Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Лом, 23.02.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен
съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и седемнадесета
година в състав:
при
секретаря Румяна Д., като разгледа докладваното от съдията Миронова гр.д. № 1142
по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове е с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК.
Предявени са
обективно съединени искове от
ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, *****, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г.,
САК, срещу Д.Л.Д., ЕГН **********,***,
за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по
чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него – с
предишно наименование „Космо България Мобайл“ ООД, ЕИК ********* и ответника, с
абонатен номер при Оператора № *********, е бил сключен и валидно е действал
Договор за мобилни услуги за мобилен № ********* от дата 19.09.2013 год., за
срок от 24 месеца. Възползвайки се от преференциална бонус-схема, ответникът е
добавила към абонатния си номер и втора абонаментна услуга, Глобул Юнивърс
10.99, с предоставен мобилен № ********, за срок от 24 месеца. .
Въз основа на тези
договори, ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е
фактурирал.
Издадени са:
1.
Фактура № 7209537203/01.06.2014 год., за отчетен период
01.05.2014 – 31.05.2014 год., с начислени суми за плащане 100,47 лв., в срок до
16.06.2014 год. и
2.
Фактура № 7210859689/01.07.2014 год., за отчетен период
01.06.2014 – 30.06.2014 год., с начислена сума за плащане 82,52 лв., в срок до
16.07.2014 год. Тази фактура отразява и неплатен остатък от 60,47 лв. по
предходната фактура.
Твърди се, че
поради неизпълнение от страна на ответника на задължението си да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги, на осн. чл. 75, вр. чл. 19б от
ОУ на оператора, той е прекратил едностранно договорите и е начислил крайна
фактура с № 721363449/1.09.2014 год., за общо 377,47 лв., представляваща сбор
от неплатения остатък – 78,90 лв. по предходните фактури, както и начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 298,57 лв.
Начислено е и
обезщетение за неизпълнение, на осн. т. 11 от Договора.
За
това ищецът иска от съда: да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, по издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 457/2017 год. на ЛРС, в размер на 398,39
лв., от които 78,90 лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга, и 298,57 лв. –
неустойка предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги за
абонатен номер **********, както и мораторна лихва за забава върху главницата в
размер на 20,92 лв., за периода 17.09.2014 год. до 23.02.2017 год., ведно със
законнаталихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението
заподаване на заповед за изпълнение /10.03.2017 год./ до окончателното плащане
на сумата.
Претендират се и направените разноски по водене на настоящото исково
производство.
С уточнителна молба
от 29.05.2017 год., /л. 42/, ищецът е заявил, че се отказва от претенцията си за посочената в исковата молба
мораторна лихва в размер на 20,92 лв.
С определението за насрочване на делото, съдът
се е произнесъл и по частичния отказ от иска.
Писмен отговор в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, адв. К.Б., САК, счита
исковете за допустими, но неоснователни.
Оспорва всички въведени с исковата молба фактически твърдения.
На първо място, претендира разноски за процесуалния представител на
ответницата съобразно прекратената част от производството – по претенцията на
ищеца за мораторни лихви, за която е заявен отказ. /тук пълномощникът претендира
чужди права, доколкото съответната част от възнаграждението ще се дължи по
заповедното производство, по което тя не представлява доверителката си/.
По същество ответникът, чрез пълномощника си оспорва ищцовите претенции
като неоснователни и недоказани.
Оспорва представените с и.м. фактури, като счита, че доколкото те са частни
свидетелстващи документи, изходящи от ищеца, не се установява от ангажираните
доказателства как са формирани посочените в тях суми.
Отрича ищецът да е доставил, а ответникът – да е получил твърдяните
фактурирани услуги.
Отделно твърди, че доставените реално от ищеца услуги са заплатени
своевременно.
На следващо място, прави възражение за изтекла в полза на ответника
тригодишна погасителна давност за претендираните от ищеца суми.
Оспорва и претенцията за неустойка, като счита,че ищецът не е въвел
твърдения кой от представените договори за мобилни услуги е прекратил
предсрочно, основанието за прекратяване, както и не е установил, че правомерно
е прекратил едностранно съответния договор, още повече, в случая изявление на
ищеца за предсрочно прекратяване не е достигало до ответната страна.
Моли да бъдат отхвърлени претенциите като неоснователни и недоказани, а в
условията на евентуалност се позовава на изтекла в нейна полза погасителна
давност.
Претендира разноски на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА. Представя списък по чл. 80
ГПК.
Алтернативно, ако съдът уважи предявените искове, прави възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В с.з. ищеца, страните са
редовно призовани и не изпращат процесуални представители.
В писмено становище
пълномощникът на ищеца, адв. В. Г., САК, не възразява делото да се разгледа в
нейно отсъствие, като поддържа исковете, счита ги за основателни и доказани,
поради което моли да бъдат уважени. Претендира разноски, като представя списък
по чл. 80 ГПК. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на
претендираните от ответника разноски в случай на отхвърляне на исковете.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител адв. К. Б., САК, също не възразява делото да се гледа в тяхно
отсъствие. Счита исковете за неоснователни и недоказани и моли да бъдат
отхвърлени, по съображения, изложени в писмени бележки.
Страните са се съгласили със
съобщеният им предварителен доклад по делото и същият е обявен за окончателен.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
По ч.гр.д. № 457/2017 год. на
РС – Лом е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично
задължение № 350 от 10.03.2017 г. в полза на заявителя-настоящ ищец, против
ответника Д.Л.Д., за сумата от 398,39 лв., представляваща неизпълнено парично
задължение по Договор за далекосъобщителни услуги, сключен между страните на
19.09.2013 год., както следва: - незаплатена далекосъобщителна услуга по
издадена фактура № 721643449/01.09.2014 год., за клиентски № 004842281, за
отчетен период от 01.08.2014 год. до 31.08.2014 год. /в т.ч. разговори, данни,
съобщения, месечни абонаменти, доп.пакет, лизингови вноски/, както следва: от
тях 78,90 лв., представляващи потребена, но незаплатена далекосъобщителна
услуга, 298,57 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга, 20,92 лв. – лихва за забава върху просроченото
задължение за период от 17.09.2014 – 23.02.2017 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.03.2017 год., до окончателното изплащане на вземането,
както и разноски по заповедното производство в размер на 205,00 лв.,
представляващи 25,00 лв. – държавна такса и 180 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Както в заявлението по чл. 410
гпк, така и в издадената заповед е посочено, че претендираните вземания са за
абонатен № *********, за отчетен период
01-31.08.2014 год., по Договор за далекосъобщителни услуги от 19.09.2013 год.
Заповедта е връчена на ответника
на 16.03.2017 год.
По заповедното производство от
ответника е подадено Възражение от 27.03.2076г. и съдът, с Разпореждане без дата е указал на заявителя правото да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Към възражението е приложено
пълномощно за адв. В. Т., за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и
се претендират разноски.
Съобщението е получено от
заявителя, ищец в настоящото производство на 03.04.2017 г.
Искът на Заявителя, основан на
чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /на 03.05.2017 год. –
видно от п.разписка на л. 39/
Видно от писмените
доказателства по делото, между ответника и КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ ЕАД, ЕИК
*********, е сключен Договор за мобилни
услуги отг 19.09.2013 год., по програма GLOBUL
Max 7,90, за срок от 24 месеца. По силата на договора,
отв. Д. Д. е получила СИМ карта №*************, за телефонен номер************.
В Договора от 19.09.2013 год. е
уговорено, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок на
действието му по вина или по инициатива на потребителя, понленият дължи неустойка
в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет месечни
абонаменти за всяка СИМ-карта/номер до края на този срок.
На 20.05.2014 год. между същите страни е сключен втори Договор за мобилни услуги, по програма GLOBUL Universе
10,99, за срок до 20.05.2016 год. По силата на този втори договор, отв. Д. Д. е
получила: - мобилен апарат, м. Нокиа, мод. 108 Дуал, с IMEI: *************, СИМ карта № ************, за телефонен
номер **********.
Във втория договор също е
договорена неустойка за прекратяването му през първоначалния двегодишен срок по
вина или по инициатива на потребителя, както и заплащане разликата между
стандартната и цената на оператора за предоставеното мобилно устройство.
По делото са представени от
ищеца следните фактури:
В издадената от Космо България
Мобайл Фактура № 7209537203/01.06.2014 год., за отчетен период
01.05.2014 – 31.05.2014 год., са отразени задължения за отчетния период в размер на 97,91 лв.,
задължения от предходен период 21,56 лв. и плащане за предходен период в размер
на 40 лв., или остатъчно задължение за предходен период – 0,43 лв., или общо
задължение в размер на 100,47 лв.
В издадената от Космо България
Мобайл Фактура № 7210859689/01.07.2014
год., за отчетен период 01.06.2014 – 30.06.2014 год., са отразени
задължения за отчетния период в размер
на 19,06 лв., задължения от предходен период 103,46 лв. и плащане за предходен
период в размер на 40 лв., или остатъчно задължение за предходен период – 60,47
лв., или общо задължение в размер на 82,52 лв.
В издадената от Космо България
Мобайл Фактура № 7212285046/01.08.2014
год., за отчетен период 01.07.2014 – 31.07.2014 год., са отразени
задължения за отчетния период в размер
на -6,61 лв. /отрицателни/, задължения от предходен период 82,52 лв. и плащане
за предходен период в размер на 00 лв., или общо задължение – 78,90 лв.
В издадената от Космо България
Мобайл Фактура № 7213643449/01.09.2014
год., за отчетен период 01.08.2014 – 31.08.2014 год., е отразена неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за услуги – в размер на 298,57 лв., както и
задължения за предходен период в размер на 78,90 лв.
Допълнително ищецът е
представил писмо, датирано от 02.08.2014 год., адресирано до ответницата, с
което я уведомява, че общата стойност на задълженията й е в размер на 78,90 лв.
с ДДС, отправя покана за плащане на задължението в 10-дневен срок от датата на
писмото, като се заявява, че в противен случай договорът ще бъде прекратен и ще
бъде начислена неустойка.
По делото не се твърди това писмо
/освен, че е съставено/, да е било и изпратено до ответницата, а още по-малко –
да е достигало до нея.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от в.б. Н.П., което съдът кредитира
като неоспорено, обективно и компетентно се установява, че при проверка в
поделението на ищеца се установява, че липсват данни за потреблението на
мобилни данни от всеки от двата телефонни номера на ответницата за процесния
перод – 01.05.2014 – 31.07.2014 год., в т.ч. извън включеното в съответния
мобилен план.
За това вещото лице не е отговорило на въпросите: 1/ какво
е било потреблението за процесния
период – 01.05.2014 – 31.07.2014год. за всеки от мобилните номера 0898
377 393 и 0892 493 398 по абонаментен план компоненти/ какво е
потреблението на включените в плана минути, кратки текстови съобщения, включени
МВ, ако има такива, както и 2/ какво е потреблението на двата мобилни номера за
процесния период извън включеното в абонаментния план и цената на това
потребление.
Според вещото лице,
задължението на ответницата по фактура № 7213643449/01.09.2014 год. е за сумата
от 78,90 лв.
Неустойката за предсрочно
прекратяване на договорите е в размер общо на 297,98 лв., от които неустойка за
прекратяване на договора за мобилен телефон № 0892 493 398 – 209,55 лв. –
за периода 17.09.2014 – 20.05.2016 год. и неустойка за прекратяване на договора
за мобилен телефонен номер ********** – 88,43 лв., за периода 16.04.2014 – 19.09.2015
год.
Общото задължение е установено
на 376,88 лв.
В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че е основало заключението си само и единствено на предоставените от
ищеца фактури. Не е успял да установи как е формирана сумата по фактурите.
При така установеното се
налагат следните правни изводи:
Предявени са установителни искове
по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Иска
се: да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, по издадената заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 457/2017 год. на ЛРС, в размер на 398,39 лв., от
които 78,90 лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга, и 298,57 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги за
абонатен номер ***********, ведно със законнаталихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението заподаване на заповед за изпълнение
/10.03.2017 год./ до окончателното плащане на сумата.
Исковете са допустими, т.к. са
предявени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, от лице, притежаващо процесуална и
материалноправна легитимация.
За да бъдат уважени предявените
искове, е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в
закона предпоставки: валидно
облигационно отношение между ответника и ищеца, че ищецът е изправната
страна по договорите, размера на задължението
и неговата изискуемост, предсрочното
прекратяване на договорите по вина на ответника и съответно – възникването
на основания за начисляване на неустойка в претендирания размер.
В тежест на ищеца е при пълно и
главно доказване да установи горните обстоятелства.
В настоящото производство,
ищецът не успя да стори това, поради което и исковете следва да се отхвърлят
като неоснователни и недоказани и съображенията на съда са следните:
В конкретния случай, се
установява, че ищецът не основава претенцията си само на Договора за
далекосъобщителни услуги от 19.09.2013 год., а и на втори диговор – от
20.05.2014 год., което обстоятелство е въведено едва с исковата молба, но не и
по заповедното производство, доколкото не е упоменато в Заявлението по чл. 410
ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 457/2017 год. на ЛРС.
Съдът не споделя твърдението в
исковата молба, че със сключване на втория договор страните са новирали
отношенията си.
За новация по смисъла на чл. 107
ЗЗД в случая не може да става и дума, тъй като – видно от представените с
исковата молба два договора, те са отделни и самостоятелни и действието на
втория изобщо не е обвързано с действието на първия, а още по-малко го заменя.
Абонатния номер *********** не е посочен и не
е указано, че ще се генерира – още по-малко по какъв начин става това – нито в
първия, нито във втория договор.
В приложените по делото фактури
– частни свидетелстващи документи, изходящи от ищеца, не е отразено каква част
от задължението е по първия договор и каква част от задължението – по втория
договор.
Не е ясно как са формирани и
какво включват тези фактурирани суми – абонаментни такси, разговори, други
данни, ДДС, друго?
Предвид непредоставянето от
страна на ищеца на горните данни, на този въпрос не можа да даде отговор и вещото лице. То е отговорило на практика
цитирайки процесната фактура № 7213643449/01.09.2014
год., за отчетен период 01.08.2014 – 31.08.2014 год., в която е посочено
задължението от 78,90 лв. и е отразена неустойка "за предсрочно
прекратяване на договори".
От фактурите, представени по
делото може да се предположи, че през трите последователни месеца – юни, юли и
август, ответницата е извършвала някакви частични плащания. Това установява и
вещото лице. В какъв размер са били и по-важното – как са били разпределени
тези частични плащания, съответно колко са останалите задължения по всеки един от
двата договора не е ясно. /напр. видно от по-късно представената по делото фактура
за м. Юли, 2014 год., л. 100-102, в нея са отразени отрицателни стойности на
задължения за този отчетен период, но в същото време са останали непогасени
задължения за по-старите отчетни периоди за месеците Май и Юни/.
Предвид
наведеното от ответника оспорване наличието на
задължение, произтичащо от договор за мобилни услуги, ищецът е този, който следваше
да установи при условията на пълно и главно доказване, че са
предоставени, респ. че са използвани от ответницата през процесния период
услугите, индивидуализирани по вид, количество и стойност, № 7213643449/01.09.2014 год., за отчетен период 01.08.2014 –
31.08.2014 год., посочена в исковата молба.
Установи се от вещото лице, че всяка информация по изготвената от
него експертиза е
била събрана единствено и само
по едностранно изявление на представител на Дружеството –
ищец и представените от ищеца фактури, поради което и тази експертиза не
може да служи като доказателство за изнесените факти.
При това положение, предвид констатираното противоречие и
неяснота относно формиране на сумите в представените с
исковата молба фактури и от
в.лице с експертизата, предвид
обстоятелството, че фактурите не са подписани от
ответницата, поради което същите сами по себе си, без да са подкрепени с други
доказателства, не са достатъчни да установят по един несъмнен и категоричен
начин, че визираното в тях задължение съществува, нито
в какъв вид, количество и стойност са предоставените далекосъобщителни услуги, съдът
приема, че претенцията за
главница, се явява неоснователна.
Предвид ангажираните
доказателства остава недоказано също така дали, кога и как е настъпило и
твърдяното от ищеца предсрочно прекратяване на договорите и дали то е по вина
на ответницата.
Цитираните в исковата молба
клаузи в двата договора за далекосъобщителни услуги са твърде общи – и в двата
договора е предвидено, че при предсрочно прекратяване по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на стандартните за съответната програма/пакет месечни
абонаментни такси до края на този срок.
Доколкото няма въведено такова
възражение, съдът не коментира и не взема предвид обстоятелството, че в случая
се касае за класическа неравноправна клауза по см. чл. 143 от Закона за защита
на потребителя.
Останалите възражения на
ответника обаче са основателни.
Препращането към Общите условия
на ищеца за взаимоотношения с потребителите не може да се проследи, тъй като
представеният екземпляр от тези общи условия, освен, че е трудно четим и то
само с помощта на лупа, но и е актуален
към 30.04.2016 год. – много след процесния период.
Какви са били общите условия на
ищеца за процесния период не е ясно.
Съгласно посоченият в исковата
молба чл. 75 от приложения по делото екземпляр от ОУ на ищеца, при неспазването
на което и да е задължение от част ХІІІ /задължения на потребителите/, или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него.
Посочените т. 19б и 19в от ОУ
предвиждат множество хипотези /в т.ч. неизпълнение на задължението на
потребителя да заплаща в срок фактурираните задължения/, при настъпването на
които операторът има право да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Очевидно, предоставено е с ОУ
от 30.04.2016 год., право на оператора да прецени дали коя от трите възможности
да приложи.
При всички случаи обаче, за да се счита, че
операторът/ищец се е възползвал от правото си едностранно да прекрати договора,
това следва да е сторено от него при
спазване общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, вкл. изр. последно – т.е.
– да е налице писмено предупреждение, с даден в него срок, след изтичането на
който договорът ще се счита развален.
В случая такова писмено
предупреждение липсва. Този факт не
се санира от представянето при условията на чл. 143, ал. 2 ГПК на Последна
покана за доброволно плащане /л. 99/. Вярно е, че тази покана е датирана
02.08.2014 год., но всъщност не е ясно кога действително е съставена и дали
изобщо е изпращана. Не може и да се
твърди, че за достигането й до ответницата се използва настоящото производство,
тъй като и двата договора са изтекли преди завеждането му.
И така, от доказателствата по
делото не се установява, а и ищецът не сочи от кога счита договора от
19.09.2013 год. за прекратен и съответно – за какъв период е начислена
неустойката. Не е ясно и какъв е размерът на месечния абонамент, който е база
за формиране размера на неустойката.
Според ищеца, претендираната
неустойка е в размер на 298,57 лв. за двата договора /като същевременно счита,
че отношенията между страните са новирани с договора от 20.05.2014 год. /
Според вещото лице, неустойката
е в размер на 297,98 лв., от които 88,43 лв. – по 7,99 лв./месечно за 11 месеца
по договора от 19.09.2013 год./ и 209,55 лв. – по 10,99 лв./м., за 19 месеца по
договора от 20.05.2014 год.
Вещото лице сочи за начален
момент от който изчислява неустойките и по двата договора 16.09.2014 год.
Следователно, това би следвало
да е датата, считано от която двата договора за доставка на мобилни услуги са прекратени по вина или по
искане на ответника. Как е фиксирана тази дата по делото не е ясно, след като
предупреждението за прекратяване на договорите не е изпращано.
Поради това и няма основание за
извода, че е настъпило прекратяване на договорите преди изтичането на
предвидените в тях срокове, поради поведение на потребителя, а следователно, че
за ответника е възникало задължение да плати на ищеца обезщетение.
В обобщение – в случая ищецът
не ангажира доказателства, установяващи основанието за претендиране на
неустойка и нейния размер. По делото не са ангажирани доказателства за налично
неизпълнение на установено по основание и размер задължение на ответника,
съответно за предприети действия по прекратяване/разваляне на договорите,
обусловили възникването на претендираната неустойка като обезщетение за
неизпълнението.
За това и тази претенция следва
да се отхвърли като недоказана и за това - неоснователна.
При този изход от делото съдът
не дължи обсъждане на въведеното от ответницата възражение за погасяване на
претенциите по давност. Само за пълнота отбелязва, че то е неоснователно, тъй
като не са изтекли три години от твърдяното настъпване изискуемостта на
претендираните суми към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /10.03.2017
год./
Относно
разноските:
Съгласно
задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014
год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се
произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
И двете страни
претендират разноски. Представят списъци по чл. 80 ГПК и правят възражения за
прекомерност по отношение на претендираните от другата страна разноски.
При този изход от
делото, всички сторени от ответницата разноски следва да бъдат понесени от
ищеца.
И по заповедното, и
по исковото производство ответницата е ползвала безплатна правна помощ по реда
и на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, но тя й е оказана от
различни адвокати, за това съдът ще следва да има отделни произнасяния.
По заповедното
производство ответницата е била представлявана от адв. В.В.Т., ЕГН **********,
САК, който е представил списък по чл. 80 ГПК /съобразен с минимума по Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения/, и е направил искане за присъждане на
разноски. Такива следва да му бъдат присъдени в размер на 15,75 лв. –
представляваща съответния процент от разноските съобразно частта от претенцията
за лихви, по отношение на която ищецът извърши формален отказ в срока за
отстраняване на нередовности /за внасяне на държавна такса/.
По исковото
производство ответницата е представлявана от адв. К.И.Б., ЕГН **********, РАК,
която също е представила списък по чл. 80 ГПК /съобразен с минимума по
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения/, и е направила искане за
присъждане на разноски.
Такива следва да й
бъдат присъдени в размер на 300 лв. – колкото се претендират.
Съдът в този си
състав счита за неоснователни възраженията на ищеца за прекомерност на
разноските за процесуално представителство на ответника. Посоченото от
пълномощниците на ответницата възнаграждение е в минималният размер съгласно
Наредба № 1/2004 год.
Мотивиран от горното, Съдът
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, *****, срещу Д.Л.Д., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД: да
бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца изискуемо вземане по
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 457/2017 год. на ЛРС, в размер на
398,39 лв., от които 78,90 лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга, и 298,57
лв. – неустойка предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги
за абонатен номер *********, ведно със законнаталихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението заподаване на заповед за изпълнение
/10.03.2017 год./ до окончателното плащане на сумата. като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, *****, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. В.В.Т., ЕГН **********,
САК направените на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА съдебно-деловодни
разноски по ч.гр.д. № 457/2017 год.
на ЛРС, в размер в
размер на 15,75 лв. /петнадесет лв., 75 ст./
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, *****, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. К.И.Б., ЕГН **********,
РАК, направените на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за водене
на делото пред тази инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер 300,00 лв.
/триста лв., 00 ст./
Решението подлежи на обжалване
пред МонтанскиЯТ окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: