Мотиви по НОХД 36/17г. по описа на ЛРС

Районна прокуратура гр.Лом е внесла Обвинителен акт по досъдебно производство №375/2017год. по описа на РУ МВР гр.Лом, респ. пр. преписка № 494/2017год. по описа на ЛРП срещу Л.А.П. за извършено престъпление по чл.183,ал.4 вр.ал.1 от НК.

Подсъдимият Л.П. е обвинен в това, че като осъден с влязло в законна сила Решение по Гражданско дело № 468/2010год. по описа на РС гр.Лом, да заплаща месечна издръжка в размер на 80.00лева, за издръжка на свой низходящ, чрез Р.Ф.Д. ***, като майка и законен представител на малолетната им дъщеря Ф.А. , съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, за периода от 01.07.2014год. до 30.04.2017год. или общо 34 месечни вноски, на обща стойност от 2270.00лева - престъпление по чл.183, ал.4, вр.ал.1 от НК.

В открито съдебно заседание съдията-докладчик по искане на подсъдимият П. е отменил определението си за разглеждане на делото по общия ред, като делото е продължило по реда на диференцираната процедура по Гл. Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”, съгл. ТР №1 от 06 април 2009год.

След като подсъдимия в съдебно заседание се призна за виновен по повдигнатото му обвинение, като изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тях, производството е разгледано по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Прокурорът поддържа обвинението, което намира за доказано по безспорен и категоричен начин и пледира за налагане на конкретно по вид и размер наказания. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК и предлага това наказание да е пробация.

Защитникът на подсъдимия, адвокат В.Иванова , пледира за определяне на наказание спрямо подсъдимия при условията на чл. 55, ал.1, т.2, буква „в” от НК.

Подсъдимият П. в правото си на лична защита и последната си дума по чл.297, ал.1 от НПК не отрича дължимата издръжка, сочи, че е бил безработен дълго врем. Твърди,че започва работа и ще плаща редовно дължимата издръжка.

Производството се разви при условията и реда на чл. 370, ал. 1 и сл. НПК – чл. 371, т. 2 НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, по искане на подсъдимата.

Доказателствата по делото са гласни – направените от подсъдимия самопризнания, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства приети и приобщени от съда, като подкрепящи самопризнанието на подсъдимият Л.П..

Доказателствата по делото са писмени. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на свидетелите.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Подсъдимият Л.А.П. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***., българин, български гражданин, със основно образование, с ЕГН **********, осъждан- видно от приложеното удостоверение за съдимост по делото.

От съвместното съжителство на подсъдимият и св.Р.Д. *** се родили две деца : Ф. и Леонардо/който не бил припознат от подсъдимият/.

С решение по гр.д. № 468/2010 г. по описа на ЛРС, родителските права върху малолетното им дете били предоставени на майката. Със същото решение подсъдимият бил осъден да изплаща издръжка на своя низходящ , в размер на 80.00 лв. месечно.

След влизане в сила на съдебното решение по Гражданско дело №468/2010год. по описа на РС гр.Лом подсъдимият не е изпълнявал редовно задълженията си да предоставя месечна издръжка на дъщеря си, поради което с присъда по НОХД 755/14 по описа на ЛРС му е наложено наказание „пробацияВъз основа на влязлото в сила решение на 9.12.2010г. решение по гр.д. 468/10г. на ЛРС е издаден изпълнителен лист, по което подс.П. бил осъден да плаща месечна издръжка по 80,00лв. в полза на св.Р.Д., в качеството й на майка и законен представител на детето им Ф.. В СИС при ЛРС било образувано и изп.дело № 20131620400045 П опроизводството е приложена и сметка за размера на дължимата сума, а на подсъдимият била изпратена покана за доброволно изпълнение.

По ДП била назначена ССЕ, от която се установява, че общата стойност на дължимата месечна издръжка в размер на 80 лв. за периода 1.7.2014г. до 30.4.2017г. е 2270 лв. за 34 месец.

Така за периода от 04.02. 2015год. до 01.07.2016. включително не е заплатила общо 16 месечни вноски .

По доказателствата:

Горното се установява от фактическа страна от направените от подсъдимия в съдебно заседание самопризнание, което изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство и приети от съда писмени доказателства събраните по ЗМ № 375/2017г. по описа на РУ на МВР гр.Лом.

Съдът изцяло дава вяра на показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи за изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимият П. дадени на досъдебното производство, тъй като са подробни, последователни и логични, а освен това кореспондират на съвкупния доказателствен материал.

Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК. Те са изготвени съгласно изисквания на НПК и са годни доказателствени средства, относими към предмета на доказване и неоспорени от страните.

При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия съгласно чл. 371, т. 2 НПК и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.

Налице са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението за деяние по чл.183, ал.4 вр.ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин. Съобразявайки принципите визирани в чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и ал. 3 и чл. 16 от НПК, съдът постанови осъдителна присъда, а не защото подсъдимия направи самопризнание по смисъла на чл. 371, т. 2 НПК.

Съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият Л.П. е осъществил състава на престъпление по чл.183, ал.4 от НК, а именно, че като осъден с влязло в законна сила Решение по Гражданско дело 755/14г. не е изпълнявал редовно задълженията си да предоставя месечна издръжка на дъщеря си.Така за периода от 01.07. 2014год. до 30.04.2014. включително не е заплатил общо 34 месечни вноски , като общо задълженията му възлизат на сумата от обща стойност 2270.00лева ,за посоченият по-горе период.

Обект на престъплението по чл.183, ал.4 от НК са обществените отношения, свързани с брака, семейството и младежта, защитени от раздел I на гл.IV на НК. Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма на бездействие, трайно и непрекъснато в определен период от време. Изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на задължение за издръжка на низходящ, за което има в сила решение на граждански съд, в размер на две и повече месечни вноски. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс.

В действителност от събраните в хода на досъдебното производството доказателства по категоричен начин се установява, че подсъдимият не е изпълнил семейноправните си задължения по издръжка на своя низходящ - дъщеря си |Ф., за повече от два месеца. Нещо повече, касае се за формално неизпълнение на задължението по чл.143,ал.2 от СК /"Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си"/ за период от една година и четири месеца, през който подсъдимият съзнателно, при липса на обективна невъзможност, е неглижирал семейноправните си задължения към своя низходящ.

От субективна страна деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл - подсъдимият П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им – чл.11,ал.2, пр. 1 от НК. Субекта на престъплението е пълнолетно и вменяемо лице, каквито обективни признаци притежава подсъдимият П., който съзнателно, т.е. при форма на вината - пряк умисъл - не е изпълнила законоустановеното си задължение към низходящия си – детето Ф., въпреки че е предвиждал и целял настъпването на общественоопасните последици от деянието си. В този смисъл и тъй като вината съставлява субективно отношение на дееца към осъщественото деяние и престъпните му последици, то и умисълът се обективира именно чрез бездействието на дееца по заплащане на дължимите суми по издръжката, в каквато форма на изпълнително деяние е реализирано престъплението.

По наказанието:

Съдът намери, че в настоящия случай не е приложима привилегированата норма на чл.183, ал.3 от НК, която позволява да не се наложи наказание на подсъдимия, ако същия до постановяване на присъдата от първоинстанционния съд изпълни изцяло задълженията по внасяне на дължимите издръжки и от деянието не са настъпили други вредни последици за пострадалата. Видно от доказателствата по делото, няма данни за плащане на сумата.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимият П. и след преценка разпоредбата на чл.57, ал.1 от НК, съдът намира, че най-подходящото по вид измежду предвидените алтернативни наказания в чл.183, ал.4,вр.ал. 1 от НК е това по чл.37, ал.1, т.2 от НК е "Пробация".

Съдът счете, че в случая е налично изключително смекчаващо обстоятелство като прие това, че подсъдимият П. е млад човек, когато вече е в трудово правоотношение и заявява , че ще плаща дължимата издръжка, а към процесния период е бил трайно безработен, съжалява и се разкайва. Поради тези съображения съдът намира, че изброените обстоятелства намаляват обществената опасност на престъплението и са основание за прилагане на чл.55 от НК.

Поради тези съображения, на основание чл.183, ал.1, пр. 3 от НК и чл.55, ал.1,т.2, буква „в” от НК съдът намери за справедливо на подсъдимата Лефтера Емилова кирилова да бъде наложено наказание "ГЛОБА" в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/ в полза на Държавния бюджет.

Районният съд в този му състав е на становище, че така определеното на подсъдимия наказание ще окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху личността на извършителя, но и върху другите неустойчиви лица, в каквато насока е и основния смисъл на генералната и специална превенция по чл.36 от НК. Наказание от друг вид или по – голямо като размер от наложеното имайки предвид конкретното деяние и последиците му, в това число личността на подс. Кирилова, по разбиране на настоящия съд ще бъде несъразмерно тежко и не съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.

По разноските и веществените доказателства:

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият П. да заплати по сметка ОД на МВР Монтана разходите направени по ДП за ССЕ. На основание чл. 190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Лом държавна такса в размер на 5.00лева /пет лева/, за служебно издаване на изпълнителен лист.

По делото няма приобщени веществени доказателства, поради което и съдът няма произнасяне в такава насока.

Престъпното деяние е осъществено от подсъдимия поради незачитане на родителските задължения, както и неизпълнение влезлите в сила актове на съда.

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си и изготви мотивите си .

Районен съдия: