Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 16.04.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, ІV съдебен състав, в публично заседание на десети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Районен съдия: Боряна Александрова

при секретаря: Веселка Младенова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2971 по описа на съда за 2017 г. за да се произнесе, взе предвид:

Иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът “Мобилтел” ЕАД, с ЕИК131468980 , твърди, че въз основа на сключен договор с индивидуален потребителски номер за предоставяне на GSM услуги № М4153676 от 10.07.2014 година, в срока на действие на договора ищцовото дружество издало на абоната-ответник 4 броя фактури за ползвани от ответницата далекосъобщителни услуги, предоставени за периода от 23.07.2014 година до 22.01.2015 година, които фактури са с подробно описани в исковата молба стойности. Твърди, че въпреки изпълнение на задълженията от страна на ищеца, ответникът не платил дължимата цена за извършените услуги. Поради това подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 2012/2017г. на ЛРС . По същото била издадена такава за сумата от общо 490,68 лв. представляваща главница и сумата от 76,62 лв.мораторна лихва, а след като получил препис от Заповедта ответникът подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което наложило завеждане на иска. Твърди, че ответникът дължи сумите, за които били издадени цитираните данъчни фактури. Моли да бъде признато съществуване на вземане в размер на 490,68 лева, представляващи 279,54 лв. – неплатени далекосъобщителни услуги и 211,14 лв., представляващи неустойки за предсрочно прекратяване на договора, както и мораторна лихва – 75,62 лв./ в хода на делото, ищеца оттегля иска за мораторна лихва/, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба. В срока за възражение срещу заповедта за изпълнение е възразил срещу дължимостта на сумата по заповедта, тъй като няма телефон и не е провеждала разговори. В с.з.,чрез процесуалният си представител взема становище по делото. Прави искане , от страна на ищеца да бъде представен процесния договор за далекосъобщителни услуги.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 10.08.2017 год. е образувано производство по чл. 410 от ГПК, въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение от ищеца срещу ответницата, за сумите от : 567,30 лв. (петстотин шестдесет и седем лв., 30 ст.), от които: 490,68 лв. главница, представляваща: 279,54 лв. – неплатени далекосъобщителни услуги, в т.ч. разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, лизингови вноски, пакетни минути и др., дължими по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № М4153676/10.07.2014 год., 211,14 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на договора, както и 76,62 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху първата главница за периода 12.11.2014 – 24.07.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 10.08.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата 205,00 лв. (двеста и пет лв., 00 ст.), разноски по делото, представляващи платена държавна такса 25,00 лв. и 180,00 лв. адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

По така подаденото заявление е образувано ч. гр. дело № 2012/2017 год. по описа на ЛРС , като по делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 14.08.2017 год. Заповедта е била връчена на ответника, който е възразил срещу дължимостта на задължението, в срока по чл. 415 от ГПК, като е заявил, че не е провеждал разговори. Това е обусловило правния интерес от завеждане на иска по чл. 422 от ГПК от ищеца и допустимостта на същия.

Не са оспорени от ответника приложените от ищеца писмени доказателства – договор общи условия, приложение № 8, № 3 и сметка № 0566424182 от 02.02.2015г.

По изрично направено искане от пълномощника на ответницата за представяне от ищцовото дружество на договора за мобилни услуги V М4153676 от 10.07.2014, такъв не беше представен , с аргумента, че такъв не е наличен в архива на дружеството ищец. По делото не са представени и фактури за дължимостта на вземането.

От така представените документи не се установява, че между страните е имало валидно облигационно правоотношение, тъй като липсва договор, подписан между страните. Т.е. към подадената искова молба е цитирано, че се представя като доказателство договор за мобилни услуги, като в действителност такъв липсва. Не са представени и данъчни фактури , които да са издадени въз основа на процесния договор и от които да е видно във връзка с кой договор са издадени.

Съгласно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът следва да установи наличието на твърдяното облигационно правоотношение, както и надлежното изпълнение на задълженията си по него за претендирания период, съответно предоставянето на уговорените услуги и ползването им от ответника, както и тяхната стойност. В тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора. По делото не се представиха доказателства, че страните са сключили договора, въз основа на който се твърди да предоставени услугите - № М4153676 от 10.07.2014 година, както и посочената във фактурите стойност. Ето защо не може да се установи по безспорен и категоричен начин, че страните са сключили посочения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и в исковата молба договор, неговото съдържание – задължения на страните и уговорената стойност за заплащане на услугите. Поради това и съдът не може да приеме, че са дължими от ответника, именно по този договор, и в непредставените по делото фактури суми за предоставени услуги.

Поради изложеното съдът счита, че ищецът не доказа и установи по безспорен начин сключване на посочения от него договор между страните, поради което и остана недоказано основанието на иска и съответно на възникване на задълженията, сочени като дължими от ответника. Ето защо искът като недоказан, в следствие на което и неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мобилтел” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление град София 1309, район Илинден, улица „Кукуш“ № чрез пълномощник пълномощника по делото адв.В.Г., иск срещу Л.К.К., с ЕГН: **********, за установяване на съществуване на вземане в размер на сумата от 490,68 лв.- главница, представляваща сбор от предоставени на абоната-ответник от оператора-ищец далекосъобщителни услуги по сключен между страните договор № М4153676 от 10.07.2014г., и 211,14 лв. , представляваща неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги № М4153676 от 10.07.2014г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението 14.08.2017 год. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 2012/2017 год. по описа на ЛРС .

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Прекратява производството по гр. д. № 2971/2017 г. по описа на Районен съд – Лом, образувано по искова молба от „Мобилтел” ЕАД, с ЕИК 131468980 по идса с правно основание чл.86 ЗЗД, за сумата 76,62 лв. представляваща мораторна лихва за забава за периода от 12.11.2014г. до 24.07.2017г. начислена върху главницата по договор за далекосъобщителна услуга от 10.07.2014г. – поради надлежно заявения ОТКАЗ от иска от ищеца при условията и по реда на чл.233 ГПК.

Обезсилва Заповед № 1620/14.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 2012/2017 г. по описа на Районен съд гр. Лом в частта за сумата 76,62 лв. представляваща мораторна лихва за забава за периода от 12.11.2014г. до 24.07.2017г. начислена върху главницата по договор за далекосъобщителна услуга от 10.07.2014г.

Решението, в частта касаещо прекратяване на производството и обезсилването на заповедта в частта за мораторната лихва има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщението му на страните.

Районен съдия: