Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Лом, 06.02.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломски районен съд, в публичното
съдебно заседание на десети ноември, две хиляди и седемнадесета година в
състав:
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 573
по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
Предявени са искове от Н.К.А.,
ЕГН ********** ***, срещу Е.С.С. ***, за неимуществени вреди
в резултат от непозволено увреждане.
Твърди се, че за
периода 15.10.2015 – 15.02.2016 год. ищцата е пребивавала в родното си с. ******,
обл. Монтана и там била подложена на непрекъснат
психически тормоз от страна на ответника, в т.ч. принуда, заплаха
за палеж, заплаха за
публично разгласяване на позорни
обстоятелства, за живота й, подробно описани в исковата и последвалите няколко допълнителни искови молби.
Твърди се, че в резултат на изживения стрес здравето на ищцата се влошило.
За това се иска: да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата
сумата от 10
000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Претендира и разноските по водене на делото.
Писмен отговор от ответника
е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответникът оспорва
исковете по основание. Счита,
че същата е неясна и няма конкретизирано искане, с което той е затруднен да организира
защитата си.
По същество счита
искът за неоснователен. Оспорва
го изцяло.
В съдебно заседание страните се явяват
лично. Ищцата поддържа иска и моли да бъде уважен по справедливост. Ответникът оспорва
иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Не се спори от страните, че се
познават, тъй като ищцата пребивавала в с. ******, за периода 15.10.2015 –
15.02.2016 год., а ответникът живее в с.с. Не е
спорно също така, че двамата са във влошени отношения.
В исковата молба и допълненията към
нея са въведени твърдения, че:
1./ Ответникът многократно отправял
заплахи за саморазправа и убийство към ищцата, с цел да напусне имота си. Някои
от заплахите били придружавани от физическо насилие – разтърсване и душене;
2./ На 01.11.2015 год. ответникът
заплашил ищцата с палеж и с унищожаване на личната й карта;
3./ На 07.11.2015 год. ответникът
заплашил ищцата, че ще разгласи публично неверни позорни обстоятелства за нея;
4./ На 18.11.2015 год. ответникът бил
накарал племенникът на ищцата, В. В.да открадне нейни вещи, дрехи и хранителни
продукти по време на нейно кратко отсъствие от дома й;
5./ На 27.11.2015 год. ответникът
дошъл в дома на ищцата заедно с племенника на ищцата /третото лице В.В./ и още един техен приятел, като ответникът накарал
ищцата да изнесе багажа си от стаята, която обитавала, след което я заключил.
6./ На 13.01.2016 год. ответникът
разгласил горните обстоятелства, а също й отправил заплаха за убийство.
7./ На 01.02.2016 год. ответникът е
извършил палеж на къщата, в която живее ищцата.
По това време другият съсобственик на
имота, третото лице В.В.живеел в дома на ответника.
В резултат от психическия тормоз,
здравословното й състояние се влошило значително.
От гласните доказателства, ангажирани
от ищцовата страна не се установяват релевантни
факти.
Свид.
М.С.Р., полицейски служител си спомня, че е извършвал проверка по жалба от
ищцата срещу ответника във връзка с твърдения за извършено престъпление от общ
характер. Установил, че имало предходна прокурорска преписка, по която е
постановен отказ да се образува досъдебно производство. Не е снемал обяснения
от жалбоподателката /сега ищца/, нито от ответника.
Предполага, че такива са били снемани при предходната проверка. Веднъж
присъствал, когато на ответника бил съставен протокол за полицейско
предупреждение по ЗМВР, да не се саморазправя с ищцата. Спомня си, че имало и
други преписки, но не е работил по тях.
Приложено е НЧХД № 198/2016 год. на
ЛРС, образувано на 22.04.2016 год., със същия предмет и страни, което е
прекратено с протоколно определение № 215/29.08.2016 год., поради неявяване на
тъжителката. Определението е потвърдено с решение от 12.10.2016 год. по ВЧНД №
82/2016 год. на МОС.
Към делото е приложено и НЧХД №
649/2016 год. на ЛРС, образувано по тъжба от ищцата, срещу ответника, за това,
че на обществено място й нанесъл обиди, държал се агресивно. С Разпореждане от
20.01.2017 год., делото е прекратено на осн. чл. 250,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 4, т. 2, вр. чл. 81, ал. 3 НПК. Разпореждането е потвърдено с
решение от 28.03.2017 год., по ВЧНД № 25/2017 год. на МОС.
И към двете наказателни дела не са
приложени писмени доказателства и не са събирани гласни такива.
Към настоящото производство са
приложени: Удостоверение за наследници на К.Н.А., б.ж. на ***** *****, поч. ******** год., Уведомително писмо от МОП от
Допълнително в съдебно заседание
ищцата е представила и по делото са приети: Постановление на ЛРП от 15.05.2017
год., за отказ да се образува досъдебно производство по преписка, вх. №
135/2017 год. на ЛРП и Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 29.01.2016 год., по преписка, вх. № 70/2016 год. на ЛРП.
Ищцата е представила и Медицинска
оценка, имаща характер на Съдебно-медицинско удостоверение, издадено от доц.
Д-р Н. А.-Б., специалист по съдебна психиатрия и С.К., д.пс.,
специалист по клинична и съдебна психология, от преглед, извършен на ищцата на
08.11.2017 год. по нейно желание. В коментарната част
на оценката е посочена диагноза „Смесена тревожно-депресивна реакция“ –
заболяване, което е продължително разстройство на здравето, неопасно за живота.
Видно от представения трудов договор,
ищцата е назначена на 31.08.2016 год. на длъжност „детска учителка“ в ДГ
„Славейче“, ****, обл. ****, с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 660 лв., което, считано от 31.08.2017 год. е
променено на 760 лв. с допълнително споразумение от същата дата.
Ищцата полага труд и по силата на
трудов договор от 01.09.2017 год., за ВЕ ЕНД ВЕ ИНВЕСТ ООД – като помощник-готвач
в ресторант ХЕПИ, при непълен работен ден – 2 часа, работа на смени и основно
месечно трудово възнаграждение от 147 лв.
За да се ангажира отговорността на
ответника по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е необходимо наличието
на няколко кумулативни предпоставки: противоправно поведение, действие или
бездействие с установено авторство; осъществено виновно; вреди и
причинно-следствена връзка между тях.
Наличието им
следва да е доказано несъмнено, а не чрез предположения, тежестта
за което е за ищцата, т.е.,
необходимо е провеждане на пълно и главно доказване на релевантните за спора
факти, като единствено вината се предполага до доказване на противното по
изричното разпореждане на закона – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Неустановяването
на която и да е от изброените предпоставки води до неоснователност на иска.
В настоящето производство, може да се
приеме за установено, че към датата на издаване на медицинското свидетелство – 08.11.2017
год., ищцата е имала причинени описаните в него увреждания, имащи характер на
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
В случая обаче, въз основа на събраните по делото
доказателства не би могъл да се направи категоричен и еднозначен извод, че причиненият
вредоносен резултат е резултат от виновно противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в
действие или бездействие от негова страна.
От писмените и гласните доказателства, ангажирани в хода на производството
не се установява причинно-следствена
връзка между уврежданията и
поведение /действие или бездействие/ на ответника на всяка
от процесните дати.
Не се доказа и нито едно
от твърденията, наведени в исковата молба за противоправно
поведение на ответника.
Предвид
изложеното съдът приема, че исковете по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявени от ищцата
срещу ответника се явяват неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят изцяло.
Предвид
горните изводи, съдът не намира за необходимо да коментира размерът на
претенцията. Само за пълнота следва да се отбележи, че тази претенция също не е
доказана – нито по основание, нито по размер.
Предвид изхода от делото, в случая са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на ответника направените
разноски по делото, но в случая, макар, че такова искане е направено с отговора
на исковата молба, не са ангажирани от ответника доказателства за сторени
такива, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Н.К.А., ЕГН ********** ***, срещу
Е.С.С. *** с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 10 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания, вкл. психически такива – в резултат на: 1./ многократно
отправяни заплахи за саморазправа и убийство, с цел да напусне имота си. Някои
от заплахите били придружавани от физическо насилие – разтърсване и душене; 2./
заплаха с палеж и с унищожаване на личната й карта, осъществена на 01.11.2015
год.; 3./ заплаха за публично разгласяване на неверни позорни обстоятелства,
осъществена на 07.11.2015 год.; 4./ подбудителство
към кражба от дома й, осъществено на 18.11.2015 год.; 5./ ограничаване достъпа
до помещение в жилището й, извършено на 27.11.2015 год. 6./ разгласяване на
неверни позорни обстоятелства и заплаха за убийство, извършени на 13.01.2016
год. ответникът и 7./ палеж на къщата й, извършен на 01.02.2016 год., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: