Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Лом , 1 декември
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският
районен съд , гражданка колегия, VІ състав в публично заседание на 21.11.2014г.
в състав:
Председател:Боряна
Александрова
При
секретар: Веселка Младенова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело номер 1251 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.150 от СК.
Производство
по чл. 310 и следв. ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК от К.М.А. в качеството й на майка и
законна представителка на малолетната й дъщеря С.Е.А. против Е.А.З., за
увеличение на издръжка.
Наведени са твърдения в смисъл,
че са били съпрузи и с Решение по гр.д.857/2010г. бракът им е прекратен по
взаимно съгласие. Със същото решение страните са се съгласили родителските
права по отношение на роденото от брака им дете С. да бъдат предоставени на
майката, на бащата е определен режим на контакти с детето и същият се е
съгласил да плаща ежемесечна издръжка в размер на по 60 лв. Твърди се също
така,че от тогава е изминал доста дълъг период от време, изменили са се
обстоятелствата, свързани с отглеждането на детето, а така също и икономическат
конюктура в страната т.е. малолетната Сиана е пораснала и са се увеличили
разходите за нея- за училищни пособия, за
дрехи и др.извънкласни занимания.
Иска
се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на ищцата,
за мамолетното й дете месечна издръжка в
размер на 200 лева, считано от датата на предявяване на иска.
Писмен отговор от ответника
е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.Оспорва размера на исканото увеличение
на месечната издръжка.
В съдебно заседание ищцата се
представлява от ангажирания от нея процесуален представител-адв.Р.Б. който
заявява, че поддържа иска така, както е предявен и моли съда същият да бъде уважен.
Ответника редовно призован, не се
явява,не изпраща процесуален представител . Излага съображения, че признава
иска до размера – 100 лв., в остонолото част над този размер до предявения от
200 лв., предлага съдът да го отхвърли като недоказан и неоснователен. Предлага
също така, съдът да не приема и приобщава като доказателство по делото,
предсатвеното от ищцата удостоверение,че детето С. посещава училише»Европа» и
платените такси за това, с мотива , че това не било съгласувано с него.
Съобразно разпоредбата на чл. 15,
ал. 6 ЗЗДт, съдът е изискал от ДСП – Отдел «Закрила на детето» - Монтана
социален доклад и становище.
Съдът, след като изслуша становищата
на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Установява се от приложеното Удостоверение за раждане
/л. 3/, че детето С. , е дъщеря на страните по делото.
Видно от представените писмени доказателства, приети
от съда по делото се установява,че и двамата родители работят по ТПО и
получават доходи: майката получава около 820 лв., месечно тр.възнаграждение, а
бащата 1200 лв. месечно възнаграждение.
Безспорно се установява,че детето е ученичка в 4-ти
клас, посещава редовно учебните занимания, има отличен успех, посещава е
училища Европа за учебната 2015/16г., 2016/17г., и 2017/18г., където са
заплатени и съответните такси: 545 лв., 550 лв. и 800 лв.
Видно от регистрационна карта от ДБТ Лом , че бащата
на ищеца е регистриран като безработен и не получава доходи.
Не е спорно по делото, че родителите на малолетното
дете са във фактическа раздяла, живеят разделени , за детето грожи по
отглеждането и възпитанието му полага майката, детето се среща и с бащата.
От приетия по делото социален доклад се установява, че
детето живее в дома на майката, който представлява двуетажна жилищна сграда, на
първият етаж живеят бабата, дядото и прабабата на детето по майчина линия, на
вторият етаж се обитава от дедето и ищцата. Като социалният работинк от
гр.монтана е посетил дома и констатациите му са ,че жилищните удсловия са много
добри. Социалният работник изтъква,че детето има изградени много добри умения
за комуникация със съучениците си, както и че се отнася към по-възрастните с
необходимото уважение и почит. Участва и посещава и извънкласни форми ,като
театрални постановки и др.заедно с класа й, включва се в тържества, чете и
обсъжда също така детска художествена литература, спазва Правилника за
дейността на училището в което учи и няма наложени наказаиня и забележки.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По отношение на иска по чл. 150
СК, за увеличение на издръжка на детето С.,
съдът
намира, че същият е основателен.
Обстоятелствата по делото несъмнено сочат, че дедето
се нуждае от все повече средства
за издръжка и то съществено през периода
след присъждането на издръжката с цит. по-горе съдебно решение, особено като се
има предвид, че за задоволяване само на най-елементарните потребности от храна,
облекло, учебници, учебни пособия, а също и за извънучилищни занимания, както и
за духовно развитие и изграждането му като личност са необходими значителни по
размер средства (не на последно място и с оглед на инфлационните процеси в
страната). Тоест, в сравнение с реалните нужди на детето, размерът на
заплащаната от неговият баща (ответник в наст. производство) издръжка 60 лева
месечно е много,много занижен и същата е очевидно и явно недостатъчна.
От трайната
съдебна практика двамата родители
дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето (т. 7 от П 5–70–Пл. ВС). При определяне
размера на дължимата издръжка се имат предвид възможностите на дължащия
издръжката и следва да се съобразяват нуждите на децата с оглед на правилното
им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на
родителите съставляват основание за присъждане на по-големи по размер
издръжки... (т. 1 от П 5 – 81 – Пл. ВС). Дължащият издръжката обаче по принцип
не би могъл успешно да се позовава на безработица и др.т., при положение, че е
трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние да реализира
определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на издръжката (в
този смисъл са т. 11 и т. 12 от П 5 – 70 – Пл. ВС).
Ето защо, като взе предвид възрастта на детето (вече
на 10г. ) и несъмнената нужда от повече средства за покриване на увеличените му
потребности от издръжка, а така също като съобрази възможностите и на двамата
родители да дават издръжка съдът намира, че за задоволяване на въпросните
потребности (естествено, без такива с луксозен характер) ще са необходими минимум по 300 лева на месец, от която сума майката да осигурява 140 лв., а бащата останалите 160
лв., при положение, че и занапред дължимите грижи по отглеждането и
възпитанието на детето ще се полагат основно от майката.
По разбиране на този съдебен състав, така определения размер на издръжката е балансиран, т. е. общо взето е съобразен както с нуждите на детето, така и с възможностите на двамата родители и не би поставил под заплаха осигуряването на тяхната собствена издръжка. Съдът намира, че предложеното от ответника да заплаща издръжка в размер на 100 лв., е крайно недостатъчно, а имайки предвид и императивната разпоредба на чл.142,ал.2 от Семейният кодекс :” Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.”, и като взе предвид факта ,че МРЗ към настоящият момент в стараната е 460 лв., а от 01.01.2018 г. ще е вече 510 лв., то мин.издръжка в контекста на горната разпоредба е 115 лв.
От друга страна и двамата родители получават доходи над МРЗ.
Ето защо и предвид гореизложеното съдът намира, че
са налице условията на чл. 150 СК и в този смисъл ответника би могъл в
изпълнение на задължението си по чл. 143, ал. 2 СК да заделя определената му
парична издръжка по 160 лева месечно за осигуряване издръжката на
непълнолетното си дете. При това положение размерът на определената по гр. д. №
857/10г. издръжка е наложително да бъде изменен, като вместо по 60 лева ответника
да бъде осъден да заплаща на ищцата,в качеството й на майка и законен
предсатвител на детето С. по 160 лева ежемесечна издръжка, считано от 08.06.2017г.
(датата на завеждане на настоящия иск) до настъпването на законоустановени
причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката, със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО и на основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответника дължи и следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен
съд–Лом сумата 144.00 лева държавна такса
върху присъденото увеличение на издръжката, 1100 лв., разноски направени
от ищцата/ 600 лв. за възнаграждение за процесуално представителство и 500 лв.
разноски по обезпечителното производство/, както и 5.00 лева д.т. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното , съдът
Р
Е Ш И :
На основание чл. 150 СК ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гр. д. № 857/10 г. по
описа на Районен съд – Лом, както следва:
ОСЪЖДА Е.А.З. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на К.М.А. с ЕГН **********, в качеството й на майка и
законен представител на малолетната С.Е.А.
с ЕГН ********** вместо по 60 лв. – по 160
лв. месечна издръжка, считано от 08.06.2017 г. до настъпването на
законоустановени причини и условия за изменяване или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й
вноска до изплащането й.
ОСЪЖДА Е.А.З. ДА ЗАПЛАТИ
:
1./ по сметка на Районен съд – Лом сумата 144.00 лева
представляващи държавна такса върху присъденото увеличение на издръжката, и
5.00 лева държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
2./ на К.М.А. - 1100 лв., разноски направени от ищцата
нея по делото: 600лв. за възнаграждение за процесуално представителство и 500
лв. разноски по обезпечителното производство/.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в
двуседмичен срок от дата на обявяването му – 01.12.2017г. за ищцата и от датата
на получаването му за ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: