Мотиви към присъда по НОХД № 619/2016 год. по описа на РС – Лом.

Подсъдимите Д.С.К. и Л.Б.Г.,***, са предадени на съд по обвинение в извършено престъпление по чл. 330, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК – за това, че на 04.02.2016 год., около 23,00 часа, в частен имот, извън регулация, находящ се в ******, обл. Монтана, собственост на Р.Х.Н. ***, като непълнолетни, но можещи да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, в съучастие като съизвършители помежду си, запалили имущество със значителна стойност – 1500 бр. бали сено, на стойност 4500 лв., 300 бали люцерна, на стойност 1350 лв., 6 бр. гумирани платнища, с размери 3/4 м., на стойност 60 лв., платнище с размери 4/8 м., на стойност 20 лв., 1 бр. дървен диван, на стойност 20 лв. и 4 кубика дъски, с размери 4м и дебелина 1 см., на стойност 1040 лв., всичко на обща стойност 6 990 лв.

Производството е по реда на Гл. ХХ НПК.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

В с.з., пострадалите Р.Х.Н. и Д.И.Н.,***, са предявили срещу подсъдимите Д.С.К., със съгласието на неговата майка и законен представител П.Р.Б. и Л.Б.Г., със съгласието на неговият баща и законен представител Б.Г.Т., граждански иск за сумата от 6990 лв., за претърпените в резултат от деянието имуществени вреди.

Така предявеният гр.иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес и пострадалите Р.Н. и Д.Н. са конституирани като граждански ищци.

Подсъдимият Д.С.К. се явява лично и със защитника си, адв. П. П., МАК, като счита, че обвинението е останало недоказано както от обективна, така и от субективна страна и пледира за оправдателна присъда, с която да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, а предявеният срещу него граждански иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Подсъдимият Л.Б.Г. се явява лично и с назначеният си служебен защитник, адв. П. Г., МАК, който пледира зъ оправдаването му поради недоказаност на обвинението, както и за отхвърляне на предявеният срещу него граждански иск като неоснователен.

Представителят на РП – Лом поддържа обвинението така, както е предявено по отношение на двамата подсъдими, като намира същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира за осъдителна присъда и наказание, като счита, че пробация за срок от една година по отношение и на двамата би било наказание, което ще изпълни целите на чл. 36 НК.

Гражданските ищци Р. и Д. Н., чрез повереника си, адв. Н. Л., МАК, счита, че обвиненията срещу подсъдимите са доказани по несъмнен начин и като така, гражданският иск се явява основателен и следва да бъде уважен в предявеният размер, съвпадащ с установеният по делото размер на причинените имуществени вреди.

В последната си дума и двамата подсъдими молят да бъдат оправдани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите визирани в чл. 13 и 14 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д.С.К. е роден на *** година в ****, живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, ученик, с ЕГН: **********.

Подсъдимият Л.Б.Г. е роден на *** година в ****, живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, ученик, с ЕГН: **********.

И двамата подсъдими са неосъждани.

Гр.ищца Р.Н. ***, но ползва и имот, намиращ се извън регулационния план на слото, в който имот отглежда животни – крави и телета. Там има и постройки, техника, а също съхранявала 1500 бали със сено и 300 бали с люцерна.

В обвинителния си акт прокурорът е приел, че двамата подсъдими са в приятелски отношения помежду си, но макар да се познават, са в недобри такива с гр.ищца Р. Н..

На 04.02.2016 год., около 23,00 часа, подс. Л. Г. посетил дома на другия подсъдим, Д. К. и го помолил да дойде с него до балите на постр. Р. Н., без да му казва причината. Двамата отишли на място и там подс. Г. извадил кибрит и го дал на подс. К.. Казал му да мине от другата страна на балите, с намерение да ги запалят. Двамата извадили снопчета от балите със сено и люцерна. Запалили ги и след като пожарът се разгорял, избягали. В това време роднина на постр. Н. й съобщил, че имота, в който отглежда животни гори. Тъй като живее в близост, тя, заедно със съпруга си веднага отишли на място и успели преди да се разгори отъня да изведат всички животни от постройките, след което уведомили полицията и пожарната.

При извършените действия по разследването било установено, че се касае за умишлени или небрежни действия, като пожарът е възникнал от поднасянето на открит огнеизточник.

Унищожени в резултат от пожара били 1500 бали сено, 300 бали люцерна, 6 бр. гумирани платнища, друго платнище, диван и 4 куб.м. дъски, всичко на обща стойност 6990,00 лв.

Така възприетата от обвинението фактическа обстановка не се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, от които се установява следното:

Двамата подсъдими са братовчеди. Познават се и са в добри отношения помежду си.

В обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие, подс. Д.К. твърди, че в процесната вечер не е бил в дома си. Ходил на гости – с приятелите му, свидетелите Б. Б. Д., К. Б. Д. и М.Н. Г., се събрали в дома на първия от тях, за да играят карти. По едно време свид. Б. Д. излизал навън, за да отиде до тоалетната и като се върнал казал, че е видял, че нещо гори, това било на около километър от двора на свид. Б. Д., те погледали малко и се прибрали вътре, като продължили да играят карти. Не ходили да помагат при гасенето. После, вече след полунощ се прибрал в дома си и си легнал. От полицаите разбрал, че го обвиняват за палежа, но тогава казал, че е виновен, за да помогне на братовчед си, другия подсъдим. Като го докарали в полицията срещнал там подс. Л. Г. и двамата разговаряли. Когато го разпитвали като свидетел му били казали как са запалени балите.

Подс. Л.Г., в обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие също отрича да е извършил палежа. Твърди, че не е бил с подс. Д. К., защото въпросната вечер не бил излизал от дома си. Гледал телевизия. За пожар в селото разбрал, като дошли полицаите да го закарат в РУ Лом. Пострадалата не го била обиждала и той нямал отрицателно отношение към нея.

Към доказателствата по делото са прочетени и приобщени обясненията на двамата подсъдими, дадени в хода на досъдебното производство.

Пред разследващите органи подс. Д. К. е заявил, че се признава за виновен, заявил е, че се разкайва за извършеното и то няма да се повтори. Пред съдебния състав заявява, че действително това е казал, но верни са обясненията му пред съда.

Аналогично, в обясненията си по досъдебното производство подс. Л. Г. се признава за виновен, съжалява за стореното, като заявява, че пострадалата ги е „дразнела“, за това са запалили сеното. Пред съда заявява, че признанието е направил от страх, но сега казва истината.

От показанията на свид. Б.Т., баща на подс. Л. Г. не се установяват релевантни факти, тъй като той работи в чужбина и на инкриминираната дата не е бил в страната. За сина му се грижела сестра му Е.Г., от която научил, че синът му е обвинен в палеж. Когато се прибрал, разпитите били приключили. Сестра му била потвърдила, че подс. Г. не е излизал от дома й през процесната вечер.

От показанията на свидетелите Б. Б. Д., К. Б. Д. /двамата без родство с подс. Д. К./ и М.Н. Г. /негов първи братовчед/ се потвърждават изцяло обясненията на този подсъдим, че на инкриминираната дата и час е бил в дома на първия свидетел и четиримата са играли карти. Твърдят, че освен тях, в къщата са били жената на свид. Б. Д. и двегодишното му дете, но те са били в друга стая. Пожара видял свид. Б. Д.. Всички излезли, погледали малко и се прибрали. Било е далече от тяхната къща.

Гр.ищца Р.Н. свидетелства, че познава двамата подсъдими, тъй като са от едно село. Твърди, че е в добри отношения с тях – и тогава и сега. От обясненията им в полицията разбрала,че те са запалили пожара. Спомня си, че на процесната дата, 04.02., около 22,30 часа, по телефона им се обадило познато момче и казало, че при животните им гори. Когато отишли на място, камарата със сеното горяла, а след това се запалила цялата сграда. Вътре в сградата имало стелни юници. След това ги лекувал лекар. Част от животните успели да изведат, а не всички, защото пламнал фургона, който се намирал до сградата. Фургона също изгорял. Във фургона имало материали. Една от юниците обгоряла зле – ушите, очите, не можела да се храни. Четири месеца я лекували после. Балите се били запалили отвън, после огъня се разпрострял и вътре. Обадили се на пожарната, но бил голям пожар. Нямали застраховка. Обекта не се охранявал. Двете деца – А.И. и Л.Б. видели пожара и се обадили по телефона. Просто двамата са се прибирали вечерта. Имало охранителни камери на обекта, внучката й, свид. Х.Р. успяла да ги спаси. Един култиватор имало, дрехи имали там работни, всичко изгоряло. Купите били покрити с платна за билбордове, като брезент, но гумирани. Пристигнали на мястото едновременно с двете момчета, които им позвънили. Видели, че пожарът е от две страни.

На двамата подсъдими веднъж е правила забележка, защото те работели като пастири на крави и не внимавали къде ходят кравите им. Направила им забележка да пазят да не се смесват стадата. Във връзка с пожара кмета идвал на два пъти. Твърди, че сидетел, чиято самоличност не желае да разкрива й бил казал, че е видял двамата подсъдими как палят пожара. Този човек така й бил казал.

Тогава отглеждали 15 крави, телета и овце.

Гр.ищец Д.Н., установява същите факти, като съпругата си – че към 23,30 часа се обадил свид. А.И., на внучката им Х. и й казал, че ранчото им гори. Веднага отишли, но той самият ходел бавно и за това като пристигнал вече имало и други хора –човек от охраната на селото, Боби, В.С. – братовчед на съпругата му, с когото не са в добри отношения и за това го подозира в подбудителство. Видял, че гори. Преди него били отишли на място и съпругата му, внучката му, двете момчета – А. и Л.. Те започнали да пускат животните на вън, сеното се запалило, един навес се запалил. Пожарната объркала улиците и се забавила. Не успели да минат и ходили да дърпат пожарната кола с трактор. През това време пожара си горял. Ламарини, дървета, сградата била дълга 25 м., дървения материал вътре, животни…

От показанията на свид. Е.К., кмет на селото не се установяват никакви релевантни факти. Вечерта той си е бил в гр. Лом, където живее. Сутринта като отишъл на работа узнал, че в селото е имало пожар. Нищо не чул, нищо не е видял.

Свид. Х. Д.а, внучка на пострадалите си спомня, че процесната вечер се прибрала към 22,30 часа – била с баба си при животните, помагала й. Към 23,00 часа й позвънил нейният братовчед А., който казал, че ранчото гори. Звъняла в пожарната, после на родителите си. Извели животните навън. Когато отишли на място вече почти всичко било изгоряло, но те гледали да спасят животните. Имало камери на място. Казали на полицията за камерите, но те не пожелали да ги вземат. После те гледали записите. Виждали се два силуета, единият по-висок от нея, другият – не толкова, но не можело да бъдат разпознати. От две страни започвал огъня. Отвън имало бали със сено, от двете страни били запалени. На място пристигнали първо тя и баба й, после братовчед й А., с приятеля си Л., събрали се и други хора. Никой от подсъдимите не участвал в гасенето. Спасили каквото било останало.

Свид. В.Б. ***, мл.полицейски инспектор в ПУ ******, към чиито район е и ******, обл. Монтана, познава двамата подсъдими. Във връзка с работата си извършвал дейности по разкриване извършителите на процесния пожар. Към двамата подсъдими бил насочен от анонимно телефонно обаждане. Уведомил инспектор-ДПС, тъй като и двамата са непълнолетни и повече не е работил по случая.

Свид. Б. М. А. – охранител към „Вити Ай Секюрити“ – фирма, занимаваща се с охрана на различни обекти в селото. Към обектите, охранявани от фирмата обаче не бил процесния. Вечерта на 04.02.2016 год. бил на работа, обхождал селото с автомобил, когато, към 22-23,00 часа забелязал пожар. Участвал при гасенето и при издърпването на пожарния автомобил. Помагал да се съберат избягалите животни. Било много студено, с дъжд и суграшица. Докато обхождали не видял никакви хора по улиците на селото.

Свид. Л.Б.В. бил излязъл заедно с приятеля си А. и към 21-22,00 часа се прибрали в дома на последния, когато от стаята видели, че гори. Дома му бил на около 100 м. от мястото на пожара. Не видели никой при пожара. Обадили се на внука на пострадалите и отишли да помагат. Твърди, че в началото пожарът горял само от едно място. По-късно дошли и други хора, но повечето само гледали. Огъня вече се бил разгорял когато отишли.

От заключението на приетата по делото пожаро-техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. М.К.Я. се установява, че най-вероятната причина за възникване на пожара е умишлени или небрежни действия от страна на неизвестен извършител. Пожарът е възникнал в следствие поднасяне на открит огнеизтичник, а сухото сено и късното откриване са способствали за неговото разпространение. Пожарът е възникнал в южната част на имота, около 23,00 часа на 04-02-2016 год. Не е възможно причина за възникване на пожара да е самозапалване, случайно събитие, нито т.нар. „дистанционно запалване“. Продължителността му е била около 240 минути, като се е разпространявал на изток и на запад. Пожарът не е причинен от друго допълнително запалително вещество. Имало е възможност огъня да се разпространи и върху други обекти, намиращи се в близост.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че огнищата на възникване на пожара са били две – най-вероятно от юг и югоизток-изток, което е тръгнало на запад. Разстоянието между двете огнища е било 6-7 метра.

От заключението на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице О.Б.С., общата стойност на причинените имуществени щети е 6990,00 лв., от които: 1500 бр. бали сено на стойност 4500,00 лв., 300 бр. бали люцерна, на стойност 1350,00 лв., 6 бр. гумирани платнища с размери ¾ м., на стойност 60,00 лв., 1 бр. платнище с размери 4/8 м., на стойност 20,00 лв., дървен диван, стар, употребяван – на стойност 20,00 лв. и 4 кубика дъски с дължина 4 м. и дебелина 1 см. – на обща стойност 1040,00 лв. Към датата на извършване на деянието минималната работна заплата за страната е била 420,00 лв.

От заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична-психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Р.Ц.Р.-И. и кл.психолог И.А.И. се установява, че подс. Д.С.К. е с граничен интелект /IQ 75/. Недостъпна продуктивност в проблемното и конструктивно мислене, достъпни са му предимно по-леките абстрактно-логични решения в нагледно-образен план. Намира се в периода на средно юношество, когато все още не е приключило личностовото и морално развитие, психиката е все още неуравновесена. Характерен е юношески стремеж към експериментиране с цел намиране място сред възрастните. Притежава незадоволително себепознание и самооценка, липсва самокритичност. Може да чете, извършва елементарни аритметични действия, почти не знае таблицата за умножение. Ученик в осми клас към момента на освидетелстването. Вербалният контакт е муден, мисловният процес е забавен, правилен по структура и съдържание. Ориентиран за собствената личност, отчасти страда ориентировката за време и почти изцяло – за обществено-политически събития. Емоциите са с недостатъчна дълбочина, лицеизраза несъответен на обстановката, започва да се усмихва наивно при поставянето на всеки въпрос, гледа в земята. Беден речников фонд. Бърза да даде отговор, с цел да приключи по-бързо изследването. Склонен към корекция. Притежава психична годност да участва в наказателното производство, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Притежава психична годност правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, да дава достоверни показания и обяснения и да участва в наказателното производство. При освидетелстването отрича да е участвал в деянието, в което е обвинен. Няма последици от психичното преживяване. Липсват данни за наличие на психично заболяване. Няма данни деянието в което е обвинен да е извършено от лошото или обидно отношение на пострадалата спрямо него.

В съдебно заседание в.л. д-р Р. Р.-И. допълва, че има вероятност подс. Д. К. да е внушаем, но е наясно кое е разрешено и кое – забранено от закона и може да прецени противоправността на някои деяния.

От заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична-психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Р.Ц.Р.-И. и кл.психолог И.А.И. се установява, че подс. Л.Б.Г. също е с граничен интелект /IQ 72/. Не се установяват нарушения в темпа, структурата и съдържанието на мисловния процес. Характеризира се с конкретност, инертност, стереотипност. Страда разбирането на преносния смисъл на фразите, възможността да се схване същественото в една конкретна мисъл, способността за диференцировка и целенасоченост в съжденията. Прави впечатление, че на тази възраст, в периода на средно юношество, вече убежденията и интересите е характерно да са по-плътно изградени и да се отличават с устойчивост, а ценностите да се обогатяват, докато при него липсват трайни интереси, поглед към бъдещето и намерения за осъществяване на бъдещи планове. Ценностната система е свързана предимно с удоволствени изживявания. Липсват интереси, свързани с училищни знания и постижения. В момента на освидетелстване е в седми клас, като е повтарял две години. Трудно се справя с усвояването на учебния материал. Най-трудна му е математиката. Чете със затруднение. Не знае таблицата за умножение. Контактен. Ориентиран примитивно. Мисловният процес е правилен по темп, структура и протичане. Беден речников фонд. Емоционално незрял. Нормобуличен. Памет и интелект – гранични. Не се наблюдават нарушения в ориентацията за време и пространство, както и за собствената личност и близки. Установява се вербален контакт, който е достатъчно информативен. Изслушва докрай и разбира поставените инструкции, но не действа достатъчно целенасочено и съсредоточено. Склонен към корекция. Характерово се оформя като екстравертиран тип личност, с лесна промяна на интересите. По-скоро склонен към непостоянство, подложен е на влиянието на случая и на обстоятелствата. Притежава задоволително себепознание.

Притежава психична годност да участва в наказателното производство, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Притежава психична годност правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, да дава достоверни показания и обяснения и да участва в наказателното производство. При освидетелстването отрича да е участвал в деянието, в което е обвинен. Психологичните му изживявания са свързани с отмъстително поведение. Няма последици от психичното преживяване. Липсват данни за наличие на психично заболяване. Няма данни деянието в което е обвинен да е извършено от лошото или обидно отношение на пострадалата спрямо него.

В съдебно заседание в.л. д-р Р. Р.-И. допълва, че промяната в обясненията на подс. Л. Г. се дължи на това, че при полицейския разпит е бил поставен във фрустрираща ситуация.

По доказателствата:

Горното се установява от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимите, които съдът, отчитайки качеството им в процеса кредитира само до колкото си съвпадат с останалите доказателства, както и заключенията на приетите по делото съдебно-психиатрични-психологични, пожаро-техническа и съдебно-оценителна експертизи, които съдът кредитира изцяло, като обективни, взаимосвързани и безпротиворечиви, наред с приобщените по реда на чл. 283 НПК, чрез прочитането им доказателства от досъдебното производство – досежно съставомерните факти и обстоятелства.

Показанията на свидетелите и заключенията на пожаро-техническата експертиза са безпротиворечиви що се отнася до начина, по който са установили пожара, механизма на неговото възникване, действията по потушаването му и причинените имуществени щети.

Не се установява обаче от тези показания авторството на деянието по отношение на двамата подсъдими, чиито защитни тези останаха неопровергани.

От правна страна:

Двамата подсъдими са предадени на съд с обвинение в извършено престъпление по чл. 330, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.

Съставът на това престъпление предполага установяването по несъмнен начин на всички признаци – както от обективна, така и от субективна страна. Липсата на който и да е от тях обуславя несъставомерност на деянието, което изключва сънкционирането му посредством наказателна репресия.

В настоящия казус, в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, които да установяват по несъмнен начин авторството на престъплението, за което са предадени на съд подсъдимите К. и Г..

Единствените индиции за това авторство се съдържат в негодно доказателствено средство, което не е приобщено – именно поради своята негодност към доказателствата по делото и за това не се обсъжда. Това негодно доказателствено средство, неясно защо подробно обсъдено в пледоарията както на прокурора, така и на повереника на гражданските ищци, са самопризнанията на двамата подсъдими, дадени в показанията при разпита им в качеството на свидетели в хода на досъдебното производство.

Няма годни преки или косвени доказателства, които да установяват по някакъв, а още по-малко – по несъмнен начин, че именно подсъдимите са автори на деянието.

Обясненията им, дадени в хода на досъдебното производство в качеството на обвиняеми са схематични и бланкетни и не съдържат факти, които да бъдат проверявани. Записите от камерите не са иззети и не са проверявани, не е провеждан следствен експеримент, нито каквото и да било друго процесуално-следствено действие, което да свърже подсъдимите с палежа.

Настоящият съдебен състав не може да приеме, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин само поради факта, че „в селото се говори“, че двамата подсъдими са автори на деянието и само въз основа на това да формира вътрешно убеждение за тяхната виновност.

За това и след изчерпване на всички възможни средства за събиране и проверка на доказателствата в хода на съдебното следствие, като не се установи, че визираното в обвинителния акт престъпление е извършено от подсъдимите Д.С.К. и Л.Б.Г., съдът, съобразно задължението си по чл. 303, ал. 1 и ал. 2 НПК, ги призна за невиновни в престъплението по чл. 330, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал.1, т. 3 НК, за което са предадени на съд.

По предявения граждански иск.

Относно приетият за разглеждане в наказателния процес граждански иск, съдът счита, че доколкото от събраните по делото доказателства не се доказа авторството на деянието, вината на подсъдимите Д.С.К. и Л.Б.Г. и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимите и настъпилата за гражданските ищци имуществена вреда, то предявеният граждански иск за обезщетяване на имуществените вреди от подсъдимите следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ето защо съдът отхвърли като неоснователен предявеният от Р.Х.Н. и Д.И.Н.,***, срещу подсъдимите Д.С.К., със съгласието на неговата майка и законен представител П.Р.Б. и Л.Б.Г., със съгласието на неговият баща и законен представител Б.Г.Т., граждански иск за сумата от 6990 лв., за претърпените в резултат от деянието имуществени вреди, граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането - 04.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода от делото, разноските, сторени в наказателното производство ще следва да останат за сметка на държавата.

При тези мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: