Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 07.02.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

при секретаря Даниела Ценкова, като разгледа докладваното от съдията Славчева гражданско дело № 1809 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на Искова молба подадена от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ГР.*****, ЕИК *****, представлявано от К.Ч.-гл.изп.директор и М.Г.-изп.директор, чрез пълномощника им адв.Н.Б. *** против В.М.К. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.213 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В Исковата молба се твърди, че на 05.05.2013г. към 17,15ч. в с.Долно Цероведе, по ул.”Вл.Ил.Ленин” се движел лек автомобил марка „Мерцедес бенц”, модел „Е 270”, с рег.№ М 86 97 ВВ, собственост на С.Л. К. с ЕГН ********** и управляван от него, когато от дясната страна внезапно пред автомобила на пътното платно излязъл тичаш кон, собственост на ответника В.М.К., който блъснал автомобила и му причинил материални щети.

Твърди се, че за събитието е съставен Протокол за ПТП № 1370480 от 05.05.2013г. от мл.автоконтрольор Б.Д.Л., в която са отразени констатациите на компетентния орган отностно настъпилото ПТП. Протоколът е подписан от актосъставителя, участниците в ПТП и свидетеля Т.В.А.. Наред с това на ответника е съставен АУАН № 180952 за допуснато административно нарушение на чл.106 от ЗДвП, за това, че водачите на животни трябва непрекъснато да направляват същите, така че да не създават опасност за движението по пътищата. На другия участник в ПТП С.Л. К. също е съставен АУАН № 180951 за допуснато нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, движение с несъобразена скорост.

В Исковата молба се твърди, че на основание сключена Застраховка „Каско+”, Застрахователна полица № 440113111000041 за лек автомобил „Мерцедес бенц”, модел „Е 270”, с рег.№ М 86 97 ВВ, собственост на С.Л. К. с ЕГН ********** и след постъпило искане за застрахователно обезщетение, възстановяване на увредения от описаното ПТП автомобил в „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД е образувана преписка по щета № 44011111302152. Извършен е оглед на увредения автомобил от служител на „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, изготвена е калкулация и ликвидационен акт по щетата. Щетата е ликвидирана като тотална и на 19.06.2013г. е изплатено обезщетение на С.Л. К. в размер на 7 280лв.

Твърди се, че с изплащане на застрахователното обезщетение „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД е встъпило в правата на застрахования С.Л. К. срещу причинителя на вредата на осн. чл.213, ал.1 от КЗ до сумата от 3 640лв – половината от платеното обезщетение и обичайните разноски направени за неговото определяне – 15лв ликвидационни разходи, или общо сумата от 3 655лв. Претенцията е за половината от изплатеното обезщетение, тъй като е отчетена съвина на двамата участници в ПТП.

В ИМ се твърди, че на ответника е изпратена Регресна покана за заплащане на дължимите суми във връзка със станалото на 05.05.2013г. ПТП, която е получена лично от него на 16.08.2013г. Мораторната лихва от датата на получаване на поканата 16.08.2013г. до датата на завеждане на иска 26.07.2017г. е в размер на 1 465,36лв.

Иска се: съдът да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 3 655лв /три хиляди шестстотин петдесет и пет лева/ представляваща регресно вземани по осъществено застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на ИМ до окончателното плащане и 1 465,36лв /хиляда четиристотин шестдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/ представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 16.08.2013г. до 26.07.2017г.

Претендират се направените по делото разноски.

В хода на съдебното производство е направено изменение на осн. чл.214, ал.1 от ГПК по отношения предявеният иск по чл.86 от ЗЗД за лихви, като претенцията на ищеца е за сумата от 1 459,93лв /хиляда четиристотин петдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва предявеният с ИМ иск по основание и размер, и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Счита претендираният размер, като прекалено завишен. Оспорва механизма на процесното ПТП, като твърди, че към момента на възникването на ПТП конят му е бил вързан. Оспорва исканията направени с ИМ, както и извършеното плащане от ищеца по делото на застрахователното обезщетение като прекомерно завишена сума. В отговора си уведомява съда, че е трайно безработен, не реализира никакви доходи и не е в състояние да заплаща непосилни суми.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното:

На 05.05.2013г. около 17,15ч. в с.Долно Церовене, е възникнало ПТП между движещият се по ул.”Вл.Ил.Ленин” лек автомобил „Мерцедес бенц”, модел „Е 270”, с рег.№ М 86 97 ВВ, собственост на С.Л. К. с ЕГН ********** и излезлият от дясната страна на пътното платно тичаш кон, собственик на ответника по делото, който се блъснал в движещият се лек автомобил и му причинил материални щети.

От представените и приети писмени доказателства, както следва: Протокол за ПТП № 1370480 от 05.05.2013г., Протокол за оглед № 181134, АУАН № 180951 от 05.05.2013г., показанията на разпитаните в с.з. свидетели Б.Д.Л., Т. В.А. и С.Л. К., които съдът кредитира, както и заключението на вещото лице И.Л., което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно може да се направи извод, че настъпилото пътно транспортно произшествие е виновно причинено от ответника.

В нормата на чл.106 от ЗДвП законодателят е регламентирал задължението на водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя.

В настоящето производство е доказано, че собственик на конят е именно ответникът, който е подписал без всякакво възражение както протокола за ПТП, така и съставения акт за установяване на административно нарушение. Ето защо, ответникът извънсъдебно е признал, че е собственик на животното и следователно е бил длъжен да упражнява надзор над него. Наред с това за неговата смърт ответника е получил обезщетение от ищеца, в размер на 450лв, видно от представеното в с.з. платежно нареждане за заявена щета.

От останалите представени и приети от съда писмени доказателства : Полица за застраховка”Каско+” № 440113111000041, Уведомление за щета № 44011111302152 от 07.05.2013г., опис на уврежданията по щета № 44011111302152 от 07.05.2013, калкулация на щета от 06.06.2013г., проформа фактура по щета от 13.05.2013г., Ликвидационен акт по щета от 18.06.2013г., писмо изх.№ 92-3909 от 14.06.2013г., Свидетелство за регистрация на МПС, Удостоверение рег.№ 13554 от 11.06.2013г. на Сектор ПП при ОД на МВР гр.Монтана, нареждане за групово плащане от 19.06.2013г., документи за шофьора и автомобила, регистрационен картон, регресна показа изх.№ 92-4195 от 13.08.2013г. с обратна разписка, се установява, че лек автомобил „Мерцедес бенц”, модел „Е 270”, с рег.№ М 86 97 ВВ, собственост на С.Л. К. с ЕГН **********е застрахованза покриване на рискове и лимити на отговорности, съгл. Общите условия на автомобилна застраховка „Каско+” за периода от 09.02.2013г. до 08.02.2014г. Застрахователната премия по полицата от 574,08лв и дължимия данък върху нея от 11,48лв са заплатени от собственика на автомобила, еднократно на 01.02.2013г. приключване на договора за застраховка. За станалото ПТП е съставен Протокол за ПТП, а на участниците в него са съставени АУАН. За причинените вреди на автомобил неговият собственик е подал уведомление за щета до ДЗИ на 07.05.2013г. Съгласно сключеният договор за застраховка застрахователната сума на автомобила е 10 400лв. Неговият собственик е представил фактура за ремонт на същия за 8 082лв от 13.05.2013г. Изготвената Калкулация по щетите от експерт на 06.06.2013г. е в размер на 7 338,28лв. С групово платежно нареждане на собственика на автомобила е изплатено обезщетение в размер на 7 280лв чрез превод в представена банкова сметка. *** вредоносният резултат ответника дължи половината от изплатеното обезщетение, а именно 3 640лв. С регресна покана ответника е уведомен от ищеца за задължението си да възстанови стойността на щетата, която е получена лично от него на 16.08.2013г. От тази дата до датата на подаване на ИМ – 27.07.2017г. се дължат лихви за закъснение, в размер на 1 459,33лв.

Предявеният регресен иск с правно основание чл.213 от КЗ е допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно упражняване правото на иск.
Съгласно разпоредбата на чл.213 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

При установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да се ангажира отговорността на ответника на осн. чл.213, ал.1 от КЗ.
По делото са установени елементите на фактическия състав на деликта – противоправно поведение, вреда, причинна връзка между тях и вина на деликвента, която се предполага до доказване на противното. Само ако са осъществени всички елементи на този фактическа състав, може да се ангажира отговорността на третото лице /ответника/ спрямо застрахователя, който заплатил на увредения обезщетение за настъпили вреди от застрахователното събитие.
Безспорно е установено, че е възникнало валидно застраховатлно правоотношение между ищеца, в качеството му на застраховател и собственика на застрахования автомобил, както и че застрахователят заплатил на застрахования застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие. Изплащайки това обезщетение, на основание чл.213, ал.1 от КЗ, ищецът встъпва в правата на застрахования срещу прекия причинител на щетата – до размера на платеното обезщетение.

По така установената фактическа обстановка, съдът намира, че исковата претенция с правно основание в чл.213 от КЗ, е основателна и напълно доказана и като такава следва да бъде уважена.

Доколкото ответникът е в забава и дължи лихва върху обезщетението за увредения автомобил от момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие, той ще дължи такава и по отношение на третите лица, които встъпват в правата на увреденото лице. По отношение на последните, обаче, лихвата за забава ще се дължи от датата, на която се осъществи встъпването. По силата на чл.213, ал.1 от КЗ, встъпването на застрахователя в правата на застрахования възниква от момента на уведомяването на ответника за извършеното заплащане на обезщетението, което в случая е станало на 16.08.2013г. Съгласно заключението на приетата Съдебно-счетоводна експертиза лихвата за забавено плащане върху дължимото обезщетение в размер на 3 640лв за периода от 16.08.2013г. до 26.07.2017г. /датата на предявяване на иска/ възлиза на 1 459,53лв., поради което акцесорния иск за обезщетение за забава е основателен и доказан и следва да бъде уважен в този размер.
Върху главницата следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 27.07.2017г. до окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото, съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК /л.74/ в размер на 1 100,63лв /хиляда и сто лева и шестдесет и три стотинки/ от които 205,63лв /двеста и пет лева и шестдесет и три стотинки/ - държавна такса, 587лв /петстотин осемдесет и три лева/ - адвокатски хонорар и 260лв /двеста и шестдесет лева/ - депозит за вещи лица и 48лв /четиридесет и осем лева/ - депозит за свидетели.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА В.М.К. с ЕГН ********** ***, на осн. чл.213 от Кодекса на застраховането ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ГР.*****, ЕИК ****, представлявано от К.Ч.-гл.изп.директор и М.Г.-изп.директор, с пълномощника им адв.Н.Б. ***, сумата от 3 655лв /три хиляди шестстотин петдесет и пет лева/ представляваща регресно вземане по осъществено застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на ИМ – 27.07.2017г. до окончателното плащане на сумата, и на осн. чл.86 от ЗЗД сумата от 1 459, 93лв /хиляда четиристотин петдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/ представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 16.08.2013г. до 26.07.2017г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА В.М.К. с ЕГН ********** ***, на осн. чл.213 от Кодекса на застраховането ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ГР.****, ЕИК ****, представлявано от К.Ч.-гл.изп.директор и М.Г.-изп.директор сумата от 1 100,63лв /хиляда и сто лева и шестдесет и три стотинки/ за направени разноски в производство от които 205,63лв /двеста и пет лева и шестдесет и три стотинки/ - държавна такса, 587лв /петстотин осемдесет и три лева/ - адвокатски хонорар и 260лв /двеста и шестдесет лева/ - депозит за вещи лица и 48лв /четиридесет и осем лева/ - депозит за свидетели.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред МОС в двуседмичен срок от връчване преписа на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :