Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

                                 

 

                                                        №

 

                                     

                                      26.09.2018г., гр.Лом

     

 

                            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

          РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІІ-ри граждански състав в публичното заседание на петнадесети февруари две хиляди и  осемнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

 

 

        при секретар Д. Ц. като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 2372/2017г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

        Съдът е сезиран с обективно съединени искове предявени от „…….., със седалище и адрес на управление, гр. С…….., представлявано от К. К., …. и Я.Б., лична карта …, чрез адв.Р.Д. от САК, преупълномощена от Адвокатско съдружие „…….. ”, със съдебен адрес:***, тел.: 02/837 21 11, срещу В.В.Г. с ЕГН ********** ***, за неплатена стойност на употребена и неизплатена стойност на ел.енергия.

      Правно основание  чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК и чл. 107 ЗЕ и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

      Петитум: да бъде признато от съда за установено, че ответникът В.В.Г., с електроснабден имот, находящ се в гр.Лом, ул.»….., ИТН 300249370168 дължи по издадената Заповед за изпълнение  на «………» АД, следните суми : сумата от 2 021,07лв /две хиляди двадесет и един лева и седем стотинки/ парично вземане за ползвана ел.енергия за периода от 06.12.2016г. до 04.03.2017г., от което главница в размер на 1 960,54лв /хиляда деветстотин и шестдесет лева и петдесет и четири стотинки/ и лихва в размер на 60,53лв /шестдесет лева и петдесет и три стотинки/ за периода от 07.02.2017г. до 21.06.2017г., както и лихва върху главницата, считано от считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.

      Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.

       В Исковата молба се твърди, че ищецът „……. се е намирало в облигационни правотношения с ответника по делото, с електроснабден имот, находящ се в гр.Лом, ул.»……,  който има открита партида с уникален ИТН № 300249370168, по която е заплащал доставената му на посочения адрес ел.енергия, така и съгл. Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД. 

      Твърди се, че в съответствие с чл.107 от ЗЕ ищеца е издал Справка за възникналите задължения, която съдържа всички претендирани суми в посочените в ИМ 3бр. фактури и към момента на подаване на заявлението в съда плащане не е постъпило.

         В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. По делото е постъпила Молба вх.№ 1153 от 19.01.2018г. от проц. представител на ищеца – АС „…“, действащо чрез адв.Р.Д. с искане за разглеждане на делото в отсъствието на проц. представител. В молбата се прави искане за постановяване на Неприсъствено решение по реда на чл.238, ал.1 от ГПК при неявяване на ответника в с.з., и алтернативно искане в случа, че ответника се яви в с.з. и признае исковете, за постановяване на решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК. 

         В съдебно заседание ответника не се явява и не се представлява. По делото е постъпила Молба вх.№ 756 от 12.01.2018г. от ответника, в  която последният признава иска.

        Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

        Съдът е сезиран с иск по чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК и чл. 107 ЗЕ и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

         Петитум: да бъде признато от съда за установено, че ответникът В.В.Г., с електроснабден имот, находящ се в гр.Лом, ул.»…….., ИТН 300249370168 дължи по издадената Заповед за изпълнение  на «……., следните суми : сумата от 2 021,07лв /две хиляди двадесет и един лева и седем стотинки/ парично вземане за ползвана ел.енергия за периода от 06.12.2016г. до 04.03.2017г., от което главница в размер на 1 960,54лв /хиляда деветстотин и шестдесет лева и петдесет и четири стотинки/ и лихва в размер на 60,53лв /шестдесет лева и петдесет и три стотинки/ за периода от 07.02.2017г. до 21.06.2017г., както и лихва върху главницата, считано от считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.

        Отговор на ИМ по чл.131 от ГПК от ответника не е постъпил. След изготвяне на Проекто-доклада и преди насроченото открито с.з. в деловодството на ЛРС е постъпила Молба вх.№ 756 от 12.01.2018г. от ответника, в  която последният признава сумата посочена в ИМ и заявява, че ще плаща доброволно същата, като към молбата е приложил заверено ксерокопие на Разписка от Easy Pay за превод по сметка на ищцовото дружество за сумата от 500лв.

        При тези данни съда намира, че искането на проц.представител на ищцовото дружество в депозираната Молба – адв.Р.Д. за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.237 от ГПК се явява основателно.

        Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

        Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като в депозираната до съда преди насроченото откритото с.з. молба ответникът е направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави,  както и  е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск по чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК и чл. 107 ЗЕ и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД са основателни и доказани и счита, че същите следва да бъдат уважени.

       Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

        При този изход на процеса, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящето производство разноски в размер на 275лв /двеста седемдесет и пет лева/, от която сума 88лв /осемдесет и осем лева/ - държавна такса исково производство, 87лв /осемдесет и седем лева/ - адвокатско възнаграждение, 100лв /сто лева/-депозит вещо лице, както и 98,42лв /деветдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/ разноски в заповедното производство, от които 40,42лв /четиридесет лева и четиридесет и две стотинки/ - държавна такса и 58лв /петдесет и осем лева/ - адвокатско възнаграждение.

        Водим от горното, съдът

  

                                        Р    Е    Ш    И  :

    

        ПРИЗНАВА  ЗА  УСТАНОВЕНО по отношение на В.В.Г. с ЕГН ********** ***, съществуването на вземане на „……, със седалище и адрес на управление, гр. С…….. представлявано от К. К. Ч……… и Я.Б., лична карта ….., за сумата от 2 021,07лв /две хиляди двадесет и един лева и седем стотинки/ парично вземане за ползвана ел.енергия за периода от 06.12.2016г. до 04.03.2017г., от което главница в размер на 1 960,54лв /хиляда деветстотин и шестдесет лева и петдесет и четири стотинки/ и лихва в размер на 60,53лв /шестдесет лева и петдесет и три стотинки/ за периода от 07.02.2017г. до 21.06.2017г., както и лихва върху главницата, считано от считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение–30.06.2017г. до окончателното заплащане на главницата.

 

         ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК В.В.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „……, със седалище и адрес на управление, гр. С……… представлявано от К. К., Ч. и Я.Б., лична карта …., направените в настоящето производство разноски в размер на 275лв /двеста седемдесет и пет лева/, от която сума 88лв /осемдесет и осем лева/ - държавна такса исково производство, 87лв /осемдесет и седем лева/ - адвокатско възнаграждение, 100лв /сто лева/-депозит вещо лице, както и 98,42лв /деветдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/ разноски в заповедното производство, от които 40,42лв /четиридесет лева и четиридесет и две стотинки/ - държавна такса и 58лв /петдесет и осем лева/ - адвокатско възнаграждение.

 

        Решението подлежи на обжалване  пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

         След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 1581/17г. по описа на ЛРС.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :