Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 27.03.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен
съд, в публичното съдебно заседание на деветнадесети декември, две хиляди и седемнадесета
година в състав:
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 884 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от Д.А.А.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника, адв. К.Г., МАК, срещу ЗП
В.В.Г.от **********, за установяване на задължение за
ползване на земеделска земя.
Ищецът посочва,
че по ч.гр.д. № 327/2016 год. на ЛРС, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено
възражение от длъжника, поради което и за него има интерес да установи
вземането си.
Твърди се, че
ищецът е закупил с н.а. за покупко-продажба от 10.12.2015 год., две ниви, НИВА
от 5,359 дка, имот № 502011
и НИВА от 7,484 дка, имот №
528021, находящи се в землището
на **********, за които има
сключен на 29.07.2015 год., договор за наем с ответника – за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2015 год. до 01.10.2016
год.
Твърди се също, че
след като придобил имотите, той писмено уведомил ответника за промяната в
собствеността, като уведомителното писмо било получено от ответника с обратна
разписка.
До настоящия момент
няма извършено плащане.
Иска
се: да бъде признато от
съда за установено, че ответникът дължи ищеца сумата от 531,72 лв., представляваща наем за ползване на земеделски земи: НИВА от 5,359 дка, имот № 502011 и НИВА от 7,484 дка,
имот № 528021, находящи се
в землището на ********** за стопанската
2015 – 2016 год., съгласно сключеният
договор за наем от 29.07.2015 год., както и законната лихва върху претендираната сума, считано от датата
на падежа, както и лихва до окончателното
плащане на задължението.
Претендират се и разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
от ответника.
Ответникът признава,
че е получил Заповед по чл. 410 ГПК и е възразил. За това счита предявеният иск за
допустим.
Но оспорва исковете като неоснователни и не ги признава. Твърди,
че договорът за наем на земеделска
земя е сключил на осн. чл. 228 и следв. ЗЗД, с наемодателя Й.Т.Й. от *****, на която
коректно и добросъвестно е изплатил договореният наем.
Твърди, че за промяната
в собствеността е узнал при връчването
на Заповедта по чл. 410 ГПК, но това
обстоятелство счита за ирелевантно, доколкото срокът на договора е една стопанска година.
Претендира разноски.
В съдебно заседание
ищецът се представлява от адв. К. Г., МАК, редовно упълномощена, която поддържа иска и моли да бъде
уважен, като основателен и доказан. Подробни съображения излага в писмена защита.
Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът се
представлява от адв. Н. А., МАК, редовно упълномощен,
който оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Подробни
съображения излага в писмена защита. Претендира разноски.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
По ч.гр.д. № 327/2017 г. по описа на ЛРС,
е издадена, на осн. чл.410 ГПК, Заповед № 245/27.02.2017 год., за изпълнение на парично
задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника, за сумата 531,72
лв.
/петстотин
тридесет и един лв., 72
ст/,
както и сумата от 225,00
лв. /двеста двадесет и пет
лв./ разноски по заповедното производство, от които: 25,00 лв. – държавна такса
и 200,00 лв. – адвокатски хонорар.
Съобщението за издадената
заповед за изпълнение е връчено на длъжника на 02.03.2017
год. /видно от отбелязването на съобщението/.
От длъжника по заповедното
производство и настоящ ответник, в срок е подадено Възражение от 06.03.2017г. и съдът, с Разпореждане
от 17.03.2017 год. е указал на
заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението.
Съобщението е получено от
заявителя, ищец в настоящото производство на 22.03.2017 г.
Искът на Заявителя, основан на
чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е предявен
в указания срок /на 24.04.2017 год.,
понеделник/.
В с.з. страните са се съгласили
с изготвения от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и
същият е обявен за окончателен.
От писмените доказателства се
установява, че с Договор за наем на земеделска земя от 29.07.2015 год., Й.Т.Й. от ******, като пълномощник на
собствениците, е отдала под наем на отв.В.В.Г., за възмездно ползване, 36,011 дка земеделска земя,
както следва: 1./ Нива от 22,453 дка, трета категория, имот № 582002 м. Разлево, 2./ Нива от 8,199 дка, трета категория, имот №
597021 в м. Върха, 3./ Нива от 5,359 дка, трета категория, имот № 502011 в м. Г.
Бърдо и 4./ Нива от 2,245 дка, трета категория, имот № 501010 в м. Върха,
всички в землището на **********. Договорът не е вписан.
Същият е сключен за срок от една година, като влиза в
сила от 01.10. на годината, през която е подписан, т.е. 2015 год., а в чл. 3 е
договорено, че наемателят дължи наемна цена в размер на 40 лв./дка, платими
еднократно, в срок до 31.12. на текущата година.
С отговора на ответника е
представена Разписка от Й.Т.Й., за
получени от отв. В. Г.1360 лв., представляващи
задължение по договор за наем на земеделска земя от 29.07.2015 год., за имоти №
582002, № 597021 и № 502011, всички в землището на **********. Разписката не е
датирана.
На гърба на договора,
представен от ответника е обективирана и друга
недатирана разписка – неизвестно лице на име „Томи“ е удостоверило, че е получило от В.Г.сумата от 1360 лв. –
рента за 2015/2016 год. – за 32 дка и 160 кг. Жито.
С Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 131, т. ХХІІІ, рег. № 12288, д. №
2092/10.12.2015 год. на Нотариус С. С., рег. № 577 в РНК, с р-н на действие
ЛРС, В.Н.С. от ******, чрез пълномощника си Д.Л.Д. е продала на ищеца Д.А.А., следните земеделски имоти, в землището на **********:
1./ Нива от 5,359 дка, втора категория, имот № 502011 в м. Голо бърдо, 2./
Ливада от 5,659 дка, четвърта категория, имот № 553045 в м. Еремия и 3./ Нива
от 7,484 дка, трета категория, имот № 582021 в м. Разлево.
С уведомително писмо,
получено от ответника на 13.10.2016 год., последният е бил уведомен от ищеца,
че е закупил два земеделски имота, вторият от които – имот № 582021 – с площ от
7,484 дка е образуван след договор за доброволна делба от имот № 582002, за
който е сключен договор за наем, по силата на чл. 3, ал. 2 от който дължимата
рента за стопанската 2015/2016 год. ме му дължи на него.
При така установеите факти,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против
надлежна страна по спора, в законоустановеният едномесечен срок.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и има за предмет да се установи съществуването на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Разпределяйки доказателствената тежест, съдът е указал на ищеца, че той
следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането
си, а на ответника – възражението за плащане.
По делото не се
спори, че ищецът, от 10.12.2015 год. е
собственик на имоти № 502011 – нива от 5,359 дка и № 582021 – нива от 7,484
дка, двата в землището на с. Крива бара, за които имоти е сключен наемен
договор със срок на действие една година, между ответника/наемодател и
предишния съсобственик Й.Т.Й..
По делото се твърди,
е ответникът е бил своевременно уведомен за промяната в собствеността. Своевременно
означава преди падежа на задължението.
В случая, страните
по наемния договор са уговорили срок на действие една стопанска година, но също
така са уговорили, че договорът влиза в сила от 01.10. на годината, когато е
подписан, както и, че плащането се извършва в срок до 31.12. на текущата
година.
Тълкувайки волята
на страните по договора, това означава, че договорът влиза в сила на 01.10.2015
год., а плащането се дължи в срок до 31.12.2015 год.
Вярно е, че в
случая, към падежната дата, считано от 10.12.2015 год. собствеността на част от
имотите е променена, но ответникът е уведомен за това обстоятелство едва на
13.10.2016 год. – т.е., след като задължението вече е било падежирало
/около десет месеца след падежа/.
При това положение,
следва да се приеме за основателно възражението на ответника, че не дължи претендираната сума поради това, че е изпълнил задължението
си в срок и добросъвестно.
В писмената си
защита процесуалният представител на ищеца за пръв път въвежда възражение по
чл. 237 ЗЗД.
Съгласно
посочената разпоредба, при прехвърляне на недвижим имот договорът за наем
остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан
в имотния регистър.
Ал.
2 предвижда, че договорът за наем, сключен преди прехвърлянето на имота, ако
има достоверна дата, е задължителен за приобретателя
до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето.
Ако няма достоверна дата и наемателят е във владениe
на имота, договорът е задължителен за приобретателя
като договор за наем без определен срок.
Съгл.
ал. 3 на чл. 237 ЗЗД, наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако
последният бъде лишен от ползването на наетия имот преди изтичане на наемния
срок поради прехвърляне на имота.
В случая обаче не
се претендира обезщетение по чл. 237, ал. 3 ЗЗД, а се иска установяване на
задължение за заплащане на дължима наемна цена. Такава би се дължала след
уведомление, което обаче е закъсняло – отправено е след падежа на задължението
и след като то е било изпълнено.
При тези мотиви,
искът следва да отхвърли като неоснователен.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата /т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС/,
съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските,
сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
И двете страни
претендират разноски. Списък по чл. 80 ГПК е представил само.
Съобразно изхода от
делото, ищецът ще следва да заплати на ответника сумата от 300 лв. – разноски
за процесуално представителство и защита пред първата инстанция.
Мотивиран от
горното, Съдът
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Д.А.А., ЕГН **********,***, срещу В.В.Г.,
ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК: да бъде признато за установено, че ответникът дължи ищеца сумата от 531,72 лв., представляваща наем за ползване на земеделски земи: НИВА от 5,359 дка, имот № 502011 и НИВА от 7,484 дка,
имот № 528021, находящи се
в землището на ********** за стопанската
2015 – 2016 год., съгласно сключеният
договор за наем от 29.07.2015 год., както и законната лихва върху претендираната сума, считано от датата
на падежа, както и лихва до окончателното
плащане на задължението, за
която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 245/27.02.2017 год., по ч.гр.д. № 327/2016 год. на
ЛРС, НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, Д.А.А.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Г., ЕГН **********,***, направените за водене на делото пред тази инстанция съдебно-деловодни разноски в размер 300,00 лв. /триста лв.,
00 ст./
Решението
подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Районен съдия: