Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

 

                   

                                                        №

                                     

                                      12.02.2018г., гр.Лом

     

 

                            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

          РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в публичното заседание на дванадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

 

 

        при секретар Даниела Ценкова като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 40/2017г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

       Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск от Ц.В.С. с ЕГН ********** ***, против «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД с ЕИК *****, гр.*****, за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по  Изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 775/2010г. по описа на ЛРС, главница в размер на 181,42лв, лихва в размер на 118,49лв за периода от 30.06.2010г. до 17.11.2016г., неолихвяеми вземания в размер на 56,20лв и разноски по делото в размер на 125лв, за събирането на които е образувано изп.дело № 20167480400348/2016г., по описа на ЧСИ М.И., с рег.№ 748 в КЧСИ с адрес гр.****, поради погасяването им по давност.

      Правно основание: чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

      Петитум: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че претендираното от него вземане по Изпълнителен лист издаден по гр.д. № 775/2010г. по описа на ЛРС, главница в размер на 181,42лв, лихва в размер на 118,49лв за периода от 30.06.2010г. до 17.11.2016г., неолихвяеми вземания в размер на 56,20лв и разноски по делото в размер на 125лв, за събирането на които е образувано изп.дело № 20167480400348/2016г., по описа на ЧСИ М.И., с рег.№ 748 в КЧСИ с адрес гр.**** е погасено по давност.

       С писменият отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Даниела Въчева, ответника по делото е оспорил пасивната легитимация, с твърдението, че вземането предмет на делото е цедирано от ответника на «Кредит Инкасо Инвестмънт» ЕАД, съгласно Договор за цесия от 10.01.2017г., поради което «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД не е пасивно легитимирана страна по делото.

       С Определение от 27.03.2017г. съдът е оставил без движение Исковата молба, по която е образувано гр.д. № 40/17г. по описа на ЛРС, и е предявен е отрицателен установителен иск от Ц.В.С. с ЕГН ********** ***, обл.Монтана против «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД с ЕИК ****, гр.*****, като предявен срещу ненадлежна страна и е дал указания в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира ответника по делото, с оглед направените възражения от страна на посочения ответник по ИМ за цедиране на задължението предмет на делото от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД на „Кредит Инакасо Инвестмънт” ЕАД преди образуване на настоящето производство, като бъде уведомен, че при неизпълнение на дадените указания ИМ ще бъде върната, тъй като предявеният с нея  иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК се явява процесуално недопустим.

      С Молба вх.№ 8282 от 2605.2017г. ищеца по делото е посочил, че на него не му е известен такъв договор, поради което моли да се счита предявеният от него иск, като алтернативно предявен и спрямо «Кредит Инкасо Инвестмънтс» ЕАД гр.*****.

      С Определение от 31.05.2017г. съдът е конституирал в качеството на ответник по делото „Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.****, като на осн. чл.131 от ГПК е изпратил препис от ИМ, и е предоставил възможност за отговор, в едномесечен срок.

      Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от страна на ответника «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ» ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представляваноот прокуриста З.Н.Д., чрез пълномощника си юрисконсулт С.П.С., в който намират предявеният иск за основателен, като молят съда да постанови съдебно решение при признание на иска и да присъди, направените в производството разноски в тежест на ищеца, поради наличие на предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.

       В съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява, не изпраща процесуален представител.

       Ответниците по делото не се представляват. Постъпили са молби от техните процесуални представители за разглеждане на делото в тяхно отсъствие и постановяване на решение при признание на иска.  

       Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

       Съдът е сезиран с отрицателно установителен иск по чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

       В Исковата молба се твръди, че с Решение по ч.гр.д. № 775/10г. по описа на ЛРС ищеца е осъден за плати на ответника или на лицето от което той е изкупил дълга сумата от 181,42лв. Решението на съда е влязло в законна сила на 22.07.2010г., като от този момент в продължение на пет години не са предприемани каквито и да е действия насочени към събиране на това вземане.

       Твърди се, че такива са предприети през 2016г. когато от страна на ответника е депозирано искане за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ М.И. рег.№ 748 при Камарата на ЧСИ и район на действие ОС гр.Монтана, като е образувано изп.дело № 20167480400348.

       В ИМ се твръди, че в резултат на натрупани лихви, разноски, разноски по изпълнителното прозиводство в крайна сметка му е връчена призовка за дорбоволно изпълнение за сума общо в размер на 1 587,63лв, като са предприети и принудителни мерки от ЧСИ против него – запор върху сметки, запори и опис на имущество.             

       Твръди, че правото за принудително събиране на горните суми в полза на ответника е погасино по давност, което обстоятелство има правен интерес да установи.

       Чрез иска по чл.439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти, изключващи изпълняемото право. Съгласно чл.439, ал.2 ГПК това са факти, които не са преклудирани от силата на присъдено нещо на съдебното решение – основанието за издаване на изпълнителния лист, т.е. факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е постановено  съдебното решение, какъвто факт е именно изтичането на погасителната давност.

        В тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи, при условията на пълно и главно доказване, настъпването на твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелства.

      Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК  е постъпил от страна на ответника «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ» ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представляваноот прокуриста З.Н.Д., чрез пълномощника си юрисконсулт С.П.С., в който намират предявеният иск за основателен, като молят съда да постанови съдебно решение при признание на иска и да присъди, направените в производството разноски в тежест на ищеца, поради наличие на предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.

       Не се спори по делото, че на 08.05.2007г. е сключен Договор за потребителски кредит № СREX № 01483462 между ищеца по делото Ц.В.С. и първият ответник “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, съгласно който между тях са възникнали облигационни отношения. По силата на договора ответното дружество е отпуснало договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него са възникнали задължения да издължи кредита, съгласно условията по договора.

       Поради неизпълнение на задължението по издължаване на кредита на 22.07.2010г. е издаден Изпълнителен лист в полза на ответника по ч.гр.д. № 775/10г. по описа на ЛРС, с който ищеца е осъден да заплати на плати сума в размер на 181,42лв на ответника по делото „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.

       Възоснова на този ИЛ е образувано  изп.дело № 20167480400348 по описа на ЧСИ М.И. рег.№ 748 при Камарата на ЧСИ и район на действие ОС гр.Монтана.

        Вземането по сключеният Договор за потребителски кредит № СREX № 01483462 е прехвърлено на вторият ответник по делото „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с Договор за прехвърляне на вземания от 10.01.2017г. сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като от тази дата вторият ответник по настоящето дело е придобило качеството на кредитор.

        В подаденият писмен отговор на ИМ по чл.131 от ГПК ответникът по делото е заявил писмено пред съда, че признава иска и счита, същият за основателен, като моли съда да постанови решение при признание на иска.

         Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

        Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като в отговора на исковата молба ответникът е направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави,  както и  е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск по чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК за основателен и доказан и счита, че същият следва да бъде уважен по отношение на вторият ответник по делото - „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, и отхвърлен като неоснователен по отношение на първият ответник - „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, който към настоящият момент няма качеството кредитор.

       Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

       С оглед изхода на делото, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищците разноски, възлизащи на сумата от 50лв /петдесет лева/ - държавна такса за образуване на делото.

       В случая, съдът намира, че не са налице предпоставките за приложението на нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно с поведението си да не е дал причина за завеждане на делото. Исковата молба възоснова на която е образувано настоящето производство е депозирана в ЛРС с вх.№ 20331 от 27.12.2016г. и е оставена без движение за довнасяне на ДТ. С Молба вх.№ 475 от 12.01.2017г. указанията на съда са изпълнение, поради което ИМ се счита редовна от датата на подаването и в ЛРС, а именно на 27.12.2016г. Действително договора за цесия възоснова на който  вземането предмет на настоящето производство е прехвърлено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД  на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД е от 10.01.2017г. след депозиране на ИМ, но съгласно чл.99, ал.2 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор заедно с всички акцесорни вземания, т.е. в това число с направените по събирането му разноски, поради което следва да се приеме, че при този изход на делото на ответното дружество следва да се възложат направените от ищеца разноски, тъй като признаването на иска само по себе си не е достатъчно основание за освобождаването му от разноски.

        Водим от горното, съдът

 

  

 

                                        Р    Е    Ш    И  :

    

        На осн. чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представляваноот прокуриста З.Н.Д., че претендираното от него вземане по Изпълнителен лист издаден по гр.д. № 775/2010г. по описа на ЛРС срещу от Ц.В.С. с ЕГН ********** ***, с главница в размер на 181,42лв, лихва в размер на 118,49лв за периода от 30.06.2010г. до 17.11.2016г., неолихвяеми вземания в размер на 56,20лв и разноски по делото в размер на 125лв, за събирането на които е образувано изп.дело № 20167480400348/2016г., по описа на ЧСИ М.И., с рег.№ 748 в КЧСИ с адрес гр.*****, е погасено по давност.

 

       ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц.В.С. с ЕГН ********** *** против БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД с ЕИК *****, гр.*****, иск по чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

        ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответника по делото „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представляваноот прокуриста З.Н.Д. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Ц.В.С. с ЕГН ********** *** направените от него разноски по водене на делото в размер на 50лв /петдесет лева/ - държавна такса.

         Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено. 

                                                             

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :