РЕШЕНИЕ

№

Гр. Лом, 20.02.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд, гр.Лом, първи състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КАМЕНОВА

при секретаря, Б.Костова, като разгледа докладваното от съдия- докладчика, Н.Каменова, гр.дело № 2475/2017 година, по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Правно основание: чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

Предявен е иск от„ ********, със седалище и адрес на управление, ********, с ЕИК ********, чрез пълномощника адвокат А.М.К. с ЕГН: **********, адрес ***, телефон: ********, против: И.С. В. с ЕГН: ********** ***, ********.

Молят, да бъде признато от съда за установено, че ответницата, И.С. В. с ЕГН: **********, дължи на ищците, сумата от 7100.77 лева/ седем хиляди и сто лева и 77 ст./, от които: 4050 лева- главница, 3050.77 лева договорна лихва от 26.06.2010 година до дадата на подаване заявлението в съда, неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № FL536855 от 24.06.2010 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Препендират се разноски направени по заповедното и настоящето производство.

Писмен отговор от ответницата, не е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Страните , редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

Ищецът не се явява в съдебното заседание, явява се процесуалния му представител, адв.К., която от името на доверителите си, поддържа предявеният иск по основание и размер и моли да бъде уважен, изцяло.

Ответницата, И.С. В., се явява в съдебно заседание, заявява, че признава изцяло претенцията на ищците и желае да изплаща разсрочено.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

В конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен, поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на иска, наличието на облигационна обвързаност между страните и неговия размер.

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 1464/2017 година, по описа на ЛРС, се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 28.06.2017 година, с която е разпоредено длъжникът, И.С.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на „********, ЕИК: ********, гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина,ул.”Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, законен представител: Райна Иванова Миткова – Тодорова – управител и пълномощник: адв. А.М.К., съдебен адрес:***, главница в размер на 4050 лева / четири хиляди и петдесет лв./, лихва: 3050.77 лева, / три хиляди и петдесет лева и 77 ст./ за периода от 24.06.2010 година до 27.06.2017 година, ведно със законна лихва, начиная от 27.06.2017 година, до изплащане на вземането, както и сумата 142.01 лева/ сто четиридесет и два лева и 01 ст./, разноски.

В срока по чл.414 от ГПК срещу така издадената заповед за изпълнение, ответницата е депозирала възражение и заповедният съд е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

Ищците са получили съобщението на 18.07.2017 година и в 1 месечния срок са предявили настоящият иск, а именно от 21.08.2017 година/ липсва пощенски плик, за да се установи редовността/.

Съдът като съобрази обстоятелства по делото, събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу ответницата е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи, изцяло, така както е предявен.

Предмет на иска с правно основание, чл.422 от ГПК, за установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

По този иск кредитора, ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер.

В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Безспорно се установи в производството, че основанието на което ищците са поискали да бъде издадена Заповед за изпълнение е сключен договор за потребителски кредит № FL536855 от 24.06.2010 година, между»Юробанк И ЕФ Джи България»АД/ Пощенска банка/ в качеството си на кредитор и И.С. В. с ЕГН: ********** в качеството си на кредитопоучател, по силата на които на ответницата е отпуснат потребителски кредит в размер на 4050 лева.

Същата не е погасявала месечните си вноски, съгласно договора и погасителния план, като е останала непогасена сумата от 7100.77 лева, / седем хиляди и сто лева и 77 ст./, от които: 4050 лева- главница, 3050.77 лева договорна лихва. Срокът за погасяване на кредита е 120 месечни анюитетни вноски. При непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, кредитът става предсрочно изискуем- чл. 15, ал. 5 от Договора, за настъпиата предсрочна изискуемост, ответницата е уведомена на 11.05.2017 година.

На 18.01.2016 година между „********с ЕИК ********и ********с ЕИК ********, задължението на ответницата произтичащо от договора за потребителски кредит № FL536855 от 24.06.2010 година, е изкупен от ищцовото дружество.

В изпълнение на императивната разпоредба на чл. 99 от ЗЗД, ответницата е уведомена, че считано от датата на уведомлението за цесия, че кредитор на вземането е ищцовото дружество, което е пристъпило към принудително събиране на вземанията по договора за паричен заем и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 1464/2017 година.

Съгласно чл. 15, ал. 5 от Договорът, вземането на кредитора е пресрочно изискуемо в пълен размер, тъй като не са погасени две или повече месечни вноски, за което ответницата е уведомена на 11.05.2017 година.

Уважаването на така предявеният иск се обуславя от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1. валиден Договор за паричен кредит, сумите по който са усвоени от кредитополучателя; 2. кредитът да е станал предсрочно изискуем по отношение на ответника и да е бил в такъв статут към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и 3. дължимите суми да не са погасени.

С оглед разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес, чл. 154 ГПК, кредиторът ищец е този, който трябва по пътя на пълното и главно доказване да установи съществуването на първите пет от визираните изисквания. Ако това бъде сторено, ответника от своя страна следва да докаже, че задълженията са платени или погасени чрез някой от другите способи, познати на облигационното право.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи в пълния му размер така както е предявен, а именно в размер на сумите: от общо: 7100.77 лева/ седем хиляди и сто лева и 77 ст./, от които: 4050 лева- главница, 3050.77 лева договорна лихва от 26.06.2010 година до дадата на подаване заявлението в съда, неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № FL536855 от 24.06.2010 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 година от 18.06.2014 година, ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

При този изход, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящето производство разноски в размер на общата сума от 142.02 лева платена държавна такса, както и разноските по заповедното производство–ч.гр.д. № 1464/ 2017 година в размер на: 142.01 лева.

По изложените съображения, съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.С. В. с ЕГН: ********** ***, ********., съществуването на вземането на „ ********, със седалище и адрес на управление, ********, с ЕИК ********, чрез пълномощника адвокат А.М.К. с ЕГН: **********, адрес ***, телефон: ********, за сумата от общо: 7100.77 лева/ седем хиляди и сто лева и 77 ст./, от които: 4050 лева- главница, 3050.77 лева договорна лихва от 26.06.2010 година до дадата на подаване заявлението в съда, неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № FL536855 от 24.06.2010 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2017 година, до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА И.С. В. с ЕГН: ********** ***, ********., да заплати направените в производството разноски на„ ********, със седалище и адрес на управление, ********, с ЕИК ********, чрез пълномощника адвокат А.М.К. с ЕГН: **********, адрес ***, телефон: ********, в настоящето производство разноски в размер на 142.02 лева платена ДТ, както и разноските по заповедното производство–ч.гр.д. № 1464/ 2017 година в размер на: 142.01 лева-ДТ.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 1464/2017 година по описа на ЛРС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :