Р Е Ш Е Н И Е

№

17.11.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд гр.Лом, четвръти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

при секретаря Даниела Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 31/17г. по описа на ЛРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по Искова молба на „БАНКА ДСК” ЕАД-София, ЕИК ******, гр.*****, представлявано от гл.изпълнителен директор В.М.С. ***, и изпълнителен директор Д.Н.Н. ***, чрез пълномощника им юрисконсулт на „Банка ДСК” ЕАД – Регионален център Плевен В.В.Ц. ***, съгл. нотариално заверено пълномощно рег.№ 1758, със заверка на съдържанието № 1759/23.02.2015г., акт.№ 95, том 1/2015г. на Нотариус рег.№ 042 М. Ш. против П.З.М. с ЕГН ********** ***, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. „първо” – „получено без основание” от ЗЗД.

В ИМ се твърди, че на 28.03.2014г. ответника по делото е подал до ищеца искане за отпускане на стоков кредит, с който да закупи стоки от «Технополис България» ЕАД, а имено «Преносим компютър НР» с цена 699лв и «Преносим компютър А « с цена 329лв. Банката е предоставила на ответника необходимата преддоговорна информация пре параметри на кердита – размер на 1 028лв, лихва 34,33%, срок-24 месеца, видно от представената Декларация на 28.03.2014г. С оглед разрешаването на кредита Банка «ДСК» ЕАД е открила на кредитоискателя индивидуална заемна сметка № 21647254.

Твръди се, че на същата дата банката е уведомила «Технополис България» ЕАД че е сключен Договор за финансиране покупка на стоки с ответника и е дала съгласие стоките да бъдат предоставени на ответника. Видно от представения финансов бон от 28.03.2014г. банката е превела по сметка на «Технополис-Монтана» сумата от 1 028лв, като от него е видно, че ответника е получил платените от банката стоки, което се потвърждава и от дакларацията /стр.2 на увид.писмо-Приложение № 3/.

В ИМ се твърди, че М. е получил освен закупените вещи и фактура за тях, както и 2 екземляра на Договор за стокив кредит с погасителен плани общи условия, като единият екземпляр е върнал на представителя на «Банка ДСК» ЕАД. При преглед на документите е установено, че М. е върнал неподписан от него договор и съпътстващите го документи.

Твърди се, че М. е отказал да погаси задължението си като е доменстрирал знание за липса на подписан двустранно договор за кредит. След получаване на стоките ответникът не е направил нито една погасителна вноска за заплащането им.

Писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил от страна на ответника, чрез назначеният му от съда особен представител – адв.Е. Кръстева от МАК, в който намира иска за неоснователен, тъй като счита, че на практика няма валидно подписан договор за стоков кредит.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуален представител–юрисконсулт В.Ц., която поддържа предявеният иск и моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло, като основателен и доказан. Претендира за направените разноски по делото.

Отвеникът се представлява от назначеният от съда особен представител – адв.Е.К. от МАК, който оспорва иска, като моли съда да го отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан. В представената Писмена защита застъпва становище, че в конкретният случай е неприложема разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, тъй като няма доказателства за наличие на нито един от трите фактически състава в посочената норма.

Доказателствата са писмени и гласни.

От събраните по делото докзателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.03.2014г. ответникът по делото е попълнил Искане за стоков кредит в търговски обект „Технополис България” ЕАД, ТП гр.Монтана, с цел финансиране придобиване на стоки – преносим компютър „НР”-1бр. с цена 699лв и преносим компютър „АSUS” -1бр, с цена 329лв, или обща сума в размер н 1 028лв /л.20/. Заедно с Искането ответникът е попълнил и Декларация в съответствие с чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД, с която е изразил съгласие да бъдат обработвани личните му данни във връзка с отпускане и събиране на кредита /л.21/. И двата документа са подписани от ответника, като на същата дата е извършена справка за валидност на същите, от която е видно, че личната карта на ответника е валиден документ /л.22/.

На същата дата 28.03.2014г. Банка „ДСК” гр.София е предоставила необходимата преддоговорна информация, касаеща параметрите на искания кредит, а именно при размер на кредита от 1 028лв, дължимата лихва е 34,33%, със срок на издължаване -24 месеца /л.18/.

С оглед разрешаването на кредита банката е открита на кредитоискателя индивидуална заемна сметка № 21647254.

На 28.03.2014г. „Банка ДСК” ЕАД е уведомила „Технополис България” ЕАД, че е сключен договор за финансиране покупка на стоки с П.М. и е дала съгласие стоките да бъдат предоставени на ответника, видно от приложеното Уведомително писмо /л.15-16/. От представеният Касов бон от същата дата 28.03.2014г. /л.17/ се установява, че „Банка ДСК” ЕАД гр.София е превела по сметка на търговеца „Технополис България” ЕАД, Хипермаркет „Технополис-Монтана” гр.Монтана сумата от 1 028лв, върху който касов бон също е положен подписа на ответника.

Съгласно подписаната Декларация на л.2 от Уведомителното писмо /л.16/ ответника по делото е декларирал, че е получил от „Технополис България” ЕАД стоките в описаната фактура, за които ищеца е дал съгласие да му бъдат предоставени.

При получаването на стоките ответникът е получил фактура за същите и 2екземпляра от Договор за стоков кредит, ведно с погасителен план, които е следвало да подпише и да върне на представителя на банковата институция. В случая ответникът е върнал получените документи без да положи своя подпис. Впоследствие при проведени разговори с ответника от представител на ищцовото дружество последният е отказал да погаси задължението си, като е демонстрирал знание за липсата на подписан договор за кредит.

Съгласно заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно Стоковият кредит по Договор № 17908 от 28.03.2014г. е преведе по партидата на ответника под № 21647254 в размер на 1 028лв, която сметка е с титуляр П.З.М.. Изготвена е фактура № 0460033224 от 28.03.2014г. на името на ответника за закупени от магазин на „Технополис България” ЕАД – 2бр. преносими компютри на стойност 329лв и 699лв, или общо 1 0228лв. При извършената проверка няма данни ответника да е превеждал суми за погашение на кредита.

Настоящият състав на съда приема, че за да породи насрещно задължение на кредитополучателя да възстанови получения заем по договора за стоков кредит, кредитът следва да бъде усвоен. Усвояването на кредита, в случая е свързано с получаване от кредитополучателя на стоката, за чието финансиране е предоставен кредитът.

Установи се в хода на производството по делото, че закупените от страна на ответника стоки-2бр. преносими компютри в деня на закупуването са предадени на ответника, който от тогава до настоящия момент ги държи и ползва като свои. Плащането на цената на двата преносими компютри се доказа, че е осъществено с парични средства, идващи от договор за стоков кредит, сключен между страните по делото.

С направените по договора за стоков кредит плащания в размер на 1 028лв ищеца е обеднял, като със същата сума ответникът се е обогатил без основание. Това е така, тъй като стоките за плащане на които е процесната сума са предадени на ответника.

Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД, всеки, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Предпоставките на иска за неоснователно обогатяване, които следва да са налице кумулативно са: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника-под формата на реално увеличение на имуществото му или под формата на спестяване на разходи, които нормално би направил, липса на правно основание за имущественото разместване. Правното основание като предпоставка за неоснователното обогатяване е наличието на правно отношение, което обосновава имущественото разместване,т.е. обедняването и обогатяването. Несъществуването на такова отношение между обогатилото се и обеднилото се лице означава, че обогатяването, респективно обедняването е без правно основание

Безспорно в хода на производството по делото ищеца доказа, че е обеднял със сума в размер на исковата, а ответникът се е обогатил с тази сума без основание. Този извод на съда се извежда от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.

С оглед гореизложеното се извежда извод, че искът предмет на разглеждане по настоящото дело се явява доказан и основателен, и като такъв следва да се уважи в цялост.

При изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски, възлизащи съгласно представеният Списък по чл.80 от ГПК в размер от 650лв /шестстотин и петдесет лева/ от които 50лв /петдесет лева/ – държавна такса, 150лв /сто и петдесет лева/ – разноски за съдебно-счетоводна експертиза, 300лв /триста лева/ – разноски за особен представител и 150лв /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА П.З.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД-София, ЕИК *****, гр.******, представлявано от гл.изпълнителен директор В.М.С. ***, и изпълнителен директор Д.Н.Н. ***, с пълномощник юрисконсулт на „Банка ДСК” ЕАД – Регионален център Плевен В.В.Ц. ***, съгл. нотариално заверено пълномощно рег.№ 1758, със заверка на съдържанието № 1759/23.02.2015г., акт.№ 95, том 1/2015г. на Нотариус рег.№ 042 М. Ш., на осн. чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД сумата от 1 028лв /хиляда двадесет и осем лева/, представляваща отпуснат стоков кредит по Договор за стоков кредит от 28.03.2014г. за закупуване на «Преносим компютър НР» с цена 699лв и «Преносим компютър АSUS» с цена 329лв, ведно със законната лихва върху същата, считано от 30.12.2016г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА П.З.М. с ЕГН ********** ***, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД-София, ЕИК *****, ******, представлявано от гл.изпълнителен директор В.М.С. ***, и изпълнителен директор Д.Н.Н. ***, сумата от 650лв /шестстотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото съдебни разноски от които 50лв /петдесет лева/ – държавна такса, 150лв /сто и петдесет лева/ – разноски за съдебно-счетоводна експертиза, 300лв /триста лева/ – разноски за особен представител и 150лв /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана, в двуседмичен срок, считано от съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :