МОТИВИ към РЕШЕНИЕ по АНД № 328/2017 год. по описа на РС – Лом.

Обвиняемият-нарушител Ц.Х.П. е предаден на съд с обвинение по чл. 296, ал. 1 от НК – за това, че за времето от 06.06.2017 год. до 12.06.2017 год., в********, не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 99/31.03.2017 год., издадена по гр.д. № 462/2017 год. по описа на РС Лом в полза на М.Н.М.от********, като влязъл в жилище, находящо се в********, ******, обитавано от М.Н.М.от с.с., от което е отстранен за срок от една година на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Производството е по реда на Гл. ХХVІІІ от НПК.

Обвиняемият Ц.П. не се признава за виновен, като дава подробни обяснения, с които изгражда и защитна теза за липса на обективен елемент от състава на престъплението, за което е предаден на съд и които обяснения кореспондират с останалите доказателства по делото. Пледира за оправдателно решение.

Представителят на РП – Лом поддържа обвинението така, както е предявено, като намира същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира обвиняемият да бъде признат за виновен и с оглед чистото съдебно минало – да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба по реда на чл. 78а НК, чиито размер да бъде определен на 2000 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите визирани в чл. 13 и 14 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият Ц.Х.П. е роден на *** ***, със средно образование, българин, български гражданин, разведен, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.

Обвиняемият всъщност живее в********, в семейната къща на майка си, свид. М.Н.М., находяща се на ******. Баща му е починал.

В Постановлението на ЛРП от 15.06.2017 год. за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК е прието от фактическа страна следното:

Свид. М.М. и сина й, обл. Ц. П. живеят в ********, на горепосочения адрес, като между двамата съществували и дългогодишни конфликти, за които свид. М.всеки път сигнализирала органите на МВР, които от своя страна му изготвяли протоколи за полицейско предупреждение.

През м. Ноември, 2016 год., при пореден конфликт, полицейският служител Т.А. посъветвал свид. М.да потърси закрила от съда по реда на ЗЗДН. Така, с определение на ЛРС от 31.03.2017 год., по гр.д. № 462/2017 год., била издадена Заповед за незабавна защита, с предоставени мерки за закрила за срок от една година на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, като обв. Ц. П. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо майка си, бил отстранен от съвместно обитаваното жилище и му било забранено да се доближава до майка си, нейните места за отдих и социални контакти на разстояние по-малко от 50 м. Заповедта за незабавна е била връчена на свид. М. М.на 31.03.2017 год., а на обв. Ц. П. – на 06.06.2017 год.

Прието е за установено също, че през зимата обвиняемият се прибирал от чужбина и оставал да живее в дома на майка си, в ********, на ******. След възникнал скандал, той я бил изгонил при дъщеря й в ******. Прибирайки се в ********, на 10.03.2017 год., тя депозирала молба за закрила по реда на ЗЗЗДН и на 31.03.2017 год., „получила решение ведно със заповед за незабавно изпълнение“.

По време на воденото гр.д. № 462/2017 год. на ЛРС, обв. Ц. П. не се намирал на територията на Р България.

На 02.06.2017 год., обв. Ц. П. се прибрал в жилището в ********, като първоначално свид. М. М.не сигнализирала органите на полицията за това, че синът й не изпълнява заповедта за защита, а напротив – приела сина си в къщата.

На 06.06.2017 гд. Обв. Ц. П. ***, където му била връчена заповедта за защита. На същата дата той започнал да заплашва майка си по телефона. Прибрал са в ******** около 16,00 – 16,30 часа. Майка му била пред дома им. Обвиняемият започнал да я заплашва във връзка с връчената му заповед за незабавна закрила. Свид. М. М. се изплашила за живота и здравето си и не посмяла да се прибере, а към 23,30 часа отишла в дома на съседка, свид. Ц.И., която я приютила. Там останала до 12.06.2017 год.

В хода на съдебното следствие се установяват почти същите факти, но и детайли, които водят на различни изводи:

От обясненията на обв. Ц. П. се установява, че той е разведен и не живее на адреса, на който е регистриран, защото той е бил семейно жилище и вече е продаден. Живее в ********, с майка си. Работи като международен шофьор и на 14.03.2017 год. заминал за Франция, откъдето се прибрал на 02.06.2017 год. От познати разбрал, че е лишен от правото да пребивава в дома си, но въпреки това отишъл там. Майка му била в дома им, не му обяснила нищо. Между него и майка му отношенията били обтегнати, защото тя била направила завещание в полза на сестра му. Но от 02. Юни, когато се прибрал от чужбина, до 06. Юни, двамата си живели нормално, в общо домакинство. Не са се карали. Когато му връчили Заповедта за незабавна защита, той се ядосал и се скарал с майка си. Бил ядосан и затова я заплашвал. Тя наистина отишла при съседката. На 12.06.2017 год. го задържали в полицията. После се прибрал в дома си, майка му също се прибрала и сега отново си живеят заедно – майка му си оттеглила завещанието и двамата отново се сдобрили.

Свид. М.М. разказва, че през пролетта на тази година, на 10. Март, като станал скандала със сина й, дъщеря й я посъветвала да подаде молба за закрила по реда на ЗЗДН и я прибрала в *****. След около седмица сина й се обадил на сестра си и казал, че заминава за чужбина, а тя /майка им/ да си се прибира вкъщи и свид. М.се прибрала в ********. Междувременно тя се явила на делото за закрила по ЗЗДН и си получила решението от гражданския съд – още на 31. Март. Сина й тогава бил в чужбина. Откакто се прибрал, отношенията между двамата били нормални, не е имало скандали.

Тя била получила заповедта за защита към момента, когато обв. Ц. П. се прибрал от чужбина, а на него тогава същата не му била връчена още. Тя не му казала заповедта, защото я било страх, но му казала „Прибирай се, не те гоня“ – и той си останал и си живели нормално докато не му връчили заповедта от полицията. Тогава се ядосал и й се обадил по телефона и я изгонил от къщата. Тя за това отишла при съседката Ц.К.. Било я страх да се прибере. Скарали се на улицата пред къщата, обвиняемият се прибрал вътре, а тя отишла при съседката. На третия ден /09.06.2017 год./ дошъл кварталния да го търси, но сина й не бил вкъщи и тя се престрашила с полицая да отиде до дома си, като не посмяла да остане, а отново отишла при съседката К.. След 3-4 дни сина й дошъл и си я прибрал и сега си живеят, нямат проблеми и не се карат.

Къщата в ******** била строена от нея и покойния й съпруг, след чиято смърт тя завещала своята част на дъщеря си, за да я гледа. Сега е развалила завещанието. Тя вече е на години, сина й също, вече не иска скандали, иска да си живеят с него, да нямат проблеми, това е тяхно общо решение, на тях двамата.

От показанията на свид. Т. А.,*** се установява, че в полицейското управление е била получена Заповед за незабавна защита /от 10.03.2017 год./, за връчване на ответника, обв. Ц. П.. Заповедта била издадена срещу него, в полза на майка му, свид. М. Милкова. Заповедта му била връчена при отказ.

Заповедта за защита, издадена вече въз основа на съдебното решение била получена 20-тина дни по-късно, но обвиняемият, който работи като международен шофьор вече бил заминал за чужбина. На 06.06.2017 год. свид. Т. А. видял обвиняемия в близост до дома му и го поканил в сградата на полицията в гр. Лом, за да му бъде снето обяснение във връзка с друг случай, като същевременно му връчили и заповедта за защита от 31.03.2017 год. по гр.д. № 462/2017 год. на ЛРС. Обвиняемият се ядосал и още на място се обадил по телефона на майка си и започнал да й отправя заплахи. Три дни по-късно, в петък, 09.06.2017 год., от Кметството на ******** го уведомили, че обвиняемият е изгонил майка си от дома им. Свидетелят ги посъветвал да подадат сигнал на ЕЕН 112. Такъв сигнал се получил едва в понеделник, 12.06.2017 год. Посетил адреса, установил, че обвиняемият отсъствал, а майка му намерил при съседката Ц.К.. Завел я до дома й, но тя отказала да остане там. Установил обвиняемия на спирката, в близост до дома му и го задържали за 24 часа.

След като обвиняемият бил освободен от ареста, свидетелят не знае къде е отишъл, но предполага, че не живее вече на адреса на майка си и не го посещава. Не знае какви са отношенията между тях, но не е получавал повече оплаквания.

От служебно приложената от САС Съдебно деловодство при ЛРС справка за движението по гр.д. № 462/2017 год. на ЛРС се установява, че делото е образувано на 10.03.2017 год., по молба за защита по ЗЗДН от М.Н.М.срещу нейния син Ц.Х.П.. На същата дата, 10.03.2017 год., съдът е издал Заповед за незабавна защита, като на осн. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН съдът е забранил на обв. Ц. П. да се доближава до пострадалата М., жилището й, както и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 50 м.

Заповедта за незабавна защита има действие ДО издаването на Заповед за защита или отказът да бъде издадена такава с решението по делото.

Заповедта за незабавна защита е редовно връчена на обв. Цв. П., при отказ, на 16.03.2017 год., заедно с призовката за откритото съдебно заседание, а на молителката не е била връчена, тъй като не е била открита на посоченият от нея адрес.

За насроченото на 31.03.2017 год. открито съдебно заседание страните са били редовно призовани – ответникът /сега обвиняем/ - както се посочи по-горе при отказ, а молителката, свид. М. М.– по телефона.

В проведеното на 31.03.2017 год. съдът е постановил Решение, с което е уважил искането на молителката и е издал Заповед за защита срещу домашно насилие № 99/31.03.2017 год., с която е наложил на ответника мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, за срок от една година.

Заповедта за защита е връчена на молителката, свид. М. М. същия ден, на 31.03.2017 год., а на ответника – обв. Ц. П., на 06.06.2017 год., заедно с препис от решението по гр.д. № 462/2017 год.

Бързото производство № 716/2017 год. е образувано на 12.06.2017 год.

Видно от показанията на свид. М. М., на следващия ден, 13.06.2017 г од. и тя се е прибрала в дома си.

На 13.06.217 год. обв. Ц. П. е депозирал въззивна жалба срещу решението по гр.д. № 462/2017 год. на ЛРС, а на 19.06.2017 год., свид. М. М.е депозирала отговор на въззивната жалба.

Тъй като настоящият съдия-докладчик е докладчик и по гр.д. № 462/2017 год. на ЛРС, служебно му е известно, че с отговора си свид. М. М.е десезирала съда от искането си за защита по ЗЗДН, като се е отказала иска си.

За това и на осн. чл. 233, изр. 2-ро ГПК, първоинстанционното решение подлежи на обезсилване.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена на базата на обясненията на обвиняемия, показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като обективни, взаимосвързани и безпротиворечиви помежду си и с останалите доказателства, както и от приобщените такива от досъдебното производство, по реда на чл. 283 от НПК чрез прочитането им досежно съставомерните факти и обстоятелства.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна страна, подсъдимият с деянието си не е осъществил състава на престъпление по чл. 296 ал.1 НК като за времето от 06.06.2017 год. до 12.06.2017 год., в********, не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие № 99/31.03.2017 год., издадена по гр.д. № 462/2017 год. по описа на РС Лом в полза на М.Н.М.от********, като влязъл в жилище, находящо се в********, ******, обитавано от М.Н.М.от с.с., от което е отстранен за срок от една година на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.

Това е така, тъй като издадената на 10.03.2017 год. Заповед за незабавна защита по гр.д. № 462/2017 год. на ЛРС, която му е връчена на 16.03.2017 год., съгл. чл. 19 ЗЗДН има действие до издаването на заповед за защита или отказа на съда.

Такава заповед е издадена на 31.03.2017 год. и е връчена на пострадалата незабавно. Т.е., тя е разполагала с нея, макар и същата да не е била връчена на обвиняемия към 02.06.2017 год., когато той се е прибрал от чужбина в дома на майка си и тя го приела в дома си и двамата живели „нормално“.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК, за което е предаден на съд обв. Ц. П. се изразява в неизпълнение на Заповед за защита от домашно насилие.

В тази хипотеза всяко едно действие, което е в разрез с постановените от съда мерки за защита, съставляващи вменени на задълженото лице задължения за действия и бездействия, би съставлявало престъпление, наказуемо по НК.

В конкретния случай обаче, изводите на обвинението за съставомерност на деянието не се споделят от съда.

Несъмнено, по своя характер Решение № 99/31.03.2017 год., с инкорпорираната в него Заповед за защита от домашно насилие е осъдително решение, с което: на първо място, със силата на пресъдено нещо се установява между страните – Ц.П. и М.М. фактът на упражнено от първия по отношение на втората психическо насилие, съставляващо домашно такова. Силата на пресъдено нещо обаче решението придобива едва с влизането в сила.

В случая, по силата на закона – чл. 20 ЗЗДН, е допуснато предварително изпълнение на невлязлото в сила решение. Така, на решението предварително е придадена годна основа за съгласуване на поведението на страните.

За да има то действие по отношение на обвиняемия обаче, е необходимо решението и инкорпорираната в него заповед за защита да му бъда редовно връчени.

Що се касае до свид. М. М., съдебното решение й е връчено на 31.03.2017 год. Това означава, че тя е била овластена, по силата на допуснатото предварително изпълнение да действа съобразно с установеното от съда правно положение – да упражнява правата си на живот, здраве чест, достойнство.

Съдебният акт й е дал в нейна полза защита с постановената срещу сина й санкция – да приеме за изпълнение всички постановени от съда на осн. чл. 5, ал. 1 ЗЗДН мерки за закрила, съставляващи задължения за действия и други, за въздържане от действия.

Целта на предприетите мерки е да се преустанови контакта и съжителството между майката и сина, защото то е причина за упражняваното от обв. Ц. П. срещу свид. М. М.насилие.

Макар и решението да е задължително и за двете страни, свид. М. М.не се е съобразила с регулиращата му функция. Решила е да прибере сина си след връщането му от чужбина и е продължила да съжителства в едно домакинство с него и след образуването на настоящото производство.

Доколкото обвиняемият е знаел за издадената на осн. чл. 18 ЗЗДН Заповед за незабавна защита от 10.03.2017 год., макар и връчена му при отказ, той е могъл да предполага, а и от обясненията му е видно, че прибирайки се от чужбина е чул от хора в селото, че има издадена заповед. Това означава, че и той не се е съобразил със съдебното решение.

Съгл. §1 ЗЗДН, за неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно разпоредбите на ГПК.

Съгл. чл. 249 ГПК, съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото.

В случая, доколкото решението по гр.д. № 462/2017 год. не е било влязло в сила към инкриминирания период – 06. – 12.06.2017 год., страните са се възползвали от друга законова възможност – в становището си по подадената от обв. Ц. П. жалба срещу решението, свид. М. М.е десезирала съда от спора, поради което и на осн. чл. 233 ГПК, първоинстанционното решение подлежи на обезсилване от въззивния съд.

Право на личността е да избере начина си на живот и кръга на лица, с които да контактува.

И макар ЗЗДН да не регулира изрично действията на новонастъпили факти, в случая – за периода от 02.06.2017 год. – 06.06.2017 год. свид. М. М.се е отказала от предоставената й защита, като по своя воля е приела сина си в дома си. Тъй като свид. М.не е претендирала принудително изпълнение на наложените в нейна защита комплекс от мерки, а по своя воля се е помирила със сина си, съдът в този си състав намира, че в случая признатото й с решението по гр.д. № 462/2017 год. на ЛРС право, за което е допуснато предварително изпълнение се е погасило.

Ето защо, съдът в този си състав приема, че поради този новонастъпил факт – съжителството в едно домакинство между страните – обв. Ц. П. за периода 02-06.06.2017 год., въпреки допуснатото предварително изпълнение, Заповедта за защита вече не се ползва с изпълнителна сила срещу подсъдимия. И тъй като не е имало годна за изпълнение заповед за защита, съдът приема, че обв. Ц. П. не би могъл да не я изпълни. Ако това е възможно, то не по-малко отговорна за неизпълнението й или за осуетяване на изпълнението й е свид. М. М..

Нещо повече, в последствие свид. М. М.е десезирала съда от искането си за защита и както се посочи по-горе, решението и издадената с него заповед подлежат на обезсилване.

За това, издадената на 31.03.2017 год. срещу обв. Ц. П. Заповед за защита срещу домашно насилие по гр.д. № 462/2017 год. не е била годно изпълнително основание към безспорно и безпротиворечиво установения по делото акт на домашно насилие за периода 06.06. – 12.06.2017 год.

По тази причина, срещу обвиняемия е следвало не да се образува бързо производство и съдебно наказателно производство, а е следвало свид. М. М.да бъде насочена – ако желае, да предяви нова молба за защита от проявеното срещу нея домашно насилие от страна на сина й.

За това и съдът не споделя становището на прокурора, че към момента на извършване на деянието – за периода 06.06. – 12.06.2017 год., обвиняемият е осъществил от обективна страна съставът на престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, доколкото има нарушаване на заповедта за защита.

От субективна страна е налице следното: престъплението по чл. 296, ал. 1 НК е умишлено, поради което са необходими доказателства обвиняемият да е умишлено – т.е. – да е съзнавал обществено опасния характер на деянието, да е съзнавал обществено опасните последици и да е искал или допускал настъпването им. От доказателствата по делото се установява, че за периода 02-06.2017 год. той не е знаел, но е могъл да предполага, че срещу него има издадена Заповед за защита срещу домашно насилие и въпреки това е живял спокойно с майка си, в дома й в ********.

Действията му през процесния период – от връчването на заповедта на 06.06.2017 год. до 12.06.2017 год., когато е задържан за 24 часа, безспорно са умишлени, но са насочени не към неизпълнение на вече издадената заповед, която както се коментира по-горе вече е била суспендирана от двете страни по гр.д. № 462/2017 год. на ЛРС, а към осъществяване на нов акт на домашно насилие, за който свид. М. М.не е потърсила защита.

По отношение на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК, в което е обвинен, в случая липсва умисъл.

Ето защо, съдът, на осн. чл. 378, ал. 4, т. 2, вр. чл. 304 НПК оправда обвиняемия по повдигнатото му обвинение в извършването на престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: