Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 19.01.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен
съд, в публичното съдебно заседание на първи ноември, две хиляди и осемнадесета
година в състав:
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 1337 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК.
Предявен е
иск от Н.Е.Н., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника, адв. Р. Б.,
МАК, срещу
Р.Д.Р., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на арендни плащания.
Ищецът посочва,
че с Договор за Аренда от 10.05.2012 год., вписан в Сл.Вп. – Лом, дв.вх.рег. №
3718/16.05.2012 год., акт 284, т. 8, А.Л.А., ЕГН **********, е отдал под аренда
на ответника собствената си земеделска земя – имот № 030142 – нива от 4,703
дка, в землището на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, за срок от 6 стопански години,
считано от стопанската 2012/2013 год., за цена от по 35 лв./дка.
Договорена била
възможност за актуализация на арендните плащания и устоно, в началото на 2015
год. било уговорено плащане от по 50 лв./дка.
С Ноариален акт № 160/30.12.2014
год. на Нотариус С.С., рег № 577 в РНК, ищецът
придобил, по силата на покупко-продажба, собствеността върху посочения по-горе
имот № 030142, за което ответникът бил уведомен устно и заплатил на новия
собственик – сега ищец, арендното плащане за стопанската 2014/2015 год., в
размер на по 50 лв./дка.
Поради неплащане от
страна на ответника за следващата стопанска година – 2015/2016 год., по
заявление на ищеца, по ч.гр.д. № 886/2017 год. била издадена заповед по чл. 410
ГПК от 25.04.2017 год., за сумата от 235,15 лв., представляваща дължимо арендно
плащане за стопанската 2015/2016 год., в размер на по 50 лв./дка, ведно със
законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението, до окончателното плащане на сумата.
Тъй като ответникът
се възползвалл от правото да възрази срещу издадената заповед по чл. 410 ГПК,
за ищеца възникнал интерес да предяви иск за установяване на вземането си.
За
това се иска: да бъде признато от съда за установено, че ответникът дължи
ищеца сумата от 235,15 лв., главница представляваща неплатена сума за арендно
плащане от по 50 лв./дка, за стопанската 2015/2016 год., по Договор за Аренда от 10.05.2012
год., вписан в Сл.Вп. – Лом, дв.вх.рег. №
3718/16.05.2012 год., акт 284, т. 8, за имот № 030142 – нива от 4,703 дка, в
землището на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, ведно със законната лихва върху
главницата от 25.04.2017 год. до окончателното изплащане, за които има издадена
Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 886/2017 год. на ЛРС.
Претендират се и разноските по исковото и заповедното производство.
Иска се съдът да допусне предварително изпълнение на решението – на осн.
чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
В отговора си, ответникът счита предявеният иск за
допустим, но неоснователен, като оспорва да е била постигната устна уговорка за
увеличение на цената на арендното плащане от 35 на 50 лв./дка.
Твърди, че такава уговорка – предвид характера на договора, би следвало да се
оформи с анекс, сключен във форма, следваща формата на договора.
В случая, такава липсва.
Твърди, че е изпълнил точно задълженията си, като е превел по банков път дължимите 35 лв./дка
за стопанската 2015/2016 год., но тъй като предходните години бил заплатил
повече от дължимото, то с последното плащане само бил довнесъл разликата.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира разноски.
В съдебно заседание
ищецът се представлява от адв. Р. Б., МАК, редовно упълномощен, който заявява
изменение на иска, като намалява претенцията за главница от 235,15 лв. на
164,60 лв., в който размер го поддържа като основателен и доказан, а за
разликата до 235,15 лв. се отказва от претенцията.
Изменението на иска е прието
с протоколно определение от 15.09.2017 год., а отказът от иска – с протоколно
определение от 29.09.2017 год.
Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът не се явява,
не се представлява.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
По ч.гр.д. № 886/2017 г. по описа на ЛРС,
е издадена, на осн. чл.410 ГПК, Заповед № 698/25.04.2017 год., за изпълнение на парично
задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника, за сумата 235,15 лв. /двеста тридесет и
пет лв., 15 ст./, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 25.04.2017 год.,
до изплащане на задължението, както и сумата от 325,00 лв. /триста двадесет и пет
лв./ разноски по заповедното производство, от които: 25,00 лв. – държавна такса
и 300,00 лв. – адвокатски хонорар.
Съобщението за издадената
заповед за изпълнение е връчено на длъжника на 02.05.2017
год. /видно от отбелязването на съобщението/.
От длъжника по заповедното
производство и настоящ ответник, в срок е подадено Възражение от 16.05.2017г. и съдът, с Разпореждане
от 17.05.2017 год. е указал на
заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението.
Съобщението е получено от
заявителя, ищец в настоящото производство на 22.05.2017 г.
Искът на Заявителя, основан на
чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е предявен
в указания срок /на 20.06.2017 год./.
В с.з. страните са се съгласили
с изготвения от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият
е обявен за окончателен.
От писмените доказателства се
установява, че с Договор за аренда на земеделска земя от 10.05.2012 год.,
вписан в Сл.вп. – Лом на 16.05.2012 год., Дв.Вх.рег. № 3718, акт № 284, т. 8, А.Л.А.
от *****, обл. Враца, като арендодател, е отдал под
аренда на отв. Р.Д.Р., имот № 030142 – нива от 4,703 дка, за срок от 6
стопански години, считано от стопанската 2012/2013 год.
Цената на арендното плащане е
уговорена на 35 лв./дка, като се актуализира всяка година.
В чл. 10.2 от Договора е
уговорено, че същият се прекратява при продажба на земята от собственика, с
писмено уведомление до 01.05. на настоящата стопанка година, а в чл. 11 – че
всяко изменение в него се извършва със съгласието на двете страни, но не
по-късно от 01.05. на на стоящата стопанска година.
С Нотариален акт № 160, т.
ХХVІ, рег. № 13321, д. № 2169/30.12.2014
год., на Нотариус С.С., рег. № 577 в РНК, р-н на
действие ЛРС, ищецът Н.Е.Н. е признат за собственик по силата на покупка на
наследство, на цялата нива от 4,703 дка, имот № 031142 в землището на гр.
Вълчедръм, обл. Монтана, както и на по 1/5 ид.ч. от други осем имота.
На 07.11.2014 год.,
ответникът е превел на Т.А. от *****, сумата от 182,72 лв. /приложеният на л.
20 касов бон за сумата от 159,00 лв. е нечетлив./
С РКО от 14.01.2016 год., ответникът е изплатил на ищеца, чрез М.К., сумата от 235,00 лв. – рента 2014/2015 год.
за 4,073 дка.
С Платежно нареждане от 05.05.2017 год., на М.Е.К.
ответникът е превел сумата от 94,06 лв.,
рента за 2015/2016 год. за имот №
030142 с пояснение – Н.Е.Н..
Според заключението на вещото
лице, прието по делото, дължимата сума от 35 лв./дка по процесния аренден
договор за 4 стопански години е 658,40 лв.
Платената от ответника сума
за този период е 676,38 лв., или със 17,98 лв. в повече.
Според вещото лице, ако се
приеме за дължима устно уговорена цена от 50 лв./дка по договора, то
задължението за четирите стопански години би било в размер общо на 799,50 лв.
/от които за стопанските 2014/2015 и
2015/2016 години – от по 235,15 лв./, като оставащата сума за плащане би била в
размер на 123,12 лв.
При така установеите факти,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против
надлежна страна по спора, в законоустановеният едномесечен срок.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и има за предмет да се установи съществуването на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Разпределяйки доказателствената тежест, съдът е указал на ищеца, че той следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и
изискуемостта на вземането си, а на ответника – възражението за плащане.
Първоначално се претендира установяване дължимост на сумата от 235,15 лв.,
главница представляваща неплатена сума за арендно плащане от по 50 лв./дка, за
стопанската 2015/2016 год., по Договор
за Аренда от 10.05.2012 год., вписан в Сл.Вп. – Лом,
дв.вх.рег. № 3718/16.05.2012 год., акт 284, т. 8, за имот № 030142 – нива от
4,703 дка, в землището на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, ведно със законната лихва
върху главницата от 25.04.2017 год. до окончателното изплащане, за които има
издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 886/2017 год. на ЛРС.
В последствие
размерът на претенцията е намален на 164,60 лв., като за горницата от 70,55 лв.
е заявен и приет отказ от иска.
По делото не се
спори, че ищецът, от 30.12.2014 год. е
собственик на имот № 030142 – нива от 4,703 дка в землището на гр. Вълчедръм,
за който имот е сключен и вписан аренден договор между ответника/арендатор и
предишния собственик А.А..
При липса на
оспорване в тази насока, следва да се приеме, че ответникът е своевременно
известен за промяната в собствеността, още повече, че с РКО от 14.01.2016 год.
е изплатил на ищеца, чрез М.К., сумата от 235,00 лв., като изрично е записано,
че плащането е за имот от 4,703 дка и е за стопанската 2014/2015 год.
Обикновено
пресмятане показва, че заплатената от ответника рента за стопанската 2014/2015
год. е в размер на 49,97 лв./дка.
В тази връзка,
съдът приема за основателно възражението на ответника, че договорената между
страните промяна в цената на арендното плащане следва да е оформена във формата
на договора, поради което и ищецът неоснователно претендира плащане за
следващата стопанска година – 2015/2016 от 50 лв./дка, вместо по 35 лв./дка.
Съдът обаче не
приема за основателно възражението на ответника, че тъй като за предходните
години е заплащал повече от уговореното, за стопанската 2015/2016 год. е
"направил довнасяне на разликата, която дължи".
Това възражение е
опровергано от самия ответник, който е отразил в описаното по-горе РКО от
14.01.2016 год., че основанието за плащане на сумата от 235 лв. е рента за
2014/2015 год. /а не и авансово за следващия период/.
За процесния период
– стопанската 2015/2016 год., следва да се приеме задължение в уговорения в чл.
2 от арендния договор размер – 35 лв./дка, или общо 164,61 лв. за имот №
030142, целия от 4,703 дка.
От тази сума, след
намаляването на цената на иска се претендират 164,60 лв.
След завеждането на
Заявлението по чл. 410, по което е образувано ч.гр.д. № 886/2017 год. и след
връчването на издадената въз основа на него Заповед по чл. 410 ГПК, в срока за
доброволно изпълнение по чл. 414, ал. 1 ГПК, ответникът е изплатил чрез М.К.,
сестра на ищеца, сумата от 94,06 лв.
Това плащане се
признава от ищеца в първото съдебно заседание – 15.09.2017 год.
Следователно, за
него /ищеца/ няма правен интерес да иска установяване чрез иск по чл. 422 ГПК
на дължимостта на платената вече част от рентата.
Искът е основателен
и доказан за разликата от 70,55 лв. между дължимата рента за стопанската
2015/2016 год. – общо 164,61 лв. и платената в срока за доброволно изпълнение
по заповедното производство сума от 94,06 лв.
При тези мотиви,
искът следва да се уважи до размер от 70,55 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Производството
следва да се прекрати по отношение на частично платената в срока за доброволно
изпълнение сума от 94,06 лв. – поради недопустимост на иска.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата /т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС/,
съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските,
сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
И двете страни
претендират разноски. Доказателства за сторени такива, както и списък по чл. 80 ГПК е представил
само ищеца – за общо 770 лв., от които 325 лв. – по заповедното производство по
ч.гр.д. № 886/2017 год. на ЛРС и останалите 445 лв. – по исковото.
От сторените в
исковото производство разноски – общ 445 лв., съобразно уважената спрямо
прекратителната част, следва да се
присъдят 96,57 лв.
От сторените в хода
на заповедното производство разноски, такива следва да се присъдят съобразно установената
като дължима част от претенцията – защото въпреки извършеното в срока за
доброволно изпълнение частично плащане, ответникът с поведението си е станал
причина за завеждането на делото.
Т.е., от сторените
разноски по заповедното производство – общо 325 лв., ответникът ще следва да
заплати на ищеца 227,50 лв.
В обобщение,
съобразно изхода от делото, ответникът ще следва да заплати на ищеца 324,07 лв.
– разноски за водене на делото, от които 227,50 лв. – по заповедното и 96,57
лв. – по исковото производство.
Искането за
допускане на предварително изпълнение на решението е неоснователно и не следва
да се уважава, тъй като предявеният иск е установителен – т.е. решението няма
осъдителен титул /освен в частта за разноските, по отношение на които не следва
да се постановява предварително изпълнение/.
Мотивиран от
горното, Съдът
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че Р.Д.Р., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на Н.Е.Н., ЕГН **********,***, СУМАТА от 70,55 лв.
/седемдесет лева, петдесет и пет ст./,
главница представляваща неплатена сума за арендно плащане за стопанската
2015/2016 год., по Договор
за Аренда от 10.05.2012 год., вписан в Сл.Вп. – Лом,
дв.вх.рег. № 3718/16.05.2012 год., акт 284, т. 8, за имот № 030142 – нива от
4,703 дка, в землището на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, ведно със законната
лихва върху главницата от 25.04.2017 год. до окончателното изплащане, за които
има издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 886/2017 год. на ЛРС, КАТО отхвърля иска над уваженият размер от 70,55 лв., до претендираният
размер от 164,60 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕКРАТЯВА производството
като НЕДОПУСТИМО пореди липса на правен интерес, по отношение искането за
установяване дължимост на сумата от 94,06 лв, представляваща частично плащане, в
срока за доброволно изпълнение на претендираната по ч.гр.д. № 886/2017 год. на ЛРС сума, за която е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.04.2017 год.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Р.Д.Р.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Е.Н.,
ЕГН **********,***, СУМАТА от 324,07 лв. /триста двадесет и четири лева, 07 ст./
– разноски за водене на делото, от които 227,50 лв. – по заповедното и 96,57
лв. – по исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Районен съдия: