Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 07.02.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд гр.Лом, ІV съдебен състав, в публично съдебно заседание на 22 януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

 

            при участието на секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гр. дело № 2695 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Правно основание: чл.422, ал.1, във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, евентуален осъдителен по чл.79 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД .

Предявени са кумулативно обективно съединени искове – положителен установителен иск от "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията към МП с ЕИК 200385975 със седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина, бул. «Ситняково»№23, ет.6, представлявано от Изпълнителния директор В.Ю.Б., чрез юрисконсулт Я.М.  срещу Е.Р.А. с ЕГН **********, за неизпълнени задължения по договор за предоставяне на кредит.При условия на евентуалност – осъдителен иск.

Твърди се, че с Договор за предоставяне на кредит по Договор за малък паричен заем от 19.06.2013г., сключен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД е предоставен на ответницата кредит в размер на 1500 лв., който е усвоен изцяло от ищцата. По данни на банката кредитор ответницата не е извършила нито едно от плащанията предвидени по договора, поради което и кредитът е станал предсрочно изискуем. Твърди се също, че на 14.10.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и ищеца по настоящето дело бил подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, по силата на който е прехвърлено процесното вземане  и ищецът е встъпил в правата на банката кредитор.

            На 09.08.2017г. ищеца депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК срещу ответницата, за сумата сумата 4026,23 лв. (четири хиляди двадесет и шест лв., 23 ст.), от които: 1500,00 лв. – главница, представляваща неплатен остатък по Договор за малък паричен заем № CASH-10220517/19.06.2013 год., 1908,00 лв. – договорна лихва за периода от 26.06.2013 год. до 21.05.2014 год., 618,23 лв. – неустойка за забава за периода 17.07.2013 – 07.08.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 09.08.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата 230,52 (двеста и тридесет  лв., 52 ст.) разноски по делото, представляваща платена държавна такса 80,52 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Образувано е ч.гр. дело № 1970/2017год., по описа на РС – Лом, като е издадена и Заповед за изпълнение от 10.08.2017г. Длъжникът е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение, чрез процесуалния си представител, което породило правния интерес у ищеца да предяви настоящият установителен иск, а в условията на евентуалност – осъдителен такъв против ответницата.

            На 14.10.2015год. между „„БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и ищеца - „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), включено в Приложение № 1 към него. В правата на нов кредитор ищеца е встъпил по силата на Договор за предоставяне на кредит от 19.06.2013г. Твърди се, че след сключване на Договора за цесия, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.З от ЗЗД цедент чрез цесионерът настоящ ищец е изпратил на длъжника уведомление за сключената цесия, което е подписано съвместно с цедента за встъпването си като кредитор по вземането, на адрес на длъжника . Уведомлението не е получено от длъжника.

            При получаването на Заповедта по чл. 410 от ГПК, ответникът се възползвал от правото си на възражение, поради което за „Мост Финанс Мениджмънт" АД е възникнал интерес от предявяването на иск за съществуване на вземането.

            Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, като кредитополучател, че има задължение към ищеца /като правоприемник-цесионер на –„БНП париба пърсънъл файненс" ЕАД цедент/, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 410от ГПК, в размер на  4026,23 лв. (четири хиляди двадесет и шест лв., 23 ст.), от които: 1500,00 лв. – главница, представляваща неплатен остатък по Договор за малък паричен заем № CASH-10220517/19.06.2013 год., 1908,00 лв. – договорна лихва за периода от 26.06.2013 год. до 21.05.2014 год., 618,23 лв. – неустойка за забава за периода 17.07.2013 – 07.08.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 09.08.2017 г. до изплащане на вземането.

          Претендират се направените разноски по заповедното производство и по настоящото производство – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

            При  условия на евентуалност, в случай , че съдът отхвърли установителния иск по чл.422 ГПК ищеца моли съда, да осъди ответника да заплати на ищеца процесните суми.

            Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от ответника, чрез пълномощника му, адвокат С.П. от МАК .

            В отговора си ответника счита иска за неоснователен, като твърди, че следва да бъде отхвърлен, тъй като вземането не е обявено за предсрочно изискуемо, като развива съображения в тази насока и прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите.

            Претендира разноски .

Делото е разгледано при участието на «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД, конституирана като трето лице – помагач на ищеца.

В съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован не се явява, изпраща писмено становище, в което поддържа исковете както са предявени, прави възражение.

Ответницата  редовно призована не се явява, представлява се от адвокат С.П. от МАК, които моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен по съображенията изложени в отговора.

Третото лице – помагач на ищеца, не изпраща процесуален представител не изразява становище по иска.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е заключението на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза.

Изискано и приложено е ч.гр.дело №1970/2017год. по описа на РСъд гр.Лом.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото във връзка със становището на страните и съобразно правилото на чл.235 от ГПК, приема следното:

По ч.гр.д. № 1970/2017 г. по описа на РС – Лом е издадена на осн. чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение от 10.08.2017г. в полза на ищеца по делото, против ответника ответницата, за процесните суми, конкретизирани по горе.

Видно от доказателствата по ч.гр.д. № 1970/2017 г. по описа на РС – Лом вземането издадена исканата заповед по чл.410 ГПК, връчена на длъжницата на 17.08.17г., която е оспорена от нея, аргументирайки се, че не дължи изпълнение по нея .

Съдът, с разпореждане е указал на заявителя за правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.  Исковата молба от "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД е подадена на 18.10.2017 год.

На 19.06.2013год. между „БНП Париба Пърсънъл фФйненс и ответницата в гр.Лом е сключен договор за малък паричен заем, по силата на който е отпуснат заем на стойност 1500 лв., договорен е лихвен процент за периода на договора, който е добавен към дължимата главница и е в размер на 209,58 %. Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е в размер на 680,95%. Ответницата е усвоила кредита, но не е заплащала дължимите погасителни вноски. Поради неплащането на четири погасителни вноски, дължими съответно на 26.06.2013г., 03.07.2013г., 10.07.2013г. и на 17.07.2013г. и съгласно чл.4 от договора за кредит, целият ползван кредит, заедно с начислените лихви, е станал автоматично предстрочно изискуем на 17.07.2013г.

На 14.10.2015г. между третото лице помагач и ищеца по делото е сключен договор за цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл файненс”ЕАД продава на „ „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД свои вземания. Видно от това приложение под номер 1393 в него е вписано задължение на Е.Р.А. с главница 1500,00 лева, лихви – 1908,00 лв. и 341 лв. неустойка, общо дължима сума – 4026,23 лв към датата на сключване на договора за цесия .

        Представено е и уведомително писмо с дата 23.10.2015 г. за извършеното прехвърляне на вземания, изходящо от двете страни по договора за цесия - „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и „Мост Финанс Мениджмънт” АД, адресирано до ответницата, което не е връчено .

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно заключението по която (неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответстващо на писмените доказателства) се установява, че по процесния договор за кредит ответницата е усвоила сума в размер 1,500,00 лв.- главница, лихав – 1908,00 лв. и лихва за забава. 619,57 лв.

При така установеите факти съдът достигна до следните правни изводи:

Исковете са допустими, тъй като са предявени в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, от лице, притежаващо процесуална и материалноправна легитимация.

Съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, като съгласно ал.2 заемателят плаща и уговорената лихва по кредита.

За да бъдат уважени предявените искове, е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки: валидно облигационно отношение между ответницата и банката, размера на този кредит, както и че същият е усвоен, настъпването на въведената предсрочна изискуемост на кредита,обявена ли е предсрочната изискуемост на кредита на длъжника съобразно изискванията на т.18 от ТР 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,  уговорената лихва, както и нейният размер за процесния период, валиден договор за цесия, с който процесното вземане е прехвърлено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД – цедент на „Мост Финанс Мениджмънт” АД – цесионер и т.н.

От събраните по делото доказателства , вкл. ССЕ, които се кредитират от съда безспорно се установява : сключването на договора за кредит, усвояването му, наличието на неизпълнени задължения за главница и лихви, като според в.л. от усвоения от ответницата кредит от 1500 лв. на 19.06.2013г., същата не е издължила по него нито една вноска, поради което дължи на цесионера следните суми- главница – 1500 лв., законна лихва 1908 лв. за периода 26.06.2013г. до 21.05.2014г.,  лихва за забава – 619,57 лв. от 17.07.2013г. до 7.08.2017г.

Както в заповедното производство, така и пред исковия съд, ищецът не е ангажирал доказателства за обявяване на длъжника предсрочната изискуемост на дълга по договора за кредит.

Съгласно т.18 от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, в хипотеза на предявен иск по чл.422 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства /забава над 90 дни/, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение като банката –кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. Прието е в практиката на съда, вкл. ползваща се със задължителна сила съгласно чл.290 ГПК /реш.114 от 07.09.2016г. по т.дело №362/2015г. на ТК, Второ т.о. на ВКС/, че тълкувателното решение, цитирано по-горе намира приложение и спрямо договорите за потребителски кредити тъй като разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ се отнася към всички договори за кредит. Или, предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит /и в общите му условия/ предпоставки, обуславящи настъпването и. Съдебната практика приема, че нито заявлението по чл.410 ГПК, нито връчването на издадената заповед за изпълнение, има характера на уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на задължението. Евентуално, обявената от кредитора с връчване на исковата молба предсрочна изискуемост, при наличие и на останалите предпоставки за това, не може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението и представлява ново основание за осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед. Поради това, липсата на обявена на длъжника предсрочна изискуемост, води до извод, че банката не е надлежно упражнила това свое право, респ. не е налице изискуемо вземане на банката – кредитор за заявените суми по договора за кредит. Поради това предявеният установителен иск с правно основание чл.422 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен. 

По отношение допустимостта на осъдителните искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, предявени в условията на евентуалност:

Уведомлението на длъжника, че кредитора прави кредита предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба, но направено след издаване на заповедта за изпълнение, има за последица настъпването изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Изменението на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение е допустимо чрез предявяване  на осъдителен иск при условията на евентуалност. В този смисъл т.11 б от Тълкувателно Решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Предвид горното исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са допустими за разглеждане в производство по чл.422 от ГПК.

По основателността на исковете:  Евентуалния иск се счита предявен под условие, като разглеждането му е обусловено от изхода на делото по главния иск. В случая предвид отхвърлянето на главния иск, съдът дължи произнасяне по основателността на евентуалния осъдителен иск.

За установяване на валидно правоотношение между страните следва да бъде доказан правопораждащия факт – сключването на договор за кредит и договор за цесия, за която длъжникът е уведомен, като в случая първият факт е безспорно доказан, не е доказан обаче вторият факт, а именно- уведомяване на длъжника за договора за цесия . Изпълнението на кредитора – банка на задължението по договора също е доказано, като в тази връзка съдът е изложил аргументи по-горе. Безспорно е, че ответникът не е изпълнил паричното си задължение по договора за заплащане на месечните погасителни вноски по договора за кредит.  Тъй като по осъдителния иск се претендира сумата по целия договор, то следва да се направи преценка били ли са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем към датата на предявяване на иска. Съдът намира, че към датата на депозиране на исковата молба, длъжникът – ответник не е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Както вече изложено по-горе и съобразно приетото в практика на ВКС със задължителен характер, издадената заповед за изпълнение на длъжника няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл, но исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея и на уведомлението за цесия на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. С оглед горното кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 18.10.2017г. Съдът съобразява на основание чл. 235,ал.3 ГПК настъпилите в хода на процеса обстоятелства, а именно , че са налице основанията за присъждане на падежиралите вноски към момента на приключване на устните състезания в исковото производство.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че дължимите суми по договора за кредит са платени на банката, не е ангажирал доказателства в тази насока. Установява се от заключението на вещото лице, че плащане по кредита не са извършвани.

Ответникът е направил възражение за настъпила погасителна давност . Това негово твърдение е основателно по иска за евентуалност само по отношение на лихвите. Погасителна давност обаче не е настъпила за дължимите вноски по договора за кредит , тъй като исковата молба е предявена на 18.10.2017г., а кредита е усвоен на 19.06.2013г., т.е. не е изтекла общата пет годишна давност. Такава обаче е изтекла по отношение на лихвите,  видно от  формулирания петитум в исковата молба се претендира договорна лихва за периода от 26.06.2013-21.05.2014г. в размер на 1908 лв.-договорна лихва , и 618,23 лв.-лихва за забава за периода 17.07.2013-07.08.2017г., вземанията за която са погасени по давност.

По разноските:

Всяка от страните претендира разноски по делото. По отношение на разноските по исковете по чл.422 от ГПК в заповедното и исковото производство, съдът намира, че такива не следва да се уважават, поради отхвърлянето на установителните искове.  По отношение на разноските направени по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, съдът намира, че следва да бъдат уважени съобразно уважената част от исковете. В този случай в полза на ищеца по делото следва да бъдат присъдени разноски в размер от 260,00 лева, след като е взет предвид размерът на внесената държавна такса  юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ във  вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените от него разноски, съобразно с отхвърлената част от иска в размер от 200,00 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 200385975 със седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина, бул. «Ситняково»№23, ет.6, представлявано от Изпълнителния директор В.Ю. Балджив срещу Е.Р.А. с ЕГН **********, искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. чл.430 от ТЗ, във вр. чл. 99 от ЗЗД. и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД да бъде признато от съда за установено, че ответникът дължи на ищеца /като правоприемник-цесионер на –БНП Париба Пърсънъл Фойненс" ЕАД – цедент/ вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК от 10.08.2017год. по ч.гр.д. № 1970/2017 г. по описа на РС – Лом, за сумата в размер на общо 4026,23 лв. , от които главница - 1500,00 лв. представляваща неплатен остатък по Договор за малък паричен заем № CASH-10220517/19.06.2013 год., 1908,00 лв. – договорна лихва за периода от 26.06.2013 год. до 21.05.2014 год., 618,23 лв. – неустойка за забава за периода 17.07.2013 – 07.08.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 09.08.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата 230,52 (двеста и тридесет  лв., 52 ст.) разноски по делото, представляваща платена държавна такса 80,52 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА  Е.Р.А. да заплати на МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД/ със снети по горе данни/,  на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 1500 лева , представляваща главница по Договор за малък паричен заем № CASH-10220517/19.06.2013 год.,  вземането по който му е прехвърлено с договор за цесия от 14.10.2015г. и обявен за предсрочно изискуем на 18.10.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на претендираната договорна лихва от 1908,00 лв. за периода от 26.06.2013 год. до 21.05.2014 год., 618,23 лв. – неустойка за забава за периода 17.07.2013 – 07.08.2017 год. като погасени по давност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е.Р.А. да заплати на МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД   сумата от 260,00 лева  представляваща, сторени в производството разноски, съобразно с уважената част от иска. 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ” МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД да заплати на Е.Р.А. сумата от 200 лева , представляваща, сторени в производството разноски, съобразно с отхвърлената част от иска. 

Решението може да бъде обжалвано пред МОС в двуседмичен срок от връчването .

След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи по ч.гр.д. №1970/2017г. на ЛРС.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца «БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД.

Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2 от ГПК.

 

           

                                                                                              Районен съдия: