Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Лом, 12.03.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломски районен съд, в публичното
съдебно заседание на пети декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
при
секретаря Румяна Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 667 по описа
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС
Предявени са искове от Р.Й.П., ЕГН ********** и К.Й.П., род.
*** год., живуща в *******, чрез пълномощника, адв. Д.
Ц., МАК, срещу П.М.Г., ЕГН **********,***,
с правно основание – чл. 30, ал. 3 ЗС
В
исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на
земеделски имоти, които са предмет на делбено производство по гр.д. № 147/2013
год., което е във фазата на извършване
на делбата.
За стопанската 2015/2016 год. за
имотите не е имало сключени арендни или наемни договори и те са били включени в
картата на „белите петна“ по см. чл. 37в ЗСПЗЗ.
На 14.10.2016 год., ответникът бил
получил съответното рентно плащане за всички имоти. Не изпълнил задължението си да разпредели
сумата между останалите съсобственици, според правата им. Ищците му изпратили
покана за доброволно изпълнение, но тя се върнала непотърсена от получателя.
Преди това го търсили по телефона.
Иска
се от съда:
1.
Да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца Р.П. сумата от 965,38 лв., с която се е обогатил
за негова сметка, мораторна лихва за забава в размер на 42,99 лв., начислена
върху главницата, считано от датата на настъпвани изискуемостта на задължението
– 14.10.2016 год., до датата на депозиране на исковата молба в съда, както и
законната лихва върху главницата от датата на и.м. ;
2.
Да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищцата К.П. сумата от 490,54 лв., с която се е обогатил
за нейна сметка, мораторна лихва за забава в размер на 21,85 лв., начислена
върху главницата, считано от датата на настъпвани изискуемостта на задължението
– 14.10.2016 год., до датата на депозиране на исковата молба в съда, както и
законната лихва върху главницата от датата на и.м..
Претендират се и разноските по делото.
Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
В отговора си ответникът оспорва
исковете като неоснователни. Оспорва и представителната власт на пълномощника
на ищцата К. П..
Твърди, че с ищцте, които многократно
през годините назад са получавали всички доходи от общите им имоти, са имали
уговорка той да получи наемната
В съдебно заседание ищците се
представляват от адв. Д. Ц., МАК, който поддържа исковете така, както са
предявени и моли да бъдат уважени. Излага съображенията си в писмена защита,
като претендира разноски и представя списък
по чл. 80 ГПК.
Ответникът оспорва исковете и моли да
бъдат отхвърлени. Твърди, че след възстановяването на имотите до 2010 год. само
ищецът е получавал суми за отдаваната под аренда или наем земя, поради което
сега имат устна уговорка за търсената стопанска година рентните плащания да
бъдат получени от него. Оспорва упълномощаването от страна на ищцата К. П..
Оспорва представеният списък по чл. 80 ГПК.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
След смъртта си, на 13.11.1946 год., Н.М.П.,***
оставил наследниците:
1.
К.Н. П., син, поч. 28.04.1946 год., с наследници:
a.
Ф.Н. П., съпруга, поч. 04.09.1982 год.,
b.
Й. К.П., син, поч. 23.12.2003 год., с наследници:
i. Р.Й.П., син
ii. К.Й.П., дъщеря;
c.
Е. К.П., син, поч. 19.12.2002 год., с наследници:
i. Д. Е. П., син,
d.
Т.К.П., син, поч. 10.07.2012 год., с наследници:
i. Р. Т. П., син и
ii. К.Т. П.-Д., дъщеря;
2.
С.Й.К., дъщеря, поч. 15.07.1968 год., с
наследници:
a.
Е.Й.Д., дъщеря, поч. 01.02.1986 год., с
наследници:
i. Г.М.Д., съпруг, поч. 12.08.1998 год.,
ii. Н.Г.Л., дъщеря, поч. 24.08.2013 год., с наследници:
· М.С.Л., съпруг,
· К.М.Л., син,
· Е.М.М., дъщря;
iii. Б.Г. Й., дъщеря, поч. 09.01.2008 год., с
наследници:
· В.С.Ф., дъщеря;
3.
К.Н.П., дъщеря, поч. 10.05.1971 год., с
наследници:
a.
Ф.А.П., съпруг, поч. 02.09.1982 год.,
b.
Г.Ф.Н., дъщеря, поч. 10.05.2001 год., с
наследници:
i. Н.О.Д., син, поч. 14.04.2006 год., с
наследници:
· М.Т.Д., съпруга,
· М.Н.С., дъщеря и
· О.Н.Д., син;
c.
Н.Ф.Г., дъщеря, поч. 13.11.2015 год., с наследник:
i. П.М.Г., син.
Видно от
горното, ищците и ответника са втори братовчеди, което не е спорно по делото.
Не е спорно и, че на наследниците на Н.М.П., с
Решения № 756Г/20.10.1999 год., по преписка № 5306/27.02.1992 год., №
7976/04.11.1994 год., по преписка № 6244/28.02.1992 год., № 508З/04.06.1998
год., по преписка № 8145/29.04.1992 год.
и № 5323А/04.11.1994 год., по преписка № 8145/29.04.1992 год., всички на
ПК Вълчедръм, обл. Монтана е възстановена собствеността по отношение на следните
земеделски имоти, в
землищата на селата Златия и Горни Цибър, обл.
Монтана:
1.
Нива от 1,510 дка, трета категория, имот
№ 026005 в м. Мъртвица, в землището на с. Горни
Цибър, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 16639;
2.
Нива от 5,660 дка, пета категория, имот
№ 048017 в м. Ръпето, в землището на с. Горни
Цибър, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 16639,
3.
Нива от 7,134 дка, четвърта категория, имот № 179008 в м. Валя Лунга в землището на с. Горни
Цибър, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 16639,
4.
Нива от 7,970 дка, четвърта категория, имот № 350006 в м. През барата, в землището на
с. Златия, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 31053,
5.
Нива от 85,645 дка, трета категория, имот
№ 035004 в м. Язовините, в землището на с. Златия,
обл. Монтана, ЕКАТТЕ 31053,
6.
Нива от 5,305 дка, трета категория, имот
№ 060005 в м. Совата, в землището на с. Златия,
обл. Монтана, ЕКАТТЕ 31053,
С Решение от
13.09.2013 год., и Решение за поправка на явна фактическа грешка от 20.11.2013
год., двете по гр.д. № 147/2013 год. на ЛРС, е допусната делба на описаните
по-горе имоти между съсобствениците, като видно от решението, правата на ищците
по настоящото производство са по 1/12 ид.ч., а на ищеца Р.П. – още 10 дка от нивата
от 85,645 дка, както и закупени
от Н.Л. 1/8 ид.ч. и от В.С.Ф.
– 1/8 ид.ч. Правата на ответника /по-точно на неговата
майка Н.Г., чиито единствен наследник е той/ са 1/8 ид.ч.
След служебна справка в електронната деловодна система на съда се
установява, че в първото открито съдебно заседание след влизане в сила на
решението по дупускане на делбата по гр.д. № 147/2013 год. на ЛРС, проведено на
27.05.2015 год., искания за сметки не са били предявени.
Установява
се също, че с Решение от 28.04.2017 год. е извършена делбата между страните, като това решение се
обжалва и все още не е влязло в сила.
С писмо,
изх. № 20/10.01.2017 год. на
ОДЗ Монтана, ищецът Р.П. е уведомен, че пет от наследените от Н.М.П. имоти попадат в регистъра по чл. 75а,
ал. 1 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 37, ал. 9 ЗСПЗЗ, какви са дължимите суми за «бели петна»
за всеки от имотите, както и, че въз основа на подадена декларация по чл. 30,
ал. 3 ЗС, на 14.10.2016 год. на
отв. П.М.Г. е изплатена сумата
от 3654,27 лв., а на същата дата – още 286,64 лв. – за стопанската 2015/2016
год.
Приложени са
две платежни нареждания /л. 18/, общо за сумата от 3940,91 лв., платени на отв.
П. Г., както и декларации по чл. 30, ал. 3 ЗС,
изходящи от последния /л. 21 и 22/.
Приложено е
непотърсено известие за доставяне на писмо, подадено на 14.02.2017 год. от ищеца
Р.П. до отв. П.Г. /л. 24/.
По делото се
твърди, че с това писмо е била изпратена приложената
на л. 25 от делото Покана за доброволно изпълнение, но това не се установява от
самото известие.
Приложен е
Договор за наем на пет от имотите, останали в наследство от Н.М.П., сключен на
22.10.2010 год. между друга
от наследниците, неучастващата
в делото Н.Л. със Златия Агро ЕООД, за пет стопански години – до 01.10.2015
год.
Приложен е и
аренден договор, сключен между същата фирма и ищецът Р.П.,
за 10 стопански години, считано от стопанската
2016/2017 год.
Приложени са РКО, видно от които, на 29.07.2011 год. на Н.Г. са платени 566,10 лв. – рента за
стоп. 2010/2011 год., на 18.08.2012 год. – 660 лв. за стоп. 2011/2012 год., на
04.10.2013 год. – 660 лв. за стоп. 2012/2013 год., на 28.07.2014 год. – 754 лв.
за стоп. 2013/2014 год., на 01.09.2015 год. – 943 лв. – за стоп. 2014/2015 год., за 18,870 дка земеделска земя в землището на с. Златия.
На 20.09.2010 год. на ищеца Р.П. са платени от същата фирма 1132
лв. за стоп. 2010/2011 год., за 37,741 дка земя в землището на с. Златия, на
02.11.2012 год. – 440 лв., за стоп. 2011/2012 год., за 12,580 дка, на
04.10.2013 год. – 1516 лв. за стоп. 2012/2013 год., на 29.09.2014 год. – 2013
лв. за стоп. 2013/2014 год. за стоп. 2013/2014 год. и на 26.10.2015 год. – 2516 лв. за стоп. 2014/2015
год., за последните две години - за 50,320 дка, в землището на
с. Златия.
И двата
арендни договора, както и представенита РКО са неотносими към предмета на делото, тъй като
договорите касаят периоди, различни от процесния, а представените РКО са за
плащания, за които не може да се установи дали са за имотите, предмет на договорите.
Изслушан при
условията на чл. 176 ГПК, ищецът признава, че е арендовал общите земеделски
имоти, но през 2015 год., като първото плащане е било
през 2017 год., след завеждане на делототвърди, че е получавал суми съобразно
дела си. Не е давал пари на майката на
ответника, тъй като тя е получавала дела си от наемателя/арендатор, съобразно
своя дял. Не се е уговарял с ответника да м удава пари
за ползване на земята през минал период от време. Твърди, че ответникът говори за други имоти.
При така
установените факти, съдът приема от правна страна следното:
По отношение на исковете по чл. 30,
ал. 3 от ЗС
В случая се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца Р.П. сумата от 965,38 лв., с която се е обогатил за
негова сметка, мораторна лихва за забава в размер на 42,99 лв., начислена върху
главницата, считано от датата на настъпвани изискуемостта на задължението –
14.10.2016 год., до датата на депозиране на исковата молба в съда, както и
законната лихва върху главницата от датата на и.м. ;
Също така да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищцата К.П. сумата от 490,54 лв., с която се е обогатил за нейна сметка, мораторна лихва
за забава в размер на 21,85 лв., начислена върху главницата, считано от датата
на настъпвани изискуемостта на задължението – 14.10.2016 год., до датата на
депозиране на исковата молба в съда, както и законната лихва върху главницата
от датата на и.м..
Съгласно този текст от Закона за
собствеността, всеки съсобственик има право да получи такава част от ползите от
общата вещ, която съответства на неговият дял в съсобствеността.
Понятието „ползи” включва в случая не
само прякото служене с вещта за задоволяване на лични и семейни нужди, но и
съответните квоти от естествените и граждански плодове.
Чл. 30, ал.3 ЗС намира приложение и
когато съсобственикът отдава под наем съсобствената вещ и получава суми в
повече от дължимите му съобразно неговия дял в съсобствеността, тъй като това води до получаване на граждански плод от
вещта, полза по смисъла на чл. 30, ал. 3, предложение първо от ЗС.
За да се уважи иска по чл. 30, ал.3 от ЗС
следва да се докаже от ищеца наличието на елементите от фактическия състав,
включващ: съсобствена вещ между страните, ответникът да не е ползвал
съсобствената вещ пряко за задоволяване на лични и семейни нужди, а за
получаване на ползи от нея /добиви – естествени или граждански/, както и като е
събирал тези доходи, да не е заплатил на ищеца частта от тях, съразмерно на
неговия дял в съсобствеността, т.е. да е налице лишаване на ищеца от ползите от
вещта съобразно правата му.
При наличието на тези предпоставки
задължението възниква от момента, в който е реализиран съответният доход, като
писмена покана не е необходима на основание чл. 93 от ЗС, съгласно който
добивът от вещта като плодове, прираст от добитък, наем и др. такива,
принадлежи на собственика й.
Правото
по чл. 30, ал. 3 от ЗС законът урежда като безсрочно вземане.
Дължимото
без срок се дължи веднага - чл. 69, ал. 1 от ЗЗД.
В
случая, от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че
ответникът е получил за стопанската 2015/2016 год., общо сумата от 3970,91 лв.
за петте имота, посочени в исковата молба, които са съсобствени между страните
и останалите наследници на Н.М.П..
Според
съдебното решение от 20.11.2013 год. по гр.д. № 147/2013 год. на ЛРС, делът на
ищеца Р.П. е 1/3 ид.ч. /от тях 1/12 ид.ч. на собствено основание и
по 1/8 ид.ч., придобити чрез закупуване на наследствените дялове на наследничките В.С.Ф. и Н.Г.Л./.
Според
същото съдебно решение, ищцата К.П. притежава 1/12 ид.ч.
от същите имоти, а ответникът П.Г. – 1/8 ид.ч.
Съответно,
/установено чрез просто пресмятане, доколкото ищците не ангажират
доказателства, от които да се установи как са формирали претенциите си по
размер/, частта на ищеца Р.П. от получените от ответника суми за съсобствените
им имоти е 1323,64
лв.
Делът на ищцата К.П. от получената от ответника сума е в размер на
330,91 лв.
По делото не се установи по размер и по основание насрещно
изискуемо плащане, дължимо се на ответника, с което да се извърши заявеното от
него прихващане.
Следователно, предявените искове с правно основание чл. 30, ал. 3
С следва да се уважат до претендирания размер от 965,38 лв. по отношение на
ищеца Р.П. и до размер на 330,91 лв. по отношение на ищцата К.П.. Искът на
последната следва да се отхвърли над уваженият, до претендираният размер от
490,54 лв.
По отношение на претенциите за лихва:
За
да настъпят последиците на забавата, доколкото търсената лихва е по същината си
обезщетение за вреди от забава, без да е нужно те да се доказват, според чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е необходимо длъжника да бъде поканен да
изпълни доброволно.
Едва
изтичането на срока за изпълнение по такава покана, без да има изпълнение,
поставя длъжника в забава - чл. 84, ал.
2 от ЗЗД.
Изискуемостта
на едно вземане по чл. 69 и сл. от ЗЗД и забавата на длъжника по чл. 84 от ЗЗД
законът урежда като два различни правни института.
Обстоятелството
че вземането по чл. 30, ал. 3 от ЗС е уредено като безсрочно, и следователно
изискуемо с възникването му, не означава, че задълженото по това притезание
лице изпада в забава още с възникване на
дълга.
По делото няма годни доказателства ищците
да са отправяли писмена покана до ответника да им заплаща следващото се
обезщетение за ползването на същите имоти, или полагащата им се част от
получените плащания.
Приложеното известие за доставяне на
някакво писмо /върнато непотърсено от получателя-ответникът/ не установява
редовно връчване на покана за плащане на дължимите се суми.
С
оглед на това, съдът намира, че за такава писмена покана може да се приеме едва
исковата молба, инициирала настоящия процес, която обаче е депозирана в съда
едва на 28.03.2017 год.-
чл. 131 от ГПК.
След
като не е бил поканен по-рано, ответника не е бил поставен в забава и за
времето преди предявяване на иска не дължи обезщетение.
Заради
това исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за дължима преди датата на
предявяване на исковата молба сума за лихва за забава, считано от датата на
настъпване на тяхната изискуемост до датата на завеждане на исковата молба са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Доколкото
са налице неизпълнения на парични задължения в полза на ищците се дължи законна
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.03.2017 год., от
която дата ответника е бил поставен в забава.
Ищците
претендират разноски, като представят списък по чл. 80 ГПК, видно от който
общият размер на сторените от тях разноски е 1017,67 лв. От тях доказани с
писмени доказателства, приложни по делото са общо 200 лв. – д.т. /по 50 лв. за
всеки от предявените искове/ и 550 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение,
които съдът приема, че са по 225 лв. за всеки от тях общо за двата предявени
иска, или по 112,50 лв. за всеки иск.
Предвид изхода от делото, в ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца Р.П. сумата от 50 лв. – разноски за
д.т. за уважения иск, както и 112,50 лв. за адвокатски хонорар, или общо 162,50
лв., а на ищцата К.П. – 33,73 лв. – разноски за д.т. върху уважената част от
иска по чл. 30, ал. 3 ЗС и 75,89 лв. – за адвокатско възнаграждение за
уважената част от този иск, или общо 109,62 лв.
Разноските от по 162,50 лв. за всеки
от ищците за предявените искове по чл.86 ЗЗД следва да останат в тяхна тежест –
предвид изхода от делото по тези искове, а останалите разноски, описани в
списъка по чл. 80 ГПК са неподкрепени с писмени доказателства и за това –
недоказани.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС, П.М.Г., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Р.Й.П., ЕГН **********,***
сумата от 965,38 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска - 28.03.2017 год., до окончателното й изплащане, както и сумата от
162,50 лв., педставляваща разноски по водене на делото пред първата инстанция
съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Й.П., ЕГН **********
от****, срещу П.М.Г., ЕГН **********,*** иск с правно
основаниие чл. 86, ал. 1 ЗЗД, - да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
мораторна лихва за забава в размер на 42,99
лв., начислена върху главницата от 965,38 лв., считано от датата на
настъпвани изискуемостта на задължението – 14.10.2016 год., до датата на
депозиране на исковата молба в съда - 28.03.2017 год., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС, П.М.Г., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на К.Й.П., род. *** год.,
живуща в *******, сумата от 330,91 лв. ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска - 28.03.2017 год., до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА над уваженият до претендираният размер от 490,54 лв., както и сумата
от 109,62 лв., педставляваща
разноски по водене на делото пред първата инстанция съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Й.П., род. ***
год., живуща в ******* срещу П.М.Г., ЕГН **********,*** иск с
правно основаниие чл. 86, ал. 1 ЗЗД, - да бъде осъден ответника да
заплати на ищцата мораторна лихва за забава в размер на 21,85 лв., начислена върху претендираната
главница от 490,54 лв., считано от датата на настъпвани изискуемостта на
задължението – 14.10.2016 год., до датата на депозиране на исковата молба в
съда - 28.03.2017 год.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: