Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Лом , 02.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-гр.Лом, ІV
наказателен състав, в открито съдебно заседание на 24 април на две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна Александрова
При секретаря Веселка Младенова,
разгледа докладваната от съдия Александрова АНД № 141 по описа за 2018 г.и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.
59 и сл.от ЗАНН.
С Наказателно постановление
№ 12-001179 от 22.02.2018 г.на Директора на Дирекция"Инспекция по
труда"-гр.Монтана,на "Давила"ЕООД-гр.Лом е наложено
административно наказание-имуществена санкция в размер на 200 лв.,на основание чл. 416, ал.5, във вр. с чл. 415в, ал.1 от КТ,за нарушение на чл. 200, ал.1,
т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.на минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, във вр. с чл. 267, ал.2 от Наредба № 16-116 от
08.02.2008 г.за
техническа експлоатация на енергообзавеждането.
Недоволно от издаденото
наказателно постановление е останало административнонаказаното дружество,което
чрез управителя си го обжалва с молба, съдът
да постанови решение с което отмени наказателното постановление,като неправилно
и незакосоъобразно.Изтъква доводи за допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон .
Въззиваемата страна Дирекция"Инспекция по
труда"-гр.Монтана, чрез процесуалния си представител,моли съда да потвърди
наказателното постановление,като правилно и законосъобразно.В съдебно заседание
оспорва жалбата и представя писмена защита.
Съдът,след като обсъди и
прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните и оплакванията в жалбата,приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима-подадена е в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,от надлежна страна,с изискуемото по
закон съдържание.Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен
АУАН № 12-001179/05.02.2018 г. за това,че при извършена проверка на място на 01.02.2018г.
по документи по спазване на трудовото законодателство в хранителен
магазин,находящ се в гр.Вълчедръм, ул.България № 99, обект „Давила“ ЕООД , представлявано от Д.И.Д. е констатирано,че
дружеството в качеството си на работодател, не е организирало измерването на
импеданса на защитния контур"фаза-защитен проводник" в обекта. Като
нарушен е отбелязан чл. 200, ал.1,
т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.на минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във вр. с чл. 267, ал.2 от Наредба № 16-116 от
08.02.2008 г.за
техническа експлоатация на енергообзавеждането.
Видно от приложените към
делото писмени доказателства, дружеството е поканено да се яви в
Дирекция"ИТ"-гр.Монтана и на 05.02.2018 г.в присъствието на управителя,
е съставен АУАН в който същият е написал,че няма възражения. Като в законния
срок па чл.44,ал.1 ЗАНН представя такива, в т.ч. протоколи от извършени замервания,
поради което и АНО е приел, че констатираното нарушение е отстранено веднага
след проверката, и че не са настъпили вредни последици за работещите там.
Поради което на жалбоподателя е наложено наказание по чл.413в, ал.1 КТ – където
санкцията е 400 лв., а не е приложил предвидената по чл.413,ал.2 санкция –
която е в значително по голям размер. След това наказващият орган е издал
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя-нарушител е наложено
административно наказание-имуществена санкция в размер на 200 лв.,на основание чл. 416, ал.5, във вр. с чл. 415в, ал.1 от КТ.
Разпитаните в съдебно
заседание свидетели З.А.-актосъставител, М.Т. и В.Х. установяват фактическата
обстановка такава,каквато е отразена в АУАН и пренесена в атакуваното
наказателно постановление.Техните показания напълно съвпадат с приложените в
административнонаказателната преписка писмени доказателства.Жалбоподателят и не
отрича извършването на вмененото с НП нарушение на трудовото законодателство.
С
оглед на изяснената по-горе фактическа обстановка,съдът намира,че с поведението
си, работодателят е нарушил разпоредбата чл. 200, ал.1,
т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.на минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, във вр. с чл. 267, ал.2 от Наредба № 16-116 от
08.02.2008 г.за
техническа експлоатация на енергообзавеждането и правилно наказващият орган го
е санкционирал за това негово бездействие.
Съдът намира,че оспореното
НП е съставено съобразно императивните правила на чл. 57, ал.1 от ЗАНН,като съдържа всички изискуеми от
закона елементи,отразени в т.т.1 до 6 на същия член.Издадено е от компетентен
орган,отразена е датата на издаване и номер на НП,както и датата на съставянето
на акта, въз основа на който се издава,името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя.Правилно е индивидуализиран нарушителя по наименование и
адрес,нарушението е написано обстоятелствено и пълно,с отразена дата и място на
извършването му и обстоятелствата при които е извършено,както и
доказателствата,които го подкрепят.При постановяване на НП
административнонаказващият орган изцяло се е позовал на АУАН и правилно е
възприел същият,като надлежно доказателствено средство,което безспорно и
категорично доказва описаната фактическа обстановка.
Неоснователно е възражението
на пълномощника на жалбоподателя за допуснато нарушение в НП, където в обстоятелствената
част е записано, че наказаното дружество е „Давила“ЕООД Вълчедръм, а не каквото
е в действителност „Давила“ ЕООД – Лом. Съдът намира, че това е техническа
грешка, тъй като в диспозитива на НП правилно е отразено както името на
наказаното дружество, така и ЕИК на същото, като по този начин не е накърнено
правото му на защита.
С оглед разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН,съдът намира,че наказващият орган
правилно е определил размерът на санкцията от 200 лв.Същият е в размер,
предвиден в разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ и като такъв е справедлив и
адекватен на характера и тежестта на административното нарушение.
Съдът намира,с оглед на
изяснената по-горе фактическа обстановка,че естеството на административното
нарушение, както и вредоносните последици посочени по-горе изключват
прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 12- 001179 от 22.02.2018 г.на Директора на
Дирекция"Инспекция по труда"-гр.Монтана,с което на "Давила „ ЕООД-гр.Лом
е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 200 лв.,на
основание чл. 416, ал.5, във вр. с чл. 415в, ал.1 от КТ,за нарушение на чл. 200, ал.1,
т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.на минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, във вр. с чл. 267, ал.2 от Наредба № 16-116 от
08.02.2008 г.за
техническа експлоатация на енергообзавеждането,като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Административен съд-гр.Монтана в 14 дневен срок от
съобщението на страните,че е изготвено .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: