Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом, 14 февруари2018 година

 

В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

 Ломският районен съд, ІV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание от 31.01.2018 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

 

при секретаря Веселка Младенова , като разгледа докладваното от съдия Александрова гражданско дело № 1466 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Предявен е иск с правно основание  чл.213 от Кодекса за застраховане/отм./, във връзка с чл.49 и чл.50 ЗЗД – регресен иск.

                   Ищецът, ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, гр.София, площад Позитано № 5, ЕИК  000694286  , представляван от Изпълнителните директори Недялка Ч.  и Кристоф Рат, чрез пълномощника си адв. К.П., твърди, е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 219,40 лв. по щета 470416161643783, като обезщетението било платено въз основа на застрахователна полица № 4704160430000165/25.05.2016г. за застраховка”Каска” на полуремаркеКьогел” с рег.№ ВН 0297 ЕК, собственост на МГ Транспортес”ООД по повод настъпило застрахователно събитие-ПТП, станало на 15.09.2016г. в гр.Лом.

            Твърди се също, че застрахователното събитие от 16.09.2016г. е станало поради преминаване на полуремаркето през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на ул.”Людовико Миланези” в гр.Лом., като в резултат на произшествието е увредена предна дясна гума на застрахованото полуремарке.

          Навеждат твърдения, че ищцовото дружество е образувало щета № 4704161+61643783, описало и оценило щетите на застрахованото полуремаркеКьогел” с рег.№ ВН 0297 ЕК и е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 219,40 лв., с което е изпълнило задължението си, произтичащо от застрахователния договор.

           Ищецът твърди още, че с изплащането на обезщетението по имуществената застраховка „Каско”, съгл. чл.410 КЗ, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата, за това което е платил.

           Твърди също, че Община Лом в качеството си на собственик на общинските пътища, улиците, булевардите, площадите и обществените паркинги, по силата на чл.2,ал.1,т.2 от ЗОС, вр. с параграф 7,ал.1,т.4 от ПЗР на ЗМСМА, е длъжна да стопанисва и поддържа в изправност повереното й имущество и носи отговорност за причинените вреди на трети лица. Ответника имал като общо задължение да поддържа собствените си вещи в безопасно и годно за използване състояние с грижата на добър стопанин-чл.11,ал.1 ЗОС, така и специални задължения по чл.3,ал.1 ЗДвП и чл.31 от закона за пътищата-да стопанисва и поддържа в изплавност улиците и общ.пътища, да организира движението така,че да осигури условия за бързо и сигурно придвижване и т.н….

                Поради което за ищцовото дружество възниква правния интерес да предявят регресния си иск срещу Община Лом, поради което молят съда да постанови решение, с което да бъде осъдена Община Лом, да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” заплатената сума в размер на 219.40 лв. – невъзстановени суми по заплатеното от кредитора застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2017 г., да им се присъдят разноските  направените в исковото производство

                 Ответникът Община Лом, обл.Монтана,  представлявана от Кмета Пенка пенкова, чрез процесуалния си представител адвокат И.Ш., в срока за отговор взема становище.

                Намира, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен, като подробно се аргументират за това.

                Моли съда да постанови решение, с което се отхвърли предявения иск като неоснователен, като им се присъдят разноските по водене на делото.                     

работа.

               Доказателствата по делото са писмени и гласни.

              Допусната е и е назначен исканата от ищеца експертиза.

              От разпита на свидетеля И.Г.М. се установени, че същия е работел като шофьор в 4МГ транспорерс”, спомня си ,че през м. септември 2016г. е пукал гума на полуремарке, но това е станало в РРумъния, не и в гр.Лом. Спомня си ,че е минавал през гр.Лом, но не се е движел през ул.”Л.Миланези в този ден.                    Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, съобразявайки се с назначените, приети и неоспорени експертизи, съобразно правилото на чл.235 ГПК, намира за установени следните обстоятелства:

               По допустимостта на иска:

               От друга страна, предвид обстоятелствата, заявени в ИМ, а именно, регресно вземане, то застрахователен интерес е налице, когато съществува опасност настъпването на дадено застрахователно събитие да увреди законно признати и защитени права и интереси на застрахования. За поправянето на такива вреди се сключва застрахователния договор, по силата на който застрахователят поема риска, ако настъпи предвиденото в договора събитие и от него произтекат предварително посочени вреди за застрахования, да му заплати уговореното обезщетение. Съответно, застрахователен интерес не съществува и валиден застрахователен договор не може да бъде сключен, когато макар и да е възможно настъпването на дадено събитие, то не води до увреждане или застрашаване на права или интереси, защото законът не признава такива права или интереси, т.е. в конкретния случай иска е допустим и страните по него са легитимирани съответно като ищец и ответник.

              По основателността на иска:

              Искът е неоснователен.

             Следва да се изтъкне, че правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на застрахована вещ след плащането на застрахования, е регресно право, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице - суброгационно право. Затова, в случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумите на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес. Именно поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата на застрахования след плащането, като упражнява тези права от свое собствено име. В този смисъл, регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, не на договора - застрахователен, както е в случая, макар да има връзка с него и да е обусловен от него. Визираните по-горе предпоставки за ангажиране отговорността на ответника като пряк причинител на щетата в случая не са налице. Те се установяват в хода на съдебното дирене. Първите три от тях са безспорни между страните. Това са наличието на застрахователен договор – първата, Договор със застрахователна полица „Каско” № 47041161643783, с което се установява, че увреденият процесното полуремарке, собственост на „МГ Транспортес”ООД е застрахован в ЗАД „БУЛСТРАТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” година; възникването на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор , с реализирането на ПТП, т.е. в периода на застраховката и изплащане на застрахователно обезщетение с встъпване, съобразно закона за платилия обезщетението в правата на застрахования, която е третата предпоставка.

            Спорът е за установяване на последната, четвърта предпоставка - кой е причинителят на вредата , т.е. дали това е Община Лом.                           

              Установено е, че са нанесени щети на автомобила. За реализираното ПТП не е съставен констативен протокол. Според заключението на в.л. изготвило възложената му съдебна-автотехническа експертиза е видно, че механизма на възникване на застрахователното събитие е преминаване през пътен участък с дупки по пътното платно, без възможност за заобикаляне на налична на пътното платно дупка и след преминаване през нея, се сцепва дясна гума на предна ос на ремаркето. В.л. е дало и своя коментар относно, това, че липсва информация за тава каква е била скоростта на движение на товарния автомобил и била ли е съобразена с конкретните пътни условия, както и липсва информация за това дали ремаркето е било натоварено или пък празно, не е фиксирано и точното място на инцидента/имайки предвид,че ул.”Людомико Миланези% в гр.лом е дълга 2,7 кв., а само е указана посоката –към пристанището, липсва и информация каква е големината ва въпросната дупка. Няма спор, че е изплатено обезщетение за причинените вреди по полуремаркето, тъй като има валидно сключена застраховкааКаско”, по която е изплатено обезщетение за причинени вреди. Установен е размера на щетите. Но всичко това не е основание се приеме за основателно претендираното регресното плащане от Община Лом. Разликата между исковете по чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД е в смисъл, че при първия има виновно поведение на лице, което отговоря по чл. 45 ЗЗД, а при втория отговорността е обективна и вредата се причинява от качествата и свойствата на вещта. Съдът приема, с оглед изложеното основание и заявения петитум на иска, че се претендира обезщетение от виновно неотстраняване на дупка на пътя и неизпълнение на задължение за ремонт и поддръжка на пътя с правна квалификация на спорното материално право по чл. 49 ЗЗД. В случая не може да се ангажира отговорността на ответника, тъй като в с.з. безспорно се установи, че ПТП –то, реализирано на 16.09.2016 година е на път, който е включен в пътната мрежа на Република Румъния. Общината не носи отговорност за претърпените вреди, тъй като пътят, на който е станало произшествието е част от пътната мрежа на друга страна/респ.Община и отговорността е за собственика на пътя, в случая Република Румъния, който е извън границите на Община Лом.

           Съгласно чл.213 ал.1 КЗ /отм./, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая регресното право срещу ответника се основава на чл.49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа. За уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото, както и наличие на предпоставките в чл.49 ЗЗД по отношение на ответника: противоправно поведение на лица/изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Кредитирайки събраните по делото доказателства, съдът приема, че при управлението на застрахования автомобил и полуремаркето са причинени вреди от навлизането в нарушената цялост на пътното платно /дупка/, за възстановяване на които застрахователят е заплатил на застрахования исковата сума , но при условие, че ПТП е станало на пътното платно, намиращо се в Румъния,  отговорността на Община Лом не може да бъде ангажирана. Изплащането на застрахователно обезщетение е повод, но не и основание за предявяване на регресен иск, в който ищецът е длъжен да представи годни доказателства за станалото ПТП, за датата, часа и мястото на това произшествие, както и доказателства, че възникналите щети по МПС са в пряка и причинна връзка от съответната дупка на пътя, която е съществувала, поради неотстраняването и или необезопасяването и, от лице, на което съответната администрация е възложила тази работа, което в случая не се доказа по безспорен и несъмнен начин.

           Разпитаният в качеството на свидетел водач и непосредствен участник в реализираното ПТП, М., чийто показания съда кредитира като истинни и обективни посочи, сочи че на 15.09.2016 година, че не е пукнал гума в резултат на дупка на пътя в гр.Лом, напротив, същият заявява /предупреден е за отговорността по чл.290 НК/, че е управлявания от него автомобил и полуремарке е преминал през дупка, но в Република Румъния и там е спукал гума.

     По делото не са събрани допустими и относими доказателства, които са достатъчни за съда за да направи обоснован извод, че на 15.09.2016 г. е станало ПТП поради преминаване на полуремаркето през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на ул.”Людовико Миланези” в гр.Лом., като в резултат на произшествието е увредена предна дясна гума на застрахованото полуремарке от дупка в Промишлената зона на гр.Лом.

           Събраните по делото доказателства обуславят извода, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

           При този изход на делото в тежест на ищеца са разноските, направени от ответника , но такива не се претендират.

                          Водим от горното, съдът

      

                                            Р   Е   Ш   И:

 

           ОТХВЪРЛЯ иска, предявен с правно основание с чл.49  ЗЗД – регресен иск, от ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, гр.София ЕИК 0006942896 срещу ОБЩИНА Лом, за сумата в размер на 219.40 лв. – невъзстановени суми по заплатеното от кредитора застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2017 г.,  ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

          ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, гр.София, Община Лом, да им заплати сумата от 50.00 лв. за платената държавна такса в исковото производство , както и  изплатено възнаграждение на вещо лице, изцяло, като неоснователно.

 

         Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: