Р Е Ш
Е Н И Е
№
26.09.2018г.,
гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в
публичното заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при
секретар Д. Ц. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2908/2017г. по описа на ЛРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с Искова молба от „………, гр.С…..,
чрез адв.В.П.Г. от САК, съдебен адрес:*** против С.В.Ф. с ЕГН ********** ***, с
правно основание чл. 422, ал.1 във
връзка с чл. 415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК и акцесорен иск за лихви по чл.
86 от ЗЗД.
Петитум: да бъде признато от съда за
установено, че по отношение на ответника С.В.Ф. съществува изискуемо вземане на
ищеца «….» ЕАД в размер на 150,76лв-главница за потребени и незаплатени
съобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и
сторените разноски в заповедното производство – 150лв /сто и петдесет лева/ -
юрисконсултско възнаграждение и 25лв /двадесет и пет лева/ - държавна
такса.
Претендират се и направените разноски по
заповедното и настоящото производство.
В Исковата молба се твърди, че между
ищеца и ответника е съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален
потребителски номер № М 3313585 от 11.09.2012г. с който на ответникът са
предоставяни услуги за телефонен № … по тарифен план „Мтел Моби S”, за срок от 24
месеца, като на същата дата ответникът е сключил и Договор за лизинг № М
3313585 за мобилен апарат „NOKAsha306 23м” за срок от 23 месеца. На
18.02.2014г. е сключен и Договор М4016070 с ID на клиента 500230953 за
телефонен номер ….. с номер на СИМ картата …… предоставянето на услугата
„пренос на данни” по тарифен план „Мтел мобилен интернет М” за срок от 12
месеца.
Твърди се, че по Договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с № М 3313585 от 11.09.2012г. са издаден
следните фактури:
1./ ф.№298915350/12.09.2014г. с падеж на
плащане 27.09.2014г., за отчетен период от 07.08.2014г. до 06.09.2014г. за
сумата от 25,07лв
2./ ф.№ 300509810/10.10.2014г. с падеж на
плащане 25.10.2014г., за отчетен период от 07.10.2014г. до 06.11.2014г. за
сумата от 7,96лв
3./ ф.№ 302342018/12.11.2014г. с падеж на
плащане 27.11.2014г., за отчетен период от 07.10.2014г. до 06.11.2014г. за
сумата от 7,96лв
4./ ф.№ 304429663/10.12.2014г. с падеж на
плащане 25.12.2014г., за отчетен период от 07.11.2014г. до 06.12.2014г. за
сумата от 7,90лв
5./ ф.№ 306291178/09.01.2015г. с падеж на
плащане 24.01.2015г., за отчетен период от 07.12.2014г. до 06.01.2015г. за
сумата от 7,90лв
6./ ф.№ 566413767/28.01.2015г. с падеж на
плащане 28.01.2015г., за отчетен период от 07.12.2014г. до 06.01.2015г., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на
16,50лв
7./ ф.№ 307895552/10.02.2015г. с падеж на
плащане 25.02.2015г. за отчетен период от 07.01.2015г. до 06.02.2015г. за
сумата от 7,90лв
8./ ф.№ 309487420/10.03.2015г. с падеж на
плащане 25.03.2015г. за отчетен период от 07.02.2015г. до 06.03.2015г. за
сумата от 1лв
Твърди се, че по Договор за предоставяне
на далекосъобщителна услуга с № М 4016070 от 18.02.2014г. е издадена фактура с
№ 566069089826.08.2014г. с падеж на плащане 26.08.2014г., за отчетен период от
16.07.2014г. до 15.08.2014г., в която е начислена неустойка да предсрочно
прекратяване на договора в размер на 41,25лв.
В ИМ се твърди, че длъжникът не е
изпълнил задължението си по посочените договори, като не е заплатил дължимите
към ищеца суми, което е обусловило едностранното прекратяване на договора и
подаването на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение, по която е образувано ч.гр.д. № 2001/17г., срещу която длъжникът е
упражнил правото си на възражение.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено, че по отношение на ответника С.В.Ф. съществува изискуемо вземане на
ищеца «…» ЕАД в размер на 150,76лв - главница за потребени и незаплатени
съобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
Претендират се и направените разноски в
заповедното и исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
не е постъпил.
С Допълнителна молба вх.№ 18296 от
02.11.2017г. проц.представител на ищцовото дружество адв.В.Г. от САК на осн.
чл.233 от ГПК е направила отказ от претенцията за неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги № М3313585 в размер на
16,50лв съгл. фактура № 566413767/28.01.2015г. с падеж на плащане 28.01.2015г.
и № М4016070 в размер на 41,25лв, съгл. фактура № 566069089/26.08.2014г. с
падеж на плащане 26.08.2014г.
С Допълнителната молба се иска: да бъде признато от съда за установено, че по
отношение на ответника С.В.Ф. съществува изискуемо вземане на ищеца «…» ЕАД в
размер на 93,01лв - главница за потребени и незаплатени съобщителни услуги по
Договор за далекосъобщителни услуги № М3313585 от 11.09.2012г., като се
претендират и направените разноски в исковото производство за доплатена
държавна такса и адвокатски хонорар.
В съдебно
заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален
представител. Постъпила е Молба от проц.представител на ищеца-адв.В.Г. от САК,
в която поддържа предявеният установителен иск и моли делото да се разгледа в
нейно отсъствие, като съда постанови решение с което уважи изцяло иска така
както е предявен в ИМ, като присъди и направените в хода на заповедното и
исковото производства разноски.
Ответникът редовно призован се явява лично в с.з. В становището си
признава иска по същество, като уточнява, че направеното възражение срещу
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е вследствие на
объркване от негова страна.
Съдът
като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за
установено от правна и фактическа страна следното:
С оглед
наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с искове с
правна квалификация по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК и по
чл.86 от ЗЗД.
В
конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен,
поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на
иска /наличието на облигационна обвързаност между страните/ и неговия размер.
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 2001/2017г.
по описа на РС гр.Лом се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 11.08.2017г., с която е разпоредено длъжникът С.В.Ф. да
заплати на кредитора „………., чрез адв.В.П.Г. от САК, съдебен адрес:***, сумата в
размер на 150,76лв /сто и петдесет лева и седемдесет и шест стотинки/, от която
93,01лв /деветдесет и три лева и една стотинки/ - незаплатена далекосъобщителна
услуга и 57,75лв /петдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/ -
неустойка предсрочно прекратяване на договора, както и мораторна лихва в размер
на 22,05лв /двадесет и два лева и пет стотинки/ за периода от 26.03.2015г. до
24.07.2017г., както и 150лв /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение и 25лв /двадесет и пет лева/ - държавна такса.
Заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК е връчена лично на ответника на 23.08.2017г.
Ф. се
е възползвал от правото си да възрази срещу издадената заповед и е подал Възражение
по чл.414 от ГПК с вх.№ 14465 от 04.06.9.2017г. Така подаденото възражение е в
законноустановения срок и заповедният съд е указал на заявителя възможността за
предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
Съобщението е връчено на 14.09.2017г. и преди изтичане на едномесечният срок –
на 16.10.2017г. заявителят е подал в ЛРС ИМ възоснова на която е образувано
настоящето производство.
Съдът
като съобрази обстоятелства по делото,
събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод:
Предявеният
иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу
ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Предмет
на иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК за установяване вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По този иск
кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и
неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на
заповед за изпълнение и ищцовото дружество
не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск
срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно се установи в производството, че между
страните е сключен и валидно е действал
Договор с индивидуален потребителски номер № М 3313585 от 11.09.2012г. с който
на ответникът са предоставяни услуги за телефонен № ……. по тарифен план „Мтел
Моби S”, за срок от 24 месеца, като на същата дата ответникът е сключил и
Договор за лизинг № М 3313585 за мобилен апарат „NOKAsha306 23м” за срок от 23
месеца. На 18.02.2014г. е сключен и Договор М4016070 с ID на клиента 500230953
за телефонен номер …… с номер на СИМ картата ……. за предоставянето на услугата
„пренос на данни” по тарифен план „Мтел мобилен интернет М” за срок от 12
месеца.
Така между страните е възникнала облигационна
връзка, регулирана от сключения договор и приетите общи условия към него.
От приетите от съда писмени доказателства,
неоспорени от отовтенкиа по делото се установи, че по Договора за предоставяне
на далекосъобщителна услуга с № М 3313585 от 11.09.2012г. са издаден следните
фактури:
1./ ф.№ 298915350/12.09.2014г. с падеж на
плащане 27.09.2014г., за отчетен период от 07.08.2014г. до 06.09.2014г. за
сумата от 35,28лв
2./ ф.№ 300509810/10.10.2014г. с падеж на
плащане 25.10.2014г., за отчетен период от 07.09.2014г. до 06.10.2014г. за
сумата от 25,07лв
3./ ф.№ 302342018/12.11.2014г. с падеж на
плащане 27.11.2014г., за отчетен период от 07.10.2014г. до 06.11.2014г. за
сумата от 7,96лв
4./ ф.№ 304439663/10.12.2014г. с падеж на
плащане 25.12.2014г., за отчетен период от 07.11.2014г. до 06.12.2014г. за
сумата от 7,90лв
5./ ф.№ 306291178/09.01.2015г. с падеж на
плащане 24.01.2015г., за отчетен период от 07.12.2014г. до 06.01.2015г. за
сумата от 7,90лв
6./ ф.№ 307895552/10.02.2015г. с падеж на
плащане 25.02.2015г. за отчетен период от 07.01.2015г. до 06.02.2015г. за
сумата от 7,90лв
7./ ф.№ 309487420/10.03.2015г. с падеж на
плащане 25.03.2015г. за отчетен период от 07.02.2015г. до 06.03.2015г. за
сумата от 1лв.
Така представените фактури ведно с
подробните разпечатки към тях установяване реално потребените от ответника
мобилни услуги в посоченото количество, което е и основание за заплащането им.
В законноустановения срок по чл.131 от
ГПК, както и в с.з. ответника не е възразил и оспорил представените писмени
доказателства, и не е ангажирал доказателства, че е изпълнил изискуемите си
задължения по процесните фактури, поради което, съдът намира, че главната
искова претенция е основателна и доказана в пълен размер, като следва да се
признае дължимостта на вземането за главница по процесния договор.
С оглед на обстоятелството, че ответника
не е заплатил издадените му фактури в продължение на повече от 124 дни,
оператора се е възползвал от правото си по чл.54.12 от Общите условия на МТЕЛ,
като едностранно е прекратил договора на ответника и е начислил съобразно
уговореното.
От събраните по делото доказателства
безспорно е установено, че длъжникът не е заплатил посочените по-горе дължими
суми към ищцовото дружество за потребените от него договорни услуги по Договор
№ М3313585 от 11.09.2012г, като дължимата сума възлиза общо на 93,01лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да се уважи в пълния претендиран
размер отностно претендираната главница.
При този изход на процеса, съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в настоящето производство разноски в размер на 205лв /двеста и пет
лева/, от която сума 25лв /двадесет и пет
лева/ - доплатена държавна такса, 180лв /сто и осемдесет лева/ -
адвокатски хонорар, както и 205лв /двеста и пет лева/ разноски в заповедното
производство, от които 25лв /двадесет и пет лева/-държавна такса и 180лв /сто и
осемдесет лева/ - адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.В.Ф. с ЕГН ********** *** съществуването на вземане на „………,
чрез адв.В.П.Г. от САК, съдебен адрес:*** в размер на 93,01лв /деветдесет и три
лева и една стотинки/ представляващо главница за потребени и незаплатени
съобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги № М3313585 от
11.09.2012г.
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл.233 от ГПК
производството по гр.д. № 2908/17г. по описа на ЛРС, В ЧАСТТА МУ отностно претендираната
с Исковата молба неустойка за предсрочно прекратяване на Договори за
далекосъобщителни услуги с № М3313585 от 11.09.2012г. и № М4016070 от
18.02.2014г., съответно в размер на 16,50лв и 41,25лв, или общ размер от
57,75лв, поради оттегляне на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК С.В.Ф.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „………. направените в настоящето производство
разноски в размер на 205лв /двадесет и пет лева/, от която сума 25лв /двадесет
и пет лева/ - доплатена държавна такса,
180лв /сто и осемдесет лева/ - адвокатски хонорар, както и 205лв /двеста и пет
лева/ разноски в заповедното производство, от които 25лв /двадесет и пет
лева/-държавна такса и 180лв /сто и осемдесет лева/ - адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен
срок от съобщението на страните за изготвянето му.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 2001/17г.
по описа на ЛРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: