Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом,25.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, ІV състав, в публичното заседание на 24.04.2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията АНД №140/2018г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 12-001181/22.02.2018г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Монтана, с което на „Давила“ ЕООД, ЕИК 203728660, със седалище и адрес на управление: гр.Лом, ул.“Цар Симеон“ № 28, представлявано от Д.И. Иванов, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 / хиляди и петстотин/ лв. за нарушение по чл.128, т.2 вр. Чл.270,ал.3 от КТ.

Жалбоподателят, в жалбата, в писмено становище и в съдебно заседание, чрез пълномощника си по делото, навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон при издаване на процесното наказателно постановление /НП/ и прави искане за неговата отмяна като незаконосъобразно и необосновано. Излага становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Монтана /Дирекция „ИТ“ гр.Монтана/ се представлява от ст.юрк.С.К., която пледира да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 01.02.2018 г. от служители на Д „ИТ“ гр.Монтана била извършена проверка на място и на 05.02.2018г. по документи за спазване на трудовото законодателство в хранителен магазин, находящ се в гр.Вълчедръм, ул.“България“ № 99, обект на „Давила“ЕООД. Констатирано било, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от Д.И.Д. е начислило, но не е изплатило в установените срокове до 25-то число на месеца,следващ предходния уговореното трудово трудово възнаграждение за извършената работа за месеците: октомври, ноември и декември 2017г. на Даяна Енчева Богданова, видно от представената ведомост за м.октомври 2017г. – в размер на 387,30 лв.,за м.ноември 2017г.- в размер на 387,30 лв.и за м.декември 2017г.- в размер на 387,30 лв.,пропорционално на отработеното време, срещу подпис във ведомостта.

В хода на проверката от представляващият дружеството Д.Д. дал писмено обяснение в АУАН, в което същият посочил, че работната заплата била изплатена на Даяна Богданова пред свидетели, като същата отказала да се подпише във ведомостите.

На 05.02.2018 г. бил съставен протокол за извършена проверка изх.№ 1216 от 05.02.2018 г., в който на дружеството било дадено предписание до 25.02.2018 г. да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа от Д.Е.Б., чийто подпис липсвал в приложените ведомости за работна заплата за горепосочените месеци на 2017 г., , съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ.

Предвид горното на 05.02.2018 г. св. А. съставила АУАН № 12-001181/05.02.2018 г. срещу „Давила“ ЕООД за нарушение на чл.128, т.2 от КТ. Същия акт бил съставен в присъствието и подписан от управителя на наказаното дружество.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП 12-001181/22.02.2018г., с което на „Давила“ ЕООД на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение по чл.128, т.2 вр.чл.270,ал.3 от КТ.

В законноустановения срок наказаното дружество, чрез управителя си възразило срещу така съставения АУАН – бланкетно.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителя З.Б.А., която поддържа съставения от нея АУАН. Свидетелят излага обстоятелствата по извършената в Дирекция „ИТ“ Монтана проверка по документи и резултатите от същата. Уточнява, че констатациите са неизплатени заплати са направени от нея въз основа на представените ведомости за изплащане на трудовото възнаграждение. Свидетелката твърди, че при извършена проверка от нея и още двама нейни колеги от ДИТ Монтата на място и по документи, установили , че дружеството-жалбоподател е начислило,но не е изплатило работната заплата за м. октомври,ноември и декември 2017г. на Д.Е.Б.. Едновременно съставила АУАН и дала предписание за едно и също нещо. Отбелязва, че управителя на наказаното дружество направило възражения във връзка с констатираното нарушение, с мотива, че заплатите били изплатени, но тя била отказала да подпише ведомостите за РЗ. От представените ведомости зая изплатени възнаграждение за посочените месеци, липсвал подпис на Д.Е.Б..

Другите двама свидетели : Т. и Х. потвърждават казаното от актосъставителя.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства по категоричен и безспорен начин се установява, че жалбоподателят „Давила“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е изплатил на Д.Е.Б. заемащ длъжността „продавач-консултант“ трудовото възнаграждение за месеците октомври 2017 г., ноември 2017г., и декември 2017 г., с което е нарушило разпоредбата на чл.128, т.2, вр.чл.270,ал.3 от КТ. Посочената разпоредба въвежда задължение за работодателя в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Безспорно е, че жалбоподателят е годен субект на нарушението по чл.128, т. 2 от КТ, тъй като се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Като работодател „Давила“ ЕООД е директен адресат на изискването на цитираната правна норма и за него е възникнало задължението да изплаща на наетите работници уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове. Не се спори, че работната заплата се изплащала до 30-то число на месеца, следващ този, за който се начислява работната заплата. Няма спор и че Д.Е.Б. е заемала длъжността „продавач-консултант“ в санкционираното дружество. Видно от приложените по административната преписка заверени копия от разплащателни ведомости за месеците октомври 2017 г., ноември 2017 г. и декември 2017 г., срещу името на Д.Е.Б. липсват подписи за получени от нея трудови възнаграждения за горепосочените месеци. На проверяващият орган не са били представени други документи/доказателства за изплатена работна заплата на въпросния работник. Нещо повече, участвалия по време на проверката представител на санкционираното дружество е заявил, че заплатите се били изплатени, но лицето е отказало да се подпише във ведомостите, за което не ангажира годни доказателства, които да удостоверят изпълнение на задължението на работодателя по чл.128, т.2 от КТ. Ето защо липсващият подпис на Д.Е.Б. в разплащателните ведомости на дружеството за месеците октомври 2017 г., ноември 2017 г. и декември 2017 г., е основание да се счете, че работодателят не е изплатил начисленото трудово възнаграждение за тези месеци. Разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ сочи няколко начина за изплащане на трудовото възнаграждение: лично на работника или служителя по ведомост, срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, като в последната хипотеза работната заплата се превежда на влог в посочената от него банка. В случая обаче от страна на жалбоподателя не бяха представени доказателства за извършено плащане на работната заплата на Богданова за изброените в акта и НП месеци на 2017 г. по нито един от посочените в закона начини. Ако действително „Давила“ ЕООД е изпълнил задължението си по чл.128, т.2 от КТ спрямо Д.Е.Б., необяснимо остава защо не е представил счетоводни или други доказателства, доказващи изплащането на заплатите. Това не е сторено нито към момента на проверката, нито при съставяне на акта, нито при издаване на НП. Такива са бяха представени и в хода на настоящото производство- 05.04.2018г.. Съгласно чл. 402 КТ контролните органи имат право да изискват от работодателя обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола. Представените от работодателя разплащателни ведомости са именно такива документи по смисъла на чл.402 КТ и представляват годно доказателство за удостоверените в тях обстоятелства. При изискани документи за изплатени трудови възнаграждения в интерес и тежест на работодателя е да посочи работниците, чиито възнаграждения са изплатени и да представи доказателства за това. При бланкетни твърдения от страна на работодателя по време на проверката, че възнагражденията на конкретния работник са изплатени и непредставяне на доказателства за това, не може да се приеме за съществено процесуално нарушение от страна на проверяващия орган липсата на служебно изследване на този въпрос. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.2 от КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното, съдът намира за безспорно и категорично доказани направените в акта и в НП констатации за неизпълнение на задължението на работодателя по чл.128, т.2 от КТ в лицето на „Давила“ ЕООД.

Правилно и законосъобразно административният орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ и е наложил имуществена санкция в размер на 1500 лв. Предвид продължителния период на неизпълнение на задължението по чл.128, т.2 от КТ от страна на дружеството, съдът намира, че наложената санкция е съобразена с предпоставките по чл.27, ал.1 - 3 ЗАНН и определеното наказание се явява адекватно на извършеното, на тежестта на нарушението, значимостта на нарушените обществени отношения и е годно да реализира целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН.

Според, настоящия съдебен състав не са налице основания за приложение на специалния състав на чл.415в, регламентиращ отговорността за маловажно нарушение и изключващ приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. Застъпеното в жалбата становище за наличие на предпоставки разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН следва да се преценява от гледна точка признаците за маловажност, очертани в състава на нормата на чл.415в от КТ: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на Кодекса на труда и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. Отсъствието на която и да е от кумулативно предвидените предпоставки изключва приложимостта на привилегирования състав. В случая санкционираното дружество не е отстранило нарушението веднага след установяването му. Представя доказателства към 05.04.2018г., че е извършено плащане. Неизплащането на уговореното трудово възнаграждение за извършена работа и то в един продължителен период от време, какъвто е настоящия случай, неминуемо е довело до неблагоприятни последици за конкретния работник. Ето защо съдът намира, че случаят изключва приложимостта на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

Съдът намира за основателно, но несъществено наведеното в писменото становище на жалбоподателя възражение, касаещо погрешно посочени в НП седалище и адрес на управление на нарушителя, както и представляващото го лице. Изискванията на чл.57 от ЗАНН за съдържание и форма на НП целят да гарантират прозрачност, при която да бъде ясно кой е субектът на административнонаказателната отговорност и за какво нарушение се ангажира тя, така че да се осигури възможност на нарушителя да организира своевременно и адекватно своята защита. В този смисъл, процесното постановление е издадено срещу жалбоподателя, който е идентифициран с име и ЕИК, посочени в Търговския регистър и не може да има съмнение кой е субектът, чиято отговорност е ангажирана.

Неоснователно е и направеното от жалбоподателя възражение отнасящо се до едновременно издаване на задължително предписание от контролните органи и съставяне на АУАН, а впоследствие и НП. Действително с протокол, отделен от АУАН, на жалбоподателя е дадено задължително предписание за изплащане на неизплатените трудови възнаграждения, което обаче не се отразява на съставомерността на деянието. По настоящото дело основание за налагане на административна санкция е неизплащането на трудовите възнаграждения на конкретния работник при настъпила вече дължимост. Даденото предписание е имало за цел отстраняване на констатираното нарушение, но то не заличава факта на извършване на нарушението и не прегражда възможността за осъществяване на административнонаказателно производство и ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им.

Предвид това и гореизложените мотиви, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-001181/22.02.2018г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Монтана, с което на „Давила“ ЕООД, ЕИК 203728660, със седалище и адрес на управление: гр.Лом, ул.“Цар Симеон“ № 28, представлявано от Д.И.Д., на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лв. за нарушение по чл.128, т.2 вр чл.270,ал.2 от КТ като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Монтана по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: