Решение по Гражданско дело 2098/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

20.09.2018г., гр.Лом

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в публичното заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

при секретар Д. Ц. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2098/2017г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с Искова молба от „………., ЕИК ………. със законен представител Н.Т.С., чрез пълномощника: И.С.С.–юрисконсулт, с която са предявени обективно съединени искове против Е.В.П. с ЕГН ********** ***, 11-та група/ с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

Петитум: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 1 044,26лв /хиляда четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/ парично вземане по Договор за заем № 1550658/13.01.2012г., от която сума главница в размер на 800лв /осемстотин лева/, лихва за забава в размер на 244,26лв /двеста четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/ за периода от 28.04.2014г. до подаване на заявлението в съда /28.04.2017г./, законната лихва за забава върху сумата от 28.04.2017г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски в заповедното производство – 150лв /сто и петдесет лева/ - юрисконсулскто възнаграждение и 42,64лв /четиридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ - държавна такса.

Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото производство.

Правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

С ИМ ищецът е предявил срещу ответника положителен установителен иск за установяване на дължими суми по Договор за паричен заем № 1550658 сключен на 13.01.2012г. между .. и ответника по делото, задължението по който е прехвърлен по силата на Приложение 1 от 01.04.2016г. към Рамковия Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. в полза на ……...

В ИМ се твърди, че на 16.11.2010г. е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на осн. чл.99 от ЗЗД между ……… по силата на който вземането произтичащо от Договор за паричен заем № 1550658 сключен на 13.01.2012г. между ……… и ответника по делото е прехвърлено на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 01.08.2012г. към договора.

Твърди се, че с подписване на Договор за паричен заем № 1550658 заемателят удостоверява, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от договора, съгласява се с тях и желае договора да бъде сключен. Страните са договорили, че заемодателят се задължава да предостави на заемателя парична сума в размер на 800лв, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Погасителните вноски които заемателят се задължава да изплаща на заемодателят съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което договорната лихва е в размер на 600,76лв, а общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1 400,76лв. Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 20.07.2012г. на 27 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 51,88лв.

В ИМ се твърди, че срока на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска – 20.07.2012г. е не е обявяван за предсрочно изсискуем, като длъжникът не е погасил задължението си по договора за кредит.

Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува вземане на ищеца в размер на 1 044,26лв /хиляда четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/ парично вземане по Договор за заем № 1550658/13.01.2012г., от която сума главница в размер на 800лв /осемстотин лева/, лихва за забава в размер на 244,26лв /двеста четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/ за периода от 28.04.2014г. до подаване на заявлението в съда /28.04.2017г./, законната лихва за забава върху сумата от 28.04.2017г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски в заповедното прозивдство – 150лв /сто и петдесет лева/ - юрисконсулскто възнаграждение и 42,64лв /четиридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ - държавна такса.

Претендират се и разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответникът Е.В.П. в който взема становище, че предявеният иск е недопутим и неоснователен, тъй като вземането му е погасено по давност.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. Постъпила е Молба от проц.представител на ищеца – юрисконсулт И. С., с която поддържа предявеният установителен иск и моли делото да се разгледа в нейно отсъствие, като съда постанови решение с което уважи изцяло иска така както е предявен в ИМ.

Ответникът редовно призован не се явява в с.з., не се представлява.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

С оглед наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с искове с правна квалификация по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

В конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен, поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на иска /наличието на облигационна обвързаност между страните/ и неговия размер.

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 928/2017г. по описа на РС гр.Лом се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 02.05.2017г., с която е разпоредено длъжникът Е.В.П. да заплати на кредитора ………. ЕИК ………. със законен представител Н.Т.С., главница в размер на 800лв /осемстотин лева/, договорна лихва в размер на 600,76лв /шестстотин лева и седемдесет и шест стотинки/ за периода от 20.01.2012г. до 20.07.2012г., такса разходи в размер на 45лв /четиридесет и пет лева/, лихва за забава в размер на 686лв /шестстотин осемдесет и шест лева/ за периода от 21.01.2012г. до 28.04.2017г., ведно със законната лихва от 28.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и 42,64лв /четиридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ – държавна такса и 150лв /сто и петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена лично на ответника на 07.06.2017г.

П. се е възползвал от правото си да възрази срещу издадената заповед и е подал Възражение по чл.414 от ГПК с вх.№ 9379 от 12.06.2017г. Така подаденото възражение е в законноустановения срок и заповедният съд е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Съобщението е връчено на 30.06.2017г. и преди изтичане на едномесечният срок – на 28.07.2017г. заявителят е подал в ЛРС ИМ възоснова на която е образувано настоящето производство.

Съдът като съобрази обстоятелства по делото, събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Предмет на иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Безспорно се установи в производството, че на 13.01.2012г. между … и ответника по делото е сключен Договор за паричен заем № 1550658, съгласно който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 800лв, представляваща главница и чиста стойност на кредита, а заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 20.07.2012г. на 27 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 51,88лв. Погасителните вноски които заемателят се задължава да изплаща на заемодателят съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което договорната лихва е в размер на 600,76лв, а общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1 400,76лв.

Така между страните е възникнала облигационна връзка, регулирана от сключения договор и приетите общи условия към него.

От заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза прието от съда като обективно и безпристрастно се установява, че на 13.01.2012г. ответника по делото е сключил с ………. Договор за паричен заем № 1550658 за сумата от 800лв. Кредитополучателят се е задължил да върне договорената сума, ведно с обезщетение по чл.3, т.1-13 фиксиран годишен лихвен процент 235%, годишен процент на разходите – 901,81%. С подписването на Погасителния план кредитополучателят се е задължил да върне общо сумата от 1 400,76лв, от която сума – 800лв главница, 600,76лв договорна лихва, такси и разноски, както и неустойка за неизпълнение. Срока на договора е изтекъл на 20.07.2012г., като към онзи момент, както и към момента на извършената проверка от вещото лице в поделението на кредитора в гр.Лом – 16.11.2017г. по кредита не са правени погасителни вноски. На 03.04.2017г. цесионера с писмо УПЩ-1550658, доставено от Пощенска станция Лом е уведомил кредитополучателя за просрочието на кредита. На осн. чл.86 от ЗЗД ответника дължи и законна лихва върху главницата от 800лв, считано от 28.04.2014г. до 28.04.2017г. /датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК/ в размер на 244,09лв.

Единственото направено в законоустановения срок по чл.131 от ГПК възражение за недължимост на исковите суми е правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност. Течението на погасителната давност се свързва с бездействието на носителят на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява правото за принудително осъществяване на вземанията. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.

На първо място следва съдът да разгледа възражението за изтекла погасителна давност по отношение на главницата, представляваща неизплатено задължение по Договора за паричен заем № 1550658.

По отношение на това вземане за главница е приложима общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.

Съгласно посочената по-горе разпоредба на чл.114, ал.1 от ЗЗД началото на давностния срок е момента, в който е настъпила изискуемостта на вземането. В конкретният случай договорът не е обявен за предсрочно изискуем и в този случай изискуемостта на вземането по договора е настъпило с изтичане срока на договора – 20.07.2012г., когато той е прекратил действието си, поради изтичане на уговорения в него срок. Това е момента, в който настъпва изискуемостта на вземането по договора и от този момент, с оглед разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД започва да тече общата пет годишна погасителната давност. Видно от приложеното като доказателство ч.гр.д. № 928/17г. по описа на ЛРС Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 28.04.2017г., т.е. преди изтичане на общата пет годишна погасителна давност.

Поради това главната искова претенция е основателна и доказана в пълен размер, като следва да се признае дължимостта на вземането за главница по процесния договор.

Върху дължимата главница следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.

В случая, по отношение на вземанията за договорна лихва и такси, неустойка, договорна санкция за неизпълнение на задължението за плащане на сумите по кредита, на основание чл.111, б.“б“ и б.“в“ от ЗЗД се прилага специалната тригодишна погасителна давност. С оглед датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.04.2017г., част от посочените вземания са погасени по давност. Както в ИМ, така и в подадената впоследствие Допълнителна ИМ, ищцовото дружество признава че е настъпила погасителна давност по отношение на цялата договорна лихва в размер на 600,76лв, на такса разходи в размер на 45лв, както и на част от лихвата за забава, поради което исковата претенция обхваща само лихва за забава за период от 3 години назад, считано от датата на входиране на заявлението в съда, която е в размер на 244,26лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи в пълния претендиран размер отностно главница и договорна лихва.

При този изход на процеса, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящето производство разноски в размер на 507,36лв /петстотин и седем лева и тридесет и шест стотинки/ от която сума 57,36лв /петдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/ - доплатена държавна такса, 100лв /сто лева/ - депозит за вещо лице и 350лв /триста и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, както и 192,64лв /сто деветдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ разноски в заповедното производство, от които 42,64лв /четиридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/-държавна такса и 150лв /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.В.П. с ЕГН ********** *** съществуването на вземане на ………., ЕИК ……….. със законен представител Н.Т.С., с пълномощника: И.С.С.–юрисконсулт, за сумата от 1 044,26лв /хиляда четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/ парично вземане по Договор за заем № 1550658/13.01.2012г., от която сума главница в размер на 800лв /осемстотин лева/, лихва за забава в размер на 244,26лв /двеста четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/ за периода от 28.04.2014г. до подаване на заявлението в съда /28.04.2017г./, законната лихва за забава върху сумата от 28.04.2017г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Е.В.П. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на …………със законен представител Н.Т.С., с пълномощника: И.С.С.–юрисконсулт, направените в настоящето производство разноски в размер на 507,36лв /петстотин и седем лева и тридесет и шест стотинки/ от която сума 57,36лв /петдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/ - доплатена държавна такса, 100лв /сто лева/ - депозит за вещо лице и 350лв /триста и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 192,64лв /сто деветдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ - разноски в заповедното производство, от които 42,64лв /четиридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/-държавна такса и 150лв /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 928/17г. по описа на ЛРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: