Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 26.02.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, в публично заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Албена Миронова

при участието на секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1822 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ, вр. чл. 149, ал. 5 АПК.

Делото е образувано по жалба от Л.М.Б., ЕГН **********,***, срещу ЗАПОВЕД № 250/04.07.2017 год. на д-р В.Г.,***, с която на осн. чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ е наредено да се изземат земеделски имоти, ДПФ в землището на с. Медковец, обл. Монтана, ползващи се от жалбоподателя без правно основание; на осн. чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ и жалбоподателят в тридневен срок да внесе по сметка на МЗХГ трикратния размер на средното годишно рентно плащане за района през предходната година. Разпоредено е принудително изпълнение на заповедта в 7 дневен срок от изтичането на срока по чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ.

Жалбоподателят е страна в административното производство.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на оспорената заповед и се твърдят допуснати при издаването й съществени процесуални нарушения.

Оспорват се и фактическите констатации на заповедта, като се твърди, че жалбоподателят едва при получаването й бил узнал, че ползва двата земеделски имота без правно основание. Счита, че прекратяването на арендния договор е без валидно правно основание и от там – няма действие по отношение на него, поради което и той ползвал имотите правомерно.

Моли да бъде отменена ЗАПОВЕД № 250/04.07.2017 год. на д-р В.Г.,*** като незаконосъобразна.

Претендира и направените по делото разноски.

В съдебно заседание поддържа жалбата. Не ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът, Директорът на ОД “Земеделие” гр. Монтана, представляван от пълномощника си, ю.к. П. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата, счита, че обжалваната заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, издадена при спазване особените изисквания на закона.

Съдът, като като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Видно от приложените извлечения от електронния регистър на земеделските имоти в землището на с. Медковец, обл. Монтана, както и доказателства за собственост /реституционно решение, договор за замяна/, имотите:

1. Нива от 43,009 дка, трета категория, имот № 037022 в землището на с. Медковец, обл. Монтана, м. Кривобарски път и

2. Нива от 32,675 дка, трета категория, имот № 050018 в землището на с. Медковец, обл. Монтана, м. Вражалски път.

са частна държавна собственост, държавен поземлен фонд.

С Договор за аренда № 24А1-10-39-10/04.08.2010 год., с нотариална заверка на подписите рег. № 8082/04.08.2010 год., на Нот. В.Т., рег. № 596 в РНК, с р-н на действие РС Монтана, вписан в Сл.вп. – Лом, Дв Вх. Рег. № 5878/18.10.2010 год., Акт № 300, т. 13, Областна дирекция "Земеделие"- Монтана, като арендатор е отдала под аренда на жалбоподателя Л.М.Б. двата земеделски имота – ДПФ, с обща площ от 75,684 дка, в землището на с. Медковец, обл. Монтана:

3. Нива от 43,009 дка, трета категория, имот № 037022 в землището на с. Медковец, обл. Монтана, м. Кривобарски път и

4. Нива от 32,675 дка, трета категория, имот № 050018 в землището на с. Медковец, обл. Монтана, м. Вражалски път.

Договорът е сключен за срок от 10 /десет/ стопански години, считано от стопанската 2010/2011 год.

Арендното плащане е уговорено в размер на 46 лв./дка, или общо 3481,46 лв. годишно, като е уговорена възможност за индексирането му съобразно годишния инфлационен индекс на НСИ.

Начинът на плащане е уговорен в чл. 5.2. от договора, като при сключване на договора, и не по-късно от 01. Октомври на всяка следваща година се плащат 50% от вноската, а на арендодателя се представя платежния документ, заедно със Запис на заповед за останалата ½ от дължимата сума, с падеж 01. Октомври на съответната година.

Предвидена е възможност за предсрочно прекратяване на договора, съгл. чл.чл. 33.4 и 33.5 – при неизпълнение на договорни задължения по искане наизправната страна и при неплащане, в който случай арендодателя дължи обезщетение в размер на дължимото плащане за съответната стопанска година.

С Нотариална покана, рег. № 8973/15.09.2016 год., на Нот. В. Т., рег. № 596 в РНК, р-н на действие МРС, връчена на 06.10.2016 год. по реда н ачл. 47 ГПК, жалбоподателят е поканен в 14-дневен срок от получаването на поканата, да заплати сумата от 13 769,14 лв., представляваща доплащания и/или авансови плащания от определената годишна рента за стопанските 2011-2016 год.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.09.2016 год. и изпълнителен лист от 19.09.2016 год., издадени по ч.гр.д. № 1970/2016 год. на РС Монтана, жалбоподателят е осъден да заплати на МЗХ – София, сумата от 13,769,14 лв. главница и 3 416,97 лв. – лихва за забава, дължими по Договор за аренда от 04.08.2010 год.

На 07.11.2016 год. в Сл.вп. Лом, Дв. Вх. Рег. № 6929/07.11.2016 год., т. № 13, акт № 75, е вписано едностранно прекратяване на гореописания договор за аренда, на осн. чл. 27, ал. 2, т. 2 ЗАЗ – поради неплащане на дължимото рентно плащане/доплащане в размер на 13 769,14 лв., за осем последователни стопански години, за периода 2011 – 2016 год.

На заседание, проведено на 20.01.2017 год., комисията, назначена със заповед на директора на ОДЗ Монтана е определила средното годишно плащане за 2016 год. по начин на трайно ползване по общини, за землищата от област Монтана. /л. 49 от д. – за ниви в землището на с. Медковец определеното средно рентно плащане е 27 лв./дка.

С Констативен протокол от 23.05.2017 год., комисия, определена със Заповед на директора на ОДЗ Монтана установила, че двата процесни имота в землището на с. Медковец, обл. Монтана се ползват без правно основание от жалбоподателя.

С Уведомление, изх. № 2365/20.06.2017 год., ОД "Земеделие" Монтана е уведомила жалбоподателя, че с констативен протокол № 4/23.05.2017 год. е установено, че той обработва неправомерно земеделски земи, собственост на Държавата, представляващи ДПФ, поради което и започва производство по чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ.

Уведомлението е връчено на жалбоподателя на 21.06.2017 год., чрез лицето И.П..

Със ЗАПОВЕД № 250/04.07.2017 год. на д-р В.Г.,***, на осн. чл. 34, ал. 1, вр. ал. 8 ЗСПЗЗ, е наредено да се изземат имоти – земеделска земя, собственост на Държавен поземлен фонд, които се ползват без правно основание от Л.М.Б., ЕГН **********,***, както следва:

1. Нива от 43,009 дка, трета категория, имот № 037022 в землището на с. Медковец, обл. Монтана, м. Кривобарски път и

2. Нива от 32,675 дка, трета категория, имот № 050018 в землището на с. Медковец, обл. Монтана, м. Вражалски път.

Дадена е възможност на жалбоподателя, на осн. чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ, в тридневен срок от издаването на заповедта, да внесе по сметка на МЗХГ сумата от 6130,40 лв., представляваща трикратния размер на средното годишно плащане за рейона през предходната година, за времето на неправомерното ползване. Посочено е, че средната годишна рента за землището на с. Медковец, обл. Монтана за стопанската 2016 год. за земеделски имот – нива е било 27,00 лв/дка.

Посочено е, че принудителното изпълнение на заповедта ще се извърши в 7-дневен срок от изтичане срока за плащане, както и – че жалбоподателят няма право на обезщетение.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 06.07.2017 год., отново чрез лицето И.П..

Със Заявление от 10.07.2017 год., до ОД "Земеделие" - Монтана, жалбоподателят е възразил, че не е бил уведомен за предсрочното прекратяване на договора за аренда, а поканата за доброволно изпълнение с изх. № 3255/28.03.2017 год. е получил след като е била започната стопанската 2016/2017 год.

Приложил е заповед на Министъра на земеделието и храните във връзка с допустимия слой.

Жалбата е подадена на 20.07.2017 год.

От правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.

Настоящият съдебен състав я приема за процесуално допустима, доколкото е подадена от лице, имащо право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, като съображенията за това са следните:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му.

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените, в досатъчен обем писмени доказателства, че процесните два земеделски имота са частна държавна собственост и представляват ДПФ.

Жалбоподателят твърди, че ползва имотите на валидно правно основание – Договор за аренда, но доказателствата по делото оборват това твърдение, тъй като се установява, че договорът е прекратен поради неизпълнение на задълженията на арендатора /жалбоподател/ за плащане на арендни вноски и това прекратяване е вписано на 07.11.2016 год. в Сл.вп. Лом, Дв. Вх. Рег. № 6929/07.11.2016 год., т. № 13, акт № 75. Това вписване е с публично-оповестителен характер и жалбоподателят не може да се позовава на незнание за факта на прекратяване на договора. А щом това е така, считано от прекратяването на същия, той ползва имотите без право основание.

Видно от събраните по делото доказателства, в случая се касае за проведена процедура по чл. 34 ЗСПЗЗ.

Съгласно ал. 1 на цитирания законов текст, по искане за собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождението на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание, като съгл. изр. второ, за установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър.

Процесният случай попада в специалната хипотеза на чл. 34 ал. 8 от закона, с оглед която, в случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд, заповедта по ал. 1 се издава от директора на областната дирекция „Земеделие”, а сумите по ал. 6 се превеждат по сметка на МЗХ.

При съпоставка на двете хипотези /ал. 1 и ал. 8/ е очевидно, че предпоставките по ал. 1 и в частност искане от собственика е неприложимо досежно имоти от държавния поземлен фонд.

Процедурата по установяване на неправомерно ползване на земи от ДПФ е уредена в чл. 47 ал. 8 и ал. 9 от ППЗСПЗЗ, съгласно които общинските служби по земеделие извършват не по-малко от две проверки /до 31 май и до 30 ноември/ на земите от ДПФ и информират областните дирекции „Земеделие” за състоянието и ползването им, като при установяване на неправомерно ползване на земи от ДПФ Областните дирекции „Земеделие” изискват изземването им по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ.

Предвид тази законова регламентация, за започване на административно производство по изземване на неправомерно ползвани земи от ДПФ не е необходимо искане от собственик или ползвател на правно основание, отправено до кмета на общината, още повече, че същият не е компетентен да разгледа подобно искане с оглед статута на земята.

Процедурата се инициира с проверка от съответната общинска служба „Земеделие”, като при установяване на неправомерно ползвани земи от ДПФ Директорът на съответната Областна дирекция „Земеделие” издава заповед за изземване по реда на чл. 34.

В процесния случай нормативно установената процедура е спазена – извършена е проверка от компетентни длъжностни лица при ОС „Земеделие” Медковец, при която е констатирано, че жалбоподателят Л. Б. ползва без правно основание земеделска земя от държавния поземлен фонд /имот № 037022 с площ от 43,009 дка и имот № 050018, с площ от 32,675 дка/.

Законът не изисква извършване на теренни проверки по аргумент от чл. 34 ал. 1 изр. второ от ЗСПЗЗ, съгласно който текст за установяване на обстоятелството, че имотът се ползва без правно основание е достатъчна служебната информацията, с която ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция разполага.

Съставеният в процесния случай констативен протокол, послужил като фактическо основание за издаване на обжалваната заповед, съставлява официален удостоверителен документ и се ползва с материална доказателствена сила.

Последната не е оборена от жалбоподателя в хода на първоинстанционното производство, напротив, той също твърди, че е ползвател на двата имота.

При преценка основателността на жалбата досежно процесуалната законосъобразност на административния акт и в частност – твърдението за нарушение по чл. 26 ал. 1 от АПК, настоящият състав намира, че административният орган е допуснал нарушение на административно-производствените правила, като не е уведомил заинтересованото лице за започване на производството.

Това нарушение обаче се преценява от съда като несъществено, доколкото за адресата на акта е налице и възможност да реализира правото си на защита по съдебен ред, като ангажира и поиска събиране на съответни доказателства и документално обоснове защитната си теза в процеса. Това жалбоподателят е сторил нито в хода на съдебното производство. Процесуалната пасивност на адресата на административния акт в тази насока, както и обстоятелството, че така допуснатото от административния орган нарушение на административно-производстветните правила не е порок, повлиял върху формираната в акта воля, респ. върху неговото съдържание мотивират съда на приеме, че нарушението на административната процедура по чл. 26 ал.1 от АПК не е от категорията на съществените. Съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административно-производствените правила, което е повлияло, или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. когато – ако не е било допуснато – би могло да се стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.

В процесния случай от събраните по съдебен ред доказателства, ценени поотделно и в съвкупност и при процесуалната пасивност на жалбоподателя, въпреки предоставената му възможност да докаже защитната си теза, се установява по категоричен начин наличието на всички материалноправни предпоставки за разпореденото изземване.

Липсата на доказателства, оборващи възприетото от административния орган, обосновава формирането на извод, че неуведомяването на заинтересованото лице за започване на административното производство не е и не би могло да повлияе върху съдържанието на акта, поради което и така допуснатото нарушение по чл. 26 ал. 1 от АПК не съставлява съществен процесуален порок.

С оглед изложеното, направените в жалбата оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че ЗАПОВЕД № 250/04.07.2017 год. на д-р В.Г.,*** е материално и процесуално законосъобразна, поради което и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната и настоящата съдебни инстанции факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в жалбата са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

По изложените съображение съдът намира жалбата на Л.М.Б., ЕГН **********,***, срещу ЗАПОВЕД № 250/04.07.2017 год. на д-р В.Г.,*** за неоснователна, а заповедта на директора на ОД”Земеделие” за правилна и издадена в съответствие с материалния закон.

С оглед изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направени по делото разноски.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.М.Б., ЕГН **********,***, срещу ЗАПОВЕД № 250/04.07.2017 год. на д-р В.Г.,***.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Монтана в 14 - дневен срок от съобщението му на страните с връчването на препис от него.

СЪДИЯ: