Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Лом 28 март 2018 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 Ломски районен съд , гражданска колегия , ІV състав в публичното заседание на 20.03.2018 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова

 

  При секретаря : В. Младенова като изслуша докладваното от съдията Александрова гр.д.№ 2966/17 г. по описа на ЛРС ,за да се произнесе съдът взе предвид следното:

     Иск с правно основание: чл.422 ГПК..

    Производство по реда на чл.238 ГПК.

       Ищеца, чрез пълномощника си по делото адв.В.Г.-САК  в исковата си молба до съда , претендира , че срещу ответницата  на 28.07.2017г. е депозирано заявление по реда на чл.410 ГПК пред съда, съдът е издал съответно заповед, която била връчена на длъжника. Същият е възразил по така издадената заповед, което наложило и породило правния интерес у ищеца от предявяване на настоящият установителен иск.

      Представят писмени доказателства към исковата молба.

            На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответницата, като в указания едномесечен срок не е подаден писмен отговор.
         С определение, постановено в закрито заседание на 15.01.2018 г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и насрочил делото за открито съдебно заседание . В първото по делото съдебно заседание, ответника е редовно призован ,но не се явява , не е ангажирал процесуален представител по делото, не е направили искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
             Съдът обявил делото за решаване, като приел, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като: на ответника са указани ответника са му указани последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание.
             Ход на делото е даден при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК - страните са били редовно призовани, като призовката е връчена лично на ответника. Съобразена е и разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението с указанията за последиците от неподаването на отговор е връчен и препис от исковата молба.
     Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед на твърдяното от ищците, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.
         При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковите претенции с правно основание чл. чл.422 ГПК, както са предявени, като съдът намира ,че размера на същите е доказан.

                      При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплатят на ищеца и направените по делото съдебни разноски.    

                      Водим от горното, съдът

 

 

                                   Р  Е   Ш  И :

             

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на А.Ш.А., ЕГН  **********, че дължи на   „ВИВА ПРИМА”ЕООД с ЕИК 204414196 ,гр. София, бул. България, № 81, вх.В, ет.8, ап.22  със законен представител: И.И.Г. , пълномощник адв. В.Г., адвокатско дружество „Г. ***  ,  сумата: 59.61 лв. - ГЛАВНИЦА,представляваща потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор, сключен между А.Ш.А. и „БТК“ЕАД, ведно със законната лихва начиная от 28.07.2017 г. ,   до окончателното изплащане, сумата за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от  28.07.2017г. по ч.грело № 1815/2017г. по описа на ЛРС.

ОСЪЖДА  А.Ш.А. ДА ЗАПЛАТИ на „БТК“ЕАД сумата от 175,22 лв., представляваща начислени договорни неустойки по договор.

ОСЪЖДА А.Ш.А. ДА ЗАПЛАТИ на „ВИВА ПРИМА“ЕООД,  сумата 205.00 лв., представляваща направени по заповедното производство  разноски, от които 180 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. ДТ.

        ОСЪЖДА А.Ш.А. ДА ЗАПЛАТИ на „ВИВА ПРИМА“ЕООД,  сумата 325.00 лв., представляваща направени по исковото производство  разноски, от които 300 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. ДТ.

 

        На основание чл.239,ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване .

 

 

                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ: