от 182,99лева, следва да се отхвърли, като
неоснователен поради плащене.
В полза на ищеца се дължи и законната лихва върху главницата, считано от депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК на 10.02.2017г. до окончателното плащане на вземането. С получаване на препис от Заповедта
за изпълнение, ответникът се счита за
поканен да изплати посочената в нея сума, поради което и от този
момент изпада в забава и дължи законната лихва за това съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно задължителната практика на
съдилищата, т. 12 от ТР № 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът,
разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските,
сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
При този изход на делото, на осн.чл.78
ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца и направените от него разноски
по делото за тази инстанция съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, в
размер на общо 565,00 лева, от тях 75,00лева държавна такса, 360.00лева
адвокатско възнаграждение и 130.00лева депозит за вещо лице, както и разноските
по заповедното производство – ч.гр.д. №259/2017год., в размер на общо
385,00лв., от тях 25,00лева държавна такса и 360.00лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК, по
отношение на Д.Б.С. с ЕГН ********** ***, че същия дължи на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК 130460283
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от М.П.Ф., чрез пълномощника, адвокат И.В.В. от
АК Бургас, със съдебен адрес:***, сумата от общо 142,99лева /сто четиридесет и два лева, 99ст./, представляваща
неплатени месечни абонаментни, използвани услуги и неустойка по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер и неплатени
лизингови вноски до договор за лизинг, като ОТХВЪРЛЯ иска за претендирана главница
над уважения размер до предявения такъв от 182,99лв. /сто осемдесет и два лева
и 99ст./, ведно със законна лихва върху главницата, от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 10.02.2017г.
до окончателното изплащане на вземането, за
която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 10.02.2017 год., по ч.гр.д. № 259/2017 год. на РС гр.Лом.
ОСЪЖДА Д.Б.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК 130460283
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, направените във връзка с делото разноски в размер на общо 950.00лева
/деветстотин и петдесет лева/, от които 565,00 лева по исковото производство и 385,00лв.
по заповедното производство.
Препис
от настоящото Решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
След влизане в сила на
решението да се докладва ведно с ч.гр.дело № 259/2017година на съдия –
докладчика, за произнасяне по чл.416 от ГПК.
Председател: